М О Т И В И

към Присъда № 16/23.02.2011г. по НОХД № 132/2010г.

Съдебното производство е образувано по внесен от прокуратурата обвинителен акт, с който се обвиняват лицата А.И.К. и Е.М.Д., в това, че:

На 16.07.2010г. в гр.П, обл.Б, в градинката пред сградата на Община П, в съучастие като съизвършители, след нанасяне на удари с ритници и юмруци, причинили на св.К.К.А. средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на пръстите на ръцете, довело до трайно затруднение движението на горни крайници за срок от около 1,5-2 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си – престъпление по чл.129, ал.2, предл. трето, вр. ал.1 , вр. чл.20, ал.2 , вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Съдът предвид направеното самопризнание от подсъдимите още в хода на досъдебното производство и заради направено искане от защитниците, взе решение за предварително изслушване на страните и провеждане на съкратено съдебно следствие.

Пред съда при пледоарията си, прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по отношение и на двамата подсъдими, което счита, че е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им се наложат еднакви наказания при условията на чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК: пробация за срок от шест месеца с включване на задължителните пробационни мерки.

Двамата защитници считат, че обвинението е доказано, но намират, че двамата подсъдими са извършили престъплението след като са били провокирани от пострадалия, който е използвал метален бокс и са извършили деянието поради лекомислие, поради което на осн. чл.61, ал.1 и 2 от НК не следва да бъдат осъждани, а следва да им бъдат наложени мерки по ЗБППМН .

Двамата подсъдими осъзнават противообществения характер на деянието си и изказват съжаление за постъпката си пред съда.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2010г. подсъдимите А.К. и Е.Д., заедно със св.Г.Н. и техни приятели пристигнали в гр.П на почивка. Настанили се на квартира в центъра на града и вечерта подс.К., Д. и св.Н. излезли на разходка. Пред сградата на общината срещнали две момичета от гр.П и започнали да разговарят с тях.

В около 22.00 часа св.Н. и двамата подсъдими видели св.К.А. ***, с когото имали предходни пререкания и сбивания в П по повод участие във враждуващи футболни агитки. Св.К.А. бил от агитката на футболен отбор Ботев-П, а св.Н. и подс. К. и Д. от футболната агитка на Локомотив-П.

Св.Н. споделил преди време на К. и Д., че св.А. *** .

Докато св.А. преминал покрай подсъдимите и св.Н., подс.Д. извикал „Ето го!”. Св.А. тръгнал към подсъдимите и извадил метален бокс от джоба си. Двамата подсъдими и св.А. тръгнали един срещу друг. Подс.Д. ударил пострадалия с юмрук по главата, а след това и подс.К. му нанесъл удар в главата, при който св.А. паднал на земята и изтървал металния бокс. А. се свил от болката и се хванал за главата. Двамата подсъдими продължили да нанасят многократни удари с ритници по главата, ръцете и тялото на пострадалия св.А.. В резултат на инцидента се събралата се тълпа от хора и подсъдимите решили да избягат, като подс.К. взел от земята металния бокс, а св.Н. тръгнал да бяга след тях и оставил момичетата сами в градинката пред общината. Св.Н. погледнал, бягайки през рамото си и видял, че пострадалият лежи на земята свит на кълбо.

Свидетел на инцидента е станала и св.Н.К., която е видяла, че две момчета нанасят удари с ритници по тялото на падналото момче – пострадалия св.А.. Други минувачи оказали помощ на пострадалия св.А. и са го вдигнали от земята. А. видял, че показалеца на лявата му ръка е провиснал и веднага посетил центъра за спешна помощ в гр.П.

В резултата на побоя, на св.К.А. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на пръстите на ръцете, довело до трайно затруднение движението на горни крайници за срок от около 1,5-2 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, съгласно извършената по делото съдебно-медицинска акспертиза.

С протокол от 13.09.2010г. подс.К. е предал доброволно на разследващия орган 1бр.метален елемент тип "Бокс", черен на цвят, с обяснение, че вещта е на св.А., а той е взел бокса след като го повалил на земята.

Към момента на извършване на престъплението, а и към настоящия момент двамата подсъдими са непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

Е.М.Д., ЕГНІ**********, по настоящем е в `````` гр.П, редовно посещава училище, не са постъпвали оплаквания от поведението му. ``````````. ```````````.

А.И.К., ЕГН-********** също е в ````````` гр.П и ````````````````````.

Правна квалификация:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено, че подсъдимите Е.М.Д. и А.И.К.,***, в градинката пред сградата на Община П, в съучастие като съизвършители, след нанасяне на удари с ритници и юмруци, причинили на св.К.К.А. средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на пръстите на ръцете, довело до трайно затруднение движението на горни крайници за срок от около 1,5-2 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

С деянията си подсъдимите Е.М.Д. и А.И.К. са осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2, предл. трето, вр. ал.1 , вр. чл.20, ал.2 , вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

След като се запозна с всички доказателства по делото, както и с материалите за личността на двамата подсъдими, съдът счете, че са налице предпоставките на чл.61, ал.1 от НК и за двамата. Без съмнение те са извършили престъплението за което им е повдигнато обвинение. Но тъй като те са били отчасти провокирани от постарадалия, който макар да не е замахвал към тях, ги е посрещнал с метален бокс, а освен това и двамата са ученици, от добри семейства и с добри характеристични данни (вкл. и подс.Д., който е регистриран преди настоящия случай за една противообществена проява), правят самопризнания и изказват съжаление, съдът приема, че те като непълнолетни са извършили поради лекомислие престъплението. Последното не представлява голяма обществена опасност и спрямо подсъдимите могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, като те не бъдат осъдени и се изпрати преписката на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните м гр.П за налагане на такава мярка.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: