МОТИВИ: по НОХД №- 2508/16г. по описа на ПОС.

Срещу подс. В.Г.И. е повдигнато обвинение по чл. 343 ал1 б. В,вр. чл. 342 ал.1 от НК затова, че на ***г на АМ Т., посока С. –Б., км. 110 + 100, обл. П., при управление на пътно превозно средство – лек автомобил „***“ с дкн *** е нарушил правилата за движението по пътищата в чл.20 ал.1,чл. 20. ал.2 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. А.. Съдебното производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК вр. чл. 371 т.2,тъй като подсъдимият И. признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и моли да се наложи наказание от три години лишаване от свобода,след съответната редукция да се определи окончателно две години лишаване от свобода,което би могло да се отложи предвид условията на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Предлага да се постанови лишаване от право на управление на МПС за срок от две години.

Подсъдимият признава вината си и моли за справедлива присъда.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Съдът е приел, че направеното самопризнание на подс. И. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед това съдът възприема изцяло представената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и от която е установено следното:

На ***г и към 18.30 часа /неправилно и поради техническа грешка в обстоятелствената част на обвинителния на едно место е посочено,че проишествието е станало през 2016г/ подс. И. управлявал МПС „ *** с дкн *** по АМ Т. в посока от запад на изток от С.-Б.. В участъка от магистралата при километър 110 + 100 в П. област застигнал движещия се пред него лек автомобил - „***“ с дкн ***. В този участък пътят бил сух,без неравности и с две активни ленти за движение и една аварийна такава. В лекия автомобил „***“ се придвижвали управляващия го а. А. и до него на предната седалка съпругата му св. С. А... Те се движили със скорост около 95 км/ч,а подс. И. с около 154 км/ч. И двете превозни средства се придвижвали в дясната активна лента за движение,като предвид скоростта си подс. И. застигнал движещия се пред него ***,но не реагирал на възникналата опасност от удар. Такъв настъпил с предната част на лекия автомобил на подс. И. и в задната част на лекия автомобил ***. След удара автомобилът управляван от пострадалия А. се отклонил наляво и се ударил в преградната мантинела, разделяща магистралата и се установил на пътното платно в аварийната лента за движение,напречно на посоката си на движение север-юг с предната си част. Автомобилът управляван от подс. И. се установил в банкета на аварийната лента в посоката на своето движение. В района на проишествието преди и след него се придвижвали и други участници в движението,като св. Д. движейки се в южното платно на магистралата,спрял и оказал първа помощ на шофьора А., изваждайки го с други участници в движението от автомобила,между които и подс. И.. Пострадалият А. бил транспортиран в УМБАЛ „***“ АД гр.П. и претърпял оперативна интервенция на черепа.При налично установената политравма и възникналата от нея остра дихателна недостатъчност и сърдечна слабост на следващия ден пострадалият А. починал.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че смъртта на А. е настъпила в следствие на тежка политравма, довела до възникване на остра дихателна недостатъчност и сърдечна-съдова слабост. В резултат на ПТП е настъпил травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка, оток и контузия на белия дроб, двустранно счупване на ребрата, кръвонасядане на меките тъкани в ретроперитонеалното пространство, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, гръдния кош и горните крайници. Причината за смъртта се намира в пряка причинна връзка с настъпилото проишествие. Причинените травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или твърд предмет и добре отговарят по начини време да са възникнали в купето на лекия автомобил към момента на станалото ПТП- т.1 л. 32-35.

От заключението на вещото лице по назначената АТЕ се констатира,че от техническа гледна точка причина за произшествието е настъпилия удар в дясната лента на платното за движение на установеното място на удара, като скоростта на движение на лекия автомобил“ ***“ в момента на удара е била около 154км/ч, а тази на „***“ около 95 км/ч. Водачът на лекия автомобил „***“ е имал техническа възможност да избегне проишествието чрез безопасно екстрено спиране, със скоростта, с която се е движил от 154 км/ч, ако е реагирал, когато се е намирал на около 56-57 метра зад лекия автомобил „***“. Той би имал техническа възможност да избегне проишествието чрез безопасно екстрено спиране и със скорост от 140 км/ч, ако е реагирал своевременно на опасността от удара,чрез намаляване на скоростта си. Водачът на лекия автомобил “ ***“ е нямал техническа възможност да избегне проишествието. т.2 л. 55-73

От заключението на СХЕ се установява,че кръвната проба взета от пострадалия А. не е отчела наличие на алкохолни промили

Подсъдимият И. е бил проверен с извършената му проба с техническо средство „ Дрегер“ с фабр. №- 0245 от полицейските служители при сектор „Престъпления по пътищата“ при ОД МВР-П.,като техническото средство е отчело 0.00 промила. т.1 л. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по представените СМЕ, АТЕ и СХЕ, като приема, че същите са изготвени професионално и в съответствие с научните познания от съответната област.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички свидетели дадени по хода на ДП, обясненията дадени на тази фаза на наказателното производство от подс. И., наред с останалите писмени доказателства приложени по делото: протокол за оглед на местопроишествие-л.2-5, фотоалбум-.л.7-19, СМЕ-л.31-35, СХЕ-л. 41-42,с в. съдимост – л.47-49, справка за нарушител/водач относно подс. И.-л.50-53,справка за нарушител/водач за пострадалия А.-л.55-57, протокол за ПТП-л.64,докладна записка-л.66, удостоверение за наследници-л.68,препис-извлечение от смъртен акт-л.69 т.1 от ДП: застрахователна полица и рег. Талон на лек автомобил-л.43-44, АТЕ-л.55-73, уведомление за кръвна проба –л.75, известие от „Виваком“-л.89. т.2 от ДП.

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подс. И. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343 ал1 б. В,вр. чл. 342 ал.1 от НК затова, че на***г. на АМ Т., посока С. –Б., км. 110 + 100, обл. Пловдивска, при управление на пътно превозно средство – лек автомобил „***“ с дкн *** е нарушил правилата за движението по пътищата в чл.20 ал.1,чл. 20. ал.2 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. А..

От обективна страна подсъдимият като водач на МПС е осъществявал правомерно управлението на МПС, тъй като е имал необходимата квалификация за това категория Извършеното деяние се отнася до движение по пътното платно при осъществени нарушения на правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 и по чл. 21 от ЗДвП. Съответно чл. 20 ал.1 от ЗДвП определя задължението на водача на ППС за контролират непрекъснато управляваните от тях превозни средства, който контрол в утвърдената съдебна практика е определен като непрекъснат процес от действия върху техническото състояние на превозното средство, положението на управляваното средство спрямо останалите водачи на ППС-ва или участници в движението и съобразяване с всички пътни условия. Тоест от поемане на управлението на превозното средство и привеждането му в движение,до момента на преустановяване на движението му в покой е налице това императивно задължение на закона за непрекъснат контрол. Съдебната практика е обобщила хипотезата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП като сложен процес на непрекъснато и пълно възприемане на пътната обстановка, с цел възможността за бързо и правилно решение за начина на управление, непрекъснато следене на промените на техническото състояние на превозното средство и неговото контролиране,както и непрекъснатото съобразяване с останалите участници в движението и регламентираните специални правила за движение. Несъмнено, според съда изискуемият се непрекъснат контрол върху МПС от страна на подс. И. не е бил осъществен в периода от време,когато той придвижвайки се с установената инкриминиран скорост от 154 км/ч, в дясната и разрешена лента за активно движение по магистралата е застигнал по-бавно движещия се в същата лента пострадал А.. Подсъдимият не е реагирал на явната опасност от удар с движещия се пред него автомобил,като за това е имал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране и по делото не е установено наличие на каквото и да е препятствие,което да ограничи тази техническа възможност. В случая липсата на непрекъснат контрол върху превозното средство е генерирала последващото нарушение на превилата за движение в чл. 20 ал.2 от ЗДвП, в частта относно императивното задължение за водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,при възникване на опасност за движението.Това задължение на водача на ППС се явява последната хипотеза от правната норма на чл. 20 ал.2 ЗдвП, която според съда се явява и най-важната от останалите в текста на закона.Задължението е свързано единствено към намаляване на скоростта и спиране на ППС,като по този начин са изключени всякакви други спасителни маневри с цел предотвратяване на проишествието. Законодателят явно е предвидил необходимостта от избягването на удар и резултатите от неговата разрушаваща сила,боравейки с определенията намаляване на скоростта и спирането,като единствено право на избор и преценка от водача. Категорично възникването на конкретната опасност за движението е била обективно създадена с бързото приближаване на управлявания от подс. И. автомобил зад автомобила управляван от пострадалия. Техническата възможност стояща пред подсъдимия, когато се е намирал на разстояние от около 56-57 метра да извърши екстрено спиране не е била използван,при което анализираната пътна ситуация е довела до крайния фатален изход.

Вмененото обвинение за допуснатото нарушение по чл. 21 от ЗДвП също е налице от обективна страна. Законодателят е обвързал скоростта на движение на ППС в този текст в зависимост от техния вид и местото, в което те са придвижвани. В рамките на посочените скорости законът е дал възможност водачите на ППС да избират скоростта си на движение,като за това са посочени максималната горна граница за съответното место, чието надхвърляне изрично е забранено. Тоест предвидената рамка за максимално допустима скорост не се явява задължителна,а дава възможност водача да избере по свое усмотрение скоростта си, при спазването на императивните условия на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В случая управляваното от подс. И. МПС е било със скорост от 154 км/ч,която надвишава максимално допустимата за движение по автомагистрала за пътно превозно средство категория В от 140 км/ч. Според настоящия съдебен състав посочените правила за движение по пътищата в чл. 20 ал.1, ал.2 и чл. 21 от ЗДвП,които са нарушени от подс. И. се намират в причинна връзка с възникването на ПТП и неблагоприятните последствия от него,тъй като констатираните травматични увреждания,една от които е фаталната тежка политравма, са възникнали в купето на автомобила, управляван от пострадалия А. и по механизъм се явяват от удар или притискане с или върху твърд тъп към момента на възникване на ПТП,причинено от подсъдимия.

От субективна страна престъплението е осъществено по непредпазливост при допусната небрежност от подсъдимия, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При така посочената правна квалификация и след като съдът се съобрази с целите на специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 58а ал.1, вр. чл. 54 от НК намира, че наказанието на подс. И. следва да се определи при наличието на значим превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Смекчаващи обстоятелства се явяват чистото съдебно минало на реабилитиран, оказаната помощ при изваждането на пострадалия от купето на автомобила и признаване на вината. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват недобрите характеристични данни на водач на МПС,който е допуснал множество разнообразни по вид нарушения на ЗДвП,които са били санкционирани с издаване на НП-я, фишове и ПАМ по чл. 171 от ЗДвП с временно спиране от движение на ППС и броя на допуснатите нарушения на ЗДвП,довели до неблагоприятните последици от инкриминираното събитие.

Най-справедливо е да се наложи наказание близо до предвидения от закона минимум от две години лишаване от свобода, а именно от две години и шест месеца по реда на чл. 54 от НК, което следва да бъде редуцирано с една трета при условията на чл. 58а ал.1 НК на една година и осем месеца лишаване от свобода.

Съдът, след като обсъди наличните в случая основания на чл. 66 ал.1 от НК, прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не следва да се прилага института на условното осъждане. Този правен извод съдът извлича от обстоятелството,че законът дава приоритет при условното осъждане на индивидуалната превенция. Конкретните доказателства по делото определят по несъмнен начин за установено, че причина за настъпилото ПТП има подсъдимият, който според съда може да се поправи единствено с ефективното изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода. Съдът не намира възможност да приеме,че целите на наказанието в случая може да бъдат изпълнени с приложението на чл. 66 от НК,дори и при определянето на максимално възможния изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода. Цялостната установена по делото характеристика на подс. И. като водач на МПС представя некритичното му отношение към спазване правилата за движение по пътищата. В този смисъл степента на обществена опасност на това непредпазливо деяние е завишена,предвид характера на извършеното деяние,съпроводено с множество груби нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до тежък обществено опасен резултат, наред с дефинираното в продължение на години негово недобросъвестно поведение на водач на МПС,допуснал множество нарушения на закона. Всичко това на основата на засилената негативна обществена оценка спрямо растящия брой на нарушенията на правилата за движение,довели до фатален резултат определя твърдото вътрешно убеждение на съда,че спазването на закона в случая може да се изпълни единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,за да бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция предвидени в чл. 36 от НК.

Наказанието лишаване от право на управление от МПС следва да се определи на три години по реда на чл. 343г от НК,който срок според съда съответства на тежестта на обществената опасност на деянието и на дееца. В случая размерът на това наказание се отчита от съда и на основата на пряката превантивна цел на закона деецът да търпи по-висок размер административна принуда съобразно условията на чл. 49 ал.2 от НК.

На основание чл. 59 ал.1,вр. чл. 61 т.3 от ЗИНЗС определеното наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален Общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият И. следва да заплати разноските по делото в размер на 476.49 лева в полза на ОД МВР.-П.,както и сумата от 400 лева на частните обвинители Г.К.А. и И.А.А., представляваща разноски за повереник.

Причина извършване на престъплението се явява занижения самоконтрол.

Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: