МОТИВИ към Решение № 131 от 26.11.2019 г. по АНД № 153/2019 г. на РС - Омуртаг:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

В РС - Омуртаг е внесено постановление на РП - Омуртаг с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия П.В.А. ***, за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изразяващо се в това, че 06.08.2019 г. около 10.30ч. по ПП I - 4 в района на разклона за с. *** и с. ***, общ. А. управлявал моторно превозно средство - мотопед, марка „Хонда“ с рама № АВ25-1027180, който не е регистриран по надлежния ред, указан в чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3 от НАРЕДБА № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Районна прокуратура - гр. Омуртаг, се представлява по делото от прокурор И. П., който поддържа направеното с постановлението предложение.

Обвиняемият А. се признава за виновен и дава обяснения, в които описва фактическата обстановка по случая. Във връзка с определяне размера на наказанието глоба същият уточнява, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 540 лева.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П.В.А. *** и работел към експлоатационния район на „ВиК“ ООД – Т. в град А.. Въпреки, че нямал СУМПС, преди около пет години той закупил мотопед марка „Хонда“ с рама № АВ25-1027180, който не бил регистриран по надлежния ред и нямал поставена регистрационна табела. Поради липса на документи за мотопеда обвиняемият не можел да регистрира същия. Той възнамерявал да го ползва за придвижване до водоема и помпената станция, както и при аварии на водопроводната мрежа. На 06.08.2019 г. обв. А. бил уведомен за възникнали три аварии по ВиК мрежата в селата *** и ***, общ. А.. Искайки да отстрани и трите аварии в рамките на един ден, той решил да се придвижи по-бързо с нерегистрирания мотопед. Около 10.30 часа, управлявайки мотопеда си марка „Хонда“ с рама № АВ25-1027180, обвиняемият пресичал ПП I - 4 в района на разклона от с. *** за с. ***, общ. А., когато бил забелязан от полицейски патрул в състав полицейските служители: свидетелите Б. Г. -ПИ при РУ- Омуртаг и И. И. - мл. ПИ при РУ – Омуртаг. Последните спрели за проверка обвиняемия и установили, че той е неправоспособен водач, а управляваният от него мотопед марка „Хонда“ с рама № АВ25-1027180 не е регистриран по надлежния ред. На обвиняемия бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140 ЗДвП. Свидетелите установили номера на рамата на мотопеда и по същия в хода на образуваното БП била изискана справка от масивите на АИС „КАТ“ на МВР, от която се потвърдило, че мотопедът не е регистриран по надлежния ред.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на досъдебната фаза доказателства: от обясненията на обвиняемия в съдебно заседание, както и от събраните писмени доказателства в досъдебна фаза. Обвиняемият признава вината си по повдигнатото обвинение и дадените от него обяснения съответстват като данни на събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства.

Въз основа на приетата фактическа обстановка се установи категорично, че от обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства като от субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за регистрация на моторни превозни средства е определен в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 от Наредбата се вменява задължение на българските граждани, притежаващи МПС, да го регистрират по предвидения в наредбата ред. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, собственикът на МПС следва да го представи за регистрация в едномесечен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. В чл. 1, ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Тъй като моторните превозни средства тип „мотопед“ не попадат в тази разпоредба, те също следва да бъдат регистрирани по реда на наредбата, за да могат да се придвижват по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като представляват моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че обвиняемият е управлявал нерегистрирано, но подлежащо на регистрация МПС по пътя, свързващ две села, като в момента на установяване на деянието му същият е пресичал първокласния път С. - В.. Деецът е бил наясно с факта, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, поради което и същото не е имало поставена регистрационна табела, и въпреки това предприел управление на същото.

Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. По отношение на съдебния статус на обвиняемия съдът взе предвид осъждането му с ВЗС на 12.04.1996 г. присъда № 24/29.03.1996 г. по НОХД № 138/1995 г. на ОмРС, с която за извършено престъпление по чл. 207, ал. 1 НК на същия е било наложено наказание глоба в размер на 2000 лева. Във връзка с изпълнение на наложеното наказание и преценка за настъпила реабилитация по това осъждане съдът изиска информация от ДСИ при ОмРС и от НАП офис – Т.. В писмо от ДСИ при ОмРС се посочва, че след извършена справка в регистрите и деловодната система на СИС няма данни за образувано изпълнително дело срещу обвиняемия за събиране на наложеното с горепосочената присъда наказание глоба в размер на 2000 лева. В полученото писмо от НАП офис – Т. е посочено, че от извършена справка в информационните масиви и регистри, поддържани от НАП, се установило, че няма данни за постъпил изпълнителен титул за събиране на горепосочената глоба. Предвид момента на ВЗС на цитираната присъда посочените две институции са единствените, които биха могли да притежават данни за образувано ИД срещу обвиняемия за събиране на наложената му глоба. От изготвените две справки следва извода, че за събиране на това наказание „глоба“ не е било образувано изпълнително дело. При тези данни съдът намери за приложимо задължителното тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК. Дори и при прилагане на по-дългия срок по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, считано от ВЗС на присъдата, давността за изпълнение на наказанието е изтекла на 12.04.1999 г. Тъй като за обвиняемия това е било първо осъждане, приложима е реабилитацията по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, чийто срок е изтекъл на 13.04.2000 г. Следователно, считано от 14.04.2000 г. са заличени последиците от осъждането на А. и към момента на престъплението по настоящото дело той е със статус на неосъждан. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети. По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал. 7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева. Съдът счита, че този размер глоба се явява съответен за санкциониране на извършеното престъпление с оглед имотното състояние на дееца и тежестта на нарушението. Действително обвиняемият е предприел управление на нерегистрирано МПС по междуселищен път, пресичащ първокласен път, след като вече е бил санкциониран по административен ред за извършено през 2017 г. такова нарушение по чл. 140, ал. 1 предл. І ЗДвП, и при положение, че не притежава СУМПС – обстоятелства, отегчаващи отговорността му. Същевременно се установи, че той е поставен в условия, при които не би могъл качествено и своевременно да изпълнява служебните си задължения, ако не се придвижва с ППС до местата на настъпили аварии с цел отстраняването им/ заявява, че не разполага със служебен превоз и алтернативно се придвижвал с каруцата си/. Обвиняемият прави самопризнания и осъзнава вината си, изтъква като мотив за стореното желанието си да отстрани бързо аварията във водоподаването на населението в двете села – обстоятелства, смекчаващи отговорността му. С оглед вида на предвиденото в закона наказание – глоба, съдът отчете като съществен критерий имотното състояние на обвиняемия, който в декларацията по БП е декларирал, че получава трудово възнаграждение в размер на 540 лева и притежава къща в с. ***, общ. А., а в с. з. уточнява, че месечния му доход е само от трудово възнаграждение в размер на 540 лева – размер под определената към този момент МРЗ. След съвкупната преценка на обсъдените обстоятелства съдът прецени като справедлив размер на наказанието „глоба“ минималния законов размер от 1000 лева и наложи на обвиняемия административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Тъй като в хода на досъдебното и съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.

Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова