МОТИВИ:

Пазарджишката окръжна прокуратура е внесла обвинение против Г.Й.А.,И.Л.Т.,Н.Д.Б.,***,както и срещу Р.М.Р. *** и К.А.А. *** за това,че :

1.На 15.10.2012 год.в м.”Г.”в землището на с.Б.,общ.Панагюрище всички те в съучастие като съизвършители не по установения от закона ред-гл.VІІ,чл.146-153 от Закона за културното наследство и Наредба №Н-00-001 от 14.02.2011 год.на Министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания са извършили изкопни работи на територията на недвижимата културна ценност-Средновековна крепост в с.Б.,м.”К.”и без съответно разрешение съгласно чл.150 ал.1 от Закона за културното наследство са търсели археологически обекти-златни монети на същата територия,като са използвали технически средства-кирки,лопати и кофи-деяние по чл.277а ал.3 във вр.с ал.2 и 1 НК и чл.20 ал.2 НК.

2.На 16.10.2012 год.подс.Р.Р. *** е държал археологически обект,който не е бил идентифициран и регистриран по съответния ред съгласно чл.97 ал.3 от Закона за културното наследство,а именно една сребърна римска монета,императорска „Траян”98-117 год.-деяние по чл.278 ал.6 НК.

В съдебната фаза на процеса наказателното производство по отношение на подс.К.А. е приключило със споразумение по гл.29 НПК между него,защитата му и прокуратурата.

Прокурорът поддържа обвиненията срещу останалите 4-ма подсъдими така,както са предявени и внесени с ОА.

Подсъдимите А.,Т. и Б. са дали обяснения по обвинението в с.з.като по същество не признават вината си. По отношение на подс.Р. съдебната фаза на процеса съдебната процедура е протекла по реда на задочното производство.

От събраните по делото писмени и гласни д-ва и доказателствени средства, които съдът обсъди поотделно и в съвкупност, се приеха за безспорно установени следните обстоятелства по главните факти на обвинението:

Подс.Р. имал нумизматични наклонности и събирал старинни монети,пътувал често до Франция, където и работел и донасял такива монети оттам-съхранявал ги в дома си в гр.Пещера, на ул.”Р.”№27.Освен това той се интересувал и от археологически обекти,за които се снабдявал с карти за тях. Търсел и съдействие от свои приятели със същите наклонности в смисъл, ако открият данни и местонахождение на ценни археологически обекти да отидат и да копаят с цел ако намерят такива да ги вземат.Тези негови идеи ги споделял другия подсъдим- Кр.А.,с когото се познавали отдавна.

В началото на м.август 2012 год.двамата подсъдими Р. и А. се срещнали в заведение на кафе в гр. Пещера като в течение на провеждания разговор помежду им те дочули от съседна маса да се разговаря за археологически разкопки и монети като ставало въпрос за Панагюрския регион, и по-точно в землището на с.Б..В тази връзка двамата решили по-късно да отидат на място и да копаят.

В началото на м.октомври 2012 год.подс.А. се обадил на подс.А.,с когото се познавали, като му казал за намерението им с Р. да отидат и да копаят в землището на с.Б., и ако искали той е останалите подсъдими Т. и Б. да дойдат там.Предишния ден преди инкриминираната дата-15.10.2012 год.А. отново се свързал с А. като му казал че на другия ден той и подс.Р. отиват във въпросната м.в землището на с.Б. за да търсят златни монети като се уговорили той да ги чака-А.,Т. и Б., в близост до старата Б. в селото.Тримата последни,тъй като имали склонност към иманярство,решили да отидат в с.Б. съгласно уговорката,за да видят какво става от любопитство,а и с цел да се разходят.В изпълнение на това им намерение тримата - А.,Т. и Б. на 15.10.2012 год.тръгнали сутринта от София с лек автомобил за с.Б. и преди обяд около 11 ч.съгласно уговорката се видели в селото с подс.А., който вече ги чакал там и бил пеш-до старата Б..Тримата- А.,Т. и Б. не носели със себе си нищо друго,освен храна за деня.След като оставили автомобила четиримата са отправили пеш към м.”К.”,където се намирала средновековната крепост. Там на място видели,че подс.Р. копае с кирка в източната и северозападната част на крепостното съоръжение като вече имало и готови изкопи с размери около метър на два,на определено разстояние един от друг. Наоколо имало разхвърляна пръст,кофи и лопата.Самият подс.А. им казал,че преди да дойдат те двамата с Р. преди няколко часа били започнали на същото място да копаят.А.,Т. и Б. седнали на земята на около 20 м.от самото място и започнали да наблюдават двамата-А. и Р.,които продължавали изкопните работи.Петимата разговаряли като по някое време си пускали и шеги във връзка с иманярството.

Същият ден-15.10.2012 год. Кметът на с.Б.-св.Н. получил сигнал че във въпросната местност се копае като в м.”Аязмото”видял и спрените два автомобила, които били на подсъдимите. Тогава той се обадил в РУП-Панагюрище,откъдето тръгнал автомобил на полицията със св.Б. и Г..С тях били още лицата Т. и М. и около 16 ч.били вече в м.”Аязмото”,където се срещнали и със св.Н.. Всички те тръгнали към върха на м.”К.”,където се намирала крепостта и се извършвали изкопните работи. Там заварили подсъдимите А. и Р. да копаят, а останалите- А.,Т. и Б. стоели настрани и гледали. Органите на реда ги проверили за опасни предмети и оръжие като подс.А. показал и законно притежавания от него пистолет. Попитали ги какво правят тук,при което А. отговорил че търсят златни монети. Служителите на МВР видели прясно разкопаните отвори в земята като в един от тях встрани бил и с изграден зид с червеникави каменни плочи.Св.Б. слязъл в него и установил,че изкопът е оформен като тунел под земята.След това всички подсъдими били отведени в РУП-Панагюрище,където били задържани за срок от 24 часа.Преди това била установена самоличността им още на място, при разкопките. Освен това на мястото на изкопите в крепостта бил извършен оглед и били иззети фрагменти от отломките и техническите средства, с които си служели подс.А. и Р..

На следващия ден-16.10.2012 год.подс.Р. бил придружен от служители на полицията до дома му в гр.Пещера,на ул.”Р.”№27,където било извършено процесуално действие - претърсване при условията на чл.212 ал.2 НПК, при което били намерени и иззети общо 244 бр.монети от различни времена и държави, фотокопие с надпис „План на древна пещера,фотокопие на карта и листове с текст и цифри.Претърсването било надлежно одобрено от съответния съд по реда на чл.161 НПК.

По делото са събрани данни,че подсъдимите не са подавали заявление по реда на гл.7-ма,чл.146-153 от Закона за културното наследство и Наредба №Н-00-00001 от 14.02.2011 год. на Министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания до Министерството на културата и не са имали съответни разрешения за такива теренни проучвания съобразно ЗКН от Министъра на културата за 2012 год., като не са имали и съответното образование и квалификация за такава дейност.

От приетото по делото заключение на извършената съдебно-нумизматична и археологическа експертиза,депозирана от вещите лица Т. и Т. е установено следното:

Само една от иззетите при претърсването в дома на подс.Р. монети е сребърна,римска,императорска, Траян 98-117 год. Същата тежи 2.97 гр.и представлява културна ценност,има и научна и културна стойност по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за културното наследство.В това си качество тя представлявала и музеен интерес по смисъла на чл.97 ал.3 от ЗКН и подлежала на идентификация и регистрация пред съответния регионален музей,а именно този в гр.Пазарджик съобразно посочването му като такъв в приложение №1-чл.8 ал.1 от Наредба №Н-3/03.12.2009 год.на Министъра на културата.

По делото са събрани данни,че подс.Р. не е направил заявление за идентификация и регистрация на тази монета,намерена в дома му при претърсването и изземването и в регистъра на движимите културни ценности на музея в гр.Пазарджик не е била вписана информация за него.

Според тази експертиза още останалите намерени в дома на Р. *** и иззети монети нямат научна и културна стойност по смисъла на чл.7 ал.1 ЗКН.Те не са също така археологически и културни ценности и не представляват музеен интерес по смисъла на чл.53 ЗКН,респ.не подлежат на идентификация и регистрация по смисъла на чл.96 от с.з.

От приетото по делото заключение на в.л.А. са изяснени подробно какво представляват намерените фрагменти с оглед извършените изкопни работи в м.”К.”в землището на с.Б., общ.Панагюрище. От заключението става ясно, че въпросните фрагменти са взети от иманярски изкопи, направени през инкриминирания период. Тяхната характеристика е дадена съобразно ЗКН.

Изложените обстоятелства във връзка с така описаната фактическа обстановка по обвинението са потвърдени по един категоричен и безспорен начин от обясненията на подсъдимите А.,Т. и Б.,дадени от тях в съдебно заседание пред настоящия съд,от прочетените в с.з.обяснения на подс.А. по реда на чл.281 ал.2 във вр.с чл.118 ал.1 т.1 НПК,от показанията на разпитаните свидетели Б.,Н.,Г., от прочетените по реда на чл.281 ал.3 във вр.с ал.1 т.5 НПК показания на св.Г., дадени пред орган на ДП,от особените доказателствени средства-експертизите, от иззетите веществени д-ва,както и от всички останали писмени д-ва, събрани в досъдебната фаза на процеса и включени в цялостния доказателствен материал по реда на чл.283 НПК.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите А.,Т. и Б. като основно гласно доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК,тъй като те са подкрепени изцяло в детайли от останалите гласни д-ва-свидетелските показания на Б.,Н. и Г.,които са отишли на място в качеството им на служители на полицията,а Н. ***,и са видели,че наистина тримата посочени по-горе, са стоели седнали настрани от изкопните работи,на около 20 м. във въпросната местност, и са водили разговор с другите подсъдими-Р. и А., които в действителност са копаели и изхвърляли пръстта с кофи. Фактът,че А.,Т. и Б. са били настрана и не са извършвали никаква изкопна дейност,е потвърден и от обясненията на подс.А., дадени от него пред друг състав на съда,които са прочетени съобразно процедурата на чл.281 ал.2 във вр.с чл.118 ал.1 т.1 НПК.Тук следва да се отбележи още във връзка с депозираните обяснения на подсъдимите А.,Т. и Б., че така дадени пред настоящия съд те имат двойствено значение като източник на д-ва-от една страна те могат да служат като форма на защита с оглед опровергаване на обстоятелствата по главните факти на обвинението,а от друга-да внесат изясняване по отношение на последните още повече,че в конкретния случай те не са опровергани както от събраните гласни д-ва,така и от всички останали писмени такива и от доказателствените средства,респ.веществените д-ва-всички събрани и приобщени по делото по реда на НПК. Ето защо се направи горния извод за тяхната степен на достоверност на база цялостен доказателствен материал,събран по настоящето дело.

Предвид на така извършения анализ на всички събрани д-ва и доказателствени средства,при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК настоящия съдебен състав прие от правна страна,че в случая подсъдимите А.,Т. и Б. не са осъществили по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 НПК вмененото им деяние по чл.277а ал.3 във вр.с ал.2 и 1,и във вр.с чл.20 ал.2 НК както от обективна,така и от субективна страна,тъй като присъдата не може да почива на предположения, поради което на основание чл.304 НПК те бяха оправдани по него.

Данните по делото категорично сочат във връзка с изпълнителната деятелност по чл.277а ал.3 във вр.с ал.2 и 1 НК,че и тримата подсъдими-А.,Т. и Б.,на инкримираната дата са се намирали във въпросната м.”Г.”/К./в землището на с.Б., общ.Панагюрище,в района на извършените изкопни работи по отношение на културно-историческия обект заедно с останалите подсъдими А. и Р., които, както се отбеляза и по-горе,са извършвали реални действия по изкопните работи,но по никакъв начин не се доказа в процеса,че останалите трима са участвали в тази дейност физически,а напротив,те са били заварени от пристигналите полицейски служители и Кмета на с.Б. да стоят настрани и да разговарят с А. и Р.. Фактът, че не са извършвали изкопни работи те са го заявили още с идването на представителите на полицията и Кмета на селото,с оглед на което следва и извода че не се поставя под съмнение и другия направен извод от правна страна, че не може да им се вмени във вина и някаква друга форма на съучастие в изпълнителната деятелност на това престъпление,а именно помагачество или подбудителство по смисъла на чл.20 ал.3 и 4 НК.

Не е установен още по никакъв начин и наличието на субективния елемент от състава на вменената им престъпна деятелност-вътрешното им психологично отношение към установения вредоносен резултат.Ето защо съдът напълно възприе изтъкнатите доводи от защитата на подсъдимите в тази посока и не възприе тези на обвинението за доказаност на посоченото по-горе престъпление от страна на тримата подсъдими.

Съдът при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК по отношение на подс.Р. прие от правна страна,че за него обвинението е частично доказано по несъмнен начин с оглед разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК,поради което той беше признат за виновен в осъществяването на обективните и субективни признаци на основния състав на чл.277а ал.1 във вр.с ал.2 НК.Изпълнителната деятелност от обективна страна в случая за него се е свеждала до това,че на инкриминираната дата в м.”Г.”/К./ в землището на с.Б., общ.Панагюрище, той в съучастие като съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 НК с подс.А. не по установения от закона ред-гл.VІІ-ма,чл.146-153 от ЗКН и Наредба №Н-00-0001 от 14.02.2011 год.на Министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания за извършвали изкопни работи на територията на недвижима културна ценност-Средновековна крепост в с.Б. в м.”К.”и без съответно разрешение съгласно чл.150 ал.1 от ЗКН е търсил археологически обекти-златни монети. Съдът прие,че за да е изпълнен хипотезиса на тази правна норма по посочения състав,ерго да се търсят археологически обекти,респ.да се извършват теренни археологически разкопки,каквито елементи са приети за доказани от обективната страна на деянието,за което този подсъдим е признат за виновен,е било необходимо наличието на подръчни средства,каквито са били използвани от А. и Р.,а именно кирки,лопати и кофи/последните използвани за изнасяне на пръстта/,без които на практика не би могла да се извършва тази дейност по разкопаване на археологически обекти и търсене на ценности. Възприетият по този начин техния характер и специфичната им особеност с оглед извършването на такава дейност по отношение на археологически обекти не обосновава понятието „технически средства”,каквото съдържание е вложил законодателя в нормата на ал.3 на чл.277а НК за да е налице осъществяването на този престъпен състав. В посочената форма на изпълнителна деятелност по този състав би могло да се има предвид напр.специален металотърсач, с помощта на когото могат да се откриват специфични предмети в дълбочина и друга подобна техника,респ.специализирана земекопна техника или МПС-та, но не и когато са използвани кирки и лопати като елементарни битови уреди,без които една такава дейност като търсене на археологически обекти изначално не би била възможна. В този смисъл е и съдебната практика за този род престъпност/Вж.Р.№505 от 2012 год.,№220/2010 год.на 2-ро н.о.на ВКС/. Ето защо съдът оправда подс.Р. по първоначално внесеното обвинение по ал.3 на чл.277а НК.

Съдът прие още,че от субективна страна деянието по чл.277а ал.1 НК е било извършено от подс.Р. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК.

По втория пункт на обвинението за подс.Р.-досежно деятелността по чл.278 ал.6 НК съдът също така прие от правна страна на база събрани в процеса д-ва,че то остана недоказано по несъмнен начин съобразно изискванията по чл.303 ал.2 НПК. Става въпрос за намерената в дома на подс.Р. при претърсването и изземването на 16.10.2012 год.1 бр.сребърна римска монета,императорска „Траян 98-117 год.-обект, който не е бил идентифициран и регистриран по съответния ред съобразно изискванията на чл.97 ал.3 от ЗКН в конкретния случай,според обвинението.Единствено депозираната и приета по делото експертиза на вещите лица Т. и Т.-уредници в Регионалния исторически музей-гр.Пазарджик,е дала отговор на въпроса, който е свързан както с автентичността на намерената сребърна монета в дома на подс.Р. от римско време, така и досежно установеното според обвинението обстоятелство че тя е представлявала археологическа и културна ценност по смисъла на чл.53 ЗКН и в този смисъл е подлежала на идентификация и регистрация по смисъла на чл.96 от с.з.

Независимо от обстоятелството че съдът прие посочената по-горе експертиза и я цени наред с всички останали д-ва,в същото време намери,че в конкретния случай е останал неизяснен в достатъчна степен и по категоричен начин именно въпроса за автентичността на въпросната монета.В тази връзка се приема,че още на досъдебна фаза по този пункт на обвинението разследването не е било проведено всестранно и пълно-например чрез назначаването на специална нумизматична експертиза, която на база сравнителен анализ и използването на специална техника,а не само посредством извършен оглед на експертите-вещи лица,да бъде изчистено съмнението за автентичността на тази намерена вещ и нейната археологична и културна ценност по смисъла на ЗКН. Ето и защо съдът прие за основателни изложените доводи от защитата на подсъдимия за недоказаност на обвинението срещу подс.Р. по този пункт-чл.278 ал.6 НК,поради и което на основание чл.304 НПК той беше оправдан по него.

При индивидуализацията на наказанието на подс.Р. за извършената от него деятелност по чл.277а ал.1 НК,по която той беше признат за виновен,съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК,смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства във връзка с това престъпление,респ.неговия характер и степен на обществена опасност, както и тази на самия деец,при което му определи наказание от 1 год.лишаване от свобода при превес на смекчаващи обстоятелства. Съдът счете че те преобладават за този подсъдим и като такива се отчетоха положителните характеристични данни,чистото му съдебно минало поради реабилитацията за предишните му осъждания,поради което се прие,че то като вид и размер се явява най-законосъобразно и справедливо за него.

От друга страна съдът намери,че за да могат да се реализират целите на наказанието по чл.36 НК относно специалната и генерална превенция на закона не е необходимо той да изтърпява ефективно така наложеното му наказание като вид и размер.Ето защо беше приложен институтът на условното осъждане като на основание чл.66 НК наложеното наказание беше отложено от изтърпяване за изпитателен срок от3 години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53 ал.1 б.”а”НК съдът постанови да се отнемат в полза на държавата иззетите предмети като веществени д-ва,подробно описани в диспозитива на присъдата.

Съдът също така постанови на основание чл.112 ал.1 НПК част от иззетите предмети като веществени д-ва,също подробно описани в диспозитива на присъдата,след влизането и в сила да се върнат на собственика им-подс.Р.Р., а друга част от тях също на основание посочения текст от НПК и подробно посочени в диспозитива на присъдата-да се отнемат в полза на държавата след влизането и в сила.

Подс.Р. беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт и направените по делото разноски в размер на 140 лв.

По изложените по-горе съображения беше постановена и присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: