МОТИВИ:

Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Д.А. *** с обвинение по чл.115 от НК за това , че на 01.04.2009 г. около 19.30 часа в с.Поляна , обл.Ямбол , на поляна между улиците „Ал.Стамболийски” и ул.”Индже войвода” чрез нанасяне на удар с нож в лявата гръдна половина между VІ и VІІ ребро , причиняващ пронизваща прободно порезна рана на сърцето и околосърцевата торбичка , умишлено е умъртвил К. С. К. от с.Поляна , обл.Ямбол.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението по отношение на авторството и начина на осъществяване като счита , че деянието е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства от фактическа страна , както и , че следва същото да се преквалифицира като такова по чл.118 вр. с чл.115 от НК и излага подробни съображения за това.Иска признаването на подсъдимия за виновен и определяне на наказание при условията на чл.54 от НК към средното предвидено в текста.

В качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса съда конституира Г. Д.К. – съпруга на починалия К. С.К., Д.К.Н. и С.К. С. – негови деца и Д.Г.С. – негова майка и прие за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от същите граждански искове срещу подсъдимия А. за причинени им от осъщественото от него престъпление неимуществени вреди общо в размер на 200 000 лева – по 50 000 лева за всеки от тях и за причинени имуществени вреди от първите трима общо в размер на 1055,58 лв.

Гражданските ищци и частни обвинители Г.К. , Д.Н. и С.С. участват в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник , а гр.ищца и частна обвинителка Д.С. чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си поддържат обвинението съобразно внасянето с обвинителния акт , като излагат съображения за доказаност на същото по чл.115 от НК.Искат признаване на подсъдимия за виновен и определяне на наказание в съответствие с осъщественото.Поддържат предявените гражданските си искове така както са предявени , като считат същите за основателни и доказани в пълен размер.Претендират се и направените по делото разноски.

Подсъдимия А. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си излага съображения за причиняване на смъртта на пострадалото лице при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.Иска преквалификация на деянието по чл.119 от НК и определяне на наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства в размер от две години лишаване от свобода , изтърпяването на което да бъде отложено за срок определен от съда. .Алтернативно в хода на пледоарията се излагат съображения касателно приложението на чл.118 от НК.По отношение на гражданските искове приема , че същите са основателни като моли уважаването им по размер да бъде съобразено както с квалификацията на деянието , така и с практиката на съдилищата , в справедливи размери.

Подсъдимия А. лично твърди,че не е искал настъпването на противоправните последици,като сочи,че пострадалият е паднал върху него.

От анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подс.А. бил пастир в с.Поляна , обл.Ямбол , като освен свои пасял и овце на жители на селото.Между него и постр.К. К. съществували добри отношения , като единствено спорове имали по отношение на местата където А. пасял овцете .

На 01.04.2009 г. около 08.30 часа А. извел овцете на паша в землището на с.Поляна и около 19.00 - 19.30 часа тръгнал обратно да ги прибира в селото.На поляната намираща се между улиците „Ал.Стамболийски” и „Индже войвода” подс.А. се срещнал с постр.К. К. , като постр.К. се насочил към подсъдимия А. .Подс. А. се обърнал към постр.К. като му казал , че те се връщат в селото а той отива в къра , при което пострадалият му отговорил , че отива при него и го попитал от къде е прекарал овцете.Подс.А. му обяснил , че идва от „Широките чиири , от Райковата кория”.Същевременно постр.К. достигнал до подс.А. , ударил го с кривака си в областта на гърба , при което А. започнал да отстъпва назад , спънал се и паднал по гръб на земята.Постр.К. започнал да нанася удари на падналия на земята подс.А. с ръце в областта на лицето и тялото.Оставяйки А. постр.К. взел от земята кривака на А. , който същият бил изпуснал и се насочил обратно към подсъдимия , който се бил свил на земята в опит да се предпази.Постр.К. започнал да нанася удари с кривака в областта на гърба на А. , след което хвърлил кривака , хванал А. за ръката и го изправил. Същевременно докато постр.К. нанасял удари на А. го псувал и отправял закани с думите „мама ти да еба тази вечер ще те убия „ , а А. викал за помощ както и „бати К. защо ме биеш , идвам си от къра , нищо не съм направил”.След като изправил А. постр.К. му казал „Тази вечер няма да те убия.Няма да ме казваш на полицията , защото иначе утре ще те убия.” , на което подс.А. му отговорил „няма , няма” .Непосредствено след това подс.А. тръгнал по посока на селото , а постр.К. едновременно с него в същата посока.Изминавайки кратко разстояние двамата си разменили отново реплики , постр.К. настигнал подс.А. и му нанесъл удар с кривак в гърба , след което двамата се разделили и тръгнали в различна посока .Към този момент подс.А. казал нещо на постр.К. , К. се отправил към А. при което А. афектиран от случилото се и нанесения му побой от К. непосредствено преди това извадил от чантата / торба/ която носел на рамото си нож с лявата си ръка и нанесъл два удара с него в областта на корема и лявата част на гърдите на К..При това К. паднал на земята , където в последствие бил намерен мъртъв , а подс.А. избърсал окървавения нож в тревата и го прибрал обратно в чантата си , след което тръгнал по посока на селото.Преминавайки покрай свид.П. подс.А. споделил с нея , че постр.К. го е набил , а той го е наръгал с ножа , като свидетелката видяла , че по лицето , ръцете и дрехите му имало кръв и , че личало , че е бит.На местопроизшествието по сигнал на хора от селото пристигнали оперативно следствена група и спешна помощ , които констатирали и настъпилата смърт на постр.К..

Назначената и изслушана по делото съдебно медицинска експертиза в заключението си сочи , че при съдебно медицинското изследване на трупа на К. С.К. се установява остра следкръвоизливна анемия , пронизваща прободно – порезна рана на сърцето и околосърцевата торбичка , хемоперикард / 300 мл./ , левостранен хемоторакс / 2 900 мл./ , прободно – порезна рана на коремната стена , прерязване на VІ и VІІ ребро в лявата гръдна половина , оток на мозъка , подплеврални точковидни кръвоизливи , кистозни бъбреци двустранно , генерализирана атеросклероза , коронаросклероза , миокардиофиброза.Експертизата дава заключение , че смъртта на К. се дължи на остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност , настъпили в следствие нараняването на сърцето и изразената следкръвоизливна анемия , установени от аутопсионната находка.Установените прободно - порезни наранявания се дължат на действието на оръжие с остър връх и един или два режещи ръба , като същите са в причинна връзка с настъпването на смъртта , съобразно заключението на експертизата.

Назначената и изслушана по делото съдебно медицинска експертиза на живо лице в заключението си сочи , че на М.Д.А. при нанесен на 01.04.2009 г. побой е било причинено счупване на носните кости , отоци , кръвонасядания и охлузване по лицето , като описаните травматични увреждания по съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и се дължат на действието на твърди тъпи предмети.

Назначената и изслушана по делото комплексна психиатрично – психологична експертиза и допълнителна такава дава заключение , че подс.А. не боледува от психични разстройства и не се води на диспансерно наблюдение , както и , че към момента на извършване на инкриминираното деяние са липсвали качествени разстройства в съзнанието му – илюзии и халюцинации във възприятно представната му дейност , както и налудни идеи , в мисловната му дейност, като експертизата приема , че е можел да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.Експертизата дава заключение , че след нанесения му побой , появилите се болки по главата , кръвотечение от носа , поява на сърцебиене , шум и бучене в ушите съпроводено със засилен страх А. е изпаднал в едно силно наситено емоционално състояние / силно раздразнение/ , средно изразен физиологичен ефект.

От заключението на назначените и изслушани по делото съдебно химически експертизи се установява , че към момента на осъществяване на деянието в кръвта на подс.А. се доказва съдържание на етилов алкохол 2.17 % , а в кръвната проба иззета от трупа на К. С.К. наличие на етилов алкохол с концентрация 3.85 %.

От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства - кръвни проби от кръвта на К. К. и М.А. се установява , че кръвта и на двете лица е А бета кръвно групова принадлежност.

От заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства с обект на експертизата – нож ръчна изработка с дървена дръжка с червеникаво – кафяви петна по острието се установява , че петната върху предоставения за изследване нож са от кръв, човешка , кръвно – групова принадлежност А бета.

От заключението на извършената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства , приобщена към доказателствата по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК се установява , че ДНК профила на биологичния материал / кръв/ , получена от обект №1/нож/ показва пълно съвпадение с генотипа на К. С.К. , вероятността този ДНК профил , ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид , освен К. С.К. е 1 на 11 299 000 000 000 , както и , че тези данни осигуряват категорично доказателство, че човешката кръв по обект №1 /нож/ произхожда от К. С.К..

Изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства-гласни,писмени и веществени,както и от заключенията на изслушаните експертизи , а именно показанията на разпитаните свидетели Х. П. , К. Х. ,Н.Н. , М.Е. , Д.С., частично от обясненията на подс.А. и свид. Ст.С. , Г.Д. и Т.М. , приложените по делото веществени доказателства - нож , чанта , дрехи на подсъдимия и пострадалия , заключения по назначените съдебно медицински експертизи – на труп , на живо лице , на веществени доказателства – нож , кръв иззета от подсъдимия и пострадалия , ДНК експертиза на веществени доказателства , комплексна психиатрично психологична експертиза и допълнителна такава , а и съдебно химически такива , а и на приложените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие , справка за съдимост ,протокол за доброволно предаване от 01.04.2009 г. от подс.А. ,протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подс.А. от 01.04.2009 г. , предавателен протокол от 02.04.2009 г. , удостоверения за наследници и раждане .

На лице е съответствие в показанията на разпитаните свид.П. , Х. , С. , С. по отношение на обстоятелството , че между подсъдимия и пострадалия не е имало влошени отношения , напротив свид.Д. С. сочи , че двамата често се черпели заедно и очевидно били в добри отношения.Свид.С. – кмет на селото сочи и , че по-късно му е станало известно, че между двамата е съществувал спор от няколко месеца преди това за мястото където се пасат овцете , тъй като подсъдимия бил пастир.За съществуването на такъв спор данни се съдържат и в показанията на свид.Д. , който сочи , че е присъствал на кавга помежду им за мера / касателно обстоятелството къде подс.А. пасе овцете/ година преди това. Показанията на свидетелите в тази им част са съответни едни на други и взаимно допълващи се , поради което и съда ги кредитира.

За да приеме за установени фактическите обстоятелства по осъществени от подсъдимия и пострадалия действия , респективно причиняване на увреждания от пострадалия на подсъдимия и нанасяне на удари от подсъдимия на пострадалия с нож , с един от които е причинено и нараняването довело до смъртта на пострадалия съда анализира показанията на свидетелите очевидци Д.С. и К. Х. в тяхната последователност , а и взаимовръзка , както и в съответствието им с останалите доказателства по делото – заключения на назначените и изслушани в съдебно заседание експертизи , а и приобщена такава по реда на чл.282 ал.3 от НПК , а и веществените такива , както и обясненията на подс.А..Съда кредитира показанията на свид.Д.С. относно обстоятелството на началния момент на срещата на пострадалия К. и подс.А. , посоката на движение на всеки един от тях и разменените първоначално реплики свързани с това , а именно от страна на А. към К. , че те се връщат от полето към селото , а той в обратна посока , последвалата реплика на К. към А. , че отива при него и продължението на същата с въпроса къде е пасъл овцете.В тази насока са както показанията на свид.С. , така и обясненията на подс.А..Същите са и логични свързано и с известното от показанията на останалите свидетели обстоятелство на съществуващ между двамата спор именно по отношение на мястото на което се пасат овцете от подсъдимия , а именно в мерата или в люцерната засадена в лозов масив от пострадалия.В последователност е налице съответствие между показанията на свид.С. и обясненията на подс.А. относно обстоятелството , че пострадалия е напсувал подсъдимия , отправил му е закана с убийство , както и тези на нанасяне на удари с ръце и кривак съответно в гърба , тялото и главата на подсъдимия А. от пострадалия К. , първоначално в изправено положение на двамата , а в последствие след падането на А. на земята и в това му положение със заставане на пострадалия над него , изправянето на подсъдимия от пострадалия с хващането му и издърпване за ръката , последващото заявяване , че няма да го убие същата вечер , но ще го убие на другия ден ако каже на полицията , заявеното от подсъдимия - няма и последвалото отдалечаване на двамата от мястото.Съда кредитира и показанията на свид.Х. дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК досежно обстоятелството на нанасяне на удар с кривак от пострадалия на подсъдимия , последващо отдалечаване , отправяне на израз от подсъдимия към пострадалия и насочване от пострадалия към подсъдимия , респективно нанасяне на два удара с нож от подсъдимия на пострадалия , падането на пострадалия на земята и отдалечаването на подсъдимия от мястото , след избърсване на ножа и прибирането му в чантата , която носел на рамото си.Касае се за показания на двама свидетели очевидци възприели осъществяването на деянието в неговата последователност , в различните му части , а именно свид.С. началото на срещата между двамата и действията осъществени на мерата в близост до жилището и, а свид.Х. след отдалечаването последвано от нов контакт между двамата – подсъдим и пострадал , респективно и осъществени от всеки от тях действия , включително тези по нанасяне на удари с нож , респективно и този причинил смъртта на пострадалия.Съда кредитира показанията на свидетелите очевидци Х. и С. и обясненията на подс.А. в тази им част както предвид съответствието им едни спрямо други в тяхната последователност , така и предвид съответствието им със заключенията на назначените съдебно медицински експертизи досежно механизма на причиняване на уврежданията на подсъдимия и пострадалия , а и тази на настъпването на смъртта на постр.К. по отношение на начина на нанасянето на ударите , броя им , а и предметите с които са нанесени - кривак , нож , ръце .Безспорно в заключенията си експертизата сочи на причиняване на уврежданията на подсъдимия – констатирани счупване на носни кости , отоци , кръвонасядане и охлузване по лицето , съобщаване за болки в задната повърхност на дясното рамо , като дължащи се на действието на твърди тъпи предмети .В хода на съдебното следствие експерта сочи , че уврежданията се държат на действието на твърди тъпи предмети , като уточнява , че могат да се получат при удари с юмруци и с всичко което е твърдо.Що се касае до пострадалия К. в заключението си съдебно медицинската експертиза сочи две наранявания с нож , като установените прободно порезни наранявания се дължат на действието на оръжие с остър връх и един или два режещи ръба , могат да бъдат причинени от представения нож , и са в причинна връзка с настъпването на смъртта на К..На лице е и съответствие на твърдяното от свид.Х. по отношение на ножа с който са нанесени ударите, доброволно предаден с протокол от 01.04.2009 г. като веществено доказателство по делото от подс.А. , разпознат като такъв с който са нанесени ударите на К. от А. и като собствен такъв на А. .Показанията на свид.Х. в тази им част са в пълно съответствие и с установеното от съдебно медицинската експертиза на веществено доказателство / нож/, а и ДНК експертиза на биологичен материал иззет от същото веществено доказателство установили обстоятелството , че се касае за кръв по ножа с кръвно групова принадлежност А бета , каквато е кръвната група на пострадалия съобразно експертното заключение на съдебно медицинската експертиза на веществено доказателство - кръв иззета от трупа на пострадалия , която съобразно заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства ДНК профила на биологичния материал / кръв/ получен от обект №1/нож/ показва пълно съвпадение с генотипа на К. , вероятността да е оставен от друг индивид освен К. е 1 на 11 299 000 000 000 , като тези данни осигуряват категорично доказателство, че човешката кръв по обект № 1 /нож / произхожда от К..

За да кредитира показанията на свид.Х. дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 ал.1 от НПК и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК , а не тези дадени първоначално в хода на съдебното производство , че нищо не се е случило , съда отчете съответствието им изложено по-горе с останалите доказателства по делото и обстоятелството на заявяване в съдебно заседание от този свидетел , че са верни показанията му дадени в хода на досъдебното производство , а и изложените в последователност на това обстоятелства, както и тези при предявяване от съда на този свидетел на вещественото доказателство – нож по реда на чл.283 от НПК.

Съда кредитира и показанията на свид.П. относно споделеното и от подс.А. непосредствено след инцидента за това , че му е бил нанесен побой от постр.К. , както и , че е наръгал пострадалия , тъй като същите съответстват на установеното от визираните вече по-горе доказателства – показания на свидетелите очевидци С. и Х. , веществените доказателства по делото , а и заключенията на назначените съдебни експертизи - съдебно медицински такива на подсъдимия и на пострадалия , такива на веществени доказателства и ДНК експертиза. .Освен това и свидетелката сочи , че към този момент е констатирала , че по лицето , ръцете и дрехите на подсъдимия е имало кръв – обстоятелство установено от съдебно медицинската експертиза предвид получените увреждания на пострадалия – счупени носни кости , охлузвания по лицето , а и съответни и на обясненията на подс.А. в тази им част.

Съда не кредитира обясненията на подс.А. в частта им относно механизма на причиняване на уврежданията с нож от него на пострадалия К. , а именно при падане от пострадалия към подсъдимия , при което се е наранил сам на държания от подсъдимия в лявата ръка нож.Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат както на показанията на свид.Х. за нанасяне на два удара с ножа от подсъдимия на пострадалия изправени един срещу друг , така и на механизма на нанасяне на същите , а именно по отношение на смъртоносното такова - в лявата гръдна половина в близост до гръдната кост , с посока на раневия канал назад , наляво и леко нагоре по дължината на 14 см. , в следствие на което са били причинени нараняването на сърцето и околосърцевата торбичка.Този удар съобразно установеното от експертизата е бил нанесен със значителна сила , тъй като са прерязани VІ и VІІ ляво ребро , а прерязването на костните структури изисква по-голяма сила на удара.Положението на двамата към момента на нанасяне на удара най вероятно е такова – лице в лице и леко в дясно подсъдимия спрямо пострадалия , при нанасяне на удар с лява ръка.

Съда не кредитира обясненията на подс.А. и в частта им в която същият заявява , че същия ден през деня не е употребявал алкохол , а е употребил такъв след прибирането си в дома си и преди задържането му от органите на МВР.Обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие с твърдяното от свид.П. с която е разговарял непосредствено след осъществяване на деянието и която заявява , че „ не мога да кажа , че е бил почти трезвен , но не беше пиян. Друг път съм го виждала и по-пиян” – т.е. независимо от количеството е употребил алкохол , а и от заключението на назначената експертиза съобразно която съдържанието на етилов алкохол в кръвта му е бил такъв от 2,17 %.

Съда не кредитира и показанията на свид.С. и свид.Д. в частите им в които всеки един от тях сочи , че същия ден подс.А. в полето и пострадалия К. в кафене намиращо се в селото са заявили съответно , че всеки от тях ще убие другия.По отношение на показанията на свид.С. в тази им част същите са опосредствени такива , като свидетеля сочи , че твърдяното обстоятелство му е било съобщено от свид.Т.М. която е възприела отправената от К. закана в същия ден непосредствено преди осъществяване на деянието докато е била на работа в кафенето си.Същевременно тази свидетелка разпитана в хода на съдебното следствие заявява , че по същото време не е била на работа в кафето и не е разговаряла същия ден с кмета С..Що се касае до показанията на свид.Д. , то същите са нелогични предвид твърдението за начина на отправяне на изявлението, а и предвид обстоятелството , че обективно не подс.А. е търсил среща с постр.К. , а е бил пресрещнат от К. при прибирането си в селото заедно със стадото от овце.

Съдът приема изцяло и заключенията по назначените съдебно медицински експертизи – на труп , на живо лице , на веществени доказателства – нож , кръв иззета от подсъдимия и пострадалия , ДНК експертиза на веществени доказателства , комплексна психиатрично психологична експертиза и допълнителна такава , а и съдебно химически такива като обективни и точни.Същите са изготвени професионално и отговарят на изискванията за това.

От анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира,че с деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл престъпление по чл.118 вр. с чл.115 от НК , тъй като на 01.04.2009 г. около 19.30 часа в с.Поляна , обл.Ямбол , на поляна между улиците „Александър Стамболийски” , ул.”Индже войвода” , умишлено е умъртвил К. С. К. от с.Поляна , обл.Ямбол в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие , от което са настъпили тежки последици за виновния.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството за наличието на пряка причинна връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари и причиненото на пострадалия увреждане , в резултат на което е настъпила и смъртта му.Касае се за нанесени два удара от непосредствена близост , единия от тях и със значителна сила насочени пряко в области от човешкото тяло в която са съсредоточени органи от жизнено важно значение,с оръжие годно да причини смърт,от което следва и извода за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за причиняване смърт на пострадалия.Подсъдимият е искал настъпването на смъртта на пострадалия и е целял точно това с действието си по нанасяне на удара с нож в областта на тялото - лявата гръдна половина на пострадалия, при което са прерязани VІ и VІІ ребро в лявата гръдна половина непосредствено до залавните им места за гръдната кост , както и нараняване на сърцето – проникваща прободно – порезна рана на сърцето и околосърцевата торбичка с последвали остра следкръвоизливна анемия , хемоперикард /300 мл./ ,левостранен хемоторакс/ 2 900 мл./ и остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност , настъпили в следствие нараняването на сърцето и изразената следкръвоизливна анемия.Не е без значение и обстоятелството , че макар с по-малка сила другия нанесен от подсъдимия на пострадалия удар с нож е такъв в областта на корема , макар и с повърхностно нараняване.Следва да се има предвид и обстоятелството,че в областта на нараняванията са разположени сърцето , големи кръвоносни съдове , бели дробове и органи разположени в коремната кухина , нараняването на които може да причини смъртта на пострадалото лице, а по отношение на конкретно нараняването на сърцето директно е довело и до този резултат.Т.е.на лице е пряк умисъл за лишаване от живот на пострадалия с реализация на действия в тази насока предвид нанасянето на удар с нож със значителна сила в жизненоважен орган от човешкото тяло ,за което съда прави извод от описаните в заключението на съдебно медицинската експертиза наранявания в областта на лявата гръдна половина и заявеното от експерта в хода на съдебното следствие относно силата на удара даващ възможност за причиняване на такива увреждания,както и настъпване на искания резултат .

Що се касае до възражението на подсъдимия касаещи липса на умисъл за причиняване смърт на пострадалия то същото е неоснователно.На първо място както вече бе посочено удара причинил нараняването довело до настъпване на смъртта на пострадалия е бил нанесен от непосредствена близост,със значителна сила в област с наличието на жизненоважни органи какъвто е сърцето.Касае се и за такъв нанесен с оръжие годно да причини смърт каквото е ножа.На лице е механизъм на причиняване на увреждането- нанасяне на силен удар с нож при положение изправени един срещу друг , подсъдимия леко в дясно по отношение на пострадалия , който изключва твърдението на подсъдимия.Неоснователно е и възражението на подсъдимия , че нараняванията от ножа пострадалия е получил тъй като е паднал върху него.Сам подсъдимия непосредствено след осъществяване на деянието е казал на свид.П., че е „наръгал” пострадалия.

Съдът намира,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.118 от НК и деянието да бъде квалифицирано като такова извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие,от което са настъпили тежки последици за виновния по следните съображения и доводи:На първо място комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза сочи в заключението си на наличието на физиологичен афект дължащ се конкретно на физическото въздействие упражнено по отношение на него – силно наситено емоционално състояние / силно раздразнение/ , демонстриран с физиологичните си прояви и поведенчески изяви , емоционално състояние - физиологично , съпроводено със сърцебиене , повишен пулс, главозамайване на терена на проявилия се страх от нанесените удари , които безспорно установено от доказателствата по делото са били осъществени от пострадалия- нанасяне на удари с ръце и тояга. Посегателството над личността на подсъдимия реализирано от пострадалия е довело и до реализирането на агресивно поведение в състояние на физиологичен афект,респективно осъществяване на престъпното деяние.Безспорно от действията на пострадалия са последвали тежки последици за виновния.Касае се освен за наранявания свързани с отоци , кръвонасядания и охлузвания и за счупване на носни кости съпроводено с много голяма болка към момента на причиняване на увреждането , а и непосредствено след това , а и със значителен видим и реално възприет кръвоизлив , като побоя както вече бе посочено е бил нанесен освен с ръце и с кривак - предмет годен да причини тежки увреждания .

Съдът не споделя наведените от защитата на подсъдимия доводи за осъществяване на действия по самозащита,респективно осъществяването на такова при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана .За да е налице неизбежна отбрана следва да е налице реално нападение,което да не е приключило.А в конкретния случай не е налице към момента на нанасянето на удари от подсъдимия на пострадалия с нож на реално нападение от страна на пострадалия , което да не е прекратено.Напротив , на лице са категорични доказателства – показанията на свидетеля очевидец Х. , че към този момент след като са се отдалечили и след отправен израз от подсъдимия към пострадалия същият се е върнал по посока на подсъдимия , но не се установява да е осъществявал каквито и да било действия по нападение в този момент.Липсват доказателства които да сочат на продължаване на нападението с други средства,включително и без оръжие,които да дават основание да се счете,че не е налице прекратяване на нападението.По изложените съображения и съдът счита,че липсва основание за приложението на чл.12 НК,респективно и такова на приложението на чл.119 от НК.

Съда не споделя и наведените от повереника на гражданските ищци и частни обвинители доводи за това , че деянието не е осъществено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия , позоваващо се на твърдение , че след нанасяне на побоя от страна на пострадалия на подсъдимия двамата се били сдобрили , а и състоянието на физиологичен афект е моментно такова.От доказателствата по делото е видно , че след като е нанесъл побой на подсъдимия пострадалия му е казал , че същата вечер няма да го убива , но ако съобщи на МВР ще направи това на следващия ден , на което подсъдимия отговорил – няма , няма , след което същият тръгнал от мястото.Действително и пострадалия е тръгнал в същата посока , обстоятелство възприето от свидетелката С. .Тази свидетелка обаче непосредствено след това се е отправила към селото и не е наблюдавала повече развитието на конфликта между двамата.Същевременно от показанията на свид.Х. , а частично и от обясненията на подсъдимия се установяват последващите действия на пострадалия и подсъдимия , които сочат на продължаване на конфликта , по начин визиран по – горе в приетите за установени фактически обстоятелства от съда.Що се касае до времето на действие на състоянието на физиологичен афект , то експертите изготвили съдебно психиатрично психологичната експертиза сочат , че същият е краткотрайно състояние което може да продължи минути – т.е. очевидно включва времето на развитие на конфликта между двамата , а и същите категорично дават заключение за наличието на физиологичен афект към момента на осъществяване на деянието от подсъдимия.

По изложените съображения и съда призна подсъдимия за виновен в осъществяване на деяние по чл.118 вр. с чл.115 от НК,като го призна за невиновен и оправда на осн. чл.304 от НПК по първоначално внесеното обвинение по чл.115 от НК.

При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание съда взе предвид следното:

Осъщественото от подсъдимия деяние е такова с относително висока степен на обществена опасност предвид вида на нарушените обществени отношения.Същевременно при определяне на степента на обществена опасност на реално осъщественото съда взе предвид от една страна и обстоятелствата при които е осъществено същото,а именно при предварително провокативно поведение на пострадалото лице извън предприетото от негова страна нападение,включително и с отправяне на обидни по същество изрази / напсувал го/ и действия , отправени закани и заявяване на отказ от осъществяването им под условие , ако подсъдимия не уведоми за това органите на МВР.От друга страна видно от доказателствата по делото деянието е осъществено на обществено място – на поляна в края на селото в рамките на светлата част на деня.

Съда взе предвид и степента на обществена опасност на личността на подсъдимия,която не е висока такава.Касае се за лице което по твърдения на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели , включително и дългогодишен кмет на селото не е конфликтна личност , независимо дали е употребил или не алкохол.Същият не е създавал проблеми в селото и е имал добри отношения със съселяните си.Работил е като пастир и се е ползвал с добро име в обществото.На лице е и критичност в поведението му. За това и съда счита , че наказанието на подс.А. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , под средния предвиден в текста размер на наказанието лишаване от свобода , а именно такова от четири години лишаване от свобода , което в съответствие с разпоредбите на ЗИН подсъдимия следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

В този си вид,размер и начин на изтърпяване съда счита,че наказанието определено на подс.А. ще осъществи в пълнота възпитателната и възпираща роля по отношение на него и обществото визирани в чл.36 от НК.

Предявените от гражданските ищци Г.Д.К. , Д.Г.С. , Д.К.Н. и С.К. С. искове за причинени им от престъплението неимуществени вреди , а на Д.К.Н. и имуществени такива срещу подсъдимия съда счита за доказани по основание.

Съда счита,че майката на починалия К. К. – гр.ищца Д.Г.С. , неговата съпруга Г. К. и двете му деца Д. Н. и С.С. са претърпели неимуществени вреди от престъплението.Безспорна е болката им свързана със смъртта на сина , съпруга и бащата настъпила по един такъв внезапен начин.Всички те са загубили човека в който са намирали морална подкрепа , при наличието на отлични взаимоотношения между тях свързани с взаимна любов и уважение.Особено голяма е загубата на Д.С. и Г.К. – майка и съпруга на същия, които са в напреднала възраст и недобро здравословно състояние , а майката и в значително напреднала такава ,в момент в който имат и най-голяма нужда от грижи и морална подкрепа предвид възрастта, а по отношение на майката и каквито е получавала ежедневно от сина си. За това и причинените им неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по справедливост от подсъдимия , съобразено и с поведението на пострадалия със суми в размер от по 30 000 лева за Д.С. и Г.К. и такива от по 25 000 лв. за Д.Н. и С.С. .Сумите съда осъди подс.А. да заплати ведно със законните лихви, считано от датата на увредата – 01.04.2009 г. до окончателното им изплащане.Исковете над посочения размер от 30 000 лв. до размера от 50 000 лева за Д. С. и Г.К. и от 25 000 лв. до 50 000 лв. за Д.Н. и С.С. съда отхвърли.

Съда счете за основателен и доказан и предявения от гр.ищца Д.Н. граждански иск за причинени и от престъплението имуществени вреди в предявения им размер от 1055.58 лв , в какъвто размер същите са доказани с представени по делото отчетни документи. Касае се за разноски свързани с погребението на починалия К. К..Съда осъди подсъдимия да заплати и законните лихви на сумата считано от 01.04.2009 г. , до окончателното им изплащане.

Съда счита за неоснователен и недоказан предявения от гражданските ищци Г.Д.К. и С.К.С. за причинени им от престъплението имуществени вреди в размер на 1055.58 лв.От представените по делото разходни документи се установи , че разходите по погребението на К.в този им размер са извършени от гр.ищца Д.Н..Липсват доказателства за извършени разходи , респективно претърпени в резултат от престъплението на имуществени по своя характер вреди от гр.ищци Г.К. и Ст.С. , поради което и предявения граждански иск съда отхвърли.

Съда осъди подсъдимия А. да заплати държавна такса в размер на 4 440 лв. и направените по делото разноски,така както са извършени,а именно: разноски в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт , по сметка на ВСС 163 лв. , по сметка на ОД на МВР-Ямбол сума в размер на 1044.78 лева за разноски, както и разноски на гр.ищци и частни обвинители Г.Д.К. , Д.К.Н. и С.К. С. суми в размер от по 400 лв. за всеки един от тях и на Д.Г.С. сума в размер на 200 лв.

По отношение на вещественото доказателства нож с дървена дръжка , марля накапана с кръв от К. С. К. , 1 бр. бял найлонов чувал съдържащ вещи от подс.А. , 1 бр. черен найлонов чувал съдържащ дрехи на постр.К. иззети при аутопсията и 1 бр. черна найлонова торба съдържаща вещи иззети при оглед на местопроизшествието на 01.04.2009 г. съда постанови като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

Като причина за осъществяване на деянието съда отчете ниската правна култура на подсъдимия,употребата на алкохол и създадените взаимоотношения пострадал - подсъдим.

По изложените съображения съда постанови съдебния си акт.