Мотиви по Наказателно дело 919/2016г.

МОТИВИ: към присъда постановена на 08.11.2017г. по НОХД № 919/2016г. по описа на Пазарджишки окръжен съд:

Пазарджишка окръжна прокуратура обвинява Д.С.З. в това, че на ****, в гр. П., в себе си и в лек автомобил „Ауди- А6” с ДК№ ******** е държал 19 броя археологически обекта, и в с. С. обл. Х. и Х. „Л.Я.” на гл. път І-8 при разклона за с. М.К. обл. П. в л.а. БМВ 320D с Рег.№ ********, в съучастие като съизвършител с А.П. *** е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, общо 196 /сто деветдесет и шест/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, Раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал.1, ал. 2, ал. 3, ал.4 и ал.7, чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 25 510 лева като следва :

На ****, в гр. П. в себе си е държал три археологически обекта, по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал.4 и ал. 7, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, а именно 3/три/ броя монети-златни антични /подробно описани/, всички на обща стойност 8 500 лв.

На ****, в гр. П., в лек автомобил „Ауди- А6” с ДК№ ******** е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл.96, чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7, чл.98 – чл.107 и §5 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл. 8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, а именно 16 /шестнадесет/ броя археологически обекти- подробно описани, всички на обща стойност 8 010 лева.

Престъпление по чл. 278 ал.6 пред.3 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК.

На ****, в с. С. обл. Х. в съучастие като съизвършител с А.П. ***, е придобил, като е закупил от Г.С.Т. *** 177/сто седемдесет и седем/ броя монети /подробно описани/, представляващи културна ценност по чл.7 ал.1 и чл. 53 т.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 7, чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9000 лева, престъпление по чл. 278а ал.2 във връзка с ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

Обвинява се А.П.П. в това, че на ****, в с. С. обл. Х., Х. „Л.Я.” на гл. път І-8 при разклона за с. М.К. обл. П., в л.а. БМВ 320D с Рег.№ ******** и в с. П.ул. „В.” №4 обл. П. е държал 45 броя археологически обекта и в съучастие като съизвършител с Д.С.З. *** е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл. 146 ал.1 от ЗКН, общо 222 /двеста двадесет и два/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл.96, чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7, чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности, на всички обща стойност 19 795 лева като следва :

На ****при Х. „Л.Я.” на гл. път І-8 при разклона за с. М.К. обл. П., в л.а. БМВ 320D с Рег.№ ********, е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал.4 и ал. 7, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г., а именно 28 броя археологически обекти, всички на обща стойност 5070 лева- описани подробно.

На ****в с. С. об.Х. и Х. „Л.Я.” на гл. пот І-8 при разклона за с. М.К. обл. П., в л.а. БМВ 320D с Рег.№ ********, в съучастие като съизвършител с Д.С.З. *** е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 7, чл. 98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, а именно 177/сто седемдесет и седем/ броя монети археологически обекта, всички на обща стойност 9000 лева-описани подробно.

На ****, в с. П.ул. „В.” №4 обл. П. е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл.96, чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7, чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности, а именно 17/седемнадесет/ броя археологически обекти- описани са подробно, всички на обща стойност 5 725 лева .

Престъпление по чл. 278, ал.6 пред.3 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК.

Обвинява се А.П. и в това, че на 29. 03. 2013г., в с. С. обл. Х. в съучастие като съизвършители с Д.С.З. ***, е придобил, като е закупил от Г.С.Т. *** 177 броя монети, представляващи културна ценност по чл.7 ал.1 и чл. 53 т.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 7, чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9000 лева престъпление по чл. 278а ал.2 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

Обвинява се Г.С.Т. в това, че на 29. 03. 2013г., в село С., общ. М.Б. обл. Х., е отчуждил чрез продажба на А.П.П. и Д.С.З.,*** -177 броя монети, представляващи културна ценност по чл.7 ал.1 и чл. 53 т.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 7, чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности/подробно описани/, всички на обща стойност 9000 лева престъпление по чл. 278а ал.1 предл. 2 от НК.

Обвинява се Г.Т. и в това, че на 29. 03. 2013 г., в село С., обл. Х. в жилището си, намиращо се на ул. „Ш.” №** противозаконно е държал предмети-специално техническо средство Металдетектор марка „MINELAB„GPX 5000 със сериен № В 800****, сонда „MINELAB-11”DD, сонда „MINELAB-11”:Mono, слушалки марка „KOSS.com „UR– 30”, 2 броя ръкавици и батерия за металдедектор марка „Minelab”, за които знае, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти – Престъпление по чл. 277а ал.7 от НК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа така както е внесено с ОА.

Подсъдимите не се признават за виновни, дават обяснение по обвинението и молят да бъдат оправдани.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:

Тримата подсъдими се познават като на ****З. е посетил подсъдимия Т..Подсъдимите З. и П. преди ****редовно са си комуникирали по телефоните.

На ****Д.З. се обадил на П. и го информирал, че е в с. С. по работа и че се е срещнал с Т.. След това двамата се разбрали П. да намери сумата от 3 600 лева, да отиде до с. С. и да вземе продаваните от Т. антични монети. След разговора З. е изпратил текстово съобщението, с което уведомил П. за броя и цената на предлаганите от Т. монети.

В изпълнение на уговорката П. осигурил необходимата сума и в разговор с Т. двамата се разбрали да се срещнат и П. да му занесе парите за сделката със З.. След разговора с Т., П. се обадил на З. и го информирал, че е тръгнал за с. С., за да приключи сделката и да вземе договорените от него монети. По-късно в разговор З. отново е обяснил на П., че трябва да отиде на място при Т. и че той е свалил каквото може от цената и ако може и П. да свали малко.

На ****след като е получена информация за предстоящата сделка с културно исторически ценности е взето решение да се спре лек автомобил БМВ 320Д с Рег. № ********, с който пътувал А.П. и да се извърши проверка за наличието на вещи и предмети, представляващи културно исторически ценности, които да са придобити по престъпен начин.

На ****около 18.15 часа на Главен път І-8 пред Х. „Л.Я.“ е спрян л.ал БМВ ***** с Рег. № ********, управляван от А.П.. При извършеното претърсване и изземване в лекия автомобил са открити множество предмети, представляващи археологически движими културни ценности и други веществени доказателства. За извършеното процесуално-следствено действие е съставен протокол по реда на чл. 161 ал.2 от НПК. Първоначално подсъдимият заявил, че кара вещите към музея, но в последствие П. е отказал да даде отговор за произхода на намерените и иззети вещи, като е заявил, че ще говори единствено с адвокат. Извършеното следствено действие е одобрено с Определение №113/30.03.2013г. по ЧНД №163/2013г. на Окръжен съд- гр.П..

На ****веднага след претърсването и изземването в л.а. БМВ 320Д с ДКН ******** и иземването на множество археологически движими културни ценности, е извършено претърсване и изземване в дома на А.П.,***, за което е съставен протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161 ал.2 от НПК. В хода на следственото действие е открит и иззет завит в салфетка кръгъл предмет, наподобяващ антична монета. Относно намерената и иззета вещ П. е заявил, че същата е дубликат. Извършеното процесуално-следствено действие е одобрено с Определение №114/30.03.2013г. по ЧНД №164/2013г. на Окръжен съд- гр.П..

На ****след извършеното претърсване и изземване в лек автомобил, управляван от А.П.П. и откриването на множество археологически движими културни ценности, и предвид данните за участието на Д.З. в престъпната дейност, е извършено претърсване и изземване в дома му, намиращ се в гр. П. ул. „З.Ч.“ №*Б ет.* ап.**-**. В хода на претърсването са открити и иззети -предмет, наподобяващ гривна с предполагаем античен произход и два броя СИМ – карти. Относно произхода на гривната З. е заявил, че същата е съвременна. За извършеното следствено действие е съставен протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161 ал.2 от НПК. Извършеното процесуално-следствено действие е одобрено с Определение №115/30.03.2013г. по ЧНД №165/2013г. на Окръжен съд- гр.П..

На ****е извършено претърсване и изземване и в л.а „Ауди-А6” с ДКН ********, управляван от Д.С.З.. В хода на претърсването са открити и иззети вещи, представляващи археологически движими културни ценности. Относно намерените и иззети вещи З. е заявил, че по-късно ще даде обяснения за техния произход. За извършеното следствено действие е съставен протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161 ал.2 от НПК. Извършеното процесуално-следствено действие е одобрено с Определение №116/30.03.2013г. по ЧНД №166/2013г. на Окръжен съд- гр.П..

На 29.03.30013г. в гр. П. Д.С.З. с протокол за доброволно предаване доброволно е предал самозалепващ се политиленов плик, съдържащ три по-малки самозалепващи се пликчета, всеки от които е съдържал по един брой кръгъл предмет с различна големина, наподобяващ антична монета и втори самозалепващ се политиленов плик, съдържащ пет броя малки самозалепващи се плика, всеки от които е съдържал по един брой кръгъл предмет с жълтеникав цвят, наподобяващ антична монета. За произхода на предадените вещи З. е заявил, че монетите са съвременни и че по-късно ще даде повече обяснения за тях.

На 30.03.2013г. в хода на разследване са установени данни, че А.П. съхранява движими културни ценности в къща, собственост на тъста му свид. Т.К.Т., намираща се в с. П.ул. „В.“ №4. Веднага е организирано и извършено процесуално следствено действие претърсване и изземване, за което е съставен протокол по реда на чл. 161 ал.2 от НПК. В хода на претърсването са открити и иззети множество вещи, представляващи археологически движими културни ценности. За произхода на намерените и иззети вещи свид. Т.Т. е заявил, че ги вижда за първи път и е предположил, че същите са на зет му А.П.. Извършеното процесуално-следствено действие е одобрено с Определение №117/30.03.2013г. по ЧНД №167/2013г. на Окръжен съд- гр.П..

В хода на разследване и проведени оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че намерените в л. автомобил на А.П.П. 177 броя предмети с кръгла форма, наподобяващи антични монети са придобити от П. и З. като са закупени от Г.С.Т. ***. С цел събиране на доказателства за участието на Т. в престъпната дейност на 31.03.2013г. е извършено претърсване и изземване в дома му на адрес с. С. ул. „Ш.„ № **. Претърсването и изземването е извършено при условията на чл. 161 ал.2 от НПК, за което е съставен протокол. Извършеното процесуално следствено действие е одобрено с Определение №123/01.04.2013г. по ЧНД №168/2013г. на Окръжен съд- гр. П.. В хода на претърсването са открити и иззети : Металдетектор марка „Minelab „ GPX 5000 със сериен № В *******, поставен в брезентова чанта; слушалки марка „KOSS.com „ UR – 30 и 2 броя ръкавици, поставени в черна чанта; и батерия за метал – детектор „ Minelab” поставена в калъф.

Тази фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите С.Т., Е.Д., В., Б.А., петорната съдебно археологична експертиза и писмените доказателства по делото както и от изготвените и приложени ВДС материали.Не се кредитираха отчасти обясненията на подсъдимите, показанията на св.Т.Т. дадени в ДП и пред настоящия състав, първоначалната съдебно археологична експертиза изготвена в ДП от експерти при Музея гр.П..Съдът не кредитира и техническата експертиза на металдетектор изготвена в ДП от в.л. К.. Кредитира се техническата експертиза на вещото лице К. том 1 лист 135-138 от ДП.Кредитираха се и двете нумизматични експертизи изготвени от вещото лице Ц. както и техническата експертиза-повторна изготвена от инж.К..

По делото не се спори от подсъдимите П. и З., че описаните в ОА вещи са намерени, така както са описани в ОА, в тяхно държане и на местата които са описани. В тази насока тезата на защитата на П., че не ставало ясно вещите предмет на изследване от експертите от къде са иззети е несъстоятелна. В съдебно заседание всеки един от подсъдимите ясно заяви, че описаните в ОА вещи са намерени на описаните места.

Съдът не кредитира първоначалната археологическа експертиза тъй като при защитата на същата експертите бяха несигурни и това наложи да се изслуша повторна експертиза от експерти от Националния археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей гр. С.. Тази експертиза/ приложена по НОХД № 449/14г. на ПОС/ съдът възприе изцяло тъй като тя е изготвена от най-добрите специалисти в съответната област, отговаря на поставените въпроси в пълнота. Трима от експертите са хабилитирани преподаватели с тясна специалност нумизматика като един е със специалност антична нумизматика.

От експертизата се установи, че обектите намерени в автомобилите на подсъдимите, за които същите твърдят, че са фрагменти и не подлежат на регистрация, притежават топологическите и стиловите характеристики на археологически културни ценности като следите от сребристо покритие по запазената след почистването оригинална повърхност са позволили на експертите да установят, че това са елементите от ярема и сбруята на една колесница.Експертите са категорични, че тези вещи са археологически културни ценности.

Намерените в с.П.вещи, описани в ОА като такива в държане на подсъдимия П. , според експертите са:

49/14 Фибула, бронз, дълж. 5,3 см. Двуделна, лъкът е с тромпетовидно разширена главичка и два дисковидни прешлена, рамкирани от пръстени в средата и началото на крачето. ІІ в., на стойност 30 лева

50/11 Пръстен, бронз, диам. халка 2 см, диам. гнездо 1 см х 0,8 см. Кръгла затворена халка с D-образно сечение, разширяваща се към раменете и преминаваща в релефна многоъгълна плочка, очертана с дълбоко врязани жлебове и рамкирана с пояс от къси насечки. В средата е оформено овално гнездо за влагане на гема или стъкло, което липсва. ІІ – ІІІ в., на стойност 80 лева;

51/20 Част от украса на игла за коса, кост, вис. 2,3 см. Запазен е горният край с форма на човешка ръка, която държи конусовиден предмет., на стойност 50 лева

51/17 Елемент за влагане в накит, стъкло, диам. основа 2,2 см х 2 см. Тъмносиньо непрозрачно стъкло, пресечено конусовидна форма. По-тясната основа е рамкирана с бял кант. Римска епоха, на стойност 40 лева.

53/1 Балсамарий, стъкло, вис. 12 см, диам. устие 3,2 см. Заоблено яйцевидно тяло, висока цилиндрична шийка, отделена от тялото чрез релефни пръстени и врязвания, която е около 2/3 от общата височина. Изработено от синьо-зелено стъкло, с технологични дефекти. І – ІІ в., на стойност 800 лева;

54/2 Балсамарий, стъкло, вис. 7,8 см, диам. устие 3,4 см. Заоблено конусовидно тяло, висока шийка, отделена от тялото чрез прищипване, която е около 2/3 от общата височина. Изработен от светлосиньо стъкло, с множество свили и други технологични дефекти. І – ІІ в., на стойност 600 лева;

55/3 Балсамарий, стъкло, вис. 5,1 см, диам. устие 1,7 см. Заоблено яйцевидно тяло, къса цилиндрична шийка, отделена от тялото чрез прищипване, която е около 1/3 от общата височина. Устието е леко издадено навън, със заоблен ръб. Слабо конкавно дъно.Изцяло запазена форма. Изработено от светлосиньо, почти безцветно стъкло, във вътрешността е пълно с почва, запазена иризация. Едно удължено мехурче на шийката се е пробило и в момента е запълнено с пръстта. І – ІІ в., на стойност 400 лева

56/4 Чаша, стъкло, вис. 10,6 см, диам. устие 8,6 см. Камбановидно тяло с леко разширено устие, извит навън и заоблен ръб. Ниско конусовидно столче, силно конкавно дъно. Изработена от светлосиньо, почти безцветно стъкло, слабо изразени свили и технологични дефекти. ІІІ – ІV, на стойност 500 лева;

57/5 Шише, стъкло, вис. 10,2 см, диам. устие 3,5 см. Високо цилиндрично тяло, къса цилиндрична шийка и силно разширено устие с широко венче, разположено перпендикулярно на шийката. Устийният ръб е удебелен и заоблен. Изработено от синьо-зелено, почти безцветно стъкло, слабо изразени технологични дефекти. ІІІ - ІV в., на стойност 600 лева.

58/6 Чаша, стъкло, вис. 7,5 см, диам. устие 8 см. Сфероидно тяло, равно дъно, леко разширено устие с равен ръб. Изработена от светлозелено прозрачно стъкло, с множество свили и други технологични дефекти. Недовършена. ІV в., настйност 250 лева;

59/7 Гърненце, стъкло, вис. 4,5 см, диам. устие 4,5 см. Почти сферично тяло, много къса, широка шийка, която преминава в разширено устие с извит навън и заоблен устиен ръб. Дъното е слабо конкавно. Изработено от светлосиньо стъкло. ІІІ – ІV в., на стойност 500 лева;

60/8 Шише, стъкло, вис. 9,5 см, диам. устие 3 см. Високо цилиндрично тяло, къса цилиндрична шийка и силно разширено устие с широко венче, разположено перпендикулярно на шийката. Изработено от светлосиньо, почти безцветно стъкло.. ІІІ - ІV в., на стойност 550 лева.

61/9 Каничка, стъкло, вис. 9,4 см, диам. устие 3,7 см. Сфероидно тяло, средновисока цилиндрична шийка, слабо разширено устие с удебелен и заоблен ръб, равно дъно. В средата на шийката и тялото е прилепена вертикална дръжка, украсена с две релефни заоблени ребра по дължина и дълбок централен жреб между тях. В горната й част е моделиран листовиден израстък. Изработена от светлосиньо прозрачно стъкло. І - ІІ в., на стойност 1000 лева.;

185 Монета, сребърна, римска, антониниан на император Валериан І (253-**0 г.); л. IMP C P LIC VALERIANVS AVG –бюст надясно с лъчиста корона//оп. ...ITVT OR…- две фигури прави, една срещу друга; Т.- 2,82 г., Ref. RIC, V/1 286 , на стойност 10 лева;

186 Монета, сребърна, римска, антониниан на император Галиен (253-**8 г.); л. IMP C P LIC GALLIE... – бюст надясно с лъчиста корона//оп. ...ITVT OR…- фигура права, наляво; Т.- 1,93 г., на стайност 5 лева;

187 Монета, сребърна, римска, антониниан с името и образа на Салонина, съпруга на император Галиен (253-**8 г.); л. бюст надясно //оп. IVNO REGINA - Юнона права, наляво; Т.- 2,11 г. Ref. RIC, V/1 13 , на стайност 10 лева.

190 Монета, електронова, корубеста, византийска, сечена по време на първото управление на император Исак II А. (1185-1195) с типовете императорът коронясван от архангел Михаил//Богородица на трон. Т. 3,37 г., на стайност 300 лева.

И за тези вещи експертите са категорични, че представляват археологическа движима културна ценност.

По делото се спори за автентичността на намерените в държане на подсъдимия З. три златни монети. На лист 68 от експертизата под номера 179,180 и 181/обект 7/ тези монети са изследвани от експертите и те са категорични , че това са оригинални такива, елинистически, статери. Подсъдимият З. твърди, че това били фалшификати изготвени от приложените по делото матрици и отливки.Съдът не възприе тезата на подсъдимия З., защото в повторната експертиза, както вече се отрази по-горе, са участвали трима нумизмати, единият от които има тясна специалност антична нумизматика. В допълнителната експертиза на в.л. Ц. тези монети бяха подложени на специфичен анализ, от специализирана лаборатория, за установяване на съдържанието на злато в тях и се потвърди тяхната автентичност.Вещото лице Ц. поясни,че с времето златото по повърхността на монетите ,поради свързването на другите примеси с въздуха, става с изключително висока проба. В допълнителната експертиза на вещото лице Ц. се установи и, че монетите не са идентични с отливките .Но дори и да са идентични с отливките това не означава, че монетите не са автентични. Както обясни в.л. Ц., в съдебно заседание, от автентични монети могат да се направят отливки. Съдът основно стъпи на петорната повторна експертиза която установи автентичността на монетите.Именно по тези съображения съдът не възприе тезата на подсъдимия З., че монетите са съвременен фалшификат.

Предмет на изследване от експертизата са били и намерените в автомобила на подсъдимия П. 177 броя монети антонианиан и денари. Тези монети също е установено, че са оригинални археологически обекти и представляват движима културна ценност.

Няма спор, а и подсъдимите заявиха в съдебно заседание, че никога не са искали регистрация на тези обекти по реда на ЗКН.

По НОХД № 449/14г. на ПОС лист 405, е приложено копие на фактура №108.12 от 21.11.2012г. на испански език, с представен превод на български език, от който е видно, че в представеното копие на фактура пише, че е Н. И. и А.И.П.издават същата на клиент А.П. за 180 денари и антониниани ІІ-ІІІ век непочистени и обща сума 2 650 евро. С това доказателство подсъдимият П. твърди,че тези монети не подлежат на регистрация съгласно ЗКН.

Съдът не възприе тезата на подсъдимия за закупуването на монетите от чужбина. На първо място, защото при задържането си пред св.В.П. е заявил, че не знае какво е това и ще го кара в музея.Пред настоящия съдебен състав подсъдимия заяви, че тръгнал за гр.П. да кара монетите на почистване от лице на име М.. П. обясни, че е запален колекционер на монети, подарява такива,купува ги от аукциони и от чужбина, член е на Нумизматично дружество в гр.П.. Тези обяснения на подсъдимия обаче противоречат на намерените в негово държане вещи. В с.П.са намерени общо 4 монети и тези в автомобила -177 бр.Или ако подсъдимият П. е така запален нумизмат както твърди то той би следвало да има значително по-голяма колекция от монети.В последното съдебно заседание П. представи писмени доказателства, че редовно закупува антични монети от аукциони като последната е от 2011г.В негово държане обаче са намерени само 4 монети и то в с.П.,освен тези в автомобила му.И не на последно място, така описаната фактура, подсъдимия е представил едва преди приключване на съдебното заседание по НОХД 449/14г. на ПОС.

От друга страна от приложените справки от мобилни оператори в том 2 от ДП лист 136 и следващите се установява, че П. е ползвал телефон с № 08****** собственост на Е.Д.. Свидетелката Д. установява, че на нейно име се водят повече от 50 номера на телефони не познава подсъдимия и никога не е ползвала този телефонен номер.Този телефон е иззет от подсъдимия П.. Телефон със номер 08***** е собственост на „Х.“ЕООД собственост на съпругата на подсъдимия П.- В.П.. Макар, че този телефон не е намерен, то при факта, че с него е контрактувано с подсъдимия З. и с Т. от мъжки глас/виж ВСД/ и се води на името на фирма на съпругата на П. съдът прие, че той е бил в негово държане в инкриминирания период.Именно с този номер П. е комуникирал на 29.0*.1*г. с подсъдимия З. на телефон с № 089******** който се води на „В.Ф.Г.“О** където З. е управител.Телефон с № О98****** е собственост на съпругата на подсъдимия Т..От намерения в П. телефон с №08***** е проведен разговор с телефона на съпругата на Т. на ****и на ****И в двата случая са комуникирали мъже.На първата дата П. е бил в клетка около с.И. П., а на В.та дата №08***** е бил в клетка с.С. М.Б. в 14.42ч. На дата ****от номер 08****** е избиран номера на съпругата на Т. в 15ч. и 45 минути като номер 08***** е бил в обхвата на клетка с.О. общ.Р. гр.П..

На ****З. от номер ********* звъни на номер ********** собственост на фирмата на съпругата на П. ***.На ****от посочените номера П. е позвънил на З. в 15.35ч.На ****в 16.03ч. П. звъни на З.. На ****З. с телефон № ********* около 14ч. е бил клетки Х.,с.Б. и Д..

На ****в 15.08ч. телефона на З. е бил в клетка с.С. /М.Б./ и е позвънил на телефона на П../лист 146 от ДП том 2/.В 15 и 11мин. На същата дата от телефона на З. се изпраща текстово съобщение на телефона на П..В този момент З. е бил в обхвата на клетка с.С. /М.Б./.След това подсъдимият З. преминава през клетки Х., Д., * и в 17.45 е в клетка гр.П..

От приобщените по делото ВДС материали се установява, че на **.0*.1*г. в 17.03ч. подсъдимият П. от номер 08****** е позвънил на номер О9***** Собственост на съпругата на подсъдимия Г.Т. и е провел разговор с мъж на име Г.. В този разговор П. е уведомил Т., че на следващия ден ще бъдат при него. В началото на разговора има следната фраза „“**********.“ От което става ясно, че това не е първата среща между П. и Т. и П. не е бил сам в автомобила си.

На следващия ден ***телефона на подсъдимия З. е засечен в клетки на гр.Х..

На ****в 15.08ч. З. е позвънил на П. като в този момент е бил в обхвата на клетка с.С./М.Б./.В ********* двамата е записана следната фраза“**********.*************************?“ …“*************.“ „***********************.“

В 15.11ч.З. е изпратил текстово съобщение на телефона на П. „***.“ Към този момент телефона на подсъдимия З. е в обхвата на с.С. /М.Б./.

В 15.44ч.П. е позвънил на Т. от който разговор става ясно, че колегата на П. е бил при Т. същия ден.След което П. казва“ *********************.“.. „************************?“

На същата дата в 15.46ч. П. е позвънил на З. , за да го уведоми , че е тръгнал.

С оглед на всичко това като съобрази приложените и описани по-горе справки от мобилни оператори, изготвените и приобщени ВДС материали, факта, че при прибирането на П. същият е спрян на разклона при с.М.К. и в него са намерени 177бр. антични монети даде основание на съдебния състав да не кредитира обясненията на подсъдимите и да не приеме тезата на П. ,че това са монети закупени от него с приложената фактура.Именно като стъпи на посочените по-горе доказателства съдът не кредитира и обясненията на Т., а тези на свидетелите Т. и В..Признанието направено от подсъдимия Т. пред тези двама свидетели напълно съвпада с посочените по-горе доказателства.Съдът съобрази и факта, че П. е използвал СИМ карта на св.Д. явно с цел да не може да бъде проследяван и подслушван.

Разликата от 1 монета, на която се позовава защитата, не може да обори събраните доказателства. Факт е, че З. е посочил 178 монети по 20лв. в съобщението си, а са намерени 177бр. монети в държане на П., но тази разлика може да обяснят самите подсъдими, но те отказват да дават обяснения в тази насока.Тази разлика от една монета не дискредитира обаче събраните доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.Т.Т.. Този свидетел е баща на съпругата на подсъдимия П. и е заинтересован от изхода на делото.Веднага след извършеното претърсване в неговия дом в с.П.той е заявил писмено и ясно в протокола, че намерените вещи са на неговия зет А.П..Този протокол е годно писмено доказателство и съдът го кредитира като такова.В последствие той се отрича от тези си изявления и твърди, че тези вещи били оставени от бащата на подсъдимия П. –починал малко след инкриминираната дата и самия подсъдим не е ходил в този дом.Тези показания са нелогични на първо място, чисто житейски като се има предвид, че П. е зет на свидетеля и би следвало да посещава дома на съпругата си и на нейните родители.На второ място намерените вещи са изключително ценни, като по-голямата част от тях са антични стъклени предмети с висока стойност/виж експертизата/.Според св.Б.А./ прочетени лист 414 от НОХД № 449/14г. на ПОС/бащата на П. също се е занимавал с нумизматика и антични предмети.Ако се приеме твърдението на св.Т. в показанията му ,че те са собственост на бащата на П. то това е нелогично как човек колекционер, според св.А., ще остави толкова ценни предмети в къщата на св.Т. без надзор да престояват значителен период от време.По тези съображения съдът не кредитира показанията на св.Т. и прие, че намерените предмети в с.П.са били в държане на подсъдимия П..

Съдът изцяло кредитира и приложената по делото повторна техническа експертиза касаеща металдетектор намерен в дома на Т..Първоначалната експертиза на в.л. К. съдът не възприе, защото в съдебно заседание този експерт дори не можа да посочи как се включва уреда да зарежда батерията му.Поради тази явна некомпетентност съдът допусна повторна техническа експертиза която в пълнота отговори на поставените въпроси. Вещото лице инж.К. след като прегледа уреда установи ,че същия е изправен, батерията се зарежда, но поради дългия времеви период от изземването на уреда и престояването му до момента на изследване батерията, без зареждане, същата е изгубила в значителна степен своите качества.Експерта установи, че металдетектора е изправен, но не е комплектуван със сонда.Експерта установи, че сондата не е непрекъснато свързана с уреда и се поставя когато той се ползва по предназначение.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав прие, че подсъдимите П. и З. са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.278 ал.6 пр.3 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и във връзка с чл.97 ал.3,7 и 8 от ЗКН във връзка с чл.4 ал.1 от Наредба Н-3/03.12.09г.

Всеки един от двамата е държал сам описаните в диспозитива на присъдата вещи и двамата в съучастие са държали монетите 177бр.придобити от Т..

П. и З. са действали с общност на умисъла за придобиване на монетите, осигурили са общи средства, разпределили са си задачите. З. е посетил Т. *** огледал е монетите и се е пазарил за цената. Уговорил е П. да набави средства и да отиде да заплати монетите. Двамата заедно, преди инкриминираната дата, са ходили при Т.. Когато е държал монетите П. ги е държал не само за себе си, но и за З..По тези съображения съдът прие, че държането на монетите е и от двамата подсъдими в съучастие. Не е необходимо и закона не изисква държането да е фактическо. Достатъчно е да се установи от доказателствата, че веща е съсобствена и единия съсобственик държи същата за себе си и за другия.Извършителят може да осъществи изпълнителната форма на държането и чрез наказателно неотговорни лица, това не означава , че той няма да носи наказателна отговорност и не осъществява изпълнителното деяние.

З. е държал сам и за себе си описаните в присъдата три златни монети и в автомобила си БМВ 16 броя археологически обекти по смисъла на чл.53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН.

П. е държал сам и за себе си в лекия автомобил Ауди описаните 28 броя археологически обекти по смисъла на чл.53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН както и в с.П.17 броя археологически обекти по смисъла на чл.53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН.

Двамата подсъдими са държали в съучастие като съизвършители в автомобила на П. марка ВМV 177 броя монети които също са археологически обекти по смисъла на чл.53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН.

Това,че обектите са археологически такива по смисъла на чл.53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН се установи от петорната археологическа експертиза.

Съгласно чл.97 ал.3 от ЗКН физическите лица могат да поискат идентификацията на притежаваните от тях археологически обекти.Съгласно чл.97 ал.7 от ЗКН към искането се прилага документ за правото на собственост или държане и декларация за произхода на вещите и способа на придобиване.В ал.8 на същия текст от КН е посочено, че реда на идентификация се извършва по Наредба по чл.107. Такава Наредба е Наредба Н-3 от 03.12.2009г.за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движимите културни ценности.В чл.4 от тази наредба е посочено, че физическите лица може да поискат идентификация на такива вещи.

Подсъдимите ясно заявиха, че не са поискали такава идентификация на държаните от тях вещи и не са подавали молба до съответния регионален исторически музей.

С това си поведение двамата са осъществили състава на чл.278 ал.6 предложение 3 от НК във връзка с чл.97 ал.3, ал.7 и ал.8 от ЗКН и чл.4 ал.1 от Наредба Н-3/03.12.09г. като за вещите 177 броя монети намерени в автомобила на подсъдимия П. е налице и разпоредбата на чл.20 ал.2 от НК.

Прокурорът в ОА е посочил, че престъплението е извършено като са държани археологически обекти които не са регистрирани и идентифицирани по съответния ред по Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал.4 и ал. 7, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г.Настоящият състав намира, че задължението визирано в ЗКН и наредбата за подсъдимите било само в чл.97 ал.3, ал.7 и ал.8 от ЗКН във връзка с чл.4 ал.1 от Наредбата.Подсъдимите съгласно цитираните норми е следвало да подадат молба до съответния регионален исторически музей с указаните в чл.97 ал.7 документи като реда е указан в чл.4 ал.1 която сочи кои вещи подлежат на идентификация.Останалите разпоредби цитирани от обвинението са реда за идентификация на вещите, но те само сочат какви действия се предприемат след подаването на молба по чл.97 ал.3 от ЗКН от съответните длъжностни лица.В задължение на подсъдимите е било да изпълнят процедурата по чл.97 ал.3 и ал.7 от ЗКН което те не са сторили.

По тези съображения съдът прие, че З. и П. са осъществили състава на чл.278 ал.6 предложение 3 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и във връзка с чл.97 ал.3, ал.7 и ал.8 и във връзка с чл.4 ал.1 от Наредба № Н–3/03.12.2009г.като ги оправда по обвинението да са осъществили състава на престъплението и във връзка с глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 4 , ал.5 и ал.6 от ЗКН чл.98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.2 – ал. 3, Раздел ІІ чл.8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

И двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението при пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици.Съзнавали са,че държат описаните в диспозитива на присъдата вещи, че същите са археологически обекти и не са регистрирани по съответния ред.

Съдът прие, че и двамата подсъдими П. и З. в съучастие като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.278а ал.2 във връзка с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна и двамата подсъдими при общност на умисъла за закупили от Т. 177 броя монети които са археологически обекти по смисъла на ЗКН и след като тези обекти не са били регистрирани и идентифицирани по съответния ред.

Съдът не сподели доводите на защитата, че състава на чл.278 ал.6 от НК изключва състава на чл.278а от НК.

Законодателят е въвел като престъпление както отчуждаването и придобиването така и държането на културни ценности които не са регистрирани и идентифицирани по реда на ЗКН. В разпоредбата на чл.278а ал. и ал.2 от НК е въведено като престъпление търговията с такива вещи.

В чл.278 от НК е инкриминирано като изпълнително деяние държането на такива вещи.Докато в чл.278а от НК е инкриминирано изпълнителното деяние отчуждаване и придобиване.Не винаги държането на вещи означава и придобиване на същите.

Деянието е извършено при пряк умисъл и от двамата подсъдими с целени и настъпили обществено опасни последици.

Съдът прие, че подсъдимият Г.Т. също е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.278а ал.1 от НК като е отчуждил движими културни ценности 177бр. антични монети не идентифицирани и регистрирани по реда на ЗКН и Наредба Н-3.Подсъдимият е съзнавал, че отчуждава антични монети.

Съдът прие , че Т. е осъществил и състава на престъплението по чл.277а ал.7 от НК като е държал описания металдетектор и е знаел, че същия е послужил за търсене на археологически обекти.Самото държане на металдетектор не е престъпление.Деецът следва да съзнава, че този уред е послужил за търсене на археологически обекти.

Металдетекторът е изправен и макар, че не е намерена търсещата сонда то това не го прави неизправен уред. От заключението на експерта се установи, че уреда работи. При извършеното претърсване на дома на Т. сонда не е открита и иззета, не са открити и парите платени от П. за монетите.Факт е обаче,че Т. е продал на П. и З. 177бр. антични монети по които е имало почвени наслоявания. Тези монети са изкопани от земните пластове.Не откриването на търсещата сонда и парите платени от П. не може да игнорира факта на сделката и обстоятелството, че с този металдетектор са правени теренни проучвания за откриването на археологически обекти.

По тези съображения съдът прие, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.277а ал.7 от НК като е държал металдетектор за който е знаел, че е послужил за търсене на археологически обекти.

По наказанията:

При определяне на наказанието на подсъдимият З. за това, че на ****, в гр. П., в себе си и в лек автомобил „Ауди- А6” с ДК№ ******** е държал 19 броя археологически обекта, и в с. С. обл. Х. и Х. „Л.Я.” на гл. път І-8 при разклона за с. М.К. обл. П. в л.а. БМВ 320D с Рег.№ ********, в съучастие като съизвършител с А.П. *** е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53 т.1 и чл.146 ал.1 от ЗКН, общо 196 /сто деветдесет и шест/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97 ал. 3, и ал.7 и ал.8 от Закона за културното наследство и чл. 4 ал.1 от Наредба № Н–3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 25 510 лева.

Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства големия брой на намерените вещи. Като смекчаващи обстоятелства се отчетоха времето от извършване на престъплението до постановяване на присъдата, не лошите характеристични данни. Факта, че подсъдимият е реабилитиран . Ето защо, съдът, след като прецени характера на извършеното престъпление и неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата при които е извършено, подбудите на подсъдимия- облагодетелстване по неправомерен начин и неговата степен на вина в случая, прецени че при определяне на наказанието, следва да намери приложение разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

С оглед на тези мотиви за престъплението по чл.278, ал.6, предл.2 и предл.3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, подс. З. бе осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 9000лв.

Така наложеното наказание “лишаване от свобода”, с оглед осъществяване целите на специалната и генерална превенция на закона, съдът прие, че подсъдимият не следва да изтърпява ефективно наказанието, предвид на което и приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.Мотива да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК бе отдалечеността на престъплението във времето.

Предвид тази цитираната разпоредба, съдът отложи изпълнението на така наложеното й наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генерална превенция на закона.

За второто извършено престъпление по чл.278а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, подс. З. бе осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 5000лв.

Предвид тази цитираната разпоредба, съдът отложи изпълнението на така наложеното й наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид обстоятелството, че подс. З. е извършил посочените по- горе две престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът прие, че следва да приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като определи едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 9000лв.

Предвид тази цитираната разпоредба, съдът отложи изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. З. бе осъден да заплати разноски от който в полза на ОД на МВР- П. разноските направени на досъдебното производство на размер на 366,66лв., както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 2415,55лв.

При определяне вида и размера на наказанията на подс. П. за двете престъпления за които е признат за виновен, а именно: -по чл.278, ал.6, предл.2 и предл.3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.278а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът взе предвид следните обстоятелства:

Висока е степента на обществена опасност и на двете извършени от подс. П. престъпления. Тя е определена реално от големия брой държани от него археологически обекти, които реално имат висока научна и историческа стойност.

Това обстоятелство, настоящата инстанция отчита като отегчаващо.

От друга страна, ниска е степента на обществена опасност на този подсъдим.

Видно от приетата като доказателство по делото характеристична справка- л.20, папка 3 от ДП се установява, че П. се полза с добро име сред съседите си в квартала където живее, като през последната година няма регистрирани противообществени прояви.

От друга страна, видно от приложената по делото актуална Справка за съдимост, с рег.№613/31.03.2016г. се установява, че подс. П. е осъждан за извършено от него престъпление по чл.278б, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.2, ал.1 и 2, но е реабилитиран по право, съгласно чл.86 от НК. Тези данни на практика установяват, че същия е с чисто съдебно минало към момента на извършване на настоящо вменяваното му престъпление и за което реално в случая е признат за виновен.

Следва да се отбележи и периодът от време, изтекъл от извършване на деянието до реализацията на наказателната му отговорност.

Ето защо, съдът, след като прецени характера на извършеното престъпление и неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата при които е извършено, подбудите на подсъдимия- облагодетелстване по неправомерен начин и неговата степен на вина в случая, прецени че при определяне на наказанието, следва да намери приложение разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

За първото извършено престъпление по чл.278, ал.6, предл.2 и предл.3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, подс. П. бе осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години , както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 9000лв.

Така наложеното наказание “лишаване от свобода”, с оглед осъществяване целите на специалната и генерална превенция на закона, съдът прие, че подсъдимият не следва да изтърпява ефективно наказанието, предвид на което и приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.Както и при подсъдимия З. съдът прие, че големия времеви период от извършване на престъплението до настоящата присъда е обезсмислил налагането на ефективно наказание.

Именно с така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генерална превенция на закона.

За второто извършено престъпление по чл.278а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, подс. П. бе осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 5000лв.

Предвид обстоятелството, че подс. П. е извършил посочените по- горе две престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът прие, че следва да приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като определи едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години , както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 9000лв.

Предвид тази цитираната разпоредба, съдът отложи изпълнението на така наложеното му общо на- тежко наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. П. бе осъден да заплати разноски, от който в полза на ОД на МВР- П.- разноски направени на досъдебното производство на размер на 366,66лв., както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 1847,25лв.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Т., съдът за извършеното от него престъпление по чл.278а, ал.1, пр.2 от НК, взе предвид следните обстоятелства:

Висока е степента на обществена опасност на извършеното от подс. Т. престъпление. В тази насока следва да се отчете, че последния се е разпоредил с голям брой културни ценности, а именно: 177 броя монети, които имат висока научна и историческа стойност, с оглед на общественото им значение.

Видно от приетата като доказателство по делото характеристична справка- л.130, папка 3 от ДП се установява, че Т. не се полза с добро име сред жителите на селото, като поддържа връзки с криминалния контингент.

Тези обстоятелства, настоящата инстанция отчита като отегчаващи.

От друга страна, не е висока степента на обществена опасност на подъсидимя.

Видно от приложената по делото актуална Справка за съдимост, с рег.№617/31.03.2016г. се установява, че подс. Т. има две осъждания за извършени престъпления по чл.379, ал.1, във вр. с чл.406, ал.3,4 от НК и по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. За първото престъпление е определено наказание при условията на чл.78а от НК, като по отношение на второто престъпление, по което е определено наказание пробация, то същия е реабилитиран по право, съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК. Тези данни на практика установяват, че същия е с чисто съдебно минало към момента на извършване на настоящо вменяваното му престъпление и за което реално в случая е признат за виновен.

Тези две обстоятелства, съдът отчете като смекчаващи.

В тази връзка, Т. бе осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 5000лв.

Размерът на глобата бе съобразен, освен с отчетените по- горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и с факта, че подсъдимия е трудово ангажиран.

Така наложеното наказание “лишаване от свобода”, с оглед осъществяване целите на специалната и генерална превенция на закона, съдът прие, че подсъдимият не следва да изтърпява ефективно наказанието, предвид на което и приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК. И тук мотива на съдебния състав, да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, бе времевия период от престъплението до настоящата присъда.

За престъплението по чл.277а ал.7 от НК при същите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК в размера на 1 година лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.23 от НК се определи на подсъдимия Г.Т. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размера на 2 години глоба в размера на 5000лв.

На основание чл.66 ал.1 от НК се отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Т. бе осъден да заплати разноски, от който в полза на ОД на МВР- П. разноските направени на досъдебното производство на размер на 366,66лв., както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 2117,25лв.

На основание чл.278, ал.7 и чл.278а, ал.6 от НК, в полза на Държавата бяха отнети веществените доказателства по делото, подробно описани в диспозитива на присъдата, като предмети на престъплението, като бе разпоредено след влизане в сила на присъдата, същите да бъдат предадени на Регионален исторически музей- гр. П..

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: