мотиви към присъда № / 13.09.2010г. по н.о.х.д.№ 3760/ 2009г. по описа на Бургаския районен съд

Производството е образувано по внесен в Бургаския районен съд обвинителен акт на БРП против лицето: Р.И.Д., ЕГН ********** с обвинение за извършени престъпления по чл.343 ал.1 б.”а” от НК вр. чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.42 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 и т.3 от ЗДвП и чл. 343б ал.1 от НК.

Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатите обвинения и оспорва изложените в обвинителния акт обстоятелства.

Защитниците и намират обвинението по чл.343б ал.1 от НК за недоказано по безспорен и несъмнен начин, като пледират за прекратяване на производството или постановяване на оправдателна присъда. Настояват за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за деянието по чл.343 ал.1 б.”б” от НК.

Представителят на БРП поддържа обвинението. Счита, че престъпленията са извършени от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.06.2009г. подсъдимата Д. управлявала лек автомобил марка “С.К.” с регистрационен номер ...... Движила се по автомагистрала “Тракия” в участъка Карнобат-Бургас. По същото време и в същата посока към гр.Бургас по магистралата преминавала лека кола марка “С.Б.”, с регистрационен номер ..........., управлявана от свид.Л.Д.. В автомобила пътувала и свид.И.Д., разположена на предната дясна седалка. В района на км.344 Д. настигнал превозното средство, с което се придвижвала Д. и тъй като последната шофирала автомобила, криволичейки около прекъснатата разделителна линия между двете платна за движение се наложило да подаде светлинен, а след като не последвала реакция от нейна страна, звуков сигнал, за да предупреди, че има намерение да извърши маневра- изпреварване. Колата се прибрала бавно в дясната лента за движение и Д. успял да мине пред нея, престроявайки се отново в дясната лента. След като изминал около километър от пътя последният забелязал, че автомобилът, който изпреварил приближава с голяма скорост с явното намерение да го задмине. Почти веднага последвал удар в задната лява част на първото и предната дясна част на второто превозно средство в резултат, на който водачите загубили управление. Колата на Д. започнала странично приплъзване, като първо навлязла в аварийната лента, след това преминала през дясната и лявата лента, ударила се в лявата мантинела, обърнала на лявата си страна и по този начин, плъзгайки се прекосила отново пътното платно в обратна посока, спирайки в аварийната лента. Превозното средство управлявано от Д. в резултат на същото странично приплъзване се насочило от дясната в лявата лента, последвало охлузване на лявата задна врата по мантинелата, отново преминало от лява в дясна лента и се установило в аварийната лента в посока обратна на движението му. Пътниците от преобърнатия автомобил успели да махнат предпазните си колани и да излязат, като Д. незабавно се обадил на телефон 166, за да съобщи за случилото се. Разговорът бил приет от дежурния полицай в РУ на МВР гр.Камено, който след като изслушал подробности за инцидента от своя страна позвънил на тел.56847, ползван от дежурния диспечер от пътна полиция Бургас. Последният уведомил свид.Й. около 18.00 часа, а той в качеството си на началник смяна изпратил на място свидетелите Р.И. и А.П.. Служителите на пътна полиция Бургас се постарали да запазят произшествието и разпитали намиращите се на място очевидци. По-късно, след като започнали процесуално-следствените действия, направили няколко неуспешни опита да установят какво е съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата с апарат алкомер. В крайна сметка техническото средство отчело съдържание на алкохол 1.39 промила. В 21.55 часа в спешния център на МБАЛ-Бургас била взета кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта от подсъдимата.

Назначената по делото физикохимическа експертиза констатирала наличие на алкохол в кръвта на Д.- 0.63 промила. За да се установи какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата към момента на настъпване на произшествието- около 18.00 часа по делото е изготвена и съдебномедицинска експертиза. След използване формулата на Видмарк, вещото лице установило наличие на алкохол в кръвта на Д. 1.22-1.23 промила.

Свидетелят Д. заявява, че управляваното от подсъдимата превозно средство се движело по средата между двете ленти за движение, преди да го изпревари и, че веднага след удара и излизането си от автомобила е позвънил на телефон 166. Спомня си, че водачката на другата кола го молила да не уведомява служителите на реда, обяснявайки, че е полицай и ще я уволнят. Споделя, че длъжностните лица от пътна полиция придружили него и Д. до МБАЛ, където първо била взета кръв на подсъдимата.

Б.Й. свидетелства, че в деня на инцидента получил обаждане около 18.00 часа от дежурния диспечер, след което се разпоредил на свидетелите П. и И. незабавно да се отправят към мястото на произшествието. Спомня си, че заедно с дежурния следовател също е посетил участъка от магистрала “Тракия”, в който настъпил сблъсъка, след което заедно с двамата водачи се отправил към болницата, за да им бъде взета кръв за анализ. Обяснява, че самата процедура отнела не повече от пет минути.

Свидетелите П. и И. разказват, че получили съобщение за случилото се около 18.00 часа и веднага след пристигането си на място провели разговор с присъстващите там лица, както и с водачите на превозните средства, участвали в сблъсъка. Сещат се, че се наложило да бъде извикан следовател, който отново започнал да извършва оглед на местопроизшествието, след което П. отпътувал към болницата, а И. оказвал съдействие до приключване на следствените действия.

Свидетелят М. е категоричен, че възприел случващото се от около 400-500 метра. Последният се движил в обратна посока, но станал очевидец на инцидента, след което веднага спрял, за да окаже първа помощ на пътниците в обърнатия автомобил. Спомня си, че подсъдимата била разстроена, като заявила, че е полицай и ще плати щетите по другото МПС.

Свидетелката Г. твърди, че изписала лечение за подсъдимата с шведска горчивка малко преди описаните по-горе събития, а свидетелят К., че е колега на Д., управлявания от нея автомобил е негов, както и че последната му споделила как се опитвала да намери копчето за превключване от бензин на газ и обратно.

П. и С.-медицински сестри в спешно отделение на МБАЛ заявяват убедено, че вземането на кръв и записванията в дневника в деня на инцидента са направени от тях двете. Разказват, че кръвта от подсъдимата взела С., а колежката и направила отбелязването за това, на съответното място в журнала.

Свидетелят В.Г. твърди, че на инкриминираната дата е бил на работа като дежурен диспечер в ОДМВР-Бургас. Заявява, че отбелязване в дневника е направил веднага след получаване на съобщението и това е станало в 18.12 часа.

Д. си спомня ясно, че са изпреварили управлявания от подсъдимата автомобил и малко след това, след като се прибрали в дясната лента последвал удара. Категорична е, че веднага след като излязъл от автомобила съпругът и позвънил от личния си мобилен телефон в полицията, за да съобщи за инцидента.

Г. и М. обясняват начина и механизма на работа в РУ на МВР-Камено. Твърдят, че в дневника воден при дежурния по управление се записват само сигнали и информация, по която служителите от същото полицейско управление трябва да вземат отношение. Споделят, че в противен случай директно се обаждат на дежурния в ОДМВР, като му предават съобщението. М. разказва, че когато се наложи да звъни в областна дирекция на полицията ползва телефони с номера 56380 или 55711.

Подсъдимата е заявила, че поддържа казаното от нея по време на досъдебното производство, съжалява за случилото се и е направила необходимото, за да обезщети пострадалите.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Д., Д., Й., П., И., М., Г.,П.,С., К., Г.Г. и М., като счита същите за достоверни, а удостоверените посредством тях факти и обстоятелства намира за изложени по безпристрастен и обективен начин. Според настоящия състав всички изброени свидетели са заявили ясно и последователно това, което им е известно по случая, като са убедителни и категорични в спомените си за транспортното произшествие на магистрала “Тракия” и свързаните с него събития от 01.06.2009г.

Показанията на В.Г. са последователно изложени и разказът му следва определена хронология. Заявлението му, че е получил съобщение за възникнало ПТП в 18.12 часа на 01.06.2009г. и това е отразил в дневника, съдът намира за недостоверно. Това твърдение се опровергава по категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства- писмо и разпечатки от ОДМВР-Бургас, в които е посочен часа на обаждането от РУП гр.Камено до дежурния диспечер-Бургас, разпечатка от мобилен оператор, в която е записан часа на обаждане от телефона на Д. на номер 166, както и от свидетелските показания на Д., Й., П. и И.. По тези съображения съдът не кредитира показанията на В.Г. в тази им част.

Съдът е приел заключенията на вещите лица, изготвили съдебномедицинската, автотехническата-оценъчна, физикохимическа, токсикохимическа и технически експертизи, като намира заключенията на експертите за обективни, изчерпателни, ясни и точни.

По делото не се спори, че на инкриминираната дата подсъдимата, като водач на превозно средство е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила значителни щети на автомобил марка “С.Б.”, управляван от Д.. В хода на съдебното следствие са представени доказателства за това, че тези имуществени вреди се възстановени, но съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на производството по отношение на това обвинение, тъй като същото е направено след даване ход на съдебното следствие. Твърди се, че второто обвинение не е доказано по безспорен начин, тъй като след анализ на събраните доказателства не става ясно кога точно е настъпило произшествието в резултат, на което неправилно е определена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата по формулата на Видмарк. Настоящият състав не приема изложените доводи и аргументи от процесуалните представители на Д.. Единствено свидетелят В.Г. заявява, че съобщение за произшествието е получил в 18.12 часа, след което направил отбелязване в дневника. Това записване свидетелства единствено и само за часа на получаване на съобщението, а не за момента на настъпване на произшествието. Отбелязването в дневника представлява действие на съответно лице, което саморъчно записва получени по телефона или друг начин данни и това би могло да стане и след изминаване на определен интервал от време. Касае се до организацията на длъжностно лице- диспечер към пътна полиция да отрази своевременно и веднага дадена информация. Това не винаги би могло да се случи на момента, като се има предвид спецификата на работа на дежурните в ОДМВР. Не така стои въпросът с отбелязването в дневника и взимане на кръвните проби в МБАЛ-Бургас, тъй като на тези манипулации са присъствали както участниците в инцидента, така и служители на пътна полиция, поради което съдът намира посоченият час на вземане на кръв от подсъдимата- 21.55 часа за достоверен и точен. Освен гласните доказателства на посочените по-горе свидетели, които опровергават твърденията на В.Г. за момента на получаване на съобщението, по делото са изискани и приобщени писмени доказателства-разпечатка от М-ТЕЛ, в която е посочен часа на обаждането на 166 от телефона на пострадалия Д.– изходящ разговор, започнал в 17.56 часа, разпечатка от електронната цифрова централа на ОДМВР-Бургас видно, от която дежурния на РУ-Камено се е обадил на дежурния диспечер-Бургас в 17.59 часа със съобщение за настъпило транспортно произшествие на магистрала “Тракия” в района на км.344. За нуждите на съдебното следствие е предоставен запис/аудио файл/ на разговора, проведен между двамата, чието съдържание е прехвърлено на хартиен носител, който кореспондира в пълна степен с информацията, изнесена в справките на ОДМВР-Бургас. По тези съображения настоящият състав е категоричен в извода си, че по делото се предоставени достатъчно убедителни и изчерпателни доказателства, свидетелстващи за часа на настъпване на произшествието. Ето защо съдът кредитира единствено и само първата съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице, в която д-р П. приема, че произшествието е възникнало около 18.00 часа на 01.06.2009г., а пробата от кръв в МБАЛ-Бургас е взета от подсъдимата в 21.55 часа. Касае се за формула и получаване на резултат, съобразен с концентрация на алкохол в кръвта на лицето, чиято допустима грешка е от порядъка на 0.05-0.02 промила. Съдът не намира за необходимо да коментира твърденията, че посочването на датата и часа на модифициране на звуковия файл имат нещо общо с момента на настъпване на произшествието- касае се за извършване на компютърна операция- изваждане на файла от програмата, която го е създала или пък прехвърляне на друг носител, като това би могло да стане часове или дни след неговото записване.

Съдът смята, че с деянието си Д. е осъществила признаците от състава на чл.343 ал.1 б. „А" от НК вр.чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 вр.чл.42 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 и т.3 от ЗДвП, като на 01.06.2009 година, около 18,00 часа при управление на моторно превозно средство, лек автомобил „С.К.", рег.№ ........, движейки се по автомагистрала “Тракия" посока Карнобат - Бургас, в района на километър „344" е нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 5 ал.1 т. 1 и ал.2 т.3 от ЗДвП „ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;" „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества." чл. 42 ал.1 т. 2 и ал.2 т.1 и т.3 от ЗДвП „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение." „Водач, който изпреварва, е длъжен: 1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство: 3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време." и по непредпазливост причинила значителни имуществени вреди по лек автомобил „С.Б.”, с рег.№ ....., собственост на „А.к.” АД, в размер на 1776,88 лв., както и елементите от обективната страна на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно: на 01.06.2009 година, около 18,00 часа, на автомагистрала „Тракия" в посока Карнобат - Бургас, в района на километър „344" управлявала моторно превозно средство, лек автомобил „С.К.", рег.№ ..............., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда / 1,22 - 1,23 промила/ установено по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза №369/2009 година. Според настоящия състав бланкетните норми на чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП не са нарушени. Първата от тях е обща и намира приложение само тогава, когато няма други относими към поведението на водача състави на нарушения в ЗДвП или пък се касае за несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Същото се отнася и за правилата за дистанцията, регламентиращи движение зад друг автомобил и вменяващи задължение на водача на второто превозно средство да има такова поведение и шофира по такъв начин, че да има възможност да избегне удар ако първото спре. По тези съображения съдът е оправдал подсъдимата по обвинението в извършване на нарушения по тези текстове от ЗДвП. В настоящия казус предмет на доказване е управление на превозно средство, след употреба на алкохол- пияно състояние според съдебната практика в хипотезата на чл.343 от НК е концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила и предприемане на маневра изпреварване по време, на която подсъдимата не е оставила достатъчно странично разстояние между своя и изпреварвания автомобил, което е довело и до сблъсъка. Д. е създала сериозна опасност за останалите участници в движението и провокирала настъпване на инцидент, който е могъл да доведе до много по-сериозни последици.

Първото от двете престъпления е извършено при форма на вина непредпазливост- Д. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Подсъдимата, сядайки зад волана не е могла да направи точна преценка на собствените си възможности да шофира и анализира адекватно състоянието си. Употребата на алкохол неизбежно е довела до невярно възприемане и усещане за разстояние, дистанция и скорост по време на движение и чисто субективна невъзможност да се прецени дадена ситуация и извърши определена маневра- в случая изпреварване на движещо се пред нея превозно средство.

Деянието по чл.343б от НК е осъществено при форма на вина евентуален умисъл- Д. е съзнавала, че самата употреба на алкохол в голямо количество е инкриминирана, наясно е била с общественоопасните последици-поставяне в опасност на останалите участници в движението и е допускала, че концентрацията на алкохол в кръвта и надвишава инкриминирания размер.

За извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б.”а” от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът е взел предвид от една страна личността на дееца- Д. е била служител на МВР и макар деянието да не е извършено при или по повод изпълнението на службата и, последната в качеството си на служител на реда е следвало с още по-голямо внимание и отговорност да спазва правилата за движение по пътищата. От друга страна подсъдимата е неосъждана, възстановила е причинените в резултат на престъплението имуществени вреди, поради което съдът като е съобразил тези факти е наложил наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно: лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложил за срок от три години на основание чл.66 от НК. На основание чл.343г от НК съдът е лишил Д. от право да управлява превозно средство за срок от осем месеца.

За деянието по чл.343б от НК е предвидено наказание до една година лишаване от свобода, като съдът е наложил същото в максималния му размер. За да определи наказанието по този начин- при превес на отегчаващите вината обстоятелства, настоящият състав е отчел сериозната опасност за здравето и живота на останалите участници в движението, която е възникнала в резултат на противоправното поведение на подсъдимата, както и посочената по-горе принадлежност на Д. към състава на МВР, която изисква много по-сериозна отговорност и ангажимент, както и даване на личен пример за спазване на закона. Съдът е преценил, че за постигане целите на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно и е отложил неговото изпълнение за срок от три години. На основание чл.343г от НК съдът е лишил Д. от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

На основание чл.23 от НК съдът е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, измежду така наложените, а именно лишаване от свобода за срок от една година, като е отложил неговото изтърпяване на основание чл.66 от НК за срок от три години. Към него е присъединено наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

Д. е осъдена да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 882.66 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала!

Златка Калоянова