МОТИВИ към Пр.№ 112/22.02.2010г. по НОХД № 197/2008г. по описа на НРС.

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на РП-Несебър против Ф.Д.Ф. - род. на ***г***, жив. в гр.Свети влас, ул.”Черноморска” №19, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН ********** с обвинение за това, че за времето от м.юли 2002год. до 23.08.03год. в с.Свети влас, общ.Несебър при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил – чужда движима вещ – л.а.марка “Пежо - 405”, с ДК№ Р 20 50 АХ – собственост на К.И.И. ***, като стойността на присвоената вещ, която е владеел е 3 659,50лв. – престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и за това, че за времето от м.юли 2002год. до 23.08.03год. при условията на продължавано престъпление повредил противозаконно – чужда движими вещи – ел.бензинова помпа на стойност 173,50лв., авторадиокасетофон на стойност 115лв. и 2бр. халогенни фарове на стойност 152лв. или общо вещи на стойност 440,50лв. – компоненти от л.а.марка “Пежо -405” с ДК№ Р 20 50 АХ – собственост на К.И.И. *** – Престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С обвинителния акт на РП-Несебър е внесено обвинение и против Е.М.П. – род. на ***г***, жив. в с.Щръклево, обл.Русе, ул.”Васил Априлов” №22, ром, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, строител, ЕГН ********** за това, че за периода от 20.09.03год. – 04.10.04год. в с.Свети влас, общ.Несебър при условията на продължавано престъпление повредил противозаконно чужда движима вещ – л.а.марка “Пежо – 405” с ДК№ Р 20 50 АХ – собственост на К.И.И. *** и отделни компоненти от него, както следва: ел.бензинова помпа на стойност 173,50лв., кабели за високо напрежение на стойност 92.00лв., декоративна решетка пред радиатор на стойност 46лв., огледало електрическо дясно външно на стойност 172лв., дръжка за врата предна лява на стойност 38лв., заключващи бутони на десните врати на стойност 8лв., облицовъчна долна кора на кормилен вал на стойност 62лв., 6бр. тонколони на стойност 365лв., антена на покрива на стойност 11лв., 4бр. гуми на стойност 144лв., резервна гума на стойност 36лв., крик за повдигане на автомобила – оригинален на стойност 24лв., пожарогасител на стойност 36лв., ключ за джанти на стойност 4лв., както и сумата от 160лв. – автосервизен труд за възстановяването на вещи или общо стойността на причинените щети е в размер на 1081лв. – престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителя на РП-Несебър счита, че в хода на съдебното заседание не са се събрали доказателства обосноваващи извода, че подсъдимите Ф. и П. са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и прави изявление, че не поддържа обвинението в тази му част. Поддържа се обвинението по чл.206, ал.1 от НК против подсъдимия Ф., като не се поддържа същото в частта му по чл.26, ал.1 от НК, тъй като не са събрани доказателства за това че деянието по чл.206, ал.1 от НК е извършено при условията на продължавано престъпление. Счита, че за това престъпление на подс.Ф. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства по реда на чл.54, ал.1 от НК.

Защитника на подс.П. пледира неговият подзащитен да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да установяват по категоричен начин механизма и наличието на целенасочени умишлени действия, с които П. да е извършил което и да е от визираните в обвинителния акт действия по повреждане ли унищожаване на която и да било част от автомобила.

Защитника на подс.Ф. също пледира неговият подзащитен да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК по съображения, изложени в заключителната пледоария и аналогични на застъпените от представителя на държавното обвинение. Застъпва се становище, че Ф. следва да бъде признат за невиновен и по повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.1 от НК, тъй като Ф. е бил собственик на автомобила, тъй като е закупил колата на изплащане, подписал е договор за това и е изплатил 40% от продажната й стойност, считал е вещта за своя. Първоначалният собственик св.И. ***., че няма претенции към автомобила, тъй като е получил сумата напълно. Счита се че това са гражданско-правни отношения и не следва Ф. да отговаря за престъпление по чл.206 от НК, тъй като практически е обвинен, че е обсебил собствената си вещ.

Подсъдимият Ф. моли да бъде признат за невиновен по горните обвинения като счита същото недоказано по безспорен начин.

Подсъдимият П. заявява, че не е откраднал колата, а я е закупил.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ОЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

През м.април 2002год. в гр.Русе свид.К.И. и подс.Ф.Ф. сключили договор за продажба на лизинг на л.а.марка “Пежо 405” с ДК№ Р 20 50 АХ. Ф. се задължил да плати в момента на подписването около 40% от договорената цена, а именно – 2 170лв., а остатъка трябвало да изплати на три равни вноски от по 436щ.д. Плащането на вноските трябвало да се извършва всеки месец или до края на м.юли 2002год., когато автомобилът трябвало да бъде изплатен изцяло от Ф.. При сключването на договора документите били оформени през лизингова къща “Виста“ ООД – гр.Варна, в чийто офис следвало да се внасят и вноските за изплащането на автомобила. Така видно от показанията на св.В.Ц. лизинговата къща изплатила изцяло продажната цена на автомобила на св.К.И., като вноските от купувача Ф. следвало да бъдат превеждани по сметка на лизинговата къща. Според клауза от договора при забавяне плащането на една от вноските, Ф. губел платеното до момента и автомобила отново ставал собственост на свид.И.. Тази уговорка по сключения договор била потвърдена от свид.И. и Ф. в хода на досъдебното производство, тъй като договора не бил открит, за да се приложи, като писмено доказателство по делото /бил е във владение на обв.Е.П., който не е успял да го намери и да го предостави на органите на досъдебното производство и пред съда при разглеждането му пред НРС и БОС/.

Малко след като закупил автомобила Ф., заедно със съпругата си пристигнали в гр.Свети влас и се настанили там на квартира. Ф. лично платил първата от дължимите вноски в размер на 436щ.д. в лизинговата къща, а парите за втората и третата вноска дал на сина на съпругата си – Диян /неустановен в хода на досъдебното производство, съдебното следствие пред НРС и допълнителното разследване/, който трябвало да ги изплати на лизинговата къща. След като Ф. започнал да ползва автомобила през м.юни първоначално се повредила бензиновата му помпа и той го управлявал само на газ /л.27, 42/. През м.август 2002год. заедно със свид.А. и съпругата си Татяна, Ф. ***, но не се обадил на И., но който все още дължал пари за автомобила

От м.юли 2002год. Ф. преустановил връзката си със свид.И., като такава се осъществила едва през м.юни 2004год. Първоначално Ф. се свързал по телефона със свид.В.Ц. /, а впоследствие се чул по телефона и със свид.И., като му съобщил, че автомобила се намира в с.Щръклево, обл.Русенска и е във владението на подс.П.. От своя страна И. многократно правил опити да осъществи връзка с обв.Ф., но това се оказало невъзможно.

За периода от време м.август 2002год. - м.август 2003год., автомобила се намирал в с.Свети влас. През м.август 2003год. Ф., съпругата му Татяна и свид.А. били задържани в РПУ – Несебър, където свид.А. прекарал само няколко часа и бил освободен, а подсъдимия и съпругата му били откарани в гр.Русе, където били издирвани по друго дело. Десетина дни след това през м.септември 2003год., Ф. *** и установил, че автомобила не е на мястото, където го бил оставил /паркирал/ преди да го задържат – ул.”Черноморска” №19.

Според обясненията и показанията на подс.Е.П., св.М.П., свид.А., И.А., Д.З., Г.П. и Т.Б., подс.Ф. поради нуждата от парични средства след завръщането си от гр.Русе през м.септември 2003год. е поискал на заем пари от св.М.П., който му дал сумата от 50лв. Според свидетелските показания, Ф. при тази среща оставил на св.М.П. ключовете за автомобила, като дори му поискал по – голяма сума пари – 300лв., която трябвало да плати като гаранция и му предложил да закупи автомобила. В хода на разследването се е установило, че на няколко пъти Ф. е договарял продажбата на автомобила със сина на св.П. – свид.Г.П., но последния след като установил че автомобила е повреден се отказал. При вземането на парите от св.П. и договарянето на продажбата на автомобила със свид.Г.П., подс.Ф. не споменал, че автомобила по талон се води на друго лице и че същия все още не е негова собственост. След като заминал отново за гр.Русе от там Ф. изпратил талона на колата на адреса на хазяйката на св.М.П. – свид.Б.. След като получили талона, свид.Г.П. и брат му Е.П. отново започнали да преговарят с Ф. за продажбата му, но междувременно открили в жабката на автомобила договора за лизинг, сключен между Ф. и свид.К.И.. От договора те разбрали, че колата не е собственост на Ф., а на свид.И. ***. Въпреки че разбрали този факт, подс.Е.П. продължил да ползва автомобила и да го “ремонтира” според неговите обяснения, тези на брат му Г.П. ***. През цялото време те не направили никакъв опит да се свържат със собственика по талон – свид.К.И.. След като отремонтирали автомобила подс.Е.П. го ползвал. В обясненията си Е.П. твърди, че е започнал да плаща на Ф., който факт е отречен напълно от последния. Според Ф.,***П. и свид.А. откраднали автомобила в негово отсъствие, а след прибирането си от гр.Русе той направил множество опити да си го върне, но безуспешни. Това именно го принудило да се свърже първоначално със свид.В.Ц., а впоследствие и със свид.И.

В показанията си свид.И. е заявява, че е получил автомобила си на 04.10.04год. в с.Щръклево от подс.Е.П. в плачевно техническо състояние.

Видно от заключението по назначената в хода на делото съдебно – авто – техническа оценъчна експертиза размера на причинените щети по автомобила за времето през което същия е бил във владение на подс.Ф.Ф. е 440,50лв., а тези причинени от Е.П., докато автомобила е бил в негово владение възлизат на сумата от 1081лв.

Горната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства , изготвените заключения на в.л. по назначените експертизи.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената фактическа обстановка се налага извода, че подс.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.206, ал.1 от НК. От обективна страна деянието е осъществено от Ф. *** 2002год. до 23.08.03год. в с.Свети влас, общ.Несебър противозаконно присвоил – чужда движима вещ – л.а.марка “Пежо - 405”, с ДК№ Р 20 50 АХ – собственост на К.И.И. ***, като стойността на присвоената вещ, която е владеел е 3 659,50лв. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществноопосния характер на деянието си, предвиждал е следващите го общественоопасни последици и е целял именно тяхното настъпване. Следва да се отбележи, че собствеността върху МПС се прехвърля посредством двустранен писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. При лизингов договор, купувачът става собственик на вещта едва след изплащането на цялата продажна цена на съответния лизингодател. Това, че първоначалният собственик св.И. е получил продажната цена на автомобила от лизинговата къща, по никакъв начин не превръща автоматично подс.Ф. във собственик на процесния автомобил. На следващо место от действията на подсъдимия - същият не само е спрял да изплаща вноските си, не е направил опит да се свърже с представителя на лизинговата къща, нито със св.И., /което между впрочем е наложило св.Ц. да внася дължимите от Ф. вноски по лизинга от своята заплата/, правил е опити да продаде автомобила на трети лица, като е договарял цена - може да бъде извлечено намерение за противозаконно присвоение на посочената. Споделя се становището че не са налице данни за приложението на чл.26, ал.1 от НК, тъй като не са налице данни по делото Ф. да е осъществил две или повече деяния при една и съща или сходна обстановка, през непродължителни периоди от време, които деяние да осъществяват от обективна и субективна страна един и същ или различни състави на едно и също престъпление.

Гореустановената фактическа обстановка не дава основание на съда да приеме, че двамата подсъдими П. и Ф. са извършили престъплениеята по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. По делото липсват доказателства – гласни или писмени сочещи каквато и да било деятелност на който и да било от двамата по увреждане на автомобила или на части от автомобила. Ето защо и двамата следва да бъдат признати за невиновни по така повдигнатите им обвинения по горния текст.

На осн.чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс.Ф. следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 188лв. оглед изхода по делото.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: