М О Т И В И

НОХД № 2532/ 2009 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Л.И.Ж. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК, за това, че на 01.08.2009г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив – опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено но чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи, а именно пари на стойност 530 /петстотин и тридесет/ лева, 1 брой златна жълтица тип «Пендара» на стойност 1152.00 лева, 1 брой златен пръстен с тегло 4 грама на стойност 160.00 лева, 1 брой златна халка с тегло 1 грам на стойност 40.00 лева, 1 брой малка ножка на стойност 3 лв., 1 брой дезодорант на стойност 4 лева, 1 брой дамски ръчен часовник на стойност 20.00 лева, 2 броя дамски очила на обща стойност 16 лева, 1 брой мобилен телефон «Водафон 226» на стойност 70.00 лева, I брой прима-карта на. «Мобилтел» на стойност 10.00 лева, един брой лична карта на стойност 30 лева - всички изброени вещи на обща стойност 2035.00 лева /две хиляди и тридесет и пет лева/ от владението на М.С.М. ЕГН ********** *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за налагане на наказание под минимума, но близко до него съгласно чл.55 ал.1 т.1 от НК - четири години и единадесет месеца, които да бъдат изтърпяни при строг режим. Горното мотивира с аргумент за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, при все че самопризнанията на подсъдимия направени още в досъдебното производство са осветлили значително фактическата обстановка за да бъде тя твърдяна в обвинителния акт с такива конкретности, освен останалите доказателства които ги подкрепят. Според ОП обаче многобройните предходни осъждания, значителния престой на подсъдимия в пенитенциарни заведения очевидно не са оказали достатъчно превъзпитателно въздействие, поради което не счита, че са налице обстоятелства които да обусловят снизхождение при определяне на наказанието. Претендира разноските по делото. счита, че гражданските искове следва да се уважат изцяло.

Подсъдимият признава вината си и съжалява за случилото се. Лично и чрез защитника си изразява съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Пледира се за снизхождение при постановяване на осъдителната присъда като се акцентира върху процесуалното поведение на пълно съдействие на подсъдимия както в досъдебното производство, така и с признанието направено в съдебното производство. По отношение на предявените граждански искове – този за имуществени вреди защитата счита, че с признаването на вината – признава и неговата основателбнот. Не така обаче поставя въпроса за иска за неимуществени вреди от престъплението. Него защитата счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, или евентуално да бъде уважен частично.

Пострадалото от престъплението лице М.С.М. се конституира по делото като частен обвинител и граждански ищец. В последното си качество предяви граждански искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А от НК, в размер на 2035 лева, ведно със законните лихви считано от 01.08.2009г. до окончателното им изплащане; и за обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени физически и психически болки и страдания от престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А от НК, в размер на 2000 лева, ведно със законните лихви считано от 01.08.2009г. до окончателното им изплащане.

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимият Л.И.Ж., роден на *** г. в гр.П., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

Относно фактическата обстановка:

В началото на месец ноември 2008 г. пострадалата М.М. се запознала със свидетелката Л.В., тъй като и двете били на почивка в с. Нареченски бани, обл. Пловдивска. Двете се сприятелили, тъй като делели една и съща квартира. На раздяла пострадалата М. *** на В.. Свидетелката. В. на Петровден на 29.06.2009 г. отишла на Бачковския манастир, като нощувала там 3 дни. Там се запознала с подсъдимия, който бил послушник в манастира. Двамата се заговорили, като подсъдимият Ж. споменал, че заради неговата скромност и стеснителност не могъл да се ожени и нямал другар в живота си. Свидетелката В. веднага се сетила за М.М., за, която знаела, че живее сама в с. С.. Мислела, че ще стори добро, като събере подсъдимия и М., а всяко добро се връщало. На 15.07.2009г. м. получила писмо от в., в което втората искала да се срещнат на Централна ж,п. гара в гр. Пловдив. В писмото била посочила и мобилен телефон за връзка. Няколко дий след това пострадалата се обадила на своята позната, за да се разберат кога и къде да се срещнат. На 22.07.2009 г. около 09.00 часа на Централна ж.п. гара в гр. Пловдив двете се срещнали, като М. поканила В. ***. Докато си говорили двете, В. споделила на пострадалата, че желае да я запознае със мъж, който работил в Бачковският манастир. Когато стигнали в с. С. се обадили на подсъдимия Л.Ж. ***. Още същият следобед Ж. *** и се запознал с М.. Вечерта всички пренощували в къщата на пострадалата. На следващият ден преди да си тръгнат В. и Ж., вторият споделил на М., че я харесва и може да се върне при нея. Пострадалата не се възпротивила, предвид, че е самичка в къщата, а и явно тя също го харесала, Л.Ж. се върнал при М. и се настанил в една от стаите на къщата. Следващите дни двамата били неразделни и споделяли и едно легло. Един ден М. предложила на подсъдимия да отиде на зъболекар, защото предните му зъби отгоре липсвали. Той се съгласил и тя го завела при зъболекар в гр. Карлово, На няколко пъти ходили двамата, като всичките пъти за извършените интервенции плащала М.. Последният път подсъдимият отишъл самичък, като пострадалата му била дала 40 лева. На 31.07.2009 г. Ж. се върнал от зъболекаря и видимо бил употребил алкохол. На М. върнал сумата от 5 лева и стотинки. Забелязал, че една тояга, с която биел кучето на двора, понеже го било ухапало, липсва на мястото, където я бил оставил и вдигнал скандал на свидетелката. В хода на скандала, Ж. изложил своите доводи, като попитал М., кучето ли е било по - важно от него. Пострадалата обаче не му отговорила нищо. След това обвиняемият отишъл в стаята си, за да си почива.

Около 19,30 часа слезнал на първия етаж, направил си кафе и започнал да гледа телевизия. По-късно М. легнала на легло в същата стая, като вече била решила, че няма как да продължават да живеят заедно със Ж.. Тогава обаче все още не му била казала нищо и заспала.

Около 02.00 часа на 01.08.2009 г. М. се събудила и не могла да заспи повече, Ж. пушил цигари и гледал телевизия. По-късно през нощта пострадалата усетила мирис на ракия и видяла, че подсъдимият употребява такава. Малко след това Ж. станал от масата и излязал от стаята, М. го последвала и го заварила в избата, да си налива още ракия. Попитала го какво прави, а той й отговорил „Сипвам си ракийка". Тогава вече твърдо решена М. казала със сериозен тон на Ж., че не желае да съжителстват повече и че трябва да си събере багажа и да си тръгва. В следващите минути подсъдимият направил няколко опита да се сдобри с пострадалата, но опитите му не дали резултат.

Около 06.00 часа двамата седяли един до друг на леглото в стаята с телевизора. М. продължавала да настоява, че Ж. трябва да си тръгне, а той все упорствал. В следващият момент, без да каже абсолютно нищо Ж. хванал с едната си ръка косата на М., а с другата започнал да я налага, с юмруци по лицето — в областта на очите и устата. Свлякъл я на земята, като й натискал главата надолу към пода. С нож започнал да реже по ръцете й в областта на пръстите. Изпаднала в безизходица още повече, че в къщата били само двамата и нямало кой да й се притече на помощ, М. попитала какво иска от нея. Отговорът на Ж. бил еднозначен и категоричен „Пари". От портмонето от дамската си чанта, която била в стаята М. му дала сумата от 130 лева. Ж. обаче поискал още. В това състояние М. била готова да му даде исичко, което поиска, само и само да може да си тръгне и да я остави на мира. Казала, му че има златна пендара - жълтица, която също му дала. Дала му и златен пръстен с тегло 4 грама. Отделно обвиняемият взел и златна халка тежаща 1 грам. След това Ж. казал на М., че сега трябва да я завърже. Тя се уплашила да не я заколи с ножа. Двамата се качили в северозападната стая на къщата и там обвиняемият разкъсал един чаршаф. С парчетата завързал китките и глезените на пострадалата, за металните рамки на леглото. След това Ж. излязъл от стаята и отишъл в стаята при телевизора. Малко по късно се върнал при М., показал дебитната й карта и попитал за ПИН кода. Пострадалата била толкова уплашена, че даже и не си помислила, че може да го излъже. Казала му верният код, само и само да може да си тръгне и повече никога да не се връща. Когато чула, че входната врата на къщата се отваря и затваря М. успяла сама да се развърже. Слязла долу и заключила вратата от вътрешната страна. Установила, че освен златните накити, парите и дебитната карта липсвали още личната й карта, ръчен дамски часовник, малка ножка, два чифта слънчеви очила, дезодорант, мобилният й телефон марка „Водафон 226", заедно с поставената в него Прима — карта на „Мобилтел".

Чрез съседката си свидетелката С.Д., пострадалата се свързала със братовчедка си. След това се обадила и в полицията,

В това време, след като напуснал къщата на пострадалата Ж. ***. Там от банкомат на Първа Инвестиционна банка изтеглил сумата от 400 лева от сметката на М.. Спазарил се със свидетеля И.Г. *** да го откара за 50 лева до „Руския пазар" в гр. Пловдив. Качил двете найлонови чанти, в които бил събрал багажа си в багажника на таксиметровият автомобил и потеглил. Преди да тръгнат за гр. Пловдив подсъдимият пожелал да бъде откаран до гр. Сопот. Там слязъл до блок в който М. притежавала апартамент и се бавил около 5 минути. Ключ за апартамента обаче нямал в себе си, нито разбил входната врата. Върнал се в таксито и потеглили в посока към гр. Пловдив. Докато пътували Ж. продължил да употребява, алкохол. Когато пристигнали на входа на „Руският пазар" подсъдимият изненадващо за свидетеля Г. слязъл от таксито и се упътил между сергиите в неизвестна посока, без да си вземе багажа от багажника на автомобила. Таксиметровият шофьор изчакал около половин час и след като разбрал, че явно клиентът му няма да се върне, тръгнал да се прибира към гр. Карлово, още повече, че парите за курса си бил взел предварително.

По това време служители на РУ на МВР провеждали оперативно-издирвателни мероприятия и стигнали до Г.. Той обяснил, че е закарал лице отговарящо на описанието на издирваният вече Л.Ж. *** и че багажа му все още се намира в таксито му. Бил извършен оглед на таксито пред сградата на РУ на МВР Карлово, като всички вещи на Ж. намерени в таксито били описани и иззети.

През следващите няколко дни Ж., докато бил издирван от полицията, с влак ходил до гр. Варна, където пренощувал на гарата. След това се върнал в гр. Пловдив, където продал в заложна къща златния пръстен за 75 лева, изхарчил парите, а другите вещи загубил. На 03.08.2009 г. бил задържан и откаран в РУ на МВР гр. Карлово.

В хода на досъдебното производство е извършена съдебномедицинската експертиза на пострадалата М. /л.51-52 на досъдебното производство /, видно от заключението на която експертиза – прочетено и приобщено от съда към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК : било причинено отток, охлузване и кръвонасядане на главата, лицето и устата; кръвонасядане на лигавицата на дясната очна ябълка; порезни рани по двете длани и пръсти на ръцете. Според СМЕ порезните рани са причинени от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножа. Останалите травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и отговарят да са получени по време и начин, съобщени в предварителните сведения — побой с ръце. Драскотината на лицето според СМЕ е възможно да се получи при тангенциално действие на островърх предмет, какъвто може да бъде върхът на ножа. При освидетелствуването не са били установени видими травматични изменения по китките и глезените на пострадалата специфични или характерни за връзване, което обаче според СМЕ не изключва възможността пострадалата да е била вързана с чаршафи.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза /л.55-60 на досъдебното производство/ изготвено в хода на досъдебното производство и прочетено и приобщено от съда към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК подсъдимият Ж. *** с диагноза: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди. Според СПЕ подсъдимият е емоционално нестабилна личност, има синдром на зависимост от алкохол, вредна употреба на опиоиди - като е в състояние на ремисия. Тези хронични заболявания са били налице по време на инкриминираното деяние, но според СПЕ не са изключили способността на Ж. да разбира и ръководи постъпките си.

Съгласно заключението на стоково оценъчната експертиза /л.63 на досъдебното производство / изготвено в хода на досъдебното производство и прочетено и приобщено от съда към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК стойността на отнетите вещи, е както следва: златна жълтица тип пендара с диаметър 3 см. с дебелина 2мм и тегло 24 грама, 18 карата — 1152 лева; златен пръстен с тегло 4 грама и златна халка с тегло I грам 14 карата — 200 лева; малка ножка — 3 лева; дезодорант — 4 лева; дамски ръчен часовник — 20 лева; дамски слънчеви очила 2 бр. по 8 лева — общо 16 лева; мобилен телефон марка „Водафон 226" - 70 лева; прима карта на „Мобилтел" - 10 лева; лична карта - 30 лева; български лева - 400 лв; или всичко на обща стойност 1905.00 лева.

Фактическата обстановка в този вид е представена от държавното обвинение, придружена и подкрепена със събраните в досъдебното производство протоколи за: обяснения, дадени от обвиняемия /л. 39-40/, за разпити на свидетелите М.М., Л.В., С.Д., И.Г. /л. 41- 49/, и от приложените писмени доказателства — заключение на СМЕ на в.л. д-р Е.Б. /л.51 - 52/, СПЕ на в.л. д-р Д.С. /л.55-60/, СОЕ на в.л. Д.Д. /л.63-64/, свидетелство за съдимост /л.68-69/, характеристична справка /л.73/, писмо от ГД „ИН" /л.75/, гаранционна карта за мобилен телефон и фактура оригинал /л.78 - 80/, писмо /л.81/, извлечение от АТМ устройство от Първа инвестиционна банка гр. Карлово /л.83/, записи от камерите на АТМ устройство, находящо се в гр, Карлово, ул. „Теофан Райнов" 4 ж.п. гара /л.84 - 113/ - всички прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Не се установиха от настоящия съдебен състав процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, които да опорочават доказателствената им стойност.

Пред настоящият състав подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Признанието му се подкрепя от свидетелските показания на изброените по-горе свидетели и съдът установявайки това прие за допустима тази форма на съдебно следствие, като счете, че фактическата обстановка е изяснена и не се налага събиране на нови доказателства в съдебното следствие.

Възприема се от настоящия състав заключенията на съдебно-психиатричната експертиза, съдебно-медицинската и стоково оценъчната експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни – неоспорени от страните, изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит в съответните области, свързани с предмета на доказване.

От коментираните по-горе доказателства, съдът намери за установено безпротиворечиво авторството на инкриминираното деяние, предвид наличието на взаимно допълващи се и безпротиворечиви данни от коментираните по-горе показания на свидетелите, ведно с направеното самопризнание от подсъдимия пред настоящия съдебен състав.

На база на всичко изложено до тук съдът възприема като подкрепена с достатъчно и безпротиворечиви доказателства и самопризнание изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият Л.И.Ж. е извършил описаното по-горе деяние, за което ОП Пловдив му е вменила с обвинението.

От правна страна това деяние съдът намира, че съставлява престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК. От справката за съдимост на подсъдимия се установява и обстоятелството, че той е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. А именно с присъда по НОХД № 1817/2007 г. по описа на ПРС XXVI н.с. подсъдимият Л.Ж. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т. 1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода". Присъдата е влязла в законна сила на 07.01.2008 г., като това осъждане обуславя квалификацията на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, като извършено при условията на „опасен рецидив" по чл. 29 ал.1 б.А от НК.

От обективна страна са осъществени съставомерните признаци на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК - отнел е чужди движими вещи – пари на стойност 530 /петстотин и тридесет/ лева, 1 брой златна жълтица тип «Пендара» на стойност 1152.00 лева, 1 брой златен пръстен с тегло 4 грама на стойност 160.00 лева, 1 брой златна халка с тегло 1 грам на стойност 40.00 лева, 1 брой малка ножка на стойност 3 лв., 1 брой дезодорант на стойност 4 лева, 1 брой дамски ръчен часовник на стойност 20.00 лева, 2 броя дамски очила на обща стойност 16 лева, 1 брой мобилен телефон «Водафон 226» на стойност 70.00 лева, I брой прима-карта на. «Мобилтел» на стойност 10.00 лева, един брой лична карта на стойност 30 лева - всички изброени вещи на обща стойност 2035.00 лева /две хиляди и тридесет и пет лева/ от владението на М.С.М. ЕГН ********** *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила в резултат на което на пострадалата са й нанесени установените от СМЕ травматични увреждания и заплашване – с нож, при условията на опасен рецидив /коментираното по-горе осъждане/.

Деянието е извършено умишлено – подсъдимият видно от СПЕ е съзнавал свойството и значението на извършеното, съзнавал е че нанася имуществени вреди на пострадалата, отнемайки със сила довела до травматични увреждания и със заплахи – с нож и нанесени й с него наранявания, нейни вещи. Очаквал и е искал този резултат, като е имал намерение присвоявайки ги да удовлетвори свои материални нужди, което видно от признатата от подсъдимия фактическа обстановка е и сторил до няколко дни след извършването на престъплението. Т.е. налице е и субективна съставомерност на извършеното.

Относно вида и размера на наказанието:

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, могат да бъдат взети предвид единствено направените самопризнания в досъдебното производство и в съдебното производство по реда на чл.371 от НПК, касаещи предявеното от Окръжна Прокуратура обвинение, съзнаването на вината и отговорността, инициирайки съкратено съдебно следствие като е уведомен за последиците от това по чл.373 от НПК.

Трудовата ангажираност на подсъдимия като послушник в Бачковския манастир, въпреки изтъкването й като аргумент за трудова и социална адаптираност след изтърпяване на предходното осъждане, ПОС не намира да представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това му занимание не е свързано с обществено полезен труд, нито с промяна на моралните ценности въпреки институцията в която се полага, а се свежда единствено до задоволяване на минималните потребности от подслон и прехрана срещу обща помощ в стопанството, които очевидно от скорошното /около два месеца до пренасянето му у пострадалата/ напускане на обителта не му са оказали превъзпитателно въздействие.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са данните за пет предходни осъждания за престъпления от общ характер, като цяло насочеността на престъпна му дейност срещу личната собственост, и срещу личността които го обрисуват като лице с висока степен на обществена опасност.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, и наложи наказанието лишаване от свобода под предвидения в закона минимум /пет години/. Като намери, че всички немалобройни предходни осъждания, както и настоящото касаят престъпления срещу собствеността и личността на гражданите, настоящият състав оцени обществената опасност на деянието и дееца като високи, поради което определи размера на предвиденото в закона наказание, непосредствено под минимума, а именно - четири години и единадесет месеца, който размер, счита, за съответен на тежестта на престъплението и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Режима на изтърпяване на наказанието се определи при условията на чл.57, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС като първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип въз основа справката за съдимост.

Като взе предвид, че подсъдимият считано от 04.08.2009г. е с мярка за неотклонение “задържане под стража” в това число и задържането му с постановление на РП Карлово №1605/04.08.2009Г., на основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето от задържането му на 04.08.2009г. до влизане на настоящата присъда в сила.

По отношение предвиденото в чл.199 ал.1 предл. последно от НК кумулативното по-леко наказание – “конфискация до една втора от имуществото на виновния”, съдът прецени, оглед данните по делото, че подсъдимия не работи и липсата на данни за притежавано от него имущество, на основание чл.55 ал.3 от НК - да не му налага това наказание.

Относно предявените граждански искове:

Предявеният граждански иск от М.С.М. за неимуществени вреди съдът намери за основателен и доказан до размер на 1000лв. за претърпените неимуществени вреди изразяващи се в причинени физически болки и страдания от престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А от НК, които се присъдиха ведно със законните лихви считано от 01.08.2009г. до окончателното им изплащане. За разликата до пълния предявен размер 2000лв. и по отношение на психическите вреди съдът отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Физическите болки и страдания се установиха по делото от СМЕ. Данни за психически страдания, макар и логична последица – поделото не се намират, поради което в тази част и до пълния размер на предявения иск, съдът го отхвърли като недоказан.

Предявеният от гражданската ищца М.С.М. граждански иск за имуществени вреди причинени от престъплението по по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А от НК в размер на 2035 лева, ведно със законните лихви считано от 01.08.2009г. до окончателното им изплащане, съдът уважи като доказан по основание и размер – изцяло.

Относно веществените доказателства :

Веществените доказателства – влакна /косми/, иззети от килима в източната стая на къщата; 1 бр. парче бял плат; 2 бр.парчета бял плат, като едното парче в двата си края има възли; 1 бр.парче плат завързано с възел; 1 бр.баничка съдът определи да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства – нож с пластмасова дръжка и с обща дължина 24 см.; 1 бр. хавлиена кърпа с петна от засъхнала червеникава течност; 1 бр. бяла на цвят калъфка за възглавница; 1 бр.жълто-бяла хавлиена кърпа; 1 бр.дънки, черно-сиви на цвят с етикет с надпис на него „Мотор” - предадени с разписка от 25.09.2009 г. на съхранение при Христо Кърчев – домакин на РУ на МВР гр.Карлово съдът разпореди да се върнат на собственикът им М.С.М., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства – 1 бр.блуза с къс ръкав на цвят синя с червени и бели шарки; 2 бр.найлонови чанти с надписи „Била” и „Мегапорт”; 2 бр.шоколади, марка „Милка”; 3 бр.кутии цигари, марка „Палл Малл” – пакет; 1 бр.кутия марка „Джин линг”; 1 бр.освежител за въздух; 1 бр. шишенце с парфюм, марка „Амор”; 2 бр. слънчеви очила; 4 бр.сапуна; 1 бр.паста за зъби; 1 бр.крем за ръце; 1 бр.крем за бръснене; 1 бр.дезодорант „Нивея” – ролков; 1 бр. шампоан, марка „Уош енд гол”; 1 бр.пакет ароматизирани пръчки за горене; 1 бр.парфюм „Роял”; 1 бр. парфюм, марка „Нина”; 1 бр.четка за зъби; 1 бр.самобръсначка; 2 бр.вълнени шапки; 1 бр.хавлия; 1 чифт обувки, черни на мрежички; 1 бр.малка ножица; 1 бр.вълнен пуловер, черно-бял на цвят; 1 бр.сини дънки, марка „Блек аут”; 1 бр.тениска, бяло-червена на цвят; 1 бр.вълнена ръкавица; 3 бр. слипове; 11 бр.сапуна; 1 бр.риза, черно-бяла на цвят; 1 бр.сив пуловер; 1 бр.карирана риза; 1 бр.джапанки, тъмносини на цвят „Шанлиан”; 2 бр.четки за зъби; 7 бр.химикала; 2 бр.маркери; 3 бр.лъжици; 3 чифта чорапи; 1 бр.зарядно за мобилен телефон; 1 бр.бързовар; 2 бр.запалки; 1 бр.самобръсначка; 1 бр.спарче; 1 бр.сива тениска; 1 бр.бутилка от 200 мл. с надпис на нея уиски „Блек рам” – предадени с разписка от 25.09.2009 г. на съхранение при Христо Кърчев – домакин на РУ на МВР гр.Карлово, съдът разпореди да се върнат на собственика им Л.И.Ж., след влизане на присъдата в сила.

Относно разноските :

В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски : сумата от 235 лева, представляваща направените по делото разноски, както и 121.40 лв. представляващи ДТ върху уважения размер на гражданските искове които да се заплатят по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател: