МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия И.Й.П. ***.

Подсъдимият се обвинява в това, че на 10.02.2009 г. на АМ „Тракия” – 64 км. в лек автомобил „БМВ520” с ДК № РА 17 38 АН държи служебен знак в нарушение на закона за МВР – чл. 175 ал.4 от ЗМВР - престъпление по чл. 274 а ал.1 от НК във вр. с чл. 175 ал..4 от ЗМВР.

Подсъдимият И.П. не се признава за виновен по предявеното му обвинение, но дава обяснения за изясняване на обстоятелствата по делото.

Представителят на Районна прокуратура Пазарджик поддържа обвинението и моли за постановяване на осъдителна присъда.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият П. притежавал лек автомобил „***” с ДК № ****. В автомобила си държал синя лампа, комплект накрайник за запалка на автомобил. На 10.02.2009 г. подсъдимия П. предприел пътуване с л.а. с ДК № **** по АМ „Тракия” в посока гр. София. Около 16.40 ч. бил спрян на 64-ти километър за проверка от автопатрул на КАТ, поради констатиране на превишена скорост – 167 км/ч. При показване параметрите на техническото средство „Радар” от страна на полицейските служители, подсъдимият П. отрекъл тази скорост да е била негова и се с държал арогантно с проверяващите полицейски служители. Тръгвайки да проверят автомобила подсъдимият П. заявил, че има синя лампа и ако тя била на автомобила изобщо нямало да бъде спрян. При поискване на документ за нея поради това, че въпросната синя лампа подлежи на специален режим той не представил такъв. На подсъдимият П. бил съставен АУАН № 829950 за превишена скорост и неплатена винетна такса. Поради това, че в лекият автомобил „****” с ДК № **** били намерени полицейски атрибути, подсъдимият П. бил придружен до база „Калугерово”, където с протокол за доброволно предаване същият предал следните вещи – полицейска лампа, 6 броя мобилни телефони – без СИМ карти, 1 брой метален бокс от бял метал и 1 брой СД плеър.

По делото е назначена и изготвена техническа експертиза от заключението на която е видно, че предоставената за оглед лампа е също като тези, които са въведени в органите на МВР и осъществява същите светлинни сигнали. Лампата е технически изправна и годна за употреба. Използването й въвежда в заблуждение другите участници в автомобилното движение, осъществявайки и свободен коридор за движение.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б., Д., С., и Б. както и писмените доказателства инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Й.П. *** е виновен в това, че на 10.02.2009 г. на АМ „Тракия” – 64 км. в лек автомобил „****” с ДК № **** държи служебен знак в нарушение на закона за МВР – чл. 175 ал.4 от ЗМВР - престъпление по чл. 274 а ал.1 от НК във вр. с чл. 175 ал..4 от ЗМВР.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения, че на инкриминираната дата намерил случайно на автомагистрала „Тракия” найлонова чанта съдържаща синя лампа и комплект накрайник за запалка за зареждане на съответният сигнален знак по закона за МВР.

В съдебно заседание подсъдимият потдържа тезата , че е имал намерение да предаде на органите на реда намерените полицейски атрибути, но предвид показанията на свидетелите, че подсъдимият е спрял едва след подаден сигнал за спиране от съответният орган по предвиденият от закон ред , съдът счита, че обясненията му са израз на защитна позиция и целят оневиняването му. Съдът взе пред вид, не на последно място арогантното поведение на подсъдимият, който в съдебно заседание заяви, че ако бъде осъден, това би било най- смешната присъда, което от своя страна показва неглижираното отношение на последният към извършеното от него престъпление, за което се събраха безспорни доказателства.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и чувството за ненаказуемост.

Съдът не счете, че са на лице смекчаващи вината обстоятелства, предвид на данните, че подсъдимият е спрял след подаване на сигнал за спиране от органите на МВР. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие , че жалбоподателят се е държал арогантно и е неглижирал извършеното от него престъпление

Като анализира смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, поради което същото бе отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал. 1 от НК.

С оглед осъдителната присъда подс. П. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 100лв. за експертиза

Причините за извършването на престъплението е ниското обществено съзнание на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: