Мотиви по НОХД №473/2008 г. по описа на Районен съд-Монтана

Подсъдимият М. М. И. е обвинен в това, че на 08.02.2008 г. в землището на с. Г., обл. Монтана, без редовно писмено позволително сякъл, добивал и извозвал 2 куб. м. дърва от Държавния горски фонд, на обща стойност 50 лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия И. за виновен и му наложи наказание пробация.

Подсъдимият И. се признава за виновен и съжалява за стореното. Заявява на съда, че това е единствения начин на препитание за него, но вече няма да се повтаря.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Г. е на 57 години, с начално образование, вдовец. Няма постоянна работа и живее в с. Г., обл. Монтана заедно със сина си.

Видно от справка за съдимост рег. №2224/02.12.2008 г. на БС при РС-Монтана, подсъдимият И. не е осъждан за извършени престъпления от общ характер.

На 08.02.2008 г. подсъдимият с каруца, придружен от сина си, отиват в района на с. Г.. След като пристигат, И. започва да реже дърва от горския масив /дъб и цер/, без да има редовно писмено позволително за извършване на сеч, добив и извозване. По това време свидетелят В. Б. xxx при извършен обход в местността "Л.Д." забелязва двамата мъже. Извършва проверка на каруцата и установява, че в нея има отрязани 2 кубика дърва и кара подсъдимия да ги свали на земята. Докато свидетелят извършва проверка, бащата и синът успяват да избягат с каруцата. На 19.02.2008 г. на подсъдимия са съставени акт №72 и акт №73 /л. 17 и л. 18 от ДП №449/2008 г. на РПУ-Монтана/.

От свидетелските показания на И. и Б. xxx. се установява, че подсъдимият никога не е правил опит да се сдобие от ДЛ-Монтана с надлежно разрешително /не е подавал молба/.

От приетото в хода на съдебното следствие писмено заключение на вещото лице, извършило оценителна експертиза /л. 27 от ДП/ се установява, че стойността на 2 куб. м. дърва е 50 лв.

             Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели - И. Ц. И. и В. Ц. Б., които като непосредствени очевидци са формирали своите лични възприятия за точната дата и мястото от държавния горски фонд, където подсъдимият е осъществил сечта, добива и извозването на 2 куб. м. дърва, вида на същата и кубатурата й, каруцата използвана от подсъдимия за извозване на дървесната маса /транспортирал незаконно добит дървен материал, непридружен с документи, доказващи законния му произход и немаркиран с КГМ и експедиционна горска марка ЕГМ/.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК: на 08.02.2008 г. в землището на с. Г., обл. Монтана, без редовно писмено позволително сякъл, добивал и извозвал 2 куб. м. дърва от Държавния горски фонд, на обща стойност 50 лв., като случаят е маловажен.

От субективна страна същото е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че не притежава надлежно разрешително за горепосочените дейности, нито е правил опити да му бъде издадено такова.

Съдът призна подсъдимия И. за виновен в извършването на деянието по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК .

В особената част на НК е предвидено наказание за маловажни случаи - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Подсъдимият е с чисто съдебно минало и се признава за виновен. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК, съдът му определи съответното наказание във вр. чл. 54 НК - ГЛОБА в размер на 100 лв., платима в полза на Държавата.

Съдът намира, че така наложеното наказание е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Съобразно изхода на делото, подсъдимия М. М. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 45 лв. - направени по делото разноски за експертиза, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: