М О Т И В И

към присъда № 217 от 10.11.2009 г., постановена по н.о.х.дело

№ 339/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора

Подсъдимият Г.Г.Г. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд затова ,че на 23.11.2008 г., в гр. Стара Загора, употребил насилие срещу Ш.Д.М., поради неговата раса, нанесъл му удари с бокс в лявата част на главата, придружени с думите: „Да ти еба черната майка. Негър. Циганин“, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -престъпление по чл.162, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - гр. Стара Загора поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и относно правната квалификация на деянието. Изразява становище, че подсъдимият трябва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца като на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 1 година.

Подсъдимия Г.Г.Г. не се признава за виновен като дава обяснения по повдигнатото му обвинение след разпита на свидетелите. Процесуалният защитник на обвиняемия - адв.Ч. ***, предложи на съда да постанови оправдателна присъда, тъй като според него обвинението не се доказа по безсъмнен и категоричен начин.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и приобщените по реда на чл. 283 от НПК протоколи и други писмени документи, приложени към делото, намира за установено следното:

Подсъдимият Г.Г.Г. на 23.11.2008 г. се е намирал в двора на детска градина № 20 в гр. Стара Загора заедно с пет момчета, между които и свидетелят Н.И.. Около 16 ч. покрай тях минава св. Ш.Д.М., който се прибирал от автогарата към дома си, намиращ се близо до детската градина. В този момент свидетелят Ш. забелязал приятеля си – свидетелят Н., и решил да го поздрави. В същото време обаче подсъдимият Г., заедно с останалите момчета, тръгнали към свидетеля Ш. и се опитали да го обградят. Започнали да го плюят, обиждат, псуват, наричали го „циганин“ и „негър“ като подсъдимият Г. посегнал и нанесъл удар с юмрук по главата на свидетеля М.. Свидетелят Н.И. застанал между останалите момчета и свидетеля Ш.М. като по този начин предотвратил развитието на инцидента. Възползвайки се от това и изпаднал в паника от проявеното спрямо него насилие свидетелят М. хукнал да бяга към дома си. Тогава установил, че освен очилата от джоба му е изпаднал и мобилният му телефон. Решил да се върне, за да си поиска вещите. Приближавайки се до компанията се помолил да му върнат вещите. Тогава момчетата от компанията /без свидетеля Н./ хукнали да го гонят, като в ръцете си държали камъни. Свидетелят Ш. успял да стигне до дома си, а останалите момчета застанали пред къщата като продължили да го псуват и заплашват, че вече знаят къде живее. В този момент от дома излязла бабата на свидетеля М. – свидетелката Н. М., която ги е предупредила, че е извикала полиция, след което всички избягали.

В хода на разследването е установено, че изпадналият мобилен телефон, собственост на свидетеля М., случайно е намерен от свидетеля К.К. в двора на детската градина. Същият е предаден доброволно с протокол от 04.12.2008 г., който по-късно срещу разписка е върнат на свидетеля М..

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин частично от обясненията на подсъдимия Г. /които в една част съдът кредитира като достоверни, а в друга не/, както и частично от показанията на свидетелите Ш. М. и Н. ИВ. /които съдът в една част кредитира като достоверни, а в друга не/ и показанията на свидетелката Н. М..

В обясненията си подсъдимият Г. Г. не се призна за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Последният признава, че на процесната дата е бил в градина № 20 заедно със свидетеля Н. и още четирима други момчета. Отрича да е удрял по какъвто и да е начин свидетеля Ш. М. и да го е обиждал на расова основа. Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Г. в частта им, в която твърди, че не е нанасял удари на свидетеля М., тъй като същите са в противоречие с показанията на свидетеля М. и тези на свидетеля ИВ., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК относно упражненото насилие спрямо пострадалия.

За да е налице престъпния състав на чл. 162, ал.2, във връзка с ал. 1 от НК е необходимо да се докаже, че деецът: А - е извършил деянието си с действие; Б – че действията са умишлени; В - че тези действия нарушават обществените отношения по охрана на националното и расово равенство в страната; Г - тези действия се изразяват в употреба на насилие срещу личността на другиго или повреждане на неговия имот; Д - деецът да е мотивиран (подбуден) от различието в народността, расата, религията или политическите убеждения на пострадалия.

Безспорно се установи, че на процесната дата – 23.11.2008 г., подсъдимият Г. заедно със свидетеля ИВ. и други четири момчета са се намирали в двора на детска градина № 20. Също така се установи, че подсъдимият Г. е нанесъл удар в главата с юмрук на свидетеля М.. Както вече бе споменато съдът кредитира показанията на свидетеля ИВ. и на свидетеля М. относно упражненото насилие с доверие, но по делото не са налице безспорни и категорични доказателства, че упражненото от подсъдимия Г. спрямо пострадалия Ш. М. насилие е било подбудено от различието в расата на подсъдимия и на пострадалия. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 11 май 2009 г., свидетелят М. заявява, че групата момчета започнали да го обиждат последователно: „Циганин”, „Негър”, но твърди, че не може да каже със сигурност дали всички са го обиждали. Твърди, че не е сигурен дали момчето, което го е ударило го е обиждало. В показанията си, дадени на проведеното съдебно заседание на 2 юли 2009 г., свидетелят М. твърди, че подсъдимият Г. го е ударил с бокс по главата като го е нарекъл „Негър” и го е напсувал. Заявява, че показанията му от предишното съдебно заседание са били продиктувани от обстоятелството, че е бил заплашен от група скинари. По делото липсват доказателства, че за тази заплаха свидетелят М. е уведомил органите на полицията или е споделил за същата със свои близки. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Р.В. и Г.М. в частта относно отправените заплахи към пострадалия М., тъй като от изисканата справка от мобилния оператор „Вива Тел” /следва да се отбележи, че тези свидетели заявиха по категоричен начин, че са носили мобилни телефони по време на случилото се/ не се установи по категоричен начин, че горепосочените лица са присъствали през процесния период от време на процесното място, описано в техните показания.

В проведеното съдебно заседание на 10 ноември 2009 г. свидетелят М. дава поредните си показания, в които твърди, че подсъдимият Г. Г. го е ударил по време на инцидента, но не може точно да си спомни дали Г. го е обиждал на расова основа. Твърди, че в обясненията си пред полицията буквално не си спомня дали Г. го е обиждал. Не може да обясни защо има различия в показанията си. Предвид на всичко гореизложено съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ш. М. относно обстоятелството дали подсъдимият Г. Г. му е нанасял обиди и тези обиди били ли са на расова основа.

Следва да се отбележи, че въз основа на молбата от пострадалия М.,***.11.2008 г. и извършените след това полицейски проверки въз основа на които са били изготвени съответните докладни записки /л.6-8 от досъдебното производство/ с постановление от 08.12.2008 г. е образувано досъдебно производство против подсъдимия Г. за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

От показанията на свидетеля Н. ИВ. /единственият друг очевидец освен пострадалия М. и подсъдимият Г. на инцидента с установена самоличност/, дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие, също така с категоричност не може да се установи, че подсъдимият Г. е отправял обиди на расова основа против пострадалия М. и че упражненото насилие е било мотивирано от расова нетърпимост. В съдебно заседание, проведено на 11 май 2009 г., свидетелят ИВ. твърди: „Точно какви определени обиди отправени към Ш. не мога да кажа. Конкретно не видях някой да посегне да го удари. Не съм сигурен дали някой го удари.” След като бяха прочетени показанията на свидетеля ИВ., дадени на досъдебното производство, същият с категоричност заяви, че ги поддържа и че те са верните. На досъдебното производство свидетелят ИВ. е заявил: „Всички го обиждаха, включително и Г.”. Следва да се отбележи, че свидетелят ИВ. не сочи с категоричност, че подсъдимият Г. е отправял конкретни обиди на расова основа спрямо пострадалия Ш. М., още повече, че показанията на свидетеля ИВ. в тази им част са в противоречие с показанията на самия пострадал, дадени на проведените съдебни заседания на 11 май 2009 г. и на 10 ноември 2009 г. Известна доза съмнение относно достоверността на показанията на свидетеля ИВ., дадени на досъдебното производство, внасят показанията на свидетеля СВ.М.Н., дадени на съдебно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., които съдът кредитира като достоверни поради своята последователност, логичност и категоричност.

Предвид на всичко гореизложено съдът намери, че не се установи по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г. Г. е осъществил престъпния състав на чл.162, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като от доказателствата по делото с категоричност не се установи, че упражненото насилие спрямо пострадалия Ш. М. от подсъдимия Г. Г. е било мотивирано от различието в расите на двамата, поради което съдът призна подсъдимият Г. Г. за невинен в това, че на 23.11.2008 г. в гр. Стара Загора, употребил насилие срещу Ш. Д. М., поради неговата раса – нанесъл му удари с бокс в лявата част на главата, придружени с думите: „Да ти еба черната майка. Негър. Циганин”, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като го оправда по обвинението по чл.162, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените разноски остават за сметка ***.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: