МОТИВИ по НОХД № 421/2010

Обвинението против Л.Д.Л. е по чл. 255, ал. ІІІ, във връзка с ал. І, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 26, ал. І от НК, затова че през периода 2006 – 2007 г.в гр. Плевен, при условията на продължавано претъпление избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, както следва:

На 6.ІІІ.2006 г. в подадена под № 150 А/6.ІІІ.2006 г. пред ТД на НАП – Плевен – годишна данъчна декларация ГДД по чл. 41 от ЗДОДФЛ за предходната 2005 г., затаил истина относно получени през същата година доходи, с което избегнал плащане на данъчни задължения в размер на 215 504, 01 лв.

През 2007 г. в срока по чл. 41 от ЗДОДФЛ – 15.ІV.2007 г. не подал годишна данъчна декларация ГДД по чл. 41 от ЗДОДФЛ за предходната 2006 г., относно получени през същата година доходи, с което избегнал плащане на данъчни задължения в размер на 207 426, 90 лв.

В хода на съдебното производство подсъдимият чрез своя процесуален представител прави искане делото да бъде разгледано при условията на чл. 370 и сл. от НПК.

Разяснени са му правата по чл. 371 и е уведомен, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.

Обявено е, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се разпитват свидетелите и да не се изслушват заключенията на вещите лица.

Налице са предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл. 370 и сл. писмени и гласни доказателства, направените самопризнания от страна на подсъдимия. В случаите по чл. 371, т. 2, от страна на съда се установи, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства. В тази насока са показания на свидетеля Ц.А.Г., както и заключението на съдебносчетоводната експертиза. От вложените свидетелски показания и събраните писмени доказателства е установено безспорно, че подсъдимият е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Предвид на изложеното спорни въпроси относно обстоятелството, че подсъдимият е автор на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт престъпления няма.

Деянието е извършено при условията на пряк умисъл от страна на Л.Д.Л..

При определяне на размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе в предвид чистото съдебно минало на Л.Л., неговото добро процесуално поведение, направените чистосърдечни признания, по време на досъдебното и съдебно производство, сравнително високата степен на обществена опасност на дееца и деянието. По силата на чл. 373, ал. ІІ НПК при осъдителна присъда наказанието задължително се определя в хипотезата на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Императивността на разпоредбата следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 255, ал. І, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 26, ал. І, във връзка с параграф 65 от ПЗР на ЗИДНК от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години лишаване от свобода, поради което по силата на чл. 55, ал. І, т. 1, същото следва да бъде определено в размер на 1/една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 66, ал. І от НК изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено с 3 /три/годишен изпитателен срок. Предвид на тези съображения, съдът счита, че наказание лишаване от свобода в този размер би осъществило целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

При този изход на процеса Л.Д.Л. е осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд направените деловодни разноски в размер на 160 лв., по сметка на ОД на МВР.

На основание горе изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: