М О Т И В И към Присъда № 165 от 12.04.2023 год. по НДОХ № 82 по описа за 2020 год. на Районен съд – гр.Видин

====================================================

Делото е образувано по обвинителен акт на видинската районна прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия Б.С.Р. с ЕГН ********** ***, по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и против подсъдимия Р.Б.Р. ***, по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.

Представителят на районната прокуратура в съдебното заседание е поддържал обвинението спрямо двамата подсъдими така, както е внесено в съда с обвинителния акт и моли за постановяване на осъдителни присъди срещу тях.

Подсъдимите Б.Р. и Р.Р. в съдебно заседание се явяват, не дават обяснения, отричат извършителството, не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани. Техният процесуален представител в тяхна защита оспорва обвинението и авторството на деянието, като молят за постановяване на оправдателна присъда. Оспорват се и гражданските искове и се моли те да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и необосновани.

Пострадалите лица К.М. Коцов, Л.А.Л. и Д.К.Л. са конституирани като частни обвинители. Д.Л. е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия Б.Р. за сумата от 10000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. Д.Л. е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия Р.Р. за сумата от 3000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. К. Коцов е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Р.Р. за сумата от 3000лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. Л.Л. е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Р.Р. за сумата от 3000лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци в съдебно заседание поддържа обвинението по обвинителния акт и моли двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени наказания, както и да бъдат уважени гражданските им искове в пълен размер, както основателни и обосновани.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко по отделно и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимите и пострадалите, всичките те, живеят в гр.В. в кв.“Н.п.“ и се познават. На 14.07.2019г. Д.Л. и сестра й Г.К. били в центъра на кв.“Нов път“ с децата си. При тях дошла баба им и им казала, че чичо им Д.З. и баща им К.К. са влезли в разправия помежду си и се намират на улицата пред дома им. Л. и К. отишли на това място и установили, че З. и К. имат конфликт, карат се и викат на висок глас. Те спорели за имота на ул.“Ружа“ № 11 където живеят и той е оставен в наследство от дядото им. Л. им казала да спрат със скандала, да влязат вътре в къщата и да си поговорят като братя. З. тогава започнал да обижда двете сестри с цинични думи, казал им че те не могат да се сравняват с жена му, и че той няма да ги остави да ги остави да живея спокойно в този дом. След това К. избутал З. и му казал да си ходи, и не иска да има проблеми. В този момент Р.Р., който бил наоколо, се намесил словесно в подкрепа на З.. Л. му казала да не се меси между тях, а те да се разберат. Тогава Р.Р. я бутнал с ръце и тя него също, при което той й нанесъл удар с юмрук в главата. К. скочила върху сестра си, за да я предпази от ударите на Р.Р.. Настанала голяма суматоха, намесили се пристигналите от квартала хора, инцидента бил прекратен. На място присъствали К. Коцов и Л.Л.. Тръгвайки си от там, Р.Р. погледнал към Л., Коцов и Л. и с голяма злоба им казал: „След малко ще умрете“ и „Тази вечер ще ви избием“. Като чула това Л. се обадила на тел.112 и съобщила на органите на полицията за случая. Малко по-късно в двора на къщата им нахлула тълпа хора сред които и Р.Р. и Б.Р. по прякор „Попай“, а останалите техни близки и роднини. Там Л. оправял велосипеда на детето си. Тълпата се насочила към Коцов за физическа саморазправа, а Р.Р. към Л. със същата цел. Л. видяла това и му извикала да се спре. В това време Б.Р. бил там близо, приближил се още и й нанесъл силен удар с юмрук по главата в областта на лицето, който попаднал на лявото око и носа й. В следствие на удара тя се строполила на земята и изпаднала в безсъзнание. Малко по-късно конфликта бил прекратен, Л. взел на ръце Л., пренесъл я в автомобила си и я закарал в ЦСМП. Там й бил извършен медицински преглед и оказана медицинска помощ, като е констатирано, че в следствие на нанесения побой тя е получила мозъчно сътресение, счупване на носните кости, травматично разкъсване на лявата мембрана тимпани, проводно намаление на слуха на лявото ухо. Според заключението на медицинската експертиза на Л. в резултат на побоя, който й е нанесен е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. Изразяващо се в загуба на съзнание макар и за късо време, с посткомоционна симптоматика, както и трайно намаление на слуха на лявото ухо, изразяващо се в травматично разкъсване на лява тъпанчева ципа с проводно намаление на слуха на лявото ухо.

Тази фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите: Б.Б., К. Коцов, Д.Л., Л.Л., Г.М., Ц.Л., Е.Б., Р.Л., И.Д., съдебно-медицинската експертиза, допълнителната съдебно-почеркова експертиза, два броя карти за обвиняеми лица и два справки за съдимост, между които досежно това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично установено няма противоречия, допълват се и си кореспондират, за което съдът ги възприема и кредитира. Свидетелите Г.Н., А.М., Л.М., Ц.Г., Н.М., К.К., Ц.М., Д.З., С.Б. не са в подкрепа на обвинението. Не се подкрепят и не съвпадат с другите доказателства и предадените от тях факти. Те пресъздават друга картина на събитията. Подават се данни и за други потърпевши – подсъдимите. Прокуратурата обаче е работила върху настоящото обвинение и такова както е представено е предмет на сегашното разглеждане. А то се явява основателно и обосновано. Свидетелите С.С.П.Б., Б.З., Р.Л., П.А. дават данни за случилите се събития в тяхна цялост и общо, но без конкретно да отричат, а в този смисъл и косвено се поддържат обстоятелствата от обвинението. Понеже разказват случая като комплицирано стълкновение между множество хора, в който многолюден конфликт са замесени подсъдимите и пострадалите.

От изложената от фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.Б.Р. е извършил престъплението по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 14.07.2019г. в гр.В., кв.»Н.п.» нанесъл удар с юмрук в лицето на Д.Л. ***, който обхванал част от лявото око и носа, вследствие на което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на съзнание, макар и за късо време с посткомоционна симптоматика, преценени като състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, травматично разкъсване на лява тъпанчева ципа с проводно намаление на слуха, довели до трайно намаление на слуха на лявото ухо.

От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото вътрешно субективно отношение към деянието. За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието съобразно изискванията на разпоредбата на чл.54 от НК и за постигане на целите на наказанието съгласно нормата на чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия Б.Р. може да бъде наложено наказание в предвидения от закона над минимален размер. Съдът приема, че са на лице смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт, не е осъждан. Не се разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието. Изтърпяването на наказанието може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок в минимален размер.

От изложената от фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.Р.Р. е извършил престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 14.07.2019г. в гр.В., кв.»Н. п.» се заканил с убийство на лицата К.М. К., Л.А.Л. и Д.К. ***, с думите: «Сега ще уврете» и «Тази вечер ще ви избием», като заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото вътрешно субективно отношение към деянието. За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието съобразно изискванията на разпоредбата на чл.54 от НК и за постигане на целите на наказанието съгласно нормата на чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия Р.Р. може да бъде наложено наказание в предвидения от закона над минимален размер. Съдът приема, че са на лице смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт, не е осъждан. Не се разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието. Изтърпяването на наказанието може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок в минимален размер.

Съдът не възприема становището на защитата на двамата подсъдими Б.Р. и Р.Р.. Тази версия, че те не са автори на твърдяното престъпно деяние не се кредитира от този съдебен състав на ВРС. Излаганата теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимите има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че тези лица е невиновно. Показанията на свидетелите Е.Б., Ц.Л., Г.М., Л.Л., Д.Л., К. Коцов, Б.Б., И.Д., Р.Л. изцяло подкрепят обвинението. Относно заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице, констатира се, че причинената средна телесна повреда отговаря да е настъпила и да е в резултат на описаните и посочените обстоятелства. Установява се, че това е така и от показанията на свидетелите П.А., Р.Л., Б.З., П.Б., С.С.. Те не отричат случилото си, но косвено го потвърждават, давайки обща фактическа обстановка. Действително се е случил конфликта между пострадалите и подсъдимите и в него са участвали и още други лица. Както и се явяват като потърпевши тримата частни обвинители и граждански ищци. Не се възприемат показанията на свидетелите С.Б., Д.З., Ц.М., К.К., Н.М., Ц.Г., Л.М., А.М., Г.Н.. Те желаят оправдаването на своите драги подсъдими. Разказват нещо друго и различно, за да им послужи и подкрепи в тяхното оневиняване и оправдаване. Обаче не кореспондират с всички останали доказателства. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на подс.Р.Р. и подс.Б.Р.. Тези свидетели съобщават, че техните близки също са инкасирали удари, но в тази многочислена размирица това е реално. Предвид процесното обвинение на прокуратурата, същото се налага като обосновано и основателно. Възможността участници в настоящия процес да имат други процесуални качества в различен такъв е въпрос на преценка по съответния ред от компетентността на обвинението.

Подсъдимият Б.Р. следва да бъде осъден да заплати на Д.Л. сумата от 1000лв. /хиляда лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 10000лв. /десет хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част неоснователен и необоснован.

Подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на Д.Л. сумата от 300лв. /триста лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 3000лв. /три хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част необоснован и неоснователен.

Подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на К. Коцов сумата от 300лв. /триста лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 3000лв. /три хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част необоснован и неоснователен.

Подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на Л.Л. сумата от 300лв. /триста лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 3000лв. /три хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част необоснован и неоснователен.

Двамата подсъдими Б.Р. и Р.Р. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на тримата пострадали Л., Коцов и Л. сумата от 800лв. /осемстотин лева/ разноски по делото.

Подс.Б.Р. и подс.Р.Р. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОДМВР-Видин сумата от 336лв. /триста тридесет и шест лева/ изразходвана за експертиза и по сметка на РС-Видин сумата от 130лв. /сто и тридесет лева/ изразходвана за вещо лице.

Подсъдимия Б.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Видин сумата от 50лв. /петдесет лева/ държавна такса върху уважения размер на гр.иск на Л..

Подсъдимия Р.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Видин сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/ държавна такса върху уважения размер на гр.иск на Л., Коцов и Л..

Водим от горното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: