МОТИВИ към Присъда №19/17.02.2009г.,

постановена по НОХД №829/2008г.

по описа на Старозагорски окръжен съд

Повдигнато е обвинение срещу К.И.П. за това, че на 14.01.2008г. на главен път І-5 при км.242+0, обл. Стара Загора при управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН СТ 04 33 АК е нарушила правилата за движение - чл.20 ал.2 от ЗДвП – „водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, което водачката не е сторила” и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на К. Сивова И. ЕГН ********** и на Камелия Монева Кънчева ЕГН ********** и причинила средни телесни повреди на Грозьо Ганчев Грозев ЕГН **********, изразяваща се в изкълчване на дясната лакътна става, причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка и счупване на вътрешния ляв глезенен израстък, причинило трайно затруднение на движенията на левия крайник, на Ж.Г.Ж., изразяваща се в счупване на капачето на лявото коляно причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник, на К.Ж.К. ЕГН **********, изразяваща се в избиване на четири долни леви зъба, което е затруднило дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни и на К.Т.К. ЕГН **********, изразяваща се в контузия на лявото рамо и силно ограничаване движението в областта на раменната става, което е причинило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник - престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” предл.първо вр.чл.342 ал.1 от НК.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт и правната квалификация на деянието, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимата самопризнания. Визира чл.373 ал.2 НПК, съгласно който се прилага императивната разпоредба на чл.55 от НК и предлага на съда да определи наказание малко под минимума на предвиденото, което за извършеното деяние е три години лишаване от свобода. Аргументите му за прилагане института на условното осъждане са, че подсъдимата е причинила смъртта не само на своя близка приятелка, но и на своето собственото дете, освен това в момента отглежда деветмесечното си второ дете. Счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е необходимо наказанието да бъде ефективно изтърпяно. Предлага на съда да определи по-дълъг изпитателен срок, а именно пет години. По отношение чл.343г от НК намира, че не може да бъде приложен, тъй като подсъдимата не притежава свидетелство за правоуправление, респективно не е правоспособен водач на МПС.

Повереникът на частните обвинители М.Г.М., К.Ж.К., Ж.Г.Ж., К.Т.К., Бинка Желязкова Минчева и Сиво Иванов Минчев - адв.К. акцентира върху изключително тежките последици, настъпили в резултат на предизвиканото от подсъдимата П. пътно-транспортно произшествие – причинена смърт на двама души и средни телесни повреди на четирима души. Същата не споделя мнението на прокурора, че смъртта на дъщеря й Камелия Монева е смекчаващо отговорността обстоятелство, а тъкмо напротив - навежда извода, че проявата на безотговорно отношение към собствените деца е показател за висока степен на безотговорност на самата подсъдима въобще. Счита, че поради настъпилите тежки последици, деянието се явява особено тежък случай и първоначално повдигнатото обвинение, касаещо особено тежкия случай, е било правилно. Моли съда да приеме като отегчаващи вината шофирането от страна на подсъдимата без тя да притежава на свидетелство за правоуправление, многократните й груби нарушения на ЗДвП и проявата непосредствено след инцидента на пълна незаинтересованост от нейна отстрана към състоянието на пострадалите. Пледира на подсъдимата П. да бъде наложено наказание в рамките на закона в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, като същото бъде изтърпяно ефективно.

Защитникът на подсъдимата адв. С. моли съда при постановяване на съдебния акт да приложи чл.55 НК, като наложи на подсъдимата наказание под най-ниския предел за така квалифицираното деяние. Изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства непредпазливия характер на деянието, направеното от подсъдимата самопризнание и обстоятелството, че в момента същата полага грижи за второто си дете, което е на възраст под една година. Моли съда за налагане на условна присъда, като счита, че тя би изпълнила целите на генералната и индивидуалната превенция.

Подсъдимата К.И.П. поддържа изложеното от защитника си.

В последната си дума изразява съжаление за случилото се и отново признава вината си.

Съдът, като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

На 14.01.2008г. подсъдимата К.И.П. предприела пътуване със семейния автомобил „Опел Вектра" с ДК № СТ 0433 АК от с.Петрово за гр. Стара Загора, за да отиде на лекар по повод бременността си. Тръгвайки, П. взела със себе си в колата приятелката си К. Сивова И. с дъщеря й Й., както и собствената си дъщеря Камелия Монева Кънчева. Времето било облачно и студено, но имало добра видимост. Около 07:40 часа навлязла в неопесъчен и покрит с ледена кора с дебелина 1 мм влажен път І-5 със скорост, не по-ниска от 77 км/ч., без да се съобрази със състоянието на пътната настилка. Вследствие рязкото боравене с волана, управляваният от нея автомобил поднесъл, плъзнал се странично на около 10м и навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в същото време по посока юг (гр.Стара Загора – гр.Димитровград) със скорост 39-40 км/час се движел микробус „Ситроен Джъмпер" с ДК № СТ 2961 СН, управляван от свидетеля Ж.Ж.. Водачът забелязал внезапно навлезлия със страничната си дясна част в неговата лента за движение лек автомобил и предприел маневра завой надясно, за да предотврати челен удар, но независимо от направената спасителна маневра, двата автомобила се сблъскали в западната лента за движение на пътното платно. Управляваният от подсъдимата лек автомобил "Опел" се ударил с предната си дясна част в предната лява част на микробус „Ситроен" на височина 1,1м от асфалта, като ударът е в предна дясна врата на лекия автомобил "Опел". След удара двете коли спрели, лекият автомобил се приплъзнал по заледения участък и заедно с микробуса се установили на място, с насочени в посока югозапад предници. В резултат на удара пътуващите в управлявания от подсъдимата К.И.П. автомобил – на предната дясна седалка К. Сивова И. на 31 години и на задната седалка Камелия Монева Кънева на 6 години, получили множество травми, несъвместими с живота. К. Сивова И. починала на място, а Камелия Монева - в „ОАРИЛ” при МБАЛ – Стара Загора на 16.01.2008г.

Водачът на микробус „Ситроен" свидетелят Ж.Г.Ж. получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачето на лявото коляно, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник. Другите возещи се в микробуса пътници също са получили средни телесни повреди: свидетелят Грозьо Ганчев получил изкълчване на дясната лакътна става, довело до трайно затруднение движенията на дясната ръка и счупване на вътрешния ляв глезенен израстък, станало причина за трайно затруднение на движенията на левия крайник; свидетелят К.Ж.К. - избиване на четири долни леви зъба, затруднило дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни; свидетелят К.Т.К. - контузия на лявото рамо и силно ограничаване движението в областта на раменната става, причинило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимата К.П. самопризнание, подкрепено от показанията на свидетелите Ж., Г., Демирев, К., Т., Ж., Петров, Г. и П., а така също и от заключенията на назначените съдебно-медицински, съдебно-автотехническа експертизи, от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата К.И.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”б” предл.първо вр.чл.342 ал.1 от НК.

Деянието е извършено виновно, по непредпазливост, тъй като подсъдимата не е предвиждала общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Производството беше проведено по реда на глава двадесет и седма НПК – при съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК, поради което съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.55 НК. В конкретния случай съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК. Това означава, че наказанието следва да се определи в рамките до три години лишаване от свобода.

При определянето на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимата следните обстоятелства: чистото съдебно минало и изразеното критично отношение към извършеното, а като отегчаващи такива: високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от високия ръст на този вид престъпления в страната, както и от обстоятелството, че деянието е извършено при допуснати множество нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете в тази посока обстоятелството, че П. е управлявала автомобила без призната правоспособност, тъй като не е издържала изпита, както и че редовно е управлявала МПС, без да й е издадено надлежно свидетелство. Проявена е изключителна самонадеяност, като се има предвид, че без да е правоспособен водач, е качила в автомобила малолетното си дете и приятелката си с нейното малолетно дете, като самата подсъдима е била бременна с второто им дете. Предприела е пътуването в изключително лоши атмосферни зимни условия, рискувайки по този начин живота на всички. Съвсем не на последно място беше отчетен тежкият съставомерен резултат. За да е налице съставомерно деяние по този законов текст, е достатъчно да е причинен един смъртен резултат и телесна повреда на още едно лице. В случая са причинени смърт на две лица, едното от които дете и средни телесни повреди на четири лица. Малолетната Й.Г. е останала без майчини грижи, което ще се отрази на израстването й оттук насетне.

С оглед на изложеното съдът определи наказанието при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, малко под предвидения от закона минимум от три години – две години и единадесет месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата до момента не е осъждана и размерът на наложеното наказание е в рамките, визирани в чл.66 ал.1 НК. Освен това, съдът прецени, че в конкретния случай за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата К.П. не е необходимо наказанието да бъде ефективно изтърпяно. Действително целите на наказанието, уредени в чл.36 НК, обхващат и предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото, но законодателят в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК изисква тази преценка да се направи преди всичко за поправянето на осъдения. Не бива да се пренебрегва преживяната от П. лична загуба на дъщеря им Камелия – само на 6 години, причинена от собственото й виновно, макар и непредпазливо, поведение. Съдът счита, че последиците от тази загуба сами по себе си въздействат, както поправително, така и предупредително спрямо подсъдимата. От особено значение е обстоятелството, че подсъдимата полага грижи за второто им дете Кристина – на девет месеца към момента. Ефективното изтърпяване на наказанието, макар и при спазване на разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗИН, би лишило това дете от майчини грижи и то във възраст, когато най-много се нуждае от тях. Ефективното наказание по никакъв начин не би компенсирало болките и страданията на близките на починалата К. Сивова И., свързани с нейната загуба. По тези съображения съдът отложи изпълнението на наказанието, като определи максимален изпитателен срок от пет години с оглед на обстоятелството, че П. редовно е управлявала МПС като неправоспособен водач. Поради последното обстоятелство не беше приложена разпоредбата на чл.343г НК.

Подсъдимата беше осъдена да заплати на държавата сумата от 768 /седемстотин шестдесет и осем/ лева, представляваща възнаграждения за вещи лица.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: