М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 193 по НОХД № 447/2010г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.А. е по чл.195,ал.1,т.4,предл.1 и т.5,във вр.с чл.194,ал.1 от НК за това че на 20/21.11.2009г.в гр.Казанлък,след предварителен сговор с П.В.М.,при немаловажен случай,чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка”Фолксваген” Пасат с рег.№ СТ 1810 е отнел чужда движима мещ-32 метра захранващ проводник СВТ-1 х 240,на стойност 1171,20 лв.от владението на “Кумакс Инвест” ЕООД гр.Казанлък с МОЛ Х. С. Б.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да го присвои.
Обвинението срещу подс.М. е по чл.195,ал.1,т.4,предл.1 и т.5,във вр.с чл.194,ал.1 от НК за това че на 20/21.11.2009г.в гр.Казанлък,след предварителен сговор с А.А.А.,при немаловажен случай,чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка”Фолксваген” Пасат с рег.№ СТ 1810 е отнел чужда движима мещ-32 метра захранващ проводник СВТ-1 х 240,на стойност 1171,20 лв.от владението на “Кумакс Инвест” ЕООД гр.Казанлък с МОЛ Х. С. Б.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да го присвои.
Подсъдимите в с.з.се признават за виновни.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвиненията по отношение на двамата подсъдими.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимите в с.з.заявиха,че признават изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото доказателства-събраните на досъдебното производство доказателства-гласни,писмени и експертно заключение,които подкрепят направените от подсъдимите самопризнания,съдът приема за безспорно установено,че подсъдимите А. и М. на посочените в обвинителния акт дата и място,след предварителен сговор помежду си, от обективна и от субективна страна са осъществили: Подс.А.-състава на чл.195,ал.1,т.4,предл.1 и т.5,във вр.с чл.194,ал.1 от НК; подс.М.-състава на чл.195,ал.1,т.4,предл.1 и т.5,във вр.с чл.194,ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимите са извършили деянието умишлено,при форма на вината пряк умисъл-съзнавали са общественоопасния характер на деянието,предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.Горното се установява от обективираните им действия.Налице е общ умисъл за причиняване на общ престъпен резултат.
Предвид изложеното подсъдимите А. и М. следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения-и наказани.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с оглед процесуалния ред,по който е проведено производството,при определяне на наказанията на подсъдимите,в случая е задължително приложението на чл.55 от НК.
Предвид изложеното съдът намира,че на подс.А. следва да се наложи наказание на основание чл.195,ал.1т.4,предл.1 и т.5,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.58а,във вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК,във вр.с чл.373,ал.2 от НПК-ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК следва да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.67,ал.3 от НК съдът постановява по отношение на подс.А. през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.1 от НК,а именно:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца-два пъти седмично.
На подс.М. следва да се наложи наказание на основание чл.195,ал.1т.4,предл.1 и т.5,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.58а,във вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК,във вр.с чл.373,ал.2 от НПК-ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК следва да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.67,ал.3 от НК съдът постановява по отношение на подс.М. през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а,ал.2,т.1 от НК,а именно:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца-два пъти седмично.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимите А. и А. и М. следва да заплатят съразмерно на КРС направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: