Мотиви по НОХД ****/**** по описа на Окръжен съд Варна

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Г. *** за това, че на 04.10.2014 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а. „Мерцедес С 200" с per. № В 1983 НХ, нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Борис Георгиев Ш. -престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в" от НК

По искане на защитата и подсъдимия, със съгласието на частния обвинител, съдът се произнесе с определение провеждането на съдебното следствие да протече по реда на чл.372, ал.3, вр с чл. 371,т.1 от НПК, като обяви че при постановяване на присъдата непосредствено ще бъде използвано съдържанието на протоколите от разпитите на свидетелите Г.Б.Ш., И.Г.Ф., С.Т.Ф., Иванка С.Д., С.Д.Е., А.Н.Я. и Д.П.С., тъй като същите са извършени при условията и реда предвидени в НПК.

След изслушването на вещото лице по назначената в досъдебното производство СТЕ, съдът намери за необходимо да проведе непосредствен и допълнителен разпит на св.С.Ф. с оглед пълното изясняване на обективната истина по делото. С оглед конкретиката на новодобитите факти, съдът назначи и допълнителна СТЕ.

В хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Навежда доводи, че подсъдимия, се е движил със скорост от около 48-50 км/ч. в градски условия, която обаче не била съобразена с конкретните пътни условия- интензивност, характер на движение, осветеност на пътния участък и най-вече с присъствието на пешеходец на разделителната затревена ивица между лентите за движение в двете посоки на бул. Сливница в гр.Варна и който е представлявал предвидима опасност за движението с оглед намерението му да пресече лентата за движение по която се е движел подсъдимия. Навежда доводи, че са налице свидетелски показания за скорост значително по висока от възприетата, потвърдени и от обективни находки при огледа на местопроизшествието, но такова обвинение не е възведено, тъй като основания въпрос по делото е от кой момент на насетне пострадалия започва да бъде предвидимо препятствие и подсъдимия е бил длъжен да намали и спре за да избегне сблъсъка. В резултат на описаното поведение с навлизането на пешеходеца на платното подсъдимия не успял да спре автомобила и да избегне чрез маневра удара на пешеходеца, и с което умишлено е нарушил чл.20, ал. 2 и чл.116 от ЗДвП, последния от които изисква предпазливо и внимателно отношение към пешеходците. Моли, при определяне на наказанието съдът да съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и невисоката на дееца. По отношение на дееца акцентира вниманието на съда, че същия е многократно наказван за нарушения на ЗДвП. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства което да бъде в рамките от две до три години лишаване от свобода и същото да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години. По отношение на наказанието „лишаване от правото да управлява МПС” аргументира виждане за едно справедливо наказание в рамките на закона.

В хода на съдебните прения представителя на частния обвинител адв. С. се присъединява се към заявеното от представителя на ВОП. Намира,че деянието е безспорно доказано въз основа на целия доказателствен материал. Експертните заключения изготвени в хода на съдебното следствие сочат единственото и само на това, че има виновно поведение на подсъдимия, изразяващо се в това, че той не е предприел необходимото да овладее МПС и да спре. Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимия се е опитал да направи маневра от която е последвал удар в бордюра, въпреки това и в тоя момент не е предприел спиране, тъй като спирачните следи са налични едва след удара с пешеходеца. Аргументира виждане, че момента в който възниква опасността за подсъдимия е този, в който пострадалия се е намирал на затревената площ и това е така, защото съгласно практиката на ВКС, когато един пешеходец нарушава ЗДвП, какъвто е настоящия случай с престоя му в затревената площ, където не следва да се намира, то той създава реална опасност за водачите на МПС. Обясненията на подсъдимия в този смисъл, че е възприел пешеходеца на затревената площ потвърждават това виждане, че именно в този момент за него е възникнала опасността и е следвало да предприеме действия да я избегне, още повече, че осветлението на пътния участък е било много добро, което дава възможност от 180-200 м водача да възприеме пешеходеца, съгласно заключението на вещото лице. Излага съждението, че ако се приеме, че осветеност не е толкова добра, това също не оневинява водача, защото константа практика на ВКС, е че всеки водач е длъжен да съобрази и с това своето поведение напътя и макар и да се движи със скорост регламентирана и разрешена, той трябва да може спре. Предлага на съда при определяне на наказанието да се вземе предвид че подсъдимия за своя стаж като водач има множества нарушения на ЗДвП преди това ПТП, което говори за упоритост, непреодоляна чрез наложените му наказания. Това обстоятелство, независимо от чистото съдебно минало на подсъдимия следва да е пречка за приложението на чл.66 от НК с оглед генералната превенция, която предполага чрез ефективни наказания да се спре извършването на такива тежки престъпления в рамките на града, тъй като престъплението е извършено в оживен район където има детски площадки и спирки на градския транспорт. Предлага наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да бъде с максимален срок.

Частният обвинител желае да бъде наложено ефективно наказание за да се предотврати бъдещо подобно поведение от страна на подсъдимия.

Защитата на подс. К. в лицето на адв. М. Р. намира обвинението за недоказано, счита, че не са налице доказателства, подзащитния му да е нарушил чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, като се навеждат множество доводи в тази насока – разрешена скорост на движение в градски условия в диапазона 48-50км/ч.; престой на пешеходеца на разрешено от ЗДвП място за неуточнен времеви интервал с минимален праг от 3-4 секунди; наличието на алкохолно опиянение в средна степен, но без видими предприети действия от страна на пострадалия, които да насочват подсъдимия към това и внезапното навлизане на пътното платно от страна на пешеходеца, при което възниква опасността за подсъдимия, но без последния да има техническата възможност да спре автомобила си, тъй като попада в опасната зона на спиране. Аргументира оправдаването на подзащитния си, с оглед разпоредбата на чл.15 от НК и моли за оправдателна присъда.

В своя защита подс. К., се присъединява към аргументите на защитника си, като заявява, че е възприел пострадалия да стои неподвижен с дясно рамо към него и с глава обърната леко в същата посока към светофара, след което внезапно е стъпил на пътното платно и това му е попречило да спре тъй като удара е бил неизбежен.

В последната си дума подсъдимия изказва съжаление за инцидента и моли да бъде оневинен.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:

Подсъдимият Г.Б.К. е роден на *** ***. Същия е български гражданин живущ ***. Има завършено средно образование, като не работи по трудови правоотношения. Към момента на деянието е бил студент в ТУ-Варна, специалност „Електротехника” ІІ курс . По местоживеене е уважаван от своите съседи, известен като вежлив и внимателен към тях. Няма прояви нарушаващи обществения ред. Не е известен на органите на МВР и няма криминалистически регистрации. Не е женен и не е осъждан. Притежава ЕГН **********

Г.К. е водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление, категория „В,АМ„ издадено на 21.08.2008г. № 210000893 валидно до 14.08.2018 г. За периода 2009г-2014г. е наказван пет пъти по административен ред за нарушения на ЗДвП с наказателни постановления и четири пъти с фишове. Към 04.10.2014г притежавал и управлявал л.а марка "Мерцедес", модел "С 200" с рег.№ В 1983 НХ , тъмно син металик.

Пострадалия Борис Ш. ***. Приживе работил на зеленчуковата борса като общ работник, без трудов договор. Ръста му бил около 1,65 м., със слабо телосложение около 40 кг. Носел постоянно очила за късогледство около 3 диоптъра. На 04.10.2014 г. около 18.30 часа св. И.Ф. поканила пострадалия неин брат, на гости в дома си, находящ се в гр. Варна на ул. Страхил Войвода" № 18. Съпругът й – св. С.Ф. не знаел за това обстоятелство и по това време бил работа в притежавания от него снек-бар „Кокер“ на ул. „Константин Величков“ № 21. Около 19 часа, пострадалият Ш. посетил заведението на С.Ф., където изпил две бири „Каменица”. Докато разговаряли С. Ф. научил за намеренията на Б.Ш. да посети домът им. Около 20 часа пострадалия напуснал заведението. Ф. останал да приключи работата си с касовия апарат и малко след посочения час затворил заведението и се отправил към кръстовището на бул.”Сливница” и ул.” Отец Паисий” , където се оказал към 20,30ч. Вървейки по бул. „Сливница" в посока тролейбусната спирка към центъра на града, на кръстовището с ул. „Отец Паисий" за него светнал червен сигнал на светофара. Времето било сухо. Уличното осветление работело и добре осветявало участъка. До като изчаквал на светофара св.Ф. видял пострадалия Ш. на отсрещния тротоар по диагонал, и помислил, че той отива в компютърна зала „ДУМ” находяща се в една и съща сграда с заведението „Гарден”, разположена на ъгъла на двете улици / бул. „Сливница” и„Отец Паисий"/ След светването на зелен сигнал Ф. продължил движението си в посока центъра на града. След като изминал около 60 метра той бил около тролейбусната спирка /11,30 м. широчина на платното за движение и 48 метра до спирката/ св. Ф. се обърнал назад и видял пострадалия да върви по тротоара в посока центъра, в район около края на заведението „Гардена“, изминал между 6 до 10 метра от предишната си позиция. По този повод Ф. си помислил, че пострадалия е тръгнал към домът им, тъй като той се намирал на следващата пресечка - ул. „Страхил войвода“, и продължил движението си към нея, като изминал още около 28 метра достигайки до силно разклонено дърво. Един от клоните на това дърво падал ниско и закривал частично подстъпа към на пешеходната пътека на ул.”Страхил войвода”. Междувременно подсъдимия управлявайки лекия си автомобил „Мерцедес С 200" с per. № В 1983 НХ се движил по бул.”Сливница” посока центъра на града, със скорост от около 48 км./ч. /48,125км. изчислено по експертен път/ в лявата лента за движение от двете в неговата посока на движение. Пред него и зад неговия автомобил нямало други участници в движението. Такива нямало и в двете ленти от платното за насрещно движение на бул.”Сливница”, които били отделени с затревена площ. Преди свидетеля Ф. да премине под клона, който пречел на движението му, упоменат по горе, той отново се обърнал и потърсил с поглед пострадалия. Видял, че Борис Ш., вече е пресякъл лентите за движение на бул. ”Сливница”, посока изхода на града и че стои на затревената площ отделящи лентите за движение /платната за движение/ в двете противоположни посоки. По това време подсъдимия приближил кръстовището на ул.”Отец Паисий” с бул.”Сливница” и преминал през него на зелен светофар, като запазил както скоростта си на движение,така и лентата в която бил разположен автомобила и едва тогава видял Ш. да стои на разделителната ивица. Преминаването му през кръстовището било възприето от намиращите се в близост св.Иванка Д. и С.Е.. Те се намирали на около 15м. преди кръстовището и вървели по десния тротоар на бул.”Сливница” в посока ул.”Отец Паисий” /в обратна на движението на подсъдимия/ До като св.Ф. преминал под клона и изминал около още 3 метра, подсъдимия продължил движението си напред и в този момент пострадалия Ш. се затичал да пресече лентите за движение за посоката /от ляво на дясно спрямо нея/ в която се движел подсъдимия. Последния извил волана на ляво и задействал спирачната система. Шума от спирачната система бил възприет от св.Ф., който се обърнал назад. Той бил възприет и от св. св.Иванка Д. и С.Е., които също се обърнали в посока шума. Въпреки предприетото от подсъдимия, с предната дясна част на автомобила той ударил пресичащия пешеходец на разстояние от около 2,03м от левия край на платно на движение. С обръщането си Ф., Иванка Д. и С.Е.. видели всеки от своята си позиция, как тялото на Ш. прелита над автомобила и да пада на земята, а малко след това и спирането на автомобила. Веднага Ф. се обадил на съпругата си, като я предупредил за възможен фатален изход от катастрофата, която току-що видял. Междувременно възприел поведението и на подсъдимия, който излязъл от колата и се привел към тялото на пострадалия. От позиция си св. Ф.,Д. и Е. не видели, че К. изтеглил тялото на пострадалия и го положил на затревената площ. Това обстоятелство обаче било възприето от св. А.Я. и Д.С., които били в домовете си разположени в близост до мястото на произшествието и били привлечени от шума на спирачки и удара на тялото на пострадалия. Веднага след като изтеглил тялото на Ш. из под лявата задна част на автомобила подсъдимият изпаднал в паника хукнал към задния двор на магазин „СБА", находящ се в близост до мястото на инцидента. Св. Ф. тръгнал след него, но видял, че той е преследван и от други минувачи, двама от които били св.Д. и Е.. В преследването участвали и две неустановени по делото лица и с техните усилия Д. и Е. преградили пътя на подсъдимия и Е. го посъветвал да се върне на произшествието, което той изпълнил. През това време Ф. се върнал до домът си и заедно със съпругата си И.Ф. с автомобил отишли до мястото на инцидента, като преди това Ф. звънял на тел.112 от където разбрал, че други граждани са се обадили. Няколко минути по- късно пристигнал екип на „Спешна помощ” и Ш. бил откаран в МБАЛ « Св. Анна « - Варна, където починал около 23,30ч. След отпътуването на екипа на спешна помощ на мястото на ПТП бил извършен оглед на местопроизшествие по време на който били фиксирани чрез описване и фотографиране: състоянието на пътната настилка, широчината на платното за движение на бул.”Сливница” посока центъра на гр.Варна; следите останали в резултат на удара, между които: следи от удар върху бордюра на затревената площ, следи от спирачната система, побитости и деформации по автомобила и счупено предно обзорно стъкло на същия, очила, банкнота и др.

На подсъдимия била иззета кръвна проба. С протокол за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и медицинска експертиза /л. 59-60, 64-65 ДП / е установено, че Г.К. не е употребил алкохол към момента на настъпването на ПТП.

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно медицинска експертиза (л.39-43 д.п) която дава заключение, че причината за смъртта на Борис Георгиев Ш. е тежка травма в областта на шията - изкълчване между основата на черепа и първи шиен прешлен с тежка контузия на мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в същата област и последвалият възходящ оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор. Облагоприятстващо значение за смъртта имали и констатираните контузия на белите дробове и разкъсване на тънкото черво и чреводържател и развилият се в тази връзка излив на кръв в коремната кухина и задперитонеален хематом.

По кръстосания метод е установена кръвногрупова принадлежност О /алфа, бета/

По ГХМ е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта -1.09%о и в гръбначномозъчна течност - 1.55%о.

При микроскопското изследване на хистологични препарати от вътрешни органни части се установява: контузия на мозъчния ствол, оток на мозъка, субарахноидални хеморагии в областта на мозъчния ствол, контузия на бели дробове, вдишана кръв в белите дробове, оток на белите дробове, енфизем, паренхимна дистрофия на черен дроб, хроничен хепатит.

Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на десния долен крайник, гръдния кош, с последващо внезапно, форсирано разгъване в областта на шията.

Установената концентрация на етилов алкохол съответства на гранична лека-средна степен на алкохолно повлияване, при което са налице нарушения в координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и други.

Състоянието на трупа съответства на смърт от първото денонощие

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице дава следните разяснения:

- Разликата в установена концентрация на алкохол от гръбначно мозъчната течност и в кръвта на пострадалия се дължи на това, че към момента на произшествието, същият е бил във фаза на излъчване, при която концентрацията в кръвта започва да намалява, а в гръбначно мозъчната течност и урината се увеличава. В конкретния случай урина не е изследвана, т.к. не е била установена такава.

- За да се достигне такава концентрация от 1,55 % в гръбначно мозъчната течност, тя преди времето на произшествието е била по-висока, но с оглед излъчването на етилов алкохол още със започване на употребата на такъв, то и в заключението, е прието че се касае за гранична лека-средна степен на алкохолно повлияване.

- Ако според обясненията на подсъдимия произшествието е станало към 21 часа, а смъртта е настъпила към 23.20 ч., то към момента на същото концентрация на алкохол ще бъде от порядъка на 1,8 промила в гръбначномозъчната течност, а съответно в кръвта ще бъде в порядъка на 1.35 промила.

- По свидетелските показания от бащата на пострадалия, че същия е бил около 40 кг., то тогава при тези килограми, за да се получи такава концентрация би следвало пострадалия да е изпил около 80-100 мл. концентрат. Възможно е пострадалия да е изпил 2 бири по 500мл. и да се получи тази концентрация на алкохол в кръвта ако те са приети, час преди инцидента.

- Констатирани са и други заболявания по време на аутопсията, извън травматичните, получени от произшествието, за които не може да се посочи конкретна причина и същите не влияят на алкохолното разграждане.

Съдебно автотехническа експертиза (л.48-55) която дава заключение, че:

Скоростта на автомобила е не по- ниска от 50,98 - 51 км/ч

Дължината на опасната зона на спиране при тази скорост е около 29,24 - 30 метра.

Пострадалият от момента на стъпването си върху пътната настилка от разделителната ивица на дясното пътно платно до мястото на удара е изминал около 2,03 м при трезво и нетрезво състояние при бърз ход или спокойно тичане е попаднал в опасната зона на спиране.

Ако пострадалият е предприел пресичане от левия бордюр на булеварда и до мястото на удара в дясното пътно платно изминава около 13,28 метра пешеходецът е извън опасната зона на спиране

Ако се приеме, че пострадалият, когато се е намирал на булеварда в разделителната ивица ,където е престоял не по малко от около 2-3 сек за да се възприеме,като стоящ силует също е бил извън опасната зона на спиране.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице дава следните разяснения и допълнителни изчисления:

- Съгласно скицата към огледния протокол разстоянието след спирачните следи до задните колелета на автомобила е общо 7,5 метра, като преди ориентира, който е шахта е 6,2 м., след ориентира 1,3 м. В заключението е прието, че това разстояние е 8 метра. Намалявайки тази данна от 8 метра на 7.50 метра, ако в подкоренната величина на лист 3, последния ред от АТЕ второто събираемо 4.5 умножим по 7.5, вместо по 8 м., скоростта става 50.33 км/ч, вместо 50.98 км/ч което е незначително е влиянието от тези 50 см разлика.

- Няма данни да са експериментирани величините на отрицателното ускорение в специализираната литература. Ако се приложи 7.2 м/сек² за долна граница на отрицателното ускорение при спирачна система АBS, а 3.5 до 5.5 м/сек² отрицателно ускорение, когато не се оставят спирачни следи, автомобила спира. Има употреба на спирачка и при употреба на спирачки от 3.5 до 5.5 отрицателно ускорение в м/сек² може автомобила да спре без да остави спирачни следи. Използваните величини са възприети за средни. Ако се приеме долната граница, сочена в литературата за употребена спирачна система, при която колелетата не оставят спирачни следи 3.5 м/сек² останалите величини остават същите и дължина на тази зона където няма оставени спирачни следи, но не 8 м., а 7.5 м. скоростта би била 48,125 км/ч.

- Когато уличното осветление е достатъчно добро, ползват се живачни лампи с жълти светлини, каквито са в този участък времето за реакция на водача е възможно да бъде една секунда. Величината на реакция на водача денем е не по-малко от 0.8, ако е наситено с пешеходци и автомобили може да бъде и много по-ниска, може да бъде 6 и 7 сек., нощем може да бъде и 1 сек. и 2 сек. ,което е относимо за Т1- времето за реакция на водача. Няма апаратура, която да следи абстрактно поведението на водача. Тази величина зависи първо от възможностите за видимост на самия водач, годините на стаж като такъв, енергичността му, психичното му настроение, дали е изморен, дали не е ангажиран с тревожещ го проблем, а обективната осветеност се измерва с луксове, за които се използва специална апаратура и не се влияе като величина и не се влияе от индивидуалните способности на наблюдателя.

Средните стойности за време за реакция на водач при нормално работещо осветление без то да е наситено може да бъде 1,1 сек. и 1,2 сек., но не може да бъде 2 сек. Две секунди е изключено да бъде, тъй като това може да бъде на неосветена улица.

- Дължината на опасната зона при различните скорости е както следва:

1. при скорост 50,98 км/ч при време на реакция от 1 сек е 29,44 м., а при време за реакция 1,2 сек. е 36.54 м.

2. при скорост 50 км/ч, при време на реакция от 1 сек. е 32,79 м. и с време за реакция 1,2 сек. – 35,56 м.

3. при скорост 48,125 км/ч. и реакция на водача от 1 сек. – дължината на опасната зона е 31,08 м., а при 1,2 сек. е 33,76 м.

- В СТЕ на лист 4 е допусната грешка - дължината на опасната зона на спиране на автомобила трябва да бъде 33,70 м., а не както е записано в АТЕ 29.44 м., или следва да се чете – 33.70 м.

- Прието е 6.6 км/ч скорост на пешеходеца при бърз ход, въз основа на първото издание на Карапетков, в която има таблица –„пешеходци алкохолно повлияни“, за мъже и жени без да са разделени по възрастова група. В АТЕ е изчислявано, че от тръгването от бордюра на разделителната градинка, пострадалия изминава 2.03 м. приблизително и попада в опасната зона.

- Отдалечността на автомобила, когато пешеходеца стъпва на лентата за движение е следното:

1. при скорост на автомобила 50 км/ч, изминато разстояние от 2,3 м. /от слизането на бордюра до мястото на удара/ и скорост на пешеходеца 6,6 км/ч, отговаряща на бърз ход, е 15,38 м. При алкохолно повлияване на пешеходеца при скорост 4,4 км/ч. е 23,06 м., при спокойно бягане на пешеходеца скоростта е 5,4 км/ч, без алкохол е отстоянието е 10,57 м, с алкохол на пешеходеца -18,79 м.

2. при скорост на автомобила 48.125 км/ч, отстоянието е 14.80 м. при бърз ход на пешеходеца без алкохол, а с алкохол е 22,20 м., и спокойно бягане без алкохол отдалечението е 10.18 м., с алкохол – 18,09 м.

- Автомобила при различните скорости от 48.125 км/ч, с 50 км/ч и 51 км/ч отстоянието му от мястото на инцидента към започване на пресичането на пешеходеца е по-малко от величината на опасните зони

- Критериите за величината на скоростта на автомобила по предизвикани от пострадалия следи са осреднени данни и са дадени в първото ръководство на Карапетков. Според тях от 48-72 км/ч скорост на автомобила, главата на пострадалия стига до предното стъкло и го счупва в долната половина, а от 72 км/ч до 94 км/ч стига до горната половина на стъклото. В случая отговоря на критериите на долната граница.

- посочените в писменото заключение 2-3 секунди, които са описани като време за възприятие на пешеходеца като стоящ и движещ се, са извън времето за реакция на водача. Вещото лице не може да отговори от къде са взети, тези данни за възприемане на пострадалия, които са използвани.

Съдът намери, че изготвената автотехническа експертиза на досъдебното производство е непълна, поради което с определение назначи допълнителна съдебно автотехническа експертиза , от чието заключение е видно :

-Пряката видимост към мястото на удара е не по малко от 180-200 м

- Отстоянието на пресечката преди ул.Отец Паисий в посока към центъра на града / с ул.Скопие / е 174 м до мястото на удара.

- Отстоянието на светофарната уредба до мястото на удара е 49 метра /8,3 + 11,80 + 48 - 19,1/, където 8,3 м от светофарната колонка до първия бордюр на ул.Отец Паисий, 11,80 м ширината на платното на ул.Отец Паисий, 48 м отстояние на Ориентира след отдалечения бордюр на ул.Отец Паисий/към центъра / и 19,1 м място на удара преди ОР

- Мястото на удара се намира от вторите колонки на светофара по посоката на движение към центъра на града по бул.”Сливница на 48 - 19,1 = 19,9 метра, където 48 м е разстоянието на ОР до линията на отдалечените бордюри на ул.Отец Паисий / на отдалечения край на пресечката с ул.Отец Паисий към центъра/, 19,1 ме разстоянието на удара, преди ОР ./в посока на огледа към центъра /

- Дължината на опасната зона на спиране на автомобила при скорост от 48,125 км./ч при максимално отрицателно ускорение и време за реакция 1 сек е 31,087 м, а при време за реакция 1,2 сек е 33,76 метра

- Опасната зона на спиране при разрешената скорост за градски условия -50 км/ч при максимално отрицателно ускорение и време за реакция 1 сек е 32,779 м, а при време за реакция 1,2 сек е 35,576метра

- Отстоянието на автомобила от мястото на удара, според местоположението на пострадалия при скорост 48,125 е при бърз ход на пострадалия е 14,802 метра без алкохол и 22,20 метра с алкохолно повлияване

- Отстоянието на автомобила от мястото на удара, според местоположението на пострадалия при скорост 50 км/ч 15,378 метра при бърз ход оез алкохол и 23,06 метра при бърз ход с употреба на алкохол

- Отстоянието на автомобила от мястото на удара при спокойно тичане на пострадалия при скорост 48,125 км/ч е 10,176 метра без употреба на алкохол и 18,09 метра при алкохолно повлиян.

- Отстоянието на автомобила от мястото на удара при спокойно тичане и скорост на автомобила допустимата за градски условия 50 км/ч е 10,572метра без употреба на алкохол и 18,79 метра при алкохолно повлиян

При всички пресметнати варианти на пътната обстановка пешеходецът е попаднал в опасната зона на спиране на автомобила, когато пешеходецът е тръгнал от разделителната градинка и е достигнал до мястото на удара на около 2,03 м в дясно от левия бордюр на платното.

- Свидетелят Ф. от момента на възприемане на пострадалия движещ се около диагонално разположената постройка на кръстовището за бар „Гардена", до момента на възприемане на шума предизвикан от удара на пешеходеца - до третия ел. стълб изминава общо 99,11 метра.

- Свидетелят Ф. сочи, че от последното виждане на пострадалия в спряно положение на разделителната градинка до момента на удара и шума от спирачки е изминал около 3 м от тънкото дърво с отрязания клон до третия стълб.Неговия вървеж определя ,като бързо ходете,като за неговата възрастова група 46 год средностатистическа скорост при бърз ход е 6,6 км/ч или 1,833 м/сек. Разстоянието от 3 м този свидетел 1,64 сек.

За това време автомобилът при скорост 48,125 км/ч изминава 21,92 метра, а при скорост 50 км/ч 22,77 метра

Пътят на св. Ф. от бордюра преди навлизане в пътното платно на ул.”О.Паисий” до мястото,където е видял пострадалия-тънкото дърво с отрязания клон, по средата на разделителната градинка е: 48 + 35 + 11,80 - 4 - 3 = 87,8метра /където 48 м е отстоянието на ОР от втория бордюр на ул.О.Паисий 35 м разстоянието между втория и третия стълб 11,80 ширина на пътното платно на ул.”О.Паисий , 4м е втория стълб преди ОР и 3 м е тънкото дърво с отрязания клон, до което е стигнал свидетеля и последно вижда пострадалия стоящ на разделителната градинка/ Това разстояние без да спира свидетелят изминава за време 47,978 сек. За това време автомобилът при скорост от 48,125 км/ч до 50 км/ч или 13,88 м/сек би изминал разстояние от 641,466 до 665,93 метра

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице дава следните разяснения и допълнителни изчисления:

- При изготвянето на допълнителното заключение /АТЕ от 26.03.2015 г. е допусната техническа грешка при действието изваждане /48-19,1/, поради което разликата, която е написана следва да се чете е 28,9 метра а не както е изписано 19,9 метра.

- Пострадалия от стъпването след втория бордюр на пресечката на „Отец Паисий” посока центъра би изминал 28.9 м. до линията на пресичането, пресича по най-късия път перпендикулярно насрещното платно от 9.60 м. и разделителната градинка от 1,65 м., или общо пътя му до там е 40,15 м. Това разстояние при бърз ход скорост на пострадалия без алкохол 6,6 км./ч. или 1,83 м/сек и се движи времето е 21.93 сек., а с употреба на алкохол скоростта е 5,4 км/ч, или 1,5м/сек е необходимо 26,76 сек. При нормален ход – скоростта на пострадалия е 5.3 км/ч, или 1,47 м/сек., разстоянието би изминал за 27.31 сек. без алкохол, а с алкохол скоростта му е 4,4 км./ч или 1,22 м./сек е 32,9 сек.

- Ако пострадалия измине разстоянието между двете точки между началната точка от бордюра на ул.”Отец Паисий” до пресичането на пътя му на разделителната градинка на десния бордюр е по диагонал то се равнява на 31,01 м. При нормален ход без алкохол те се изминават за 21.09 сек., а с алкохол – за 25.41 сек. При бърз ход без алкохол са необходими 16.94 сек., с алкохол при бърз ход – 20.67 сек.

- от ул. Скопие до мястото на удара е 174 м.

- огледите за изготвяне на експертизите са извършени през деня.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал - изцяло от показанията на Г.Б.Ш. и И.Г.Ф., А.Н.Я. и Д.П.С., частично от показанията на С.Т.Ф., Иванка С.Д., С.Д.Е., частично от обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и заключенията на съдебните медицинска и автотехнически експертизи.

Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на Г.Б.Ш. и И.Г.Ф., А.Н.Я. и Д.П.С..

Съдът намира показанията на св. С.Т.Ф., Иванка С.Д., С.Д.Е., като достоверни от гледна точка на фактологията за която свидетелстват.

Показанията на С.Ф. не се кредитират в частта им касаеща какви точно действия е извършил подсъдимия,непоследствено след като е излязъл от автомобила. В тази им част те са непълни защото, той не е имал видимост към тялото на пострадалия и не е могъл да възприеме, че то е било изтеглено на затревената площ именно от подсъдимия. Това се подкрепя не само от обясненията на подсъдимия, но и от свидетелските показания на А.Н.Я. и Д.П.С., които са наблюдавали действията му от две различни места с изглед към тази част от пътния участък.

Показанията на Иванка С.Д. и С.Д.Е., не се кредитират в посочената по горе част по мотивите изложени за това. На следващо място съдът не кредитира показанията им и в частта, в която те изказват мнение за скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, която определят като висока. Не само защото, това твърдение е без конкретика и субективно, но и защото то се опровергава категорично от заключенията по АТЕ. На първо място експертизата извежда скоростта на движение по обективни данни - замервания извършени по време на огледа на местопроизшествие и на второ място по статистически данни, касаещи пораженията които остават върху автомобила в случаите когато е ударен пешеходец. Изчислената скорост от малко над 48км./ч съответства на долния праг при който е възможно главата на пострадалия да удари предното обзорно стъкло в ниската му част и да го счупи, както това е станало в настоящия случай.

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи, като изключи съждението от заключението на СТЕ, че за водача са нужни 2-3 секунди време за възприятие на пешеходеца като стоящ или движещ се, които да са извън времето за реакция на водача. Не само защото вещото лице не може да отговори от къде са взети, тези данни за възприемане на пострадалия, но и защото е ноторно, че във времето за реакция е включено времето за възприятие, което е и в основата на вземането на решение какви действия да се предприемат от него. В тази си част заключението противоречи и на останалите твърдения на вещото лице какви са средно стастическите норми за реакция при различните пътни обстановки.

Подс. Г.К. дава обяснения по обвинението, които съдът намери за правдиви за по голяма част от изнесените факти. За това същите бяха кредитирани с доверие, изключая единствено твърденията му, че е оказал помощ на пострадалия при качването му в линейката. Свидетелските показания на А.Н.Я., Д.П.С., С.Т.Ф., Иванка С.Д. и С.Д.Е. са в противния смисъл. Подсъдимият не е извършил нищо друго освен да изтегли тялото на пострадалия на затревената площ, след което е напуснал местопроизшествието. Единствено действията на Иванка С.Д. и С.Д.Е. и още двама неустановени свидетели са били в основата на това той да се върне на мястото на произшествието. По тази причини в тази им част съдът ги възприе, като защитна теза, на която той има неизменно право, но не ги кредитира, защото тя е подчинена на обстоятелството, за облекчаване на наказателната му отговорност.

От съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка съдът направи от фактическа страна следния извод: Подс. К. *** посока центъра на града със разрешена от закона скорост 48,125 км./ч или 13,37 м./сек. при ясно и сухо време в тъмната част от денонощието в добре осветен от уличното осветление участък. В района преди кръстовището с ул.”Отец Паисий” ,а и след него не е имало никакви препятствия, които да са ограничавали видимостта в пътния участък и същата е била не по-малко от 180м. При така установената скорост посоченото разстояние на пряка видимост подсъдимия е изминавал за 13,46 сек. /180м : 13,37м/сек/ В началото на развилата се пътна ситуация завършила с ПТП св.Стефанов се е намирал на десния тротоар на бул.”Сливница” на кръстовището с ул.”Отец Паисий” и след разрешен сигнал на светофара предприел движение посока центъра на града. По същото време пострадалия Б.Ш. се намирал на левия тротоар на бул.”Сливница” след кръстовището с ул.”Отец Паисий” и също се движел посока центъра на града. Към този момент подсъдимия е бил на разстояние от мястото на удара около 641,47м. До момента на удара на пострадалия св.Стефанов е изминал разстояние от 87,8метра за време от 47,97 сек / 87,8м. : 1,83м./сек = 47,97/ От своя страна пострадалия е изминал път до мястото на удара /ако пресича по диагонал лентите за движение обратна на тези за подсъдимия/ не по малък от 31,01 м, което разстояние може да измине при нормален ход с алкохол за времето от 25.41 сек. При положение, че пострадалия е достигнал мислената линия /през двете платна за движение/ на мястото на удара и от там е пресякъл по перпендикуляр до затревената част, което е възможно най-дългия му път то той би изминал е 40,15 м. при нормален ход с алкохол за време от 32,9 сек. Съдът намери за достоверен втория вариант, изхождайки от обстоятелството, че св.Стефанов твърди, че е видял пострадалия да се движи посока центъра на града по тротоара си поне от 6 до 10 метра, което изключва той да е достигнал до разделителната затревената площ по диагонала равняващ се на най-късия му път. На следващо място по делото няма данни пострадалия да е бързал, поради което и съдът прие, че същия се е движел с нормален ход, а съгласно СМЕ, че е бил и в граничната между лека и средна степен на алкохолно опиване. В момента когато пострадалия е попаднал в зоната на пряка видимост за подсъдимия от 180 м. преди мястото на удара същия е бил на разделителната затревена площ между двете платна за движение и е престоявал за кратко. В този смисъл са както показанията на Стефанов, подкрепени и от АТЕ за времето не по-малко от 1,64 сек., така и обясненията на подсъдимия, макар и последните да касаят неговите възприятия от последните 28,9 метра на движение, което той би изминал за повече от 2сек. Посочения извод на съда се извежда и от съпоставката на времената за които св.Стефанов и пострадалия са изминали своите отсечки, при която се явява разлика от 15,07 сек. /47,97м.сек. - 32,9м.сек/ Въз основа и на него съдът направи своите правни изводи, които ще бъдат посочени по долу. Така развилата се пътна обстановка, при която бе прието, че пострадалия е престоял не повече от 15,07 сек на затревената разделителна площ е и в унисон и с защитната теза на подсъдимия и защита.

Съгласно разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП в този случай за подсъдимия е било задължително да преприеме намаляване на скоростта и да я доведе до степен отговаряща на характера и интензивността на движение за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец на разделителна ивица на пътното платно И двете задължения са били технически възможно да бъдат извършени, защото когато пострадалия е попаднал в зоната на пряка видимост от 180 метра същият е бил на затревената разделителна площ, което е необичайно място за престой на пешеходци и се явявал предвидимо препятствие за безопасността на движението.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият умишлено нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец на разделителна ивица на пътното платно. Противно на упоменатото му задължение той продължил движението си с непроменена скорост навлязъл на зелен сигнал на светофарната уредба и едва когато пострадалия навлязъл в лентата му на движение, той първо предприел спасителна маневра в ляво, а след това и задействал спирачната система.

Съдът намери, че подсъдимия не е нарушил чл.116 от ЗДвП тъй като от една страна в пряка причинна връзка с деянието е нарушението му по чл.20,ал.2 от ЗДвП, а от друга страна визирания текст –чл.116 ЗДвП има бланкетен характер, чието съдържание като повелителни правила се извеждат от редица други правни норми.

Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението по предявеното обвинение и при управление на МПС-, е допуснал нарушение на правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по причиняване на смърт по непредпазливост на Борис Георгиев Ш..

От обективна страна е налице нарушаване правилата за движение, визирани в цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.

Смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на причинени тежки, несъвместими с живота увреждания получени от предизвиканото ПТП. Безспорно обаче е доказано, че след деянието подсъдимия не е оказал помощ на пострадалия преди настъпването на смъртта му. Действията му по изваждането на тялото изпод колата и оставянето на разделителна площ не могат да се възприемат като оказване на помощ с оглед последващите такива с напускането на местопроизшествието, още по малко да са изводими от факта, че той е научил за смъртта на пострадалия седмица по късно, съгласно собствените му обяснения.

От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност "несъзнавана непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед движението му в прав, осветен и познат пътен участък, както и при наличния, стаж като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

От така събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г.К. е осъществил състава на престъпление чл. 343, ал.1, буква „в” от НК и го призна за виновен в това, че на 04.10.2014 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а. „Мерцедес С 200" с per. № В 1983 НХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не избрал скорост на движение съобразена с характера и интензивността на движението за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец на разделителна ивица на пътното платно, по непредпазливост причинил смъртта на Борис Георгиев Ш., като го призна за невинен по същото време и място да е нарушил чл. 116 от ЗДвП и го оправда по това му обвинение.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност на движението и недостатъчна концентрация при управление на МПС

ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА

Защитата в лицето на адв.М. Р. навежда доводи за оправдаване на подсъдимия, поради това че деянието му е случайно по смисъла на чл.15 от НК

В настоящите мотиви съдът е изложил достатъчно аргументи за своя правен извод, които не следва да се преповтарят за да бъдат отхвърлени тези на защитата, които в обобщение се свеждат до схащането, че опасността за подсъдимия, като водач на МПС е възникнала „внезапно” в момента, когато той е възприел, че в лентата му на движение навлиза пешеходец, който преди това е престоявал правомерно на място разрешено от ЗДвП Въпреки това за коректност съда намира, че следва маркира онези части от становището на защита, които намира за неправилни и причините за това:

За да обоснове правната си теза, защитата възприема идентична със съда фактическа обстановка, но прави интерпретация на правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП, което нито е заложено от законодателя, нито е съобразено със задължителната и утвърдена съдебна практика.

На първо място защита твърди, че пострадалия е престоявал на място разрешено от ЗДвП. За този си извод се позовава на § 6. т.6 и т.7 от Допълнителните разпоредби от ЗДвП даващи определения за "Тротоар" / изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци/ и "Пътно платно" /общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение/ § 1. т. 6. и т.7 от ПзДвП даващи определения за "Пътно платно" /идентично по съдържание със закона/ и "Остров на платното за движение" /изградена, оградена или очертана с пътна маркировка ограничена площ от платното за движение, която не е предназначена за движение на пътни превозни средства/ и чл. 167 ал.1 от ПЗДвП „Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета” Съща така се маркират и чл. 27 от ЗДВП „ при наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато: 1. пътен знак указва страната, от която да се премине; 2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна. От съдържанието на защитната теза се извежда извода, че ограничителната диспозиция касаеща къде могат да се движат ППС, защитата извежда твърдението си, че всичко, което не е забранено е разрешено, т.е. пешеходци могат да пребивават правомерно в зоната на остров на пътното платно независимо от начина му на очертаване.

Ако можем да се съгласим, че в единственото легално определение за „остров на платното за движение" е указано само, че това ограничена площ от платното за движение, която не е предназначена за движение на пътни превозни средства, то не може да се приеме ,че с това законодателя е придал смисъл, че острова на платното за движение е място на което е разрешено пребиваването на пешеходци. Подобно твърдение не намира опора в разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДП, които изключително ясно сочат къде могат да пресичат и да се движат пешеходците. На местопроизшествието /мястото на удара/ не е имало възможност за правомерно пресичане на платното за движение, тъй като там не е имало обособена пешеходна пътека, подлез и др. и в тази насока са данните от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, свидетелски показания. Изключенията от задължителните разпоредби касаещи поведението на пешеходци съгласно разпоредбите на чл. 115, ал.1 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ПЗДвП „Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета” , касаят спирка на градския транспорт каквато дори и в случая да е налице, то тя е с друга организация на движение /наличен тротоар/ и пострадалия не е бил „пешеходец изчакващ обществения транспорт” Следва да се отбележи, че в конкретния случай абсолютно несъстоятелно защитата се позовава на места и правила касаещи изчакването на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, отъждествявайки ги с островните зони предназначени за разделяне на платната за движение. Към конкретния казус следва да се имат предвид само понятията, които разглеждат участниците в движението / всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя - т.28 от § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и чл. 2 от ПЗДвП и § т.7 от ПзДвП даващо определението за остров на платното за движение посочено и по горе. Тези понятия сами по себе си обаче не създават права и ограничения извън техния конкретен смисъл.

Отхвърляйки аргументите на защитата, посочени по горе съдът отхвърли и виждането, че задължението на подсъдимия да коригира скоростта си на движение е било обвързано само и единствено с навлизането на пострадалия на платното за движение. На първо място ВКС на РБ в обвързващата съдилищата си практика (Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК) е посочил че при преценяване отговорността на водача при настъпване на транспортно произшествие от неспазване предписанието на правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП следва да се разграничават двете хипотези, които то съдържа:

1. задължение за движение със скорост, съобразена с примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива.

2. друго задължение е за намаляване на скоростта или за спиране на пътнопревозното средство в случаите, когато възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде преодоляна.

Горното може да се обобщи, че при първата хипотеза водачите са информирани предварително, било защото факторите на пътната обстановка са съществували още при потеглянето, било защото са очаквани, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите автомобили да преценят скоростта си и дали да продължат движението си за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на моторни превозни средства е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение па водача на превозното средство.

Конкретиката в настоящия казус обосновава неспазване на правните предписания чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП за подсъдимия.

Вечерта на 04.10.2014 г. при управление на МПС, л.а. „Мерцедес С 200" с per. № В 1983 НХ, К.,***, в лявата лента на двулентово платно, в посока центъра на града със скорост около 48 км./ч. на разстояние от около 180 метра е имал възможността да забележи пешеходеца Борис Ш., който е престоявал на тревната разделителна площ, разположена от лявата му страна на същия път. Същия бил насочен към лентата му за движение с което показвал увереността си по отношение на крайната цел, да пресече и това платно за движение. Въпреки това подсъдимия не променил скоростта на движение. Илюстрация на очертаното крайно намерение на пострадалия било последващото му поведение, когато той предприел пресичане към отсрещния тротоар, при което въпреки спасителната маневра и задействаната от водача на моторното превозно средство спирачна система настъпил фаталния удар, причинил смъртта на пострадалия Ш.. Вземайки предвид визираните в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП правила мотивира съда да направи категорично заключение, че подсъдимия е бил длъжен да вземе своевременни и адекватни мерки за безопасно движение - чрез намаляване на скоростта до такава, че да спре при наличната опасност за движението, каквато несъмнено е намиращия се на пътното пресичащ пешеходец. Моментът на възникване опасност за движението е фактически въпрос и не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че пресичащия пешеходец е част от характера и интензивността на движението, като негов участник, тъй като се е насочил към тротоара и с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе платното за движение. Тогава водачът на автомобила трябва да изпълни императивно вменените му нормативни задължения за намаляване на скоростта, за да може да спре. Управляващите моторни превозни средства следва да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на произшествия, което подсъдимият е пренебрегнал в разглеждания казус. От заключението на АТЕ е видно, че при установената скорост на движение дължината на опасната зона при по благоприятния вариант за подсъдимия на време за реакция от 1,2сек възлиза на 33,76 метра Ш. е започнал пресичането на пътния участък, спрял е на разделителната затревена ивица и могъл да бъде възприет от не по-малко от 180 метра Ако К. е реагирал със задействане на спирачната система и намаляване на скоростта, при доказания по делото ход на движение на пострадалия, той е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортния инцидент. Разбира се тук е мястото да се отбележи, че пострадалия също има принос за настъпилия вредоносен резултат, тъй като е навлязъл на платното за движение без да се съобрази с разпоредбите на чл. 113, ал.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение да премине по пешеходна пътека и дори тогава преди да навлизането да се съобрази с разстоянието до приближаващото се ППС и със скорост му на движение, както и и да не спира без необходимост на платното за движение, което бе отчетено при определяне на наказанието. По посочената причина наред с мотивите изложени и по горе относно тълкуването на правилата на ЗДвП съдът намери, че необосновано е да се приеме, че пострадалия се е намирал на пътното платно на място което ме у еразрешено за пребиваване.

Съдът отхвърли тезата на защитата за приложението на чл.15 от НК. Деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина, съпричиняване на настъпилия съставомерен резултат от страна пострадалия, добри характеристични данни. и липса на наказания по ЗДвП

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – обща лоша дисциплинираност като водач на МПС за което е санкциониран по ЗДвП и опита му да напусне произшествието.

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл.343, ал.1, б.”в”, ниската степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.

Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по които, като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо престъпният състав на 343, ал.1, буква „в” от НК сочи на завишена степен на обществена опасност на същото. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото в място за лишаване от свобода за неговото превъзпитаване. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето –млада възраст и полагащ грижи за образованието си чрез което продължава реализацията си в живота, наличието на добри характеристични данни, обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и отложи изпълнението на наказанието, като му определи изпитателен срок в размер от пет години. Тук е мястото да се отбележи, че виждането на частния обвинител бе наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяна ефективно на две основания. Лошата дисциплинираност на подсъдимия като водач на МПС, което говори за упоритост, непреодоляна чрез наложените му наказания и с оглед генералната превенция, която предполага чрез ефективни наказания да се спре извършването на такива тежки престъпления в градски условия, в настоящия случай в оживен район наситен с детски площадки и спирки на градския транспорт. Настоящия състав на съда не споделя и двете виждания на частното обвинение. В случая се надценява значението на предишните нарушения на подсъдимия по ЗДвП. Вярно е, че те както съдебния състав отчете следва да се ценят като отегчаващо вината обстоятелство, но не и до степен да влияят на индивидуалната превенция заложена в чл.36 от НК и с оглед разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, приложима за всички възможни случаи, когато наказанието лишаване от свобода е до три години и целите на наказанието могат да изпълнят своята роля по този начин. Внимателния прочит на справката за дисциплината на подсъдимия като водач, различен от декларативност и механичен сбор на брой нарушения, следва да бъде, както по отношение на времето за които тези наказания са наложени, така и за характера на нарушенията за които е санкциониран водача. В настоящия случай се касае за един период от близо седем години, което по скоро е лишило подсъдимия да претендира за издаването на контролен талон на „водач на МПС без наказания” съгласно Наредба № I-157/2002г за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисзциплина, но не и на са били основания за отнемане на голям брой контролни точки по цитирания нормативен акт, тъй като очевидно не са били груби нарушения на правилата за движение за което това е предвидено. В голяма степен нарушенията са били свързани с липсата на задължителни изискуеми документи и само веднъж подсъдимия е наказван за нарушение свързано със скоростта на движение. На следващо място съдебния състав е принципно съгласен с виждането, че държавата следва да реагира срещу прояви от подобен вид чрез системна и последователна дейност на правоохранителните и правораздавателни органи, но не и с единични случаи на санкциониране на отделен индивид, граничещо с необосновано тежка репресия срещу него. Редакцията на чл. 343,ал.1б.”в” като отговор на обществените очаквания бе променена през 2012г., като бе определен минимум на санкцията, но в размер предвиден от законодателя за възможността на приложението на чл.66 от НК . Извън този аргумент са и доказателствата по делото, че по време на настъпването на ПТП не е имало интензивно движение на пешеходци, въпреки твърденията за оживеност на района и характеристиките му предадени от частното обвинение лишени от конкретни доказателства.

Съобразявайки и императивната разпоредба на чл.343г от НК съдът наложи на подсъдимия комулативно и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от две години, като зачете времето, през което подсъдимият е бил лишен от тези права по административен ред.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По делото са направени разноски от 730 лева, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да ги заплати в размери на 410 лв. по сметка на ОД на МВР-Варна и 320 лева по сметка на ВОС в полза на Държавния бюджет.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ ВОС