МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 2131/2007г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

От Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимите са внесени следните обвинения:

1/Н.С.С.:

- чл. 321 ал.1 пр.1-во и 2-ро от НК.

- чл. 155 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

- чл. 155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

- чл. 159в вр. чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2 пр.1-во и т.6, във вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

- чл. 159в вр. чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2 пр.1-во и т.6, във вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

- чл.159в вр. чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2 пр.1-во и т.6, във вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

- чл.253 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.

2/П.В.Н.:

- чл. 321 ал.1 пр.1-во и 2-ро от НК.

- чл. 155 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

- чл. 155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

- чл. 159в вр. чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2,т.2 пр.1-во и т.6, във вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

- чл. 159в вр. чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2,т.2 пр.1-во и т.6, във вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

- чл.159в вр. чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2,т.2 пр.1-во и т.6, във вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

- чл.253 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.

3/Г.С.Б.:

- чл. 321 ал. 2 от НК.

- чл.159в вр. чл.159б ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а ал.2, т.2,пр.1 и т.6 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК

- чл.159в вр. чл.159б ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2,пр. 1 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

- чл.159в вр. чл.159б ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2,пр. 1 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

/с цел икономия обвиненията не са изписани текстово, тъй като са посочени в обвинителния акт, неразделна част от настоящото НОХД/.

Разпитани пред съда подсъдимите не се признават за виновни – сочат като основание на обвинението тяхна законосъобразна дейност – търговия с коли (на първите двама), покрай която превозвали до определени точки в Европа различни хора, сред които и жени. Третия подсъдим пояснява, че работил в чужбина в автосервизи дълги години и че при спад в бизнеса извършвал подобни на таксиметрови услуги – превоз на пътници от и до различни точки.

В пледоариите си по съществото на делото представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимите за виновни като им наложи наказание конкретно посочено в обвинителната реч за всяко престъпление по отделно, след което да извърши групиране по чл.23 от НК.

Защитниците на подсъдимите пледират безлатернативно за оправдателна присъда, мотивирайки се с нарушено право на защита (пороци в обвинителния акт и др.), както и с разпоредбите на чл.177 ал.1 и чл.124 от НПК.

В последната си дума и тримата подсъдими молят за оправдателна присъда.

От преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1/ Подс.С. и подс.Н. се познавали отпреди 2000г. И двамата имали бизнес, свързан с внос на коли от Западна Европа за РБългария, както и обща дейност, свързана с уреждане на проституиращи момичета в чужбина. Двамата склонили към проституция, блудствени действия и съвкупления св.М.Б., която транспортирали през границата на страната с тази цел. Отношенията им били преустановени през 2004г., когато подс.С. бил задържан за кражба на фарове в Германия, където пребивавал с кола на подс.Н.. МПС било задържано от немските власти и това породило окончателен разрив между двамата.

От този момент насетне подс.С. продължил противоправната си дейност съвместно с подс.Б. – с него набрал, приел, транспортирал и превел през границата на страната с цел проституция св.Р., като подс.Б. бил ситуиран и действал в Германия, а подс.С. бил в България, но извършвал регулярни посещения в Германия през периода 2005-2006г. През този отрязък от време подс.С. се обаждал от своя мобилен телефон с номер 0897980830 на подс.Б. на следните мобилни номера: 0897415084, 04065593024, 04065593026, 4917624391943 и 04917624391843, като в разговорите получавал информация за проституцията на момичетата и давал указания по определени. Разговорите от този период били установени посредством СРС, обективирани във ВДС, приобщени и приложени по делото, за които ще стане реч по-долу.

2/ През 2000г. св.М.Б. говорила със своя приятелка, неустановена по делото, че желае да си намери работа в чужбина като проститутка. Последната я свързала с мъж, който й казал, че може да й помогне като я свърже със свой познат и в резултат й дал телефона на подс.Н.С. (тогава Нанко). След като установили контакт и уточнили работата подс.С. я запознал с подс.П.Н., когото представил като съдружник. Уговорката била свидетелката да определя асортимента на услугите и да избира клиентите си; определеното място за работа било Франция, гр.Ница. Двамата подсъдими подпомогнали Б. да се снабди с необходимите документи за пребиваването си във Франция (придружили я за виза в София), след което на 08.07.2000г. с автомобил тримата горепосочени, придружени и от св.В. (Ултова), потеглили с колата на подс.Н. ***. Напуснали пределите на България през ГКПП Видин. След като пристигнали там, подс.С. и Н. настанили св.Б. в хотел при други две момичета и след това си тръгнали. Св.Б. била инструктирана къде и как да набира клиентите си, как да съхранява събраните пари – от тях да ползва минимална част за лични нужди и ежедневни разходи, а другата – да им се предава на определени периоди. За престоя на Б. в Ница подсъдимите се появили около четири пъти за прибиране на парите на момичетата. Всеки ден обаче едно от другите момичета се обаждало на подсъдимите с подробен доклад по заработените през денонощието суми, които се и записвали изрично (както и разходите). След като визата на Б. изтекла (а паспорта й бил у подсъдимите) се стигнало до уговорка с тях, тя и друго момиче на име Янка, да отидат в квартира на подсъдимите в Брюксел, откъдето заедно да се придвижат до България. В последния момент св.Б. и Янка се отказали и с пасаван се прибрали директно за България. Според уговорката в България те трябвало да получат своят дял. Това обаче не се случило, тъй като подсъдимите поканили двете момичета „на кафе” извън града, където подс.Н. нанесъл побой на Янка заради укрити от нея пари. Б. също била обвинена, че им дължи 2-3000лв, които трябва да „доизработи”. Така заминала в чужбина отново, с микробус на подс.Н., където работила същата работа и след като покрила „дълга” си на 15.05.2002г. се прибрала в РБ. С това отношенията й с подсъдимите приключили. Тя знаела, че С. и Н. взимат парите и че се занимават с внос на коли в РБ, както и че като проститутки за тях работят и други момичета. Директни заплахи към нея нямало, но била свидетел на насилие и закани към други момичета, споделящи същия занаят.

3/ През 2005г. св.М.Р. се запознала с подсъдимите С. и Б.. Тя искала да проституира в чужбина и те й предложили да я уредят да върши това в гр.Хамбург, Германия. Уговорено било как ще работи (чрез обяви във вестниците и чрез превозване до мястото на срещата с клиента от подс.Б. с кола или от другиго, ако той отсъства; как ще се делят парите и др.подробности). В средата на 2005г. св.Р. отпътувала с автобус до Холандия, където била посрещната в Ротердам от подс.Б.. Той я транспортирал с кола до квартира в Хамбург, където я настанил да живее заедно с останалите обитателки - св.Г.Т. и св.З.К.. В последствие св.Р. се преместила в квартирата на св.В.Г. и лице на име Маргарита. Последните две не проституирали – те подавали обяви в пресата (вестник „Моргенпост”) и приемали обажданията от клиентите по телефона, а също и понякога водели св.Р. по адреси (ако случайно подс.Б., който по принцип вършел това, отсъства временно или е зает с друго). След като клиентите заплащали на св.Р. за сексуалната услуга, тя давала парите на подс.Б., като уговорката била в по-късен момент те да се делят на половина между нея и двамата подсъдими. Храната и квартирата свидетелката заплащала сама. След известен престой в Хамбург, тя се върнала веднъж в България, след което отново отпътувала към същата дестинация с подс.Б.. По време на половингодишното пребиваване на свидетелката в Хамбург подс.Б. бил постоянно там, а подс.С. се появявал рядко. По отношение на свидетелката от страна на подсъдимите не било упражнявано насилие или заплаха. Когато решила да престане с дейността, тя ги уведомила и се прибрала в РБългария.

4/В периода от 08.07.2000г. до 11.07.2006г. с парите получени от престъпната дейност по склоняване към проституция, набиране, транспортиране, приемане и превеждане през границата на страната с цел проституция на отделни лица, подс.С. извършвал сделки, като закупувал автомобили на свое име и на името на фирмата си ”Ауто Фест”ООД и ги внасял в България за продажба. В същият период подс.С. с престъпно придобитите пари извършил и други сделки, закупувайки следните недвижими имоти:

-апартамент №41 с площ 78.73 кв.м, находящ се находящ се в гр.Варна, жк.”Възраждане” бл.78,вх.В, ет.1 на стойност 35 430лв. закупен на 16.11.2000г.;

-апартамент №4 с площ 74,30кв.м. и 44,55кв.м. дворно място находящо се в гр.Варна ул.”Иглика”, бл.6, ет.2 на стойност 45 550лв., закупено на 20.09.2001г.;

-гараж №4 с площ 14,20кв.м., находящ се в гр.Варна ул.”Иглика”, бл.6 на стойност 8 705лв., закупен на 28.01.2003г.

Или всичко (МПС + имоти) на обща стойност 147 587,40 лв. Следва списък на МПС и имоти:

Н.С. – „АУТО ФЕСТ”ООД

Манифест	ЕАД	Марка	Модел	Рама №	Двиг. №	Обем	Kw	Страна	Год.рег.	МОСТ
1573/05	4-3811/05	Форд	Пума	WFOCXXGAECVO39823	FN0V039823	1388	66	Италия	23.1.1998 г.	8 085.00 лв
1573/05	4-6662/05	Фолксваген	Пасат	WVWZZZ31ZMB012114	RP507411	1781	65	Италия	29.8.1990 г.	7 963.00 лв
1573/05	4-6884/05	Пежо	406	VF38ELFYE80289914	PSALFY10KJF22009963	1761	81	Италия	26.3.1998 г.	9 923.00 лв
1573/05	3-283/05	Ауди	80	WAVZZZ8AZMA308180	NE216675	1781	64	Италия	19.9.1991 г.	7 840.00 лв
268/05	4-2559/05	БМВ	325	WBACC31070EN31040	38268501256T1	2497	105	Италия	04.9.1998 г.	12 863.00 лв
2624/05	4-3237/05	Фолксваген	Голф 1.9TDI	WVWZZZ1HZVP191879	AHU016280	1896	66	Италия	14.10.1996 г.	8 085.00 лв
2641/05	4-3262/05	Пежо	306	VF37SDJYE32574271	PSADJY10CUHU4007872	1905	50	Италия	04.11.1999 г.	6 125.00 лв
2828/05	4-3496/05	Нисан	Примера	SJNFAAP10U0578569	GA163054360	1597	75	Италия	21.5.1996 г.	9 188.00 лв
3415/05	4-4244/05	Ауди	A6	WAVZZZ4AZTN065067	AEL028939	2461	103	Италия	04.3.1996 г.	12 618.00 лв
4453/05	4-5513/05	Форд	Ескорт	WF0NXXGCANTS01768	TS01768	1753	66	Италия	28.1.1996 г.	8 085.00 лв
4457/05	4-5517/05	Ауди	100 Авант	WAVZZZ4AZPN036651	AAD063178	1984	85	Италия	07.12.1992 г.	10 413.00 лв
4789/05	4-5917/05	Опел	Астра	WOLOTGF35X2078428	X20DTL17254048	1995	60	Италия	12.11.1998 г.	7 350.00 лв
4834/05	4-5968/05	Фиат	Марея	ZFA18500000274970	Няма	1910	74	Италия	30.9.1998 г.	9 065.00 лв
4839/05	4-5975/05	Опел	Астра	WOL000051R2681530	C16SE02AC6750	1598	74	Италия	03.6.1994 г.	9 065.00 лв
4945/05	4-6104/05	Мерцедес	208D	WDB6013711P313195	60194012294045	2299	60	Холандия	27.9.1993 г.	7 350.00 лв
4970/05	4-6135/05	Тойота	Авенсис	SB153CBNOOE031112	3692911	1975	66	Италия	21.5.1999 г.	8 085.00 лв
5195/05	4-6409/05	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZPW311982	ABU005109	1598	55	Италия	01.1.1993 г.	6 738.00 лв
5553/05	4-6872/05	Фолксваген	Пасат	WVWZZZ31ZMB070737	AAZ15	1896	55	Италия	01.1.1992 г.	7 228.00 лв
5610/05	4-6946/05	Ауди	A4	WAUZZZ8DZTA035222	1Z563374	1896	66	Италия	06.9.1995 г.	8 085.00 лв
5790/05	4-7144/05	Опел	Aстра	WOLOTGF08X5220691	X17DTL14390663	1700	50	Италия	30.7.1999 г.	6 125.00 лв
6400/05	4-7875/05	Опел	Корса	VSX000079R4039975	241290	1488	37	Италия	21.12.1995 г.	4 533.00 лв
6404/05	4-7878/05	Волво	850	YV1LS4122T2269348	B5202S530229	1984	93	Италия	13.7.1995 г.	11 393.00 лв
6446/05	4-1144/06	Фиат	Пунто	ZFA17600002164658	176B20005963180	1108	40	Италия	23.9.1999 г.	4 900.00 лв
6447/05	4-791/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZPW061138	2E218360	1984	85	Италия	02.9.1992 г.	10 413.00 лв
6611/05	4-8101/05	Фиат	Брава	ZFA18200004687741	182A30001082730	1370	59	Италия	17.6.1998 г.	7 228.00 лв
6612/05	4-8104/05	Ауди	100	WAVZZZ4AZN086145	AAT005947	2461	85	Италия	10.3.1992 г.	10 413.00 лв
6613/05	4-8773/05	Фиат	Браво 1.9GTD	ZFA18200004062523	160A70001780657	1929	48	Италия	15.12.1995 г.	5 880.00 лв
6614/05	3-42/06	Фолксваген	Поло	WVWZZZ6NZVY124930	AER053644	999	37	Италия	02.1.1997 г.	4 533.00 лв
6623/05	4-1669/06	Ситроен	Ксантия X11A	VF7X11A00011A5976	PSALFZ10KJA31016004	1761	74	Италия	18.11.1994 г.	9 065.00 лв
7105/05	4-424/06	Форд	Фиеста	WFOAXXGAEANK52386	NK52386	1119	37	Германия	09.7.1992 г.	4 533.00 лв
7720/05	4-830/06	Опел	Вектра	WOL000087MV172716	C16NZ02L58000	1598	55	Италия	27.2.1991 г.	6 738.00 лв
7720/05	3-878/05	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZPP336666	ABS487696	1781	66	Италия	02.1.1993 г.	8 085.00 лв
7720/05	3-857/05	Форд	Ескорт	WFONXXGCANSL34232	SL34232	1597	66	Италия	19.5.1995 г.	8 085.00 лв
7740/05	4-839/06	Рено	19	VF1L53A0509558677	E7JG7000J0061925	1390	58	Италия	05.1.1993 г.	7 105.00 лв
7864/05	7-1222/05	Волво	V70	YV1LW7202V2343355	1J024394	2461	103	Италия	18.6.1997 г.	12 618.00 лв
7866/05	4-7052/06	Ауди	A4	WAUZZZ8DZWA079568	AFN427520	1896	81	Италия	01.10.1998 г.	9 923.00 лв
8038/05	4-2925/06	Ауди	Купе	WAUZZZ8BZNA011125	ABK077137	1984	85	Италия	01.1.1994 г.	10 413.00 лв
8038/05	4-2055/06	Нисан	Серена	VSKFAVC23U0053235	GA164575860	1600	71	Италия	02.2.1999 г.	8 698.00 лв
8038/05	4-9785/05	Опел	Астра	WOL000059P2548526	C14SE02T74384	1400	60	Италия	19.1.1994 г.	7 350.00 лв
8038/05	4-9785/05	БМВ	320D	WBAAL71040KE07407	82469034204D1	1950	100	Италия	01.1.1998 г.	12 250.00 лв
8038/05	4-9785/05	Ситроен	Ксантия	VF7X2DHXF72053305	10CUCP6047444	1900	66	Италия	30.4.1998 г.	8 085.00 лв
8038/05	4-9785/05	Ауди	A6	WAUZZZ4BZXN022854	AFB077439	2500	110	Италия	11.1.1999 г.	13 475.00 лв
8038/05	4-9785/05	Рено	Лагуна	VF1K56F0514070960	G8TE706C115648	2200	61	Италия	07.12.1995 г.	7 473.00 лв
8038/05	4-9785/05	Фолксваген	Поло	WVWZZZ6NZSY082915	ADX048400	1300	40	Италия	22.2.1995 г.	4 900.00 лв
8038/05	4-9785/05	Ситроен	Пикасо	VF7CHRHYA38838959	PSARHY10DYGH3001182	2000	66	Италия	10.11.2000 г.	8 085.00 лв
8229/05	4-921/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZRB052054	ABU179923	1598	55	Италия	19.1.1994 г.	6 738.00 лв
8229/05	4-10030/05	Рено	Лагуна	VF1BG0G0628783076	F9QC75C298658	1870	88	Италия	05.6.2003 г.	15 092.00 лв
8466/05	4-10298/05	Шкода	Фабия	TMBHF46Y733629439	ASY126568	1900	47	Италия	27.7.2002 г.	6 909.00 лв
8509/05	3-88/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZPW316946	ABS474533	1781	66	Германия	26.11.1992 г.	8 085.00 лв
8533/05	4-10384/05	Ауди	A4	WAUZZZ8DZTA321334	AFN071931	1900	81	Италия	02.8.1996 г.	9 923.00 лв
8533/05	4-10384/05	Пежо	406	BF38BRHZE80958563	PSARHZ10DYAC4050608	2000	80	Италия	02.2.2000 г.	9 800.00 лв
9272/05	4-11272/05	Фолксваген	Пасат	WVWZZZ31ZMB269327	RP677028	1781	66	Италия	01.1.1991 г.	8 085.00 лв
9272/05	4-11272/05	Форд	Ескорт	VFONXXGCANSL51218	RDASL51218	1796	77	Италия	23.6.1995 г.	9 433.00 лв
9272/05	4-11272/05	Фолксваген	Пасат	WVWZZZ31ZLE065261	PB109888	1781	82	Италия	01.1.1989 г.	10 045.00 лв
9272/05	4-11272/05	Опел	Астра	WOL000053P2599355	C16SE02043898	1598	74	Италия	20.1.1993 г.	9 065.00 лв
9272/05	4-11272/05	Форд	Фиеста	VS6AXXWPFASK08718	SK08718	1297	44	Италия	21.3.1995 г.	5 390.00 лв
9272/05	4-836/06	Ауди	80	WAUZZZ8CZNA182729	ABK063409	1984	85	Италия	27.5.1992 г.	10 413.00 лв
9272/05	4-2869/06	Фолксваген	Пасат	WVWZZZ31ZMB071025	2E100900	1984	85	Италия	22.3.1991 г.	10 413.00 лв
9272/05	4-1285/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZSW116118	ABS972020	1781	66	Италия	28.10.1994 г.	8 085.00 лв
9328/05	4-11334/05	Ауди	A6	WAUZZZ4AZTN051272	AEL024950	2461	103	Италия	06.3.1996 г.	12 618.00 лв
9327/05	4-11333/05	Ленд Ровър	Фриилендър	SALLNAAB8XA649203	20T2N18N0018659	1994	72	Италия	19.2.1999 г.	8 820.00 лв
9369/05	4-11382/05	Сеат	Ибиза ВАН	VSSZZZ6KZVR066105	1Y643857	1896	47	Италия	26.5.1997 г.	5 758.00 лв
414/06	4-553/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZNW108615	ABD033928	1391	44	Италия	03.3.1992 г.	5 390.00 лв
416/06	7-1041/06	Ровър	620D	SARRHNLYRAM209496	20T2NH01106672	1994	77	Италия	01.1.1997 г.	9 433.00 лв
417/06	4-2544/06	Форд	Ескорт	WFONXXGCANVA06113	RFSVA06113	1753	66	Италия	26.9.1997 г.	8 085.00 лв
418/05	4-3133/06	Ауди	80	WAUZZZ8CZNA222919	1Z020226	1896	66	Италия	01.1.1994 г.	8 085.00 лв
419/06	4-3140/06	Ауди	A4	WAUZZZ8DZWA266284	AFN609198	1896	81	Италия	04.9.1999 г.	9 923.00 лв
420/06	4-1054/06	Фиат	Марея	ZFA18500000012045	182A70000250023	1910	74	Италия	29.11.1998 г.	9 065.00 лв
421/06	7-1040/06	Фолксваген	Транспортер	WV2ZZZ0ZPH072446	AAB180281	2370	57	Италия	13.4.1994 г.	11 628.00 лв
482/06	4-640/06	БМВ	525TDS	WBADF71070BS23290	39088593256T1	2497	105	Италия	11.3.1997 г.	12 863.00 лв
1287/06	4-2146/06	Ауди	A6 Авант	WAUZZZ4AZTN087631	AEL034150	2461	103	Италия	24.5.1996 г.	12 618.00 лв
2102/06	4-2712/06	Мерцедес	E250TD	WDB2102151A695646	60596210007341	2500	110	Италия	16.6.1998 г.	13 475.00 лв
2196/06	4-3136/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZPW308667	ABU005531	1598	55	Италия	18.1.1993 г.	6 738.00 лв
2198/06	4-3143/06	Тойота	Карина	SB153ABK00E128316	4AV148901	1587	85	Италия	29.12.1998 г.	10 413.00 лв
2303/06	7-842/06	Мерцедес	Спринтер 412	WDB9044631P801923	60298000183860	2874	90	Италия	19.5.2000 г.	1 836.00 лв
2312/06	3-451/06	Рено	Клио	VF1B57B0510696485	E7JT710D023174	1390	58	Италия	29.9.1994 г.	7 105.00 лв
2314/06	4-3566/06	КИА	Рио	KNEDC241226045783	A3E0388A	1343	55	Италия	29.11.2001 г.	6 738.00 лв
3318/06	7-681/06	Хонда	Сивик	JHMEG33300S232412	D13B22232398	1343	55	Австрия	10.8.1994 г.	6 738.00 лв
3338/06	4-4230/06	Мерцедес	190D	WDB2011221A713214	6.01911E+13	1997	55	Италия	01.1.1993 г.	6 738.00 лв
3338/06	4-4232/06	Фолксваген	Поло	WVWZZZ6NZSY135815	ADX088668	1298	40	Италия	23.5.1997 г.	4 900.00 лв
3338/06	3-384/06	Хонда	Сивик	JHMEG43600S041074	D15Z11704367	1493	66	Италия	16.10.1995 г.	8 085.00 лв
3338/06	3-385/06	Фолксваген	Пасат	WVWZZZ31ZHE059685	SB109772	1588	59	Италия	22.10.1995 г.	7 228.00 лв
3338/06	3-452/06	Фиат	Брава	ZFA18200004117158	182A30000158519	1370	59	Италия	26.2.1999 г.	7 228.00 лв
3338/06	7-591/06	Пежо	106	VF31CCDZE51674505	PSACDZ10FN1U2057341	954	37	Италия	08.11.1998 г.	4 533.00 лв
3338/06	7-591/06	Рено	Клио	VF1BB0A0F21504257	D7FD720F480146	1149	43	Италия	20.11.2001 г.	5 268.00 лв
3338/06	7-591/06	Фиат	Пунто	ZFA17600002548304	176B20007752983	1108	40	Италия	22.9.1998 г.	4 900.00 лв
3345/06	4-4442/06	Форд	Мондео	WFONXXGBBNWS05458	RFNWS05458	1800	66	Италия	18.6.1998 г.	8 085.00 лв
3369/06	4-4268/06	Мерцедес	250D	WDB1241281B496019	60296210021487	2497	93	Италия	19.4.1993 г.	11 393.00 лв
3436/06	4-4560/06	Волво	S40	YV1VS1922WF243054	B4204T1381623	1948	118	Италия	22.5.2000 г.	14 455.00 лв
3475/06	4-4687/06	Пежо	306	VF37ANFZE32206266	NFZ10FXOXPSA0300954	1587	65	Италия	22.10.1998 г.	7 963.00 лв
3476/06	7-1208/06	Фиат	Пунто	ZFA17600000726128	176B70001956571	1698	46	Австрия	25.2.1997 г.	5 635.00 лв
3479/06	7-1211/06	Форд	Фиеста	WFOBXXGAFBLJ18989	LJ18989	1753	44	Австрия	23.8.1992 г.	5 390.00 лв
3789/06	4-4892/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZPW360438	2E293928	1984	85	Италия	14.12.1994 г.	10 413.00 лв
3790/06	4-4792/06	Фолксваген	Голф	WVWZZZ1HZNW318387	ABD081702	1391	44	Италия	04.6.1994 г.	5 390.00 лв

(Н.С.) Нанко Нанков:

Манифест

ЕАД

Марка

Модел

Рама №

Двиг. №

Обем

Kw

Страна

Год.рег.

МОСТ

Дог. Покупка

Валута

Средна ПС

1739/00

4-2120/00

Мазда

Е 2200 D(8+1)

JMZSR1J3200720180

няма

2200

47

Холандия

17.1.1992 г.

3 925.00 лв

5300

DM

7 900.00 лв

3283/02

4-3620/02

Ауди

100 бенз.

WAUZZZ4AZRN02744

ACE012084

1984

103

Италия

05.9.1994 г.

8 920.00 лв

1500

Euro

10 200.00 лв

3282/02

4-3620/02

Ауди

100 бенз.

WAUZZZ4AZRN011426

ACE010492

1984

103

Италия

13.7.1994 г.

8 920.00 лв

3650

Euro

10 200.00 лв

5679/02

4-6308/02

Ауди

A4

WAUZZZ8DZTA090334

1Z-680880

1896

66

Австрия

21.11.1995 г.

5 421.00 лв

6500

Euro

14 300.00 лв

5679/02

4-6308/02

Фолксваген

Пасат

WVWZZZ3BZWP405423

AFN48715327

1896

81

Австрия

29.4.1998 г.

6 654.00 лв

7000

Euro

16 000.00 лв

5679/02

4-6308/02

Фолксваген

Голф

WVWZZZ1JZ2WV55519

AXP277358

1390

55

Австрия

14.3.2002 г.

12 822.00 лв

6300

Euro

15 900.00 лв

5687/02

4-6310/02

Ауди

A4

WAUZZZ8DZVA032459

AFN095526

1896

81

Австрия

23.9.1996 г.

6 654.00 лв

6500

Euro

14 700.00 лв

6571/02

4-7318/02

Фолксваген

70T

WV1ZZZ70ZXH073993

AJA044041

2370

55

Австрия

02.12.1998 г.

9 026.00 лв

5000

Euro

12 100.00 лв

5/ През месец февруари 2002г. Защитен свидетел 153 (ЗС 153) бил уговорен да проституира, да извършва блудствени действия и съвкупления в Хамбург. Свидетелят бил транспортиран с кола до там от две лица, настанен в квартира, обяснено му било как да намира клиенти, колко пари да взима и как да им ги предава. През 09.2002г. ЗС 153 се прибрал в България. През юли, 2003г. същите лица уговорили същия свидетел да проституира на същото място, след което отново ЗС 153 бил откаран там и работил по горната схема. Това се повторило отново и през 2005г. - до началото на 2006г. Според показанията на защитения свидетел в уговорката и всички останали действия по набирането, приемането и транспортирането на ЗС 153 участвали първоначално подсъдимите С. и Н., а по-късно и подс.Б., който карал ЗС 153 по адреси в Хамбург; пак според същия източник подсъдимите взимали всички пари на ЗС 153.

6/ Св. Й.П. *** по времето, в което се запознала с подсъдимите С. и Б.. Била проститутка и работела за лице на име Руслан. Като такава работила в България, а също и чужбина – Хамбург, Германия в периода 2003-2006г. Многократно отивала и се връщала там, а парите от проституцията давала на Руслан. Подсъдимите С. и Б. познавала, но не отблизо, събирали се по различни поводи на почерпки в Хамбург. Веднъж пътувала до Испания през 2003г. (но не с цел проституция) с микробус на подс.Н. и това била единствената й среща с него.

Изложената фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите, частично прочетените показания на ЗС 153, частично обясненията на подсъдимите, протоколите за изземване, протоколите за разпознаване, протоколите за доброволно предаване, 3 броя СИЕ (по-долу съдът ще открои тази СИЕ, която кредитира и защо), СГЕ, свидетелствата за съдимост, многобройните писмени доказателства, събрани в хода на ДП, както и представени в хода на съдебното следствие – удостоверения, справки, договори, ДОА, АКДП, данъчни декларации, справки НОИ, счетоводни баланси, митнически декларации, договори за кредит и мн.други, протоколи за ВДС, ВД, както и всички останали доказателства, събрани по делото.

Доказателствата, оценени съвкупно и по отделно доведоха съда до постановената от него присъда. По-надолу ще бъдат коментирани тези, които касаят всеки един пункт на обвинението, съответно присъдата:

I.ОПРАВДАТЕЛНИ ДИСПОЗИТИВИ:

1/ по обвинението по чл.321 от НК – организирана престъпна група (ОПГ).

Според чл.93 т.20 от НК „ОПГ е структурирано тайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание ЛС повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите участниците, продължителност на участието или развита структура.”

От доказателствата по делото във връзка с това обвинение, е видно, че в случая не се касае за ОПГ, а за обикновено съучастие на подс.С. с всеки един от останалите подсъдими в различни периоди от време. Несъмнено е доказано (не се спори от нито една страна по делото), че подсъдимите Н. и Б. изобщо не се познават. Подс.С. до 2004г. е работил с подс.Н.. Приключването на техните отношения е описано от двамата по еднакъв начин, подкрепено и с писмени доказателства във връзка със задържането на подс.С. в Германия по обвинение за кражба. След 2004г. и двамата твърдят, а и никой не го опровергава (потвърдено е и от св.Сащо Г.), че личните им отношения, както и всякакъв вид бизнес (законен или не), са били прекратени. Свидетелите по делото коментират тяхното познанство, но само до 2004г., което всъщност потвърждава казаното от подсъдимите и мотивира съда да кредитира обясненията в тази им част като дадени в синхрон с останалия събран доказателствен материал. Същото се отнася и по подс.Б., който започнал да развива нерегламентирана дейност с подс.С. от 2005г. нататък. Изложеното се установява и от ВДС, от прочита на които се вижда, че през периода на експлоатация на СРС, разговори по мобилни телефони са водени само между подс.С. и подс.Б.. Подс.Н. не фигурира като партньор в мобилната телефония нито на подс.С., нито на подс.Б.. Заради това и наличните доказателства не удовлетворяват състава на ОПГ според горното законово определение, тъй като ОПГ трябва да се състои поне от три лица, които да извършват определена дейност. По делото лицата са по две в два различни времеви отрязъка – и това е особено важното в случая, защото води и до следващият въпрос, останал недоказан по делото - умисъла на всеки един от подсъдимите, че действат в организирана мрежа, структурирана, за да върши престъпления. Престъплението по чл.321 от НК е умишлено и следва да бъде установен умисъла на всеки един от участниците в ОПГ. Това по делото не е доказано от органа, натоварен с доказателствената тежест. Следва да се признае, че единствено в показанията на ЗС 153 има някакви податки, че тримата може би са се познавали и са действали задружно – л.32-33, том 2 от ДП – разпита обаче в тази си част е неясен; ясно е, че ЗС 153 познава и тримата, но няма конкретика по отношение на периода и обстоятелството дали подс.Н. и Б. са “работили” в един и същи период. Дори обаче съдът да реши да се опре на тези двусмислени показания (въпреки забраната на чл.303 ал.2 от НПК), то той се натъква на забраната по чл.124 от НПК, който императивно препятства показанията на защитен свидетел да бъдат ползувани като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Заради това и съдът оправда и тримата подсъдими по така възведеното им обвинение по чл.321 от НК – на С. като организатор, а на Н. и Б. – като членове.

В определението за ОПГ е записано и второ изречение, според което без значение е „продължителността на участието в ОПГ”. Следва да се има предвид, че това не касае случай като настоящия (с по двама участници в различни периоди, при константен един от тях), а това, че при обвинение за ОПГ е без значение (ако при наличие на всички останали белези на ОПГ, покрито с умисъл за това), за колко време ще участва лицето в групата – ден, месец или година.

Друго за отбелязване в тази връзка е разпоредбата на чл.321 ал.6 от НК, тъй като съдът, съобразно съдебната практика, е длъжен преди да оправдае да се увери дали деянието не съставлява някакво друго престъпление. В случая не се разкриха доказателства и за престъпление по чл.321 ал.6 от НК, който визира „сговаряне с едно или повече лица за вършене на престъпления в страната или чужбина, наказуеми с повече от 3 години ЛС ...”. Такъв извод съда направи от прочита на разпоредбата, която изисква сговарянето между две лица да е цел вършене на престъпления (в множествено число!). А по делото такива данни няма – подс.С. с всеки един от останалите съучастници е извършил само по едно доказано престъпление (не няколко). При все, че ВДС и разпита на ЗС 153 да съдържат податки за нещо повече – тук в сила е пак забраната по чл.177 ал.1 и чл.124 от НПК.

(Излишно да се коментира възражението на защитата за грешката в квалификацията по отношение на подс.Б. по чл.321 от НК, тъй като ясно е, че не става въпрос за ЯФГ, каквото понятие в НПК няма, а за проста техническа грешка; в текстовата част подсъдимия правилно е квалифициран като участник, а не организатор в ОПГ, с което правата му са били охранени в хода на ДП и съдебното следствие).

2/ по обвинението по чл.155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по обвинението по чл.159в вр. чл. 159б ал.2 вр.1 вр. чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и 6 вр. ал.1 вр.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК с пострадал Защитен свидетел 153.

Становището на съда и по двете обвинения е еднакво, поради което отделното им коментиране губи смисъл. И е следното: тези обвинения се базират само на показанията на ЗС 153, което поставя съда пред забраната за постановяване на осъдителна присъда само на базата на показания на защитен свидетел – чл.124 от НПК. Това не означава, че съдът не дава вяра на казаното от ЗС 153 (и както ще се види по-долу кредитира и ползува тези показания по друго обвинение), но те се явяват недостатъчни по силата на самия закон за да послужат САМОСТОЯТЕЛНО като основа за осъдителна присъда. Няма нито едно друго доказателство по делото, подкрепящо тези показания.

Заради това и по тези две обвинения съдът оправда подсъдимите (по първото – С. и Н.; по второто – тримата подсъдими).

3/ по обвинението по чл.159в вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с пострадал Й.П..

В показанията си още на ДП, потвърдени и пред съда, св.П. не отрича познанство с подсъдимите. За подс.Н. казва, че веднъж през 2003г. пътувала с негов микробус до Испания, а за другите двама – че ги познава от България, но че ги е виждала и в Хамбург, където проституирала, обаче не за тях, а за лице на име Руслан. Подсъдимите, естествено, отричат да имат съпричастност към нейната дейност, както и към доходите, получавани посредством нея. Това води до категорична липса на доказателства в полза на това обвинение, което не е подкрепено дори и с реплика от някой друг свидетел или от друг вид доказателствено средство. Впрочем от материалите от ДП от Германия (по изпратената съдебна поръчка) се вижда, че действително св.П. е работила за Руслан, а не за подсъдимите (том 16-19 от ДП).

Резонно в тази ситуация е съдът да произнесе оправдателна присъда.

4/ по обвинението по чл.253 ал.1 от НК за подс.Н..

Обвинението ВОП е внесла на базата на СИЕ, изготвена в рамките на ДП, според която в инкриминирания период 2000-2006г. подс.Н. извършил сделки с движимо и недвижимо имущество с придобитите по престъпен начин пари на стойност 279 243, 50 лв. – пари, за които знаел, че са придобити посредством престъпления.

СИЕ от ДП съдът не кредитира, а кредитира тази от съдебното производство, по следните съображения:

-заключението на СИЕ от ДП е непълно, признато в с.з. и от вещите лица, по причината че те не са разполагали с всички относими към изследването документи – семейно положение на Недялкков (грешка в броя на членовете на семейството му), помощите и възнаграждения от трудова дейност на съпругата му, нейно имущество, с което е разполагала при сключването на брак, митническите декларации за внесени парични суми от подс.Н., данни за банковите му кредити, данъчни декларации;

-при разглеждането на делото в с.з. подс.Н. е представил допълнителни относими към СИЕ (синя папка –том 2 от съд.следствие), както и съдът е изискал данъчните му декларации за инкриминирания период;

-съдът е назначил нова СИЕ въз основа и на горепосочените документи, със същата задача – съпоставка в приходната и разходната част, като обаче вече е предоставил на вещите лица всички налични документи, които касаят имуществото на Н. в периода 2000-2006г., основанията за придобиването му, стойността му, трансформацията му, доходите на лицето и семейството му, платените му към държавата и общините данъци, кредитите му, данъчните му декларации, както и разходите на цялото му семейство. По всички тези критерии (тъй като няма изрично посочени в НПК) работят и Комисиите за установяване на имущества, придобити от престъпна дейност по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност – чл.18 ал.1 от същия закон.

След изготвянето на новата СИЕ (л.574-599, том 2 от съдебното следствие) и предвид допълнителните документи, посочени горе и подложени на анализ, СИЕ заключава, че НЯМА РАЗХОДИ, КОИТО ДА НАДВИШАВАТ ПРИХОДИТЕ на подс.Н.. Изводът от заключението е, че подс.Н. е извършвал пред изследвания период разходи, адекватни на установените през периода законни приходи.

Съдът кредитира СИЕ (респективно не приема възраженията на защитата по отношение на пазарните стойности на МПС), защото:

-споделя виждането на вещите лица, при липсата на писана методика, да ползуват пазарната цена при оценяване на продадените МПС, предвид масовата практика покупко-продажбата на МПС да се извършва на много по-ниски от действителните стойности. Затова и счита, че оценката (изработена на база на сравнение с аналогични марки коли, еднакви години на производство, подобно състояние и цени на българския автопазар) при продажбата следва да е именно пазарната.

-същото касае и покупната стойност на МПС в чужбина - ВЛ са ползвали този път упоменатата в митническите декларации цена, а не тази в представените договори (фактури) по силата на същото обстоятелство, както и на факта, че са изготвили по-благоприятен за самите подсъдими вариант, тъй като за повечето коли липсват фактури, а изчисленията по митнически декларации са пазарно адекватни, а ползването именно на тия цифри води до необременяване на сумите в разходната част на подсъдимите.

Съдът не кредитира третата СИЕ, макар и назначена от него, защото прецени, че документалните приходи и разходи не отговарят на реалните такива и най-точното заключение на СИЕ е това по посочената горе експертиза.

Що се отнася до някои аспекти на заключенията на СИЕ, касаещи подс.С. - те ще бъдат коментирани при анализа на доказателствата на неговото обвинение по чл.253 от НК.

Заради констатираната с компетентно и безпристрастно заключение на вещи лиса със специални знания ЛИПСА на разлика между приходи и разходи, съдът оправда подс.Недя лков по възведеното му обвинение по чл.253 ал.1 от НК.

II. ОСЪДИТЕЛНИ ДИСПОЗИТИВИ:

1/ по обвинението по чл.155 от НК с пострадала св.Б..

Съдът го намери доказано въз основа на нейните показания – последователни и логични, частично подкрепени от обясненията на подсъдимите С. и Н., от справките за задгранични пътувания, частично от показанията на св.В.В. (Ултова). Последната, като бивша интимна приятелка на подс.С., резонно дава съгласувани с последния показания, а неговите са достоверни дотолкова, че да не противоречат на писмените доказателства по делото, касаещи справките за задграничните му пътувания, тия на подс.Н. и тия на св.Б. – т.е. не отрича пътуването на четиримата, не отрича, че е била проститутка и че Б. е била, но сочи, че не й е известно последната да е давала парите си някому, т.е. счита че е проституирала за себе си. Съдът счете, че св.Б. дава обективни показания, предвид това, че е независим свидетел, не е конституирана в качеството на страна (макар да й бе разяснена тази възможност), т.е. няма цел или полза от даването на необективни показания. Същата, свидетелствайки по делото, разкрива и доста неласкави факти за собствената си личност, но въпреки това го прави. Заради изложеното съдът кредитира показанията на св.Б., а не на св.В. (Ултова) в частта, където те се различават и която има отношение към предмета на делото (относно проституирането на св.Б. за двамата подсъдими). За да направи този извод съдът прецени, че св.В. ***. излага видимо нелогични неща – първо била интимна приятелка на подс.С. и заедно пътували за Ница, след това като стигнали там внезапно решила да остане и да попроституира известно време; не помни тарифата си (за разлика от Б., която е много подробна в тази част на показанията си) и т.н. Дори и отговора на въпроса на подс.С., че уж след като тя проституирала, двамата си развалили отношенията, не успя да убеди съда в нейната искреност. В собствените си показания тя не сподели конкретен мотив за внезапното си решение да остане в Ница, както и не спомена за влошаване на отношенията с подс.С. (показателно за съда), което наложи подсъдимия да й зададе указващ отговора въпрос, тъй че показанията й все пак да придобият някакъв приемлив вид. Те обаче нямат тежест за съда, поради множеството пробойни в тях. Съгласно справката за задгранични пътувания, св.Б. е излязла от РБ на 08.07.2000г. съвместно с подс.С., подс.Н. и св.Ултова (л.94, том 2 от ДП).

Доколкото към момента на деянието е действал текста на чл.155 от НК, то подсъдимите С. и Н. са обвинени в това, че са „склонявали” Б. към проституция, блудствени действия и съвкупления. Съгласно тълкувателно решение 2/2009г. на ВКС, чиято основна цел е разясняване на ключови понятия във връзка с трафика на хора, „склоняването” по чл.155 от НК е съизмеримо с понятието „набиране с цел развратни действия” (т.1.3.), което пък е характеризирано като „привличане, събиране, вербуване, уговаряне, склоняване”. За „привличането е пояснено, че може да бъде извършено както с противоправни, така и с легални средства – неофициални мрежи, приятелски кръгове и много други (т.1.2.). Именно по последния изброен начин е била „склонена” св.Б. – посредством нейна приятелка, която препоръчала свой познат, който пък я свързал с подс.С., който я запознал с подс.Н., двамата й пояснили начина на действие и съдействали за реализацията на тяхното и нейното намерение Б. да проституира в чужбина с тяхна помощ, за което да им предава заработената от нея сума.

С изложеното съдът намери осъществен състава на престъплението по чл.155 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК от страна на С. и Н., заради което ги призна за виновни и им наложи съответните наказания.

2/ по обвинението по чл.159в вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с пострадал М.Р..

Обвинението е доказано от показанията на св.Р., частично от обясненията на подсъдимите частично от показанията на св.В.Г., св.Й.П., справката за задгранични пътувания, разпознаването, направено от Р. по ДП, писмените доказателства за пътуването на Р. извън РБ (л.72, том 2 от ДП – пътуване с Г.Б. посока Германия), ВДС. Свидетелката разказа пред съда, че през 2005/2006г. е работила като проститутка в Хамбург на подсъдимите С. и Б. за срок от шест месеца. Клиенти намирала посредством обявите на св.В.Г. и лице с име Маргарита. По адреси на клиенти била карана с кола от подс.Б., на когото после предавала сумата. Св.П., която също проституирала в посочения период, потвърждава в показанията си пред съда, че св.Р. е „работила като проститутка за Нанко” (т.е. подс.С.); сочи за пребиваването по същото време в Хамбург на лица с имена Маргарита, Г., А., З.; пояснява, че подс.Б. е бил шофьор на момичетата, които проституирали за подс.С. – св.Р. и З.. Св.З.К. отрича да е била проститутка за подсъдимите (макар, че такова обвинение по делото няма), отрича дори да познава св.Р., както и да е живяла с нея в една квартира. Показанията й обаче са опровергани от другите свидетели, посочени горе, което е основание тя да не бъде кредитирана от съда. Св.В.Г. поне в показанията си не спестява познанството си с момичетата, макар да не помни други относими по делото факти. Нейната свидетелска амнезия обаче е оправдана (за разлика от тази на св.К. и св.Г.Т.), тъй като св.В.Г. би се уличила в престъпление, ако бе признала подаването на обявите и другите незаконни дейности, с които се е занимавала съвместно с подсъдимите С. и Б..

Освен от справката за задгранични пътувания, към това обвинение отношение имат и материалите от ДП, изпратени чрез поръчка от Германия (том 16 от ДП и сл.). Според тях подс.Б. е карал св.К., заловена в Хамбург в проституция, както и че дейността се е извършвала посредством обяви в посочения вестник

Заради изложеното и съдът призна подсъдимите С. и Б. за виновни в това престъпление, като ги оправда за период от време, коригиран и уточнен от св.Р., както и за това деянието да е извършено в изпълнение решението на ОПГ, както и да са извършили деянието чрез принуда, обещаване и даване на облаги. Св.Р. още на ДП е заявила, както и пред съда, един и същи факт - че сама е пожелала да проституира (т.е. няма принуда). Няма даване, нито обещаване на облаги от страна на подсъдимите. В случая има само вземане на облаги на нея – нейните заработени пари.

Съдът споделя гледната точка на защитата, че за обяснение на понятието „трафик на хора”, следва да се обърнем към Закона за борба с трафик на хора. Там обаче липсва подробна дефиниция на изпълнителните деяния на трафика. Доколкото Тълкувателно решение 2/09г. на ВКС пояснява именно изпълнителните деяния на престъплението по чл.159а ал.1 от НК, то следва да се отбележи, че действията на подс.С. и Б. отговарят на „набиране”, „приемане” и „транспортиране”. „Набиране” – ”привличане на хора” (включително и с легални методи и с тяхно съгласие”) – т.1.2. от Тълкувателното решение; „приемане” – „съгласие от страна на дееца да се възползува от жертвата” – т.1.2. от Тълкувателно решение 2/09г.; „транспортиране” – „превозване/преместване на лице от едно място на друго” – т.1.1. от Тълкувателно решение 2/09г. Що се касае до транспортирането – изисква се съзнаване на целта на превозването. При положение, че подс.Б. е взимал заработените след час пари, то ясно от обективните му действия е, че е знаел за какво точно превозва св.Р. и какви точно пари взима от нея. Това впрочем е видно и от ВДС. За целта на престъплението свидетелката е била и “преведена през границата на страната” – видно от показанията й и справката за пътуването с подс.Б..

За пълнота следва да се добави, че независимо кой от двамата подсъдими в кое изпълнително деяние е участвал, то при общността на умисъла, която е налична, и двамата отговарят за съизвършителство. Това е записано както в Т.р.2/09г., а така също може да бъде извлечено като извод от общите правила на съучастието.

Не на последно място в Тълкувателно решение 2/09г. е разискван и решен въпроса със съгласието на жертвата на трафика, като се заключава, че престъпление има дори и при налично съгласие, т.е. последното е неотносимо към възникване на отговорността – т.1.5 от Тълкувателното решение.

3/ по обвинението на подс.С. по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Обвинението е внесено на базата на СИЕ (съдебно-икономическа експертиза), изготвена в рамките на ДП, според която в инкриминирания период 2000-2006г. подс.С. извършил сделки с движимо и недвижимо имущество на свое име и на името на фирмата си „Ауто фест”ООД с придобитите по престъпен начин пари на стойност 147 587,40 лв. – пари, за които знаел, че са придобити посредством престъпления.

СИЕ от ДП съдът не кредитира, а кредитира тази от съдебното производство, по следните съображения:

-заключението на СИЕ от ДП е непълно, признато в с.з. и от вещите лица, по причината че те не са разполагали с всички относими към изследването документи – митническите декларации за внесени парични суми, банкови и други кредити, данъчни декларации;

-при разглеждането на делото в с.з. подс.С. е представил допълнителни относими към СИЕ документи, както и съдът е изискал данъчните му декларации за инкриминирания период;

-съдът е назначил нова СИЕ въз основа и на горепосочените документи, със същата задача – съпоставка в приходната и разходната част, като обаче вече е предоставил на вещите лица всички налични документи, които касаят имуществото на С. в периода 2000-2006г., основанията за придобиването му, стойността му, трансформацията му, доходите на лицето и семейството му, платените му към държавата и общините данъци, кредитите му, данъчните му декларации, както и разходите на цялото му семейство. По същите критерии работят и Комисиите за установяване на имущества, придобити от престъпна дейност по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност – чл.18 ал.1 от същия закон. Съдът реши да се придържа към тия критерии поради липсата на конкретно формулирани в НПК, както и поради известни аналогии в производствата по установяването на престъплението по чл.253 от НК и имуществото по ЗОПДИППД.

След изготвянето на новата СИЕ (л.574-599, том 2 от съдебното следствие) и предвид допълнителните документи, посочени горе и подложени на анализ, СИЕ заключава, че РАЗХОДИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ С. НАДВИШАВАТ ПРИХОДИТЕ СЪС СУМАТА 284 052.32 лв. (СИЕ и разпит на ВЛ в с.з. на 14.10.2009г. – л.66, том 3). Съдът възприе заключението в първия му вариант (колона 1, вариант 1) както се препоръчва от вещите лица с оглед разликата в методиката на изчисление.

Съдът кредитира СИЕ (респективно не прие възраженията на защитата на подс.С. по отношение на пазарните стойности на МПС), защото:

-споделя виждането на вещите лица, при липсата на писана методика, да ползуват пазарната цена при оценяване на продадените МПС, предвид масовата практика покупко-продажбата на МПС да се извършва на много по-ниски от действителните стойности. Затова и счита, че оценката (изработена на база на сравнение с аналогични марки коли, еднакви години на производство, подобно състояние и цени на българския автопазар) при продажбата следва да е именно пазарната.

-същото касае и покупната стойност на МПС в чужбина - ВЛ са ползвали този път упоменатата в митническите декларации цена, а не тази в представените договори (фактури) по силата на същото обстоятелство, както и на факта, че са изготвили по-благоприятен за самите подсъдими вариант, тъй като за повечето коли липсват фактури, а изчисленията по митнически декларации са пазарно адекватни, а ползването именно на тия цифри води до необременяване на сумите в разходната част на подсъдимите.

Съдът не кредитира третата СИЕ, макар и назначена от него, защото прецени, че документалните приходи и разходи не отговарят на реалните такива и най-точното заключение на СИЕ е това по посочената горе експертиза.

Съдът не кредитира и не приспадна от крайната сума по СИЕ представените в с.з. на 14.10.2009г. договори за заем от физически лица – Янко Цанков (2 договора), И. Янев, Величко Панайотов и Юлиян С. (2 бр), тъй като същите не бяха представени своевременно на съда (както го стори защитата на подс.Н. – с изрична молба след изслушването защитата на ВЛ по СИЕ от ДП), а в датата на заседанието, когато допълнителното заключение бе готово, включително и връчено на страните съобразно закона (т.е. вече известно), макар според СГЕ (съдебно-графологична експертиза (л.78-88, том 3, от съдебното следствие) подписите на заемодателите да са автентични. Затова и отказа назначаването на исканата от прокурора експертиза, тъй като дали договорите са писани към датата на съставянето им или после – за съда не е от значение – важното е, че не са представени своевременно, а като защита срещу вече готовото заключение с цел намаляване на неустановения по произход приход на подс.С.. Представените споразумения също не се взимат предвид, тъй като в тях няма упоменати суми. Съдът приема като валидни писмени доказателства само представените документи от банки във връзка с изтеглени кредити, но счита нужно да посочи, че те са само договори за кредит, придружени с т.нар.”графици за погасяване”, които са изготвени в деня на вземане на кредита, но без да е ясно погасени ли са или не в последствие (само за един от тях има яснота – договора за кредит от 16.09.2005г. от „Прокредит банк” за сумата от 72 957.92лв., погасяването по който следва да се има предвид само до края на 2006г. (по последни данни според документите той не е бил погасен към дата 17.09.2008г. – листи от 103 до 108, том 3 от съдебното следствие).

Тъй като обвинението, първоначално внесено за 147 587,40 лв., не бе изменено в посока новата констатация на СИЕ, то съдът се ограничи в рамките на обвинението и осъди подсъдимия С. за по-ниската сума на надвишаване, а именно не 284 052,32лв., а 147 587,40лв.

В подкрепа на обвинението по чл.253 от НК е не само СИЕ, а и свидетелските показания на свидетелите Р., Б., ЗС 153, както и ВДС – от тях се вижда, че парите от проституция са били използувани за закупуване на автомобили. Това установява и умисъла на подсъдимия - знаел е как са придобити парите (а именно по престъпен начин), с които е осъществявал инкриминираните сделки.

С оглед изложеното и след като прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВНИ подсъдимите по посочените горе обвинения и за НЕВИННИ – по останалите (също посочени).

Съдът взе горното решение по следните правни съображения:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с личността и с охраняваните в нейна полза права чрез превентирането и наказването на склоняването към проституция, както и борбата с трафика на хора.

От обективна страна: изпълнителните деяния са извършени с действия.

От субективна страна: деянията са извършени с пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасният им характер и са целели настъпването на противоправните резултати.

Субекти на престъплението са пълнолетни, вменяеми лица.

За да наложи наказанията по постановените осъдителни диспозитиви, съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянията – висока. Особено актуални в последните години не само в РБ, но и в целия Европейски съюз, са проблемите с трафика на хора. Съдът съобрази и обществената опасност и на дейците – невисока.

Като смекчаващото отговорността обстоятелство и за тримата подсъдими прие чистото съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не констатира.

Съдът взе предвид още и изминалия период от време от извършване на деянията, за които постанови осъдителна присъда, който период следва да се третира, според поредица от решения на Съдът по правата на човека и основните свободи, в полза на подсъдимите лица.

Заради това и наложи наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – всички при условията на чл.54 от НК.

Съдът съобрази още и основната роля на подс.С. в извършването на престъпленията.

Като наложи на подс.С. наказания за престъплението по чл.155 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200лв.; по чл.159б ал.1 вр. чл.159а ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА от 1 000лв. и по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от 3 500лв, както и КОНФИСКАЦИЯ на недвижимите имоти, предмет на сделките, както и ПРИСЪДИ ЗАПЛАЩАНЕ РАВНОСТОЙНОСТТА НА ОСТАНАЛАТА СУМА до 147 587,40лв, съдът определи на подс.С. да изтърпи на основание чл.23 ал.1 от НК най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ; към него на основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНИ ИЗЦЯЛО наказанията ГЛОБА (от по 200, 1000 и 3 500лв.), както и КОНФИСКАЦИЯТА на недвижимите имоти и заплащане на присъдената РАВНОСТОЙНОСТ от сумата на конфискацията 89 685,00лв. до сумата от 147 587,40лв. Съдът определи също режима и типа на затворническото заведение, където следва да изтърпи наказанието според ЗИНЗПС.

Размера на наказанието, определен на подс.С., изключва коментар по отношение разпоредбата на чл.66 от НК поради неприложимост.

Подс.Н. съдът призна за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл. чл.155 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и му наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 200лв.

Съдът призна подс.Б. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.159б ал.1 вр. чл.159а ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА от 1 000лв.

По останалите възведени обвинения съдът постанови оправдателна присъда.

Наличието на по едно извършено от подсъдимите Н. и Б. престъпление, отстоянието във времето от извършването до наказването, както и чистото съдебно минало, даде основание на съда да приеме, че за поправянето на двамата подсъдими не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието.

Съдът счита, че така наложените по делото наказания ще изпълнят успешно целите както на специалната, така и на генералната превенция – поправяне на подсъдимите, както и превантивно-възпиращо въздействие върху обществото за въздържане от противоправно поведение.

С присъдата е разпоредено как да се процедира с ВД, както и са разпределени сторените разноски.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: