МОТИВИ ПО НОХД №384/2009г. на ВрОС

Подсъдимият Д.П.Д. *** е предаден на съд, по повдигнатото му с обвинителен акт на Врачанска окръжна прокуратура от 13.08.2009г.обвинение по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 29.10.2008г. около 22.00ч. в гр.М., в апартамент №*, намиращ се на ул.”Ц. Ц.” **, вх.*, ет.* e направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице: В.М.Д. живееща на горепосочения адрес, причинявайки й сляпо огнестрелно нараняване в областта на корема с лезия на напречното дебело черво и засядане на метален проектил в задстомашната жлеза, сериозно възпаление на коремницата, възникнало като усложнение на огнестрелното нараняване, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота с оздравителен период повече от един месец и Н.Х.Д., живеещ на горепосочения адрес, причинявайки му огнестрелно нараняване на дясна мишница и дясна лакътна област с разкъсване на дясна мишнична артерия, за което е претърпял съответно специализирано лечение, лезия на десен мишничен нерв и голям мекотъканен дефект на дясна предмишница, които увреждания са му причинили трайно затруднение движението на горен десен крайник за срок повече от един месец и разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-затваряне на входната врата от Н. и В. Д..

На подсъдимия е повдигнато обвинение и по чл.339 ал.1 от НК за това, че за времето от началото на 2008г. до 29.10.2008г. в дома си е държал саморъчно направено огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба с ловни патрони калибър 12 и боеприпаси за него-5 бр. ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение.

За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети граждански искове от името на В.М.Д. против подсъдимия Д.Д. за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и от името на Н.Х.Д. против подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законна лихва от датата на увреждане до окончателното им изплащане.

На основание чл.84 и чл.76 НПК двамата пострадали са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в процеса.

В съдебно заседание участващият прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Същият заема становище за обезпеченост на обвинителната теза с безспорни доказателства относно обективната и субективна страна на обвиненията. Пледира при определяне на наказанието за съобразяване с наказателно правното значение на отчетените от прокуратурата както смекчаващи вината обстоятелства, така и отегчаващите такива. Предвид индивидуализиращите признаци на престъпната проява на подсъдимия, заявява становище за изтърпяване на определеното от съда наказание в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. По отношение на гражданските искове заема позиция за тяхната основателност в максималния им предявен размер.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители - адв.В.И. заема позиция за доказаност на всички обвинения поддържани срещу подсъдимия, обуславящи налагането на наказание лишаване от свобода в максималния предвидения от законодателя размер за посегателството срещу живота. Така изразената си позиция обосновава с високата лична и обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпление. Акцентира върху сериозните последици за здравето на пострадалите, които в случая са с перманентен характер. Относно гражданските искове моли за тяхното уважение в пълния им размер, като основателни и справедливи.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си застава на съвсем различна позиция от представителите на държавното и частно обвинение. Поддържа, че липсват доказателства относно субективната страна на престъплението против живота повдигнатото срещу подсъдимия. На това основание и предвид състоянието на пострадалите, иска промяна в квалификацията на първоначалното обвинение от чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК на чл.129 ал.2 от НК и определяне на наказание при условията на чл.55 НК, с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, свързани с личността на извършителя и най-вече значително напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние. Предвид изтъкнатото, при индивидуализиране на начина на изтърпяване на наказанието, моли за приложение на института на условното осъждане, а по отношение на гражданските искове, предвид поддържаната от него позиция за причинени средни телесни повреди-за снижаване на техния размер, като прекомерно и неоснователно завишени.

В предоставената последна дума подсъдимият изказва съжаление и разкаяние за извършеното, но твърди, че не си спомня нищо от случилото се.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.П.Д. и пострадалите - съпрузите В.М.Д. и Н.Х.Д. са съседи. Подсъдимият Д. живее на петия етаж, а пострадалите на четвъртия етаж в жилищна сграда, находяща се в гр.М., на ул.”Ц. Ц.” №**. Подсъдимият често употребявал алкохол, след което ставал агресивен и сприхав. Не са ползвал с добро име сред съседите си. Често възниквали семейни скандали между него и съпругата му, при които демонстрирал конфликтност и агресивност, придружени със закани за убийство.

Подсъдимият не страда от психични заболявания и не се води на диспансерен учет в ОДПЗС-Враца. По време на извършване на деянието същият е бил в състояние на алкохолно опиване, дисферичен вариант и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. При освидетелстването е налице хронична алкохолна употреба, довела до промяна на личността.

От 2008г. отношенията между подсъдимият и семейство Д. започнали да се влошават, вследствие на монтирана поставка за телевизор на стената от последните. За това действие те били обвинени от подсъдимия и неговата съпруга В.Д., че са спукали плочата на блока. Една седмица преди инкриминираното деяние между синът на пострадалите и подсъдимият и неговата съпруга възникнал конфликт, че първият бил сгазил с колата си цветята на полянката пред блока, за което бил наруган от подсъдимия Д.. Два дни преди инцидента в семейството на последния възникнал семеен скандал, за който били извикани полицейски служители от съседите на третия етаж-св.И. и К. М.. Подсъдимият останал с убеждението, че сигналът в полицията е подаден от съседите му на четвъртия етаж-семейство Д..

На 29.10.2008г. около 22.00часа между св.В.Н.Д. и подсъдимият Д.П.Д. отново възникнал семеен скандал в дома им, по време на който се вдигнал силен шум от тропане, викове и арогантни изрази. Скандалът бил чут от пострадалото семейство и от това на третия етаж-св.И. и К. М.. Подсъдимият бил употребил алкохол. С притежавания от него самоделен пистолет, пригоден за стрелба с ловни патрони 12-ти калибър той прострелял съпругата си В.Д..

Веднага след изстрела в гневно състояние подсъдимият Д. излязъл от апартамента си, заявявайки, че „ще чисти всичко” по пътя си. Слязъл по стълбите до долния /четвърти/ етаж и настоятелно позвънил на съседите си-пострадалото семейство Д.. Н.Д. отключил и отворил вратата, а съпругата му В.Д. застанала непосредствено зад него, като се показвало част от тялото й. Подсъдимият бил застанал с лявото рамо към тях така, че не се виждал пистолета. Заявявайки, че “ще има още некролози” вдигнал дясната си ръка и от около 2 метра произвел изстрел в пострадалия Н.Д.. Вследствие от изстрела част от сачмения сноп попаднал в лакътната става на последния, засегнал предмишницата му и разкъсал мишничната артерия, друга част заседнала в коремната стена и кухина на В.Д., а металният проектил попаднал в задстомашната й жлеза. След получаване на огнестрелната рана Н.Д. паднал на шкафчето зад вратата. Подсъдимият започнал да бута входната врата, за да влезе в апартамента. Пострадалият застанал с гръб към нея и започнал да я подпира. По същото време съпругата му също започнала да бута вратата, при което успели да я затворят, а подсъдимият слязъл по стълбите и се отправил в неизвестна посока. Непосредствено след това, В.Д. извикала бърза помощ и полиция. През това време стегнала ръката на съпруга си с колан. Докато му оказвала първа помощ, усетила, че й призлява. Тогава видяла, че й тя е ранена. След 5-10 минути на местопрестъплението пристигнали полицейските служители от РУ на МВР гр.Мездра – св.С.Н. и Д.Д.. Същите провели разговор за случилото се както със съпругата на подсъдимия-В.Д., така и с пострадалата В.Д.. След като получили описание на подсъдимия, полицейските служител заедно с още изпратени от дежурния в РУ МВР-гр.Мездра, предприели издирването му. Между 22.30ч. и 22.45ч. той бил заловен и при личен обиск у него били намерени самоделно направен пистолет, ловни патрони и кухненски нож. Подсъдимият не проявил агресия и не оказал съпротива. След като го задържали, полицейските органи го отвели в РУ гр.Мездра.

След инцидента пострадалите били откарани в Спешен център гр.Мездра, а от там в болницата в гр.Враца. На 30.10.2008г. пострадалият Н.Д. бил откаран в “Пирогов”, а съпругата му съответно на 31.10.2009г., където им били извършени хирургически интервенции.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалият Н.Д. се установява, че на същият е причинено огнестрелно нараняване на дясна мишница и дясна лакътна област с разкъсване на дясна мишнична артерия, за което е претърпял съответно специализирано лечение, лезия на десен мишничен нерв и голям мекотъканен дефект на дясна предмишница, които увреждания са му причинили трайно затруднение движението на горен десен крайник за срок повече от един месец и разстройство на здравето временно опасно за живота.

От назначената съдебно-медицинската експертиза на пострадалата В.Д., се установява, че на нея е причинено сляпо огнестрелно нараняване в областта на корема с лезия на напречното дебело черво и засядане на метален проектил в задстомашната жлеза, сериозно възпаление на коремницата, възникнало като усложнение на огнестрелното нараняване, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота с оздравителен период повече от един месец.

Съдебно-балистичната експертиза е заключила, че иззетият от Д. пистолет е саморъчно направено огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба с ловни патрони 12 калибър и е годно да произвежда изстрели. Представените за изследване два броя гилзи са част от боеприпас на ловен патрон 12 калибър и са изстреляни от предоставения за изследване саморъчно изработен пистолет пригоден за стрелба с ловни патрони 12 калибър. Намерените на местопрестъплението сачми са части от боеприпас за огнестрелно оръжие /ловен патрон/. Представените за изследване осем броя патрони са стандартни боеприпаси за ловно оръжие 12 калибър и са годни да се използват по предназначение.

От назначената в досъдебното производство химична експертиза е видно, че при проведеното химично изследване върху обтривките от лявата и дясната ръка на подсъдимият Д., не се установява наличие на барутни частици като следи от произвеждан изстрел. В устните си пояснения в съдебно заседание, експертът Н. обяснява логичната причина за това, а именно, че изстрелът е произведен със самоделно оръжие с ловен патрон, при което барутните частици излитат преимуществено напред.

Така изложените фактически положения се подкрепят по несъмнен начин от показанията на пострадалите лица - частните обвинители и граждански ищци В.Д. и Д.Д., в кореспонденция с които са и тези на останалите свидетели - И.М. и К.М. /съседите от третия етаж/, К.В. /приятел на сина на пострадалите/ и на полицейските служители Д.Д., С.Н. и Д.П.. Наличните по делото писмени доказателства и експертните заключения също потвърждават истинността на казаното от тях. А те са протокол за оглед на местопроизшествието –л.2-3 от досъдебното производство, протокол за личен обиск на подсъдимия-л.18, фотоалбум на л.11-17, протокол за доброволно предаване на метален въздушен пистолет № М02 722 и пет броя ловни патрони на л. 23, протокол за предаване на осем броя ловни патрони 12 калибър, един брой самоделен пистолет 12 калибър с обща дължина 33.5 см.и един брой кухненски нож с дължина на острието 14.5см.-на л.22, медицинската документация изготвена по повод приемането и лечението на пострадалите В. и Д. Д. в МБАЛ “Х. *** и МБАЛСМ “Н.И.Пирогов”Мездра, съдебно-медицинска експертизи за здравословното състояние на пострадалите, съдебно-психиатрична експерти за състоянието па подсъдимият Д. към момента на извършване на инкриминираното деяние, и последваща експертиза за здравословното му състояние, заключенията на химическата и балистичната експертиза.

Съдът дава вяра на показанията на пострадалите, които макар и заинтересовани като страни в процеса, възпроизвеждат подробно, последователно и безпротиворечиво хронологията на събитията на инкриминираната дата. Основани са на техни преки възприятия за действията на подсъдимия, на проявената от него агресивна проява преди и по време на извършване на деянието.

За случилото се през инкриминираната вечер свидетелстват и показанията на съседите на третия етаж- св.И. и К. М.. Същите споделят за чутия от тях семеен скандал в семейството на подсъдимия-за силния шум от тропане и викане в дома им, предхождащ инкриминираното деяние. Показанията и на двамата свидетели пресъздават изключително точно слуховите им възприятия за последователността на целия процес на извършване на инкриминираното деянието от подсъдимия: от продължителното звънене на вратата на пострадалите лица до отварянето й от тях и произвеждането на изстрела. Същите споделят за виковете от причиненото нараняване на пострадалите и последващото пристигане на полицията и бърза помощ. Семейство М. установяват отделни факти, които в своята взаимовръзка и логическа последователност, изграждат картината на събитията станали въпросната вечер, която в най-малки подробности съвпада с изнесеното от пострадалите. В показанията и на двамата свидетели не се откриват противоречия и неясноти относно това, което са чули и възприели на 29.10.2008г. вечерта. По тези съображения, съдът кредитира изцяло както показанията на пострадалите, така и тези на техните съседи-св.И. и К. М. като достоверни, обективни и безпротиворечиви помежду си.

Съдът споделя показанията на пострадалите и относно факта на влошаване на отношенията им със семейството на подсъдимия. Освен, че за този факт липсва противопоставяне от страна на подсъдимия, той се подкрепя и от заключението на психиатрично-психологичната експертиза, характеризираща Д. като човек, при когото е налице хронична алкохолна употреба, довела до промяна на личността и от представените характеристични данни, че същият често употребявал алкохол, след което ставал агресивен и сприхав.

В подкрепа на установената фактология са и показанията на полицейските служители - С.Н. и Д.Д., пристигнали на местопрестъплението непосредствено след инцидента и разпитали пострадалата В.Д. и съпругата на подсъдимия-В.Д.. Получената от тях представа за събитието, станало няколко минути преди пристигането им, изцяло съвпада с пресъздаденото от останалите свидетели.

Подсъдимият макар и да заявява, че няма спомен от случилото се, също не отрича авторството си в деянието. Според съдебно-психиатричната експертиза, подобна амнезия е често състояние при алкохолно опиване и в конкретния случай е защита на личността, срещу преживяването за собствена вина.

При предявяване на веществените доказателства на осн. чл.284 НПК и в частност на самоделното оръжие, иззето от подсъдимия, последният категорично заявява, че представеното му оръжие е същото, което е държал в себе си на инкриминираната дата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От обективна и субективна страна, подсъдимият Д.П.Д. е осъществил престъпление против живота по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК-опит за убийство на повече от едно лице. На 29.10.2008г. малко след 22.00 часа, в гр.М., пред входната врата на апартамент № *, същият се опитал умишлено да умъртви пострадалите Д., като произвел изстрел със самоделно направена пушка 12 калибър на разстояние от около 2 метра в пострадалия Н.Д.. Непосредствено зад него била съпругата му В. и част от тялото й се показвало. В резултат на изстрела, Д. получил нараняване на дясна лакътната става със засягане на предмишницата и разкъсване на предмишнична артерия, а В.Д. - огнестрелна рана в областта на коремната стена и кухина с лезия на напречното дебело черво и засядане на метален проектил в задстомашната жлеза. Налице е пряка причинна връзка между деянието и настъпилия резултат.

По безспорен начин е доказана обективната и субективната страна на престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, както и авторството му в лицето на подсъдимият Д.Д.. От съдебно-балистичната експертиза се установява, че изстреляната на местопроизшествието гилза е от представеният за изследване и иззет от подсъдимият саморъчно изработен пистолет.

Назначените по делото съдебно-медицински експертизи на пострадалите-В. и Н. Д. заключават, че по механизъм уврежданията им отговарят да бъдат получени от изстрел с инкриминирания пистолет. Авторството на престъплението се доказва от обективните и безпротиворечиви показания на пострадалите и от косвените доказателства-показанията на семейство М. и полицейските служители Д. и С.-всички по несъмнен начин установяват елементите от престъпния състав на деянието по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

От субективна страна, подсъдимият е действал умишлено, при пряк умисъл относно пострадалия Д. и при косвен умисъл за убийството на пострадалата В.Д.. Умисълът се извежда от поведението на подсъдимия непосредствено преди деянието, начина на извършването му, средството с което е извършено, мястото на нараняванията и пр. На първо място, психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието е било повлияно от алкохола, който отслабвайки нравствените му и етични задръжки, както и коригиращите личностови ценности, е улеснил последващото му поведение-заканил се, че след семейния скандал ще „чисти” всички и отишъл при съседите си, позвънял на вратата и след като те се показали той стрелял по тях, повлиян и от предварително влошените отношения с тях. В момента на извършване на деянието не е отчетена промяна в съзнанието, ориентацията и в психичните изживявания на подсъдимия. Не са установени и болестни /психопатологични/ компоненти в мотивацията и механизма на поведението му по време на деликта. Предвид така формираното съзнание и психическо състояние на подсъдимият, съдът извежда извод, че от волева страна произведения от подсъдимия изстрел е осъществен съзнателно и целенасочено срещу пострадалия Н.Д.. За това говори установеното му гневно поведение и последователността на действията му. Тръгвайки надолу по стълбите към дома на семейство Д., подсъдимият взел със себе си заредено огнестрелно оръжие. Пистолетът, с който е произведен изстрелът е саморъчно направено огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба с ловни патрони и е годно да произведе стрелба. Изпълнителното действие е осъществено чрез физическо въздействие върху организма на пострадалите, което е от естество да предизвика тяхната биологична смърт. За умишленото умъртвително намерение на подсъдимия се съди и от гневната му реплика “ще има още некролози”, изречена непосредствено след отварянето на вратата от пострадалият Д. и преди произвеждане на изстрела срещу него от изключително близко разстояние от около 2м. Ако подсъдимият не е желаел, респективно допускал прострелването на пострадалите, той не би стрелял в такава опасна близост за тях. Неговият умисъл се извежда от оръдието - огнестрелно оръжие, с което е действал и начина на действие- от изключително близко разстояние. Въпреки, че е произведен само един изстрел подсъдимият е съзнавал, че на предна линия е бил съпругът Д. и в непосредствена близост зад него наполовина се е показвало тялото на неговата съпруга. По този начин, той е предвиждал сигурното причиняване на смъртта на Н.Д. и пряко е целял нейното настъпване. В съзнанието му е съществувала представа и за това, че стреляйки еднократно в Д. с ловен патрон, би могъл смъртоносно да засегне и съпругата му В.Д., т.е. предвиждал е възможното, евентуално настъпване и на нейната смърт, но се е отнесъл безразлично към този резултат. Умисълът му за убийство се потвърждава и от факта, че изстрелът е произведен в такива области от човешкото тяло, в които могат да се засегнат жизнено важни органи, което да доведе до летален изход и за двамата пострадали - в областта на лакътя на Д., в опасна близост с гръдния кош, като част от сачмения сноп е попаднал в коремната стена и кухина на В.Д., а металният проектил е заседнал в задстомашната й жлеза.

Формирането на вината на подсъдимия е била провокирана и от убеждението, че пострадалите са сигнализирали на полицията за възникналият със съпругата му семеен скандал два дни преди инцидента, което се установява от свидетелските показания на семейство Д. и тези на полицай Д.П..

Налице е довършен опит за убийство, тъй като от установените фактически обстоятелства се вижда, че умъртвителното деяние е осъществено, но не е настъпила смъртта на жертвите, поради независещи от подсъдимия обстоятелства-затварянето на вратата от пострадалите.

Съдът не възприема поддържаната от защитата на подсъдимия в лицето на адв.С. квалификация за извършеното деяние по чл.129 ал.2 от НК-умишлена средна телесна повреда по отношение на двамата пострадали. Престъплението по чл.129 ал.2 от НК предпоставя изпълнителното деяние по своя характер обективно да е насочено към причиняване на телесна повреда. Определящо е психическото отношение на дееца към съответния резултат и обективната страна на поведението му: характера, насоката и силата на престъпното деяние, способа на неговото извършване, използваните за тази цел средства, областите на човешкото тяло, които са засегнати, както и причинените преки телесни наранявания.

В настоящия случай, подсъдимият се е насочил към изпълнение на инкриминираното деяние с ясно изразената цел за „още некролози”, използвал е саморъчно направено оръжие заредено с ловни патрони и годно да произведе изстрел, стрелял е от близко разстояние/около два метра/ с насоченост в жизнено важни части от телата на пострадалите. Причинени са тежки огнестрелни рани: за Н.Д. в областта на горен десен крайник, в изключителна близост до гръдния кош, където се намират жизнено важни органи, а за В.Д. - в гръдната кухина, засягането на която може да доведе до прекъсване на основни животоподдържащи функции. Подсъдимият е демонстрирал поведение на решителна готовност да довърши целения замисъл за убийство.

Тези обективни данни за поведението на подсъдимия Д. при причиняване на описаните по-горе телесни увреждания дават основание настоящата инстанция да заключи, че извършителят е съзнавал неизбежното, респективно възможно настъпване на смъртта и на двамата пострадали и е желаел, респективно допускал настъпването на смъртния резултат. Предвид на това, следва да бъде направен изводът, че Д. е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК /при пряк умисъл за Д. и при евентуален за Д./ а не - престъпление по чл. 129 ал.2 от НК. Поради това, направеното възражение от страна на процесуалния представител на подсъдимия за извършване на преквалификация на повдигнатото на Д. обвинение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Срещу подсъдимият се поддържа обвинение и по чл.339 ал.1 от НК за това, че за времето от 2008г. до 29.10.2008г. е държал саморъчно направено огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба с ловни патрони калибър 12 и боеприпаси за него-5 бр. ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение.

Настоящият съд намира така повдигнатото обвинение за доказано, в частта, в която подсъдимият е обвинен, че на 29.10.2008г. е държал саморъчно направено огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба с ловни патрони калибър 12 и боеприпаси за него-5 бр. ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение. Това се доказва безспорно от свидетелските показания на пострадалите и от тези на полицая Д.Д. заловил подсъдимият на инкриминираната дата и намерил в него незаконното оръжие заедно с патроните в него. Косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза са и показанията на полицая С.Н., в които той установява факта на намиране на инкриминираното оръжие у подсъдимия от негови колеги при издирването на подсъдимия вечерта след инцидента. Към доказателствения материал в тази насока се приобщават и протокола за личен обиск на подсъдимият и протокола за доброволно предаване, в който е обективирано, че от същият е иззето незаконно притежаваното оръжие и пет броя ловни патрони. За държането Д. не е имал надлежно разрешение, съобразно режима въведен със ЗКВВООБ. Съхранил го е в дома си и с него е извършил тежко престъпление против личността. От субективна страна е действал умишлено, при пряк умисъл.

Недоказано се явява обвинението на прокуратурата подсъдимият да е държал саморъчно направено огнестрелно оръжие и пет броя ловни патрони без разрешение за времето от началото на 2008г. до 28.10.2008г. По делото липсват както преки, така и косвени доказателства установяващи по несъмнен начин състава на така повдигнатото обвинение за посочения инкриминиран период. Резултатите от проведеното разследване на досъдебното производство и тези от съдебното следствие пред първоинстанционният съд предопределят в крайна сметка ***, че така повдигнатото фактическо обвинение почива изцяло на предположения, които по силата на чл.303 ал.1 НПК не могат да залегнат в осъдителна присъда.

При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Д.П.Д. за виновен в извършени престъпления по чл. чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 НК и по чл.339, ал.1 от НК, като същевременно го призна за невинен в това опита за убийство по отношение на В.Д. да е извършен при пряк умисъл, както и да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение за времето от началото на 2008г. до 28.10.2008г. и го оправда по тези обвинения.

При индивидуализацията на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 НК, отчете от една страна отегчаващите обстоятелства - високата степен на обществена опасност на извършеното престъпно деяние против живота, което е едно от най-тежките посегателства срещу личността, чиито непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи непрекъснатост на човешкия живот, а техен предмет-прокламираното право на живот, факта, че извършителят е действал под въздействие на алкохол, допълнително отслабил волевите му задръжки, а така също и лошите му характеристични данни и обстоятелството, че не се ползва с добро име сред съседите си. От друга страна, съдът съобрази смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия, повишена избухливост, като фактор, улесняващ поведението му, напредналата му възраст - същият е на 78 години, с влошено здравословно състояние. От съдебно-медицинската експертиза се установява, че същият страда от тежки заболявания, прогнозата за които е песимистична, същите са с прогресивен характер и в бъдеще се очаква влошаване на състоянието му. Налице е освен това признание, дълбоко и искрено съжаление за случилото се, което е доказателство за това, че все пак осъзнава вината си и има критично отношение, както към собственото си поведение и постъпки, така им към настъпилия общественоопасен резултат. Съдът съобрази и обстоятелството, че макар и да се касае до довършен опит за убийство, все пак преследваният от дееца резултат не е настъпил, т.е. налице е недовършено престъпление, като на пострадалите са причинени увреждания с характера на средни телесни повреди.

Напредналата възраст и тежкото здравословно състояние на подсъдимия, съдът прецени като две изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, като прие, че поради тях и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимия, при което определи наказанието му в хипотезата на чл. 58 б.”а”, вр.55 ал.1 т.1 НК в размер на пет години и шест месеца „лишаване от свобода”.

При определяне вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 339 ал.1 НК се отчетоха като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че оръжието е предадено доброволно, както и възрастта и влошеното здравословно състояние на дееца. От друга страна степента на обществена опасност на деянието и това, че незаконно държаното оръжие и боеприпаси са послужили за извършването на тежко престъпление против личността на гражданите се отчетоха като отегчаващи обстоятелства. Съобразявайки гореизложеното, съдът наложи на подсъдимия при условията на чл. 54 НК и при превес на смекчаващите вината обстоятелства наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, с което намира, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 от НК.

Тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, по силата на чл. 23 ал.1 НК съдът групира наложените за тях наказания, като определи общо най-тежко наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода. Съдът прие, че така определеното общо наказание, следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим, съгласно чл.61 т.2 ЗИНЗС, в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60 ал.1 ЗИНЗС. В случая, както с оглед размера на наказанието, така и за постигане целите на чл.36 от НК, е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК. Още повече, че макар и при подсъдимия да са налице множество здравословни проблеми-доброкачествено заболяване на простатата; ограничено стеснение на пикочен канал; деформираща двустранна коксартроза и гонартроза, както и възрастови изменения в костно-ставния апарат и простатната жлеза, довели до затруднено придвижване с помощни средства, към настоящия момент той не страда от тежко основно заболяване и състоянието му не изисква специални грижи и наложителни медицински интервенции, които да са несъвместими с условията на затвора, видно от заключението на назначената в съдебната фаза комплексна СМЕ и устните разяснения на експертите в съдебно заседание.

Тъй като в конкретния случай спрямо подсъдимият е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна предварителното му задържане за периода от 31.10.2008г. до 19.01.2009г.

За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети граждански искове за неимуществени вреди от името на Н.Х.Д. против Д.Д. в размер на 30 000 лева и от името на В.М.Д. за 30 000 лева.

Искът предявен от Н.Д. е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е основателен. Установено е безспорно, че са налице действителни неимуществени вреди, които пострадалият Д. е търпял като последица от противоправното деяние на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат – страх, ужас и болка при прострелването, които са съпътствали и хирургичните интервенции и проведеното лечение. Нарушена е основната функция на засегнатия крайник поради липса на сетивност в зоната на лакътния нерв. Подлежал е на пластична операция. Причинено му е разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и трайно затруднение движенията на горен десен крайник. Експертът поддържа, че към настоящия момент хватателните функции на ръката не са възстановени в пълен обем. Същевременно се отчете и факта, че не са констатирани сериозни последици за пострадалият крайник, които да доведат до невъзможност да бъде използван или това да става със значителни затруднения и болки. След хирургичните и медицински интервенции пострадалият е изписан със спокойна рана, без данни за инфекция и кожен дефект и функцията на лакътния нерв е запазена. Ето защо съдът уважи иска в размер на 10 000 лева, който по изложените съображения е в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установеното съответствие между резултат и извършеното от дееца. Искът в останалата част до пълния размер от 30 000 лева се отхвърли като неоснователен и недоказан. В полза на Н.Д. се присъдиха и направените от него разноски в размер на 550 лева.

Гражданският иск по чл.45 от ЗЗД на В.Д. за претърпени неимуществени вреди също се явява основателен. Вследствие на неправомерното деяние пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, идентични с тези на пострадалия й съпруг, но с различна насоченост. Същата е приета за лечение с увредено общо състояние и бледа кожа. Претърпяла е болки и страдания от оперативна намеса за изваждане на попадналите сачми в коремната й стена и кухина и металният проектил попаднал в задстомашната й жлеза. Отстранен е жлъчният й мехур поради едемнохеморагичния панкреатит и хидропс. Наложително е за в бъдеще да спазва хранителен режим. Причинено й е разстройство на здравето временно опасно за живота с продължителен оздравителен период. Отчетено е и обстоятелството, че след проведените хирургични намеси състоянието на Д. се е подобрило, оперативната рана е заздравяла първично и е изписана в добро общо състояние. Пострадалата е страдала от предходно заболяване на жлъчния мехур/хронично възпаление/, което е било обострено към момента на хирургичната намеса. От данните по делото е установено, че не е имало големи разкъсвания, които да налагат оперативно отстраняване на органи. Такава опасност не съществува и към настоящия момент. При отчетените обстоятелства, съдът уважи иска в размер на 10 000 лева, който по изложените съображения е в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установеното съответствие между резултат и извършеното от дееца. Искът в останалата част до пълния размер от 30 000 лева се отхвърли като неоснователен и недоказан. В полза на В.Д. се присъдиха и направените от него разноски в размер на 550 лева.

На основание чл. 53 ал.2 б.”б” НК съдът отне в полза на държавата 1бр.самоделно направено оръжие 12 калибър и 5 бр. ловни патрони 12 калибър, поради забрана от закона за притежаването им без спазване на уредения разрешителен режим.

Съдът постанови веществените доказателства кухненски нож и въздушен пистолет да бъдат върнати на подсъдимия.

По отношение на веществените доказателства 8 бр.гилзи, 2бр. хартиени плика със сачми, гилзи, концентратор и плик с биологична течност съдът прие, че следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, поради липса на стойност.

В тежест на подсъдимия Д.П.Д. се възложиха направените по делото деловодни разноски в размер на 2789 лева и такса върху уважените граждански искове в размер на 800 лева.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН: