Мотиви на Присъда №4/25.03.2015год., постановена по н.о.х. дело №273/2014год. по описа на Окръжен съд гр.Перник

С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинения против Д.Т.М. *** по чл. 343 ал.3, предл. Последно, б.”б”, предл. І-во, във вр. ал.1, б.”в”, предл. І-во, във вр. чл.342 ал.1, предл. ІІ-то от НК за това, че на ***** г. в ***** – пред *****, при правление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес 190 Е”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата /не е изпълнил задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП – като водач на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека не е намалил скоростта или спрял и не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци; при избиране на скоростта на движение превишил стойността на скоростта на движение в населено място, като се е движел със скорост от 64 км /ч ,при разрешени 50км/ч – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на И.С.Р.. ***, настъпила на ***** год., като деянието е извършено на пешеходна пътека.

В наказателното производство като частни обвинители са били конституирани лицата И. И.Р. и Г.С.Р., като наследниците на починалият И.С.Р...

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. П. поддържа повдигнатото обвинение по чл. 343 ал.3, предл. Последно, б.”б”, предл. І-во, във вр. ал.1, б.”в”, предл.І-во, във вр. чл.342 ал.1, предл.ІІ-то, като пледира след като подсъдимият бъде признат за виновен, съдът да му определи наказание „Лишаване от свобода” в размер от три години, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Прокурорът прави искане да бъде приложена и разпоредбата на чл.343г, във вр. чл.343 от НК, като подсъдимият бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Частните обвинители, чрез своя процесуален представител поддържат повдигнатото обвинение и молят съда да наложи справедливо наказание, което да постигне целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на чл.343 от НК, така и по отношение на наказанието по чл.343г от НК.

Подсъдимият изразява съжаление за случилото се.

Защитата на подсъдимия в пледоарията си развива доводи за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което прави искане съдът да определи размера на наказанието под предвидения минимум в закона, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. По отношение на лишаването от право на подсъдимия да управлява МПС, защитата пледира съдът да вземе в предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и най-вече, че се касае за дейност, която е свързана с професията на подсъдимия.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

Подс. Д.Т.М. e правоспособен водач на МПС от ****год. и като такъв е санкциониран многократно за нарушения по ЗДП с влезли в законна сила наказателни постановления, при което преобладаващите наказания са за управление на МПС с превишена скорост. Подсъдимият е управител и едноличен собственик на капитала на „Д.” ЕООД *****, има добри характеристични данни по местоживеене, не е осъждан и има две деца - Н.Д. М., род. на *** год. и М.Д.М., род. на *** год., за които се грижи заедно с тяхната майка, с която живее на съпружески начала в ******.

На **** год., около **** часа, подс.М. управлявал л.а. марка „Мерцедес 190Е” с рег.№**** по *****, в посока центъра на града. В района на блок № **** се намира пешеходна пътека, за което е бил поставен и пътен знак със специално предписание Д 17 – „пешеходна пътека” и поставена напречна пътна маркировка М 8-1-„пешеходна пътека”. Ограничението на скоростта е 50 км/ч, тъй като се касае за населено място, като са поставени в района и предупредителни пътни знаци от ППЗДП – А 13 – „изкуствени неравности по платното за движение” и А 19 – „Деца”.

Приближавайки пешеходната пътека, при описаната по – горе обстановка, подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 64 км/ч, в лявата пътна лента. Платното за движение, по което се е движел подсъдимият, било еднопосочно, с две пътни ленти с широчина 3,9 метра на дясната и 3,8 метра на лявата пътна лента. Същото е разделено от насрещното платно за движение със затревена разделителна линия, с широчина 2,90метра.

По същото време, от ляво на дясно, по посока на движението на автомобила на подсъдимия, пострадалият И. Р. предприел пресичане на улицата, движейки се по пешеходната пътека. Именно там е бил ударен с предната лява част на автомобила на подсъдимия М.. В резултат на удара, е последвало „покачване” на пострадалия върху предния капак на автомобила, удар в предното панорамно платно и последващо носене и изхвърляне на тялото върху разделителната площ между двете пътни платна за движение.

Шума от спирачките на автомобила и настъпилия удар били чути от св. Н.С.. Същият погледнал в посока на шума и видял човешко тяло във въздуха, което паднало върху разделителната ивица, в тревната площ. Свидетелят веднага се отправил към мястото и установил, че лек автомобил, марка „Мерцедес” е бил спрял малко след пешеходната пътека, на около четири метра от пострадалия. На автомобила било счупено предното стъкло – хлътнало навътре, а пострадалият имал счупен крак и наранявания по лицето. Водачът на автомобила се приближил и двамата обърнали пострадалия да легне на страни. Свидетелят С. се обадил на телефон 112 и след около 5-10минути пристигал автопатрул на 02 РУ „П” П. – св.И.Т., св.Р.И., св.Н.С., служители на КАТ - св.В.С., св.П.С. и линейка на ЦСМП.

Пострадалият Р. бил закаран и настанен в МБАЛ”Р.А.” гр.П.. При прегледа било установено, че е в шоково състояние, психомоторно възбуден, невъзможен словесен контакт, наранявания в областта на главата, гърба и двете подбедрици.

От приетото заключение на вещото лице д-р С. по изслушаната съдебно медицинската експертиза, се установява, че причината за смъртта на И.С.Р. е в резултат от съчетана черепно – мозъчна и гръдно-белодробна травма. Настъпилата смърт е в пряка причинно следствена връзка с травматичните увреждания, получени в резултат на настъпилото ПТП с участник подсъдимия. Според вещото лице, локализацията на уврежданията дава основание да се приеме, че към момента на удара от автомобила пострадалият е бил прав и удара на автомобила е бил от към дясната страна на тялото. Счупването на подбедриците отговаря да е причинено от удар с бронята на автомобила, а останалите увреждания са получени при последващо качване върху капака на автомобила и последващото падане върху терена.

На подсъдимия и на пострадалия била взета кръвна проба за употреба на алкохол. Видно от протоколите за химическа експертиза, в кръвта на същите не е било установено наличие на алкохол.

Пътните и метрологични условия били нормални – прав пътен участък, суха асфалтова настилка, без дефекти, изкуствено осветление, позволяващо надлъжна видимост повече от 150метра в двете посоки. Видно от Писмо изх.№***** год. на Община П., с придружаващо го Писмо от „Е. П. Д.” ЕООД П., в периода **** год. до *** год. няма постъпили сигнали и данни за неработещо улично осветление в района на блок ***, намиращ се в ****, а режима на работа на *** год. на уличното осветление е бил нощен, с включване в 18,55 часа и угасване в 6,14 часа. По делото като доказателство е приет отговора на БАН НИМХ Филиал К., видно от който средноденонощната температурата на **** год. е била 10,6 градуса, при максимална дневна 18,5 градуса и минимална дневна 3,0 градуса. Времето е било ясно, състоянието на почвата суха и има атмосферно явление слана от сутринта. Продължителността на деня е 12 часа и 11 минути.

Според заключението на вещото лице В. по изслушаната и приета автотехническа експертиза, подсъдимият М. е имал възможност да от техническа гледна точка, чрез екстремно спиране, при движението си със скорост 64 км/ч, да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването на ПТП, но това не е станало поради закъснялата реакция на водача /над 5 секунди/. Вещото лице е категорично, че мястото на удара е с координати надлъжно на 15 метра от ориентира, т.с. малко след средата на пешеходната пътека по дължина на платното и напречно на около 1,4 метра в дясно от крайната лява част на платното за движение. Според вещото лице е налице следния механизъм на настъпване на ПТП : автомобилът на подсъдимия се е движел по **** в лявата лента с посока на огледа и скорост 64км/ч. На пешеходната пътека пред бл.11, от ляво на дясно, пресича пешеходец като първо преминава платното за движение към м.”Л.”, т.с. в посока обратна на посоката на огледа, след това през разделителната линия на двете платна за движение и навлиза на платното за движение в посока центъра /посоката на огледа/.

В съдебната фаза е допусната и допълнителна медико – автотехническа експертиза, изслушана от съда и чието заключение е прието. Видно от същото скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била 66 км/ч, опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес” при конкретните пътни условия и скорост от 50км/ч е 35,52метра. Вещите лица са установили, че изградените мантинели, преди и след пешеходната пътека не позволява пресичане на разделителната ивица между платната, извън маркираната пешеходна пътека, без тяхното прескачане, каквото не е установено в производството по делото. Вещите лица са дали заключение, че ако подсъдимият е управлявал МПС /при път на пешеходеца 1,4 метра/, движел се е със скорост по ниска или равна на 49,14км/ч, същият е имал техническата възможност да спре автомобила на разстояние 1 метър преди мястото на удара или по – голямо такова. Конкретизиран е и механизма на настъпване на удара, а именно че първоначалния контакт е между бронята на автомобила и дясната подбедреница, като кракът най-вероятно е стъпил на земята и е последвало счупване на около 35 см от петата. Последвал е удар в левия крак, чиято голямопищялна кост е счупена на разстояние 25 см. От петата, тъй като най-вероятно кракът е бил повдигнат. Последвало е падане на тялото върху предния капак на автомобила и най-вероятно са настъпили счупванията на дясна седалищна кост и счупване на от първо до пето ребро включително в дясно, по външна ключична линия. Главата на пострадалия с долната си част е стигнала предното панорамно стъкло, от което то се счупва с овална форма и настъпват описаните рани в дясната слепоочна част на челото. След последния удар, тялото е отхвърлено в ляво от автомобила и при падане на настилката е настъпило счупване на от четвърто до десето ребро, включително по средна лопатъчна линия в ляво.

Подсъдимият не е пожелал да дава обяснения по обвинението, като изразява съжаление за случилото се и заявява, че е направил всичко след това за лечението и възстановяване на пострадалия, включително финансови средства във връзка с неплатени здравни осигуровки на пострадалия и консултиране с лекар специалист. Тези негови обяснения се потвърждават от частните обвинители – св. И. И.Р. и св. Г.С.Р..

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена като взе предвид частичните обяснения на подс.М., от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени по – горе в мотивите, както и от приложените по делото писмени доказателства и изготвените съдебните експертизи.

Така събраните доказателства не си противоречат едно на друго, взаимно си кореспондират и допълват.

При така установената и възприета фактическа обстановка, Окръжният съд направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Нормите на чл.342 и сл. НК са бланкетни норми и подсъдимият може да отговаря само и единствено, когато виновно и съзнателно са нарушени конкретни норми, визирани в ЗДвП и ППЗДвП и последвалата в случая смърт да е в пряка причинна връзка с тези нарушения.

На **** год. подсъдимият М. е бил водач на МПС. Като такъв той е бил длъжен да се съобразява и спазва правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което той не е сторил, тъй като при приближаване на пешеходна пътека не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял и не е пропуснал преминаващи по нея пешеходец – пострадалия Р. /чл.119, ал.1 от ЗДвП/ и че при избиране скоростта си на движение е превишил разрешената такава в населени места от 50км/ч като се е движел със скорост от 64км/ч /чл.21, ал.1 от ЗДвП/. Допуснатите нарушени на ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП на пешеходна пътека, при което са последвали наранявания на пострадалия Р., довели по – късно до настъпването на неговата смърт на **** год.

С оглед на посоченото, съдът прие че подс.М. е осъществил от обективна страна признаците на състава на чл.343, ал.3, предл.І-во, б.”б” предл.І-во, във вр. ал.1 буква „В”, предл.І-во, във вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и го призна за виновен по така повдигнатото обвинение.

От субективна страна, подс.М. е действал при непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причини за извършване на престъплението – незачитане правилата за движение по пътищата, а именно не е намалил скоростта при приближаване на пешеходната пътека и в случай на необходимост не е спрял при възникнала опасност за движението – пешеходец, пресичащ пътното платно на пешеходната пътека, както и управлението на ПТП със скорост над допустимата за населено място.

Като смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства се прие изразеното от подсъдимия съжаление за настъпилия вредоносен резултат, чистото съдебно минало, поведението му след инцидента, включващо заинтересованост за пострадалият и в болничното заведение до неговата смърт, семейното му положение, добрите характеристични данни.

Други отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени, освен констатацията по – горе за наложените санкции по административен ред за нарушения по ЗДвП.

С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най- вече с оглед личната за подсъдимия превенция, за неговото поправяне и превъзпитаване, съдът му наложи наказание “Лишаване от свобода” за срок две години.

При определянето на размера на наказанието, съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Подс.М. не е осъждан, обстоятелството че работи, семейното му състояние, а също така добрите характеристични данни по местоживеене, раждането на второто му дете месеци след деянието, поведението му след деянието, отношението към извършеното. Така посочените смекчаващи вината обстоятелства, при наличие на едно отегчаващо такива – броя на санкциите по административен ред за нарушение по ЗДвП, мотивира съдът да приеме че в случая е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и определи наказанието под най-ниския предел, предвиден в чл.343, ал.3, б.”б” от НК, където е предвидено наказание от три до десет години „Лишаване от свобода”.

Пернишки окръжен съд приема, че за постигане целите на наказание и най- вече за поправяне на подсъдимия, той не следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода”, при наличие на кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а именно: подсъдимият не е осъждан за деяние от общ характер, определеното наказание по настоящото дело е в размер на две години. С тези съображения, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При изложеното по-горе и предвид императивната разпоредба на чл. 343 г, вр. чл. 343а, вр чл. 37 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две година. При определяне на този размер на това наказание, съдът се съобрази както с посочените по горе смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелство, така и с константната съдебна практика относно обстоятелството , че наказанието „Лишаване от право на управлява МПС” не може да бъде с по – малък срок от наложеното наказание „Лишаване от свобода”, макар и отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР – П. 02 РУ”П” сумата в размер на 357,63 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство, а в полза на ОС П. сумата в размер на 700лв.,представляваща направени разноски в съдебната фаза на наказателното производство.

Като взе предвид приложеното и в този смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: