Решение по дело №970/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2032
Дата: 30 октомври 2017 г. (в сила от 28 декември 2017 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20171100900970
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                                    Гр.София, 30.10.2017 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, VІ - 11 св,     в  закрито съдебно заседание на  двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д. № 970 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Предявена е молба с правно основание чл. 625 и сл. ТЗ.

            Молителя А.Б.П. с ЕГН ********** е поискала от съда да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството ответник „Д.У.Б.“ ЕООД. Твърди, че е работила при ответникът по трудово правоотношение, като съответно от м.февруари 2016г. работодателя й е започнал да й заплаща трудово възнаграждение със закъснение, като последно и е заплатена част от възнаграждение за месец май от 500 лв. през м.август 2016г. . Прекратила е трудовото си правоотношение по чл. 327,т.2 от КТ и на 9.11.2016г. и е връчена заповед, за дължими й суми от страна на ответника , както следва :

-         21 245.87 лв. раб.заплата за периода юни-октомври вкл.

-         2 534.57 лв. по чл.224 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г.

-         4 224.29 лв. по чл.221,ал.1, КТ обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

     Твърди също така, че от работодателя е получила служебна бележка за трудовото й възнаграждение през 2016г. общо в размер на 48 166.11 лв. , което твърди също, че не й е заплатено. Твърди, че на 10.11.2016г. собственика е продал дяловете си на управителя на дружетвото. Ищцата твърди, че е поискала и е получила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а от друга страна управителя на ответника е започнал да разпродава имуществото на ответното дружество. На 25.11.2016г. е продал 100 % от капитала на фирма Ф.Ф.БГ ЕООД и от тогава не извършва реална дейност. След получаване на изпълнителен лист за вземанията си ищцата твърди, че е образувано изпълнително дело пред ЧСИ Р.М.,  като размерът на задълженията са в следния размер - главници - 16,897.16 лв, неолихвени вземания - 635.00 лв, лихви към главниците - 633.65 лв., разноски по изп.дело - 1,100.00 лв., разноски по гр.дело – 1,550.64 лв., такси по чл. 79 от ЗЧСИ – 1,926.79 лв. Твърди, че по изпълнителното дело не се установява налично имущество и финансови средства на дружеството. Предвид на това ищцата намира, че ответно дружество от м.02.2016г. изпитва финансови затруднения и съответно е неплатежоспособно. Изводът прави от подробно проучване по ИД №142/2017г., според което длъжникът няма имущество, с което да удовлетвори вземането й.

            Ответникът не взема становище по иска.

            Съдът, като взе в предвид становището на страните, и представените доказателства намира за установено следното:

            От представените по делото писмени доказателства – заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 02 от 01.11.2016г., служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, изпълнителен лист издаден въз основа заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.10.16г. се установява, че ищцата има неиздължени вземания от страна на ответника от трудово правоотношение в размер на главницата от 16 897.16 лв., мораторна лихва от 635 лв. и разноски. Твърди и от доказателствата се установява, че вземанията на ищцата произтичат от трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, а не от търговска сделка. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил сумите, което обаче същият не е сторил в настоящото съдебно производство.

            По делото е приета съдебно – икономическа експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентна и обективно изготвена, се установява, че дружеството ответник има представени финансови документи пред НАП и публикуван ГФО само за 2015г.Собствения капитал на дружеството е отрицателна величина и същото е декапитализирано, работи със 100% привлечен капитал. Ответното дружество към 31.12.15г.  Дружеството през 2015г. е отразило задължения към финансови предприятия – 15 х.лв., задължения към доставчици и клиенти – 7 хил.лв., др. задължения – 39 х.лв., в т.ч. към персонала 6 х.лв.,осигур.задължения – 5 хил.лв., дан.задължения – 1 х.лв. Доколкото вземанията на ищцата са за 2016г. съответно същите не могат да са отразени в ГФО за 2015г., а предвид, че вещото лице не е допуснато до счетоводството на ответника, то съответно същото не е установило дали вземането на ищцата е осчетоводено при ответника. Коефициентите за ликвидност – обща,бърза, незабавна и абсолютна са под единица и показат, че дружеството не притежава достатъчно краткотрайни активи за да покрие текущите си задължения и не е в състояние да покрие бързи плащания на краткосрочните си задължения, нито е в състояние да покрива краткосрочните си задължения с наличните парични средства и краткосрочни финансови активи. Вещото лице не е установило дружеството да погасява свои задължения, нито на коя дата е извършило последното си плащане по търговска сделка. 

            При така установените фактически обстоятелства съдът намира молбата за обявяване дружеството в несъстоятелност, откриване производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността му за неоснователна. За да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо търговец по искане на кредитор, законът изисква този кредитор да установи, че има взимане спрямо длъжника основано на търговска сделка. В конкретният случай ищеца установява, че има вземане спрямо ответника в твърдените в молбата размери, но самата тя не оспорва, че това вземане не произтича от търговска сделка, а от трудов договор, въз основа на който между страните е възникнало трудово правоотношение. След като не е налице вземане от търговска сделка, то и ищцата не се явява материално правно легитимирана да претендира откриване производство по несъстоятелност спрямо ответното търговско дружество. Искът с правно осноание чл.625 от ТЗ следва да се отхвърли като неоснователен.

съдът намира, че тези вземания не произтичат от търговска сделка. Лицето А.Б.П. има трудово правотношение с „Д.У.Б.“ ЕООД.

            От  молителя разноски не се претендират и не му се следват.

            Водим от горното съдът

                                               Р      Е     Ш     И     :

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата предявена от А.Б.П., ЕГН **********,*** срещу „Д.У.Б.“ ЕООД, ЕИК  ********** със седалище ***, с която се иска да се обяви неплатежоспособността на ответникът и се открие производство по несъстоятелност , на осн.чл.625 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :