РЕШЕНИЕ
№
591
гр.
Пловдив, 09.03.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР
МИТРЕВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Костадин Паскалев, като
разгледа КАНД №17 по описа на съда
за 2020 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.И.П. ЕГН********** *** против Решение
№1987 от 31.10.2019 г., постановено по АНД № 4984/2019 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, ХХIV наказателен състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-005782/21.06.2019г.,
издадено от Началник група в сектор
Пътна полиция при ОДМВР- Пловдив,с което на същият за административно нарушение
на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер
на 150.00 /сто и петдесет/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно
събраните доказателства и не е изяснил в пълнота обективната истина относно
авторството. Същевременно е изложил и съответните съображения, с които счита,
че от негова страна не е осъществено вмененото му административно нарушение, а
привличането му към административно- наказателна отговорност касае съществено
нарушение на проведения административно- наказателен процес. Излага становище
по събраните гласни и писмени доказателства, които според него дават основание за отмяна на
атакувания административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и на потвърдения с него административен правораздавателен акт. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.П.,
който поддържа касационната жалба. По същество излага становище в подкрепа на основанията
за отмяна на съдебното решение и за незаконосъобразността на обжалваното НП. Не
претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция
не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно
призован, не изпраща представител и не взима отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Е.И.П. срещу процесното НП с искане да бъде отменено поради
съществени нарушения на административно
наказателното производство, свързани с определянето му като нарушител за
вмененото му административното нарушение, с което е посочил, че се нарушават
неговите права на защита. НП е било издадено на основание АУАН с бл.№199167/25.05.2019г
по установеното административно нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, обстоятелствата
по което са се изразили в това, че на 25.05.2019г. около 15.20 часа в гр.Пловдив
на кръстовището на бул. „6 септември“ с ул.“Владивосток“, при управление на
товарен автомобил „Пежо 508“ с рег.№РВ****КР, собственост на „П. комерс 2006“ЕООД, ЕИК***** навлиза и преминава на
забранителен сигнал на светофара /червено/, при работеща в нормален режимна
работа светофарна уредба, като създава опасност за другите участници в
движението. Посочено е, че водачът е сам в автомобила. Съставеният АУАН е
подписан от нарушителя с възражението, че не е съгласен посочената мярка, а е
преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, което ще свидетелстват хората
в колата зад него. АУАН е предявен на нарушителя, който представил и писмено
възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. След проверка на изложените в него
обстоятелства е било
издадено и процесното НП, с
което е определена и наложена санкция в размер на 150.00 лева. За да потвърди така
издаденото НП районният съд е приел, че
в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
касаещи изпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е дадено
коректно, ясно и несъмнено описание на обстоятелствата, при които е осъществено
административното нарушение. Посочил, че даденото описание на обстоятелствата
по извършеното административно нарушение, както и показанията на разпитания в
съдебното производство актосъставител дават възможност
да се направи извод относно съставомерността на
извършеното деяние, механизма на осъществяването му и неговия автор, като
липсват основания, които да изключват тази изяснена причинно- следствена връзка
и да ограничават правото на защита на нарушителя. В тази връзка не кредитирал частично
показанията на свидетелите К.В.и В.П., които сочели на обстоятелства,
изключващи виновни поведение за нарушителя. За да не приеме същите в тази им
част, той извършил анализ на всички събрани гласни и писмени доказателства, от
които направил извод, че те не са израз на онази необходима достоверност, за да
обосноват изключване на административно – наказателната отговорност на
нарушителя П.. По тези мотиви направил
извод, че обжалваното НП в тази си част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за
установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени
на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената
съдебна практика. За да потвърди атакуваното
пред него наказателно постановление, районният съд законосъобразно е приел, че
по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административно – производствените правила, свързани с описание на
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съобразно
правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при описание на обстоятелствата, които
касаят извършеното нарушение, следва ясно и недвусмислено да бъде изяснен
въпросът кои обстоятелства водят до съставомерното
поведение на нарушителя. Липсват неяснота, непълнота и липса на конкретни факти,
които касаят административното нарушение и които да водят до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Не е налице съществен порок на проведеното
съдебно производство и на административно наказателния процес, водещ до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Липсват и основания да се приеме, че контролните
органи не са изпълнили административните си задължения по смисъла на чл.40 ал.1
и чл.52 ал.4 от ЗАНН. Само един свидетел, който е очевидец на нарушението,
посочено в съставения АУАН, не е съществено процесуално нарушение и е
достатъчно основание, което да обоснове извод за неговото установяване. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2
изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Фактическите констатации
и правните изводи на първоинстанционният
съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Наведените в касационната
жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са
несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №1987 от 31.10.2019 год., постановено по АНД № 4984/2019 година по опис
на Районен съд – Пловдив - ХХIV наказателен
състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.