РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. С. , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „М-Н” ЕООД, ЕИК ** и седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„О.” № 21А, представлявано от управителя си Х.А.К. обжалва Наказателно постановление
№ 01-2600/6473 от 09.12.2020г., издадено от Изп.директор на ДФ „Земеделие“, с което му е
било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на по 1000 /
хиляда / лева за извършени 6 бр. нарушения по чл.55б, ал.5, изр.първо от Закона за
прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския
съюз. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването
на акта и НП.
Ответникът – ДФ „Земеделие“, надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо него- гл.юрисконсулт Людмила Георгиева Железарова, упълномощена и приета от
съда.
Актосъставител- И. А. К., редовно призован, явява се лично и депозира своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- Д. С. Д., редовно призован, явява се лично и депозира своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
1
Жалбоподателят „М-Н” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо
тях- проц.представител адв.М.Д. при АК-С., упълномощен и приет от съда. Моли съда да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.
Ответника в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше
направено възражение чрез което се искаше от съда да не приема част от доказателствата по
административно-наказателната преписка. Съда като взе предвид становището на ответната
страна счете искането за неоснователно и го отхвърли като такова с мотивирано протоколно
определение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка на място през периода от 03.06.2020г. до 17.06.2020г. вкл.,
съгласно Заповед № 398478 от 29.05.2020г. на Началник отдел Регионален технически
инспекторат, в млекопреработвателно предприятие „М.“ на фирма „М-Н“ ЕООД и имащо
качеството на регистриран първи изкупвач на сурово мляко, намиращо се в гр.А., обл.С. са
били констатирани следните нарушения:
През периода от 01.04.2019г. до 31.03.2020г. в качеството си на първи изкупвач
фирмата на жалбоподателя е изкупувал сурово краве, овче и козе мляко. През цитирания
период не са били регистрирани от първи изкупвач „М.-Н“ ЕООД в ОД на ДФ „Земеделие“
по адреса на дейността си в 30-дневен срок от сключването 6 броя нови договори, които
били описани в Приложение № 1 към АУАН № 8/13/1/17.06.2020г.
Тъй като според актосъставителят и АНО бил осъществен състава на чл.55б, ал.5,
изр.първо от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз във връзка с чл.5 от Наредба № 1/ 2015г. за договорните
отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на
производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и
млечните култури, е бил изготвен АУАН № 8/13/1/ 17.06.2020г. Същия е бил връчен по
надлежния ред на представителя на наказаното лице. Въз основа на описания по-горе АУАН
е било съставено и обжалваното НП № 01-2600/6473/ 09.12.2020г. на Изп.директор на ДФ
„Земеделие“. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание
чл.72, ал.2 във вр. с чл.74, ал.4 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз за извършените 6 броя нарушения по чл.55б,
ал.5, изр.първо от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз са били наложени 6 броя административни наказания-
имуществена санкция в размер на по 1000 лева всяка една от тях.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
2
като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:
АУАН № 8/13/1/ 17.06.2020г. и обжалваното НП № 01-2600/6473/ 09.12.2020г. са
издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянията за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са били
квалифицирани по чл.55б, ал.5, изр.първо от Закона за прилагане на общата организация на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, извършени за периода от
01.04.2019г. до 31.03.2020г. АУАН № 8/13/1/ 17.06.2020г. въз основа на който е било
издадено и обжалваното НП е бил изготвен обаче едва на 17.06.2020г. т.е. след изтичането
на преклузивния давностен срок от 3 месеца от откриването на нарушителя по чл.34, ал.1 от
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.55д, ал.1 от ЗПООПЗПЕС, Суровото краве, овче, козе и
биволско мляко се изкупува от първи изкупвачи – физически или юридически лица, които са
търговци по смисъла на Търговския закон и чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 26
от Закона за храните и/или използват при изкупуването специализирани транспортни
средства, регистрирани по реда на чл. 55 от Закона за храните. Съгласно ал.3 и 4 от същия
член, лицата по ал.1 подават в Министерството на земеделието, храните и горите заявление
за регистрация по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите.
Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа публичен електронен
регистър на първите изкупвачи на сурово мляко по ал.1, който се публикува на интернет
страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.
В параграф 1 от ДР на Наредба № 1 от 28 януари 2015 г. за договорните отношения в
сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители,
техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти
съдържа разширително определение на "изкупвач", а именно, изкупвач е физическо или
юридическо лице, търговец по смисъла на Търговския закон, което има регистрирани
стационарни специализирани транспортни средства по реда на Закона за храните и/или
Закона за ветеринарномедицинската дейност и извършва дейност по изкупуване на сурово
мляко директно от производителите. Между страните няма спор и това се установява от
приобщените по делото доказателства, че "М-Н" ЕООД е регистриран като първи изкупвач
и фигурира в регистъра по чл.55д, ал.4 от ЗПООПЗПЕС.
Съобразно разпоредбата на чл.55б, ал.1, т.1 от ЗПООПЗПЕС, първите изкупвачи по
чл.55д, ал.1 са длъжни да сключват договори за доставка на сурово мляко с
производителите, включително от други държави членки на Европейския съюз, при
условията и по реда на чл.55б от ЗПООПЗПЕС. Според ал.5 на същият текст договорите за
доставка на сурово мляко от всички видове млека се регистрират от първия изкупвач в
областната дирекция на ДФЗ по адреса на дейността на изкупвача в 30-дневен срок от
сключването, който срок е в сила от 14.02.2020г., а до преди това този срок е бил 14-дневен.
3
С оглед на горната законова регламентация, следва да се приеме, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване
на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Съобразно разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да
съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават нарушението. Видно от АУАН и от обжалваното НП, в
същото не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, а времеви период от
01.04.2019 г. до 31.03.2020 г., в който период се твърди, че дружеството е сключило
договори за изкупуване на мляко в качеството си на първи изкупвач и не е регистрирало
тези договори в ДФЗ, каквото всъщност е вмененото нарушение.
На първо място следва да се посочи, че дори времевия период не е бил определен
правилно, тъй като един от общо шест посочените договори е подписан преди началната
дата на периода (той е от месец януари 2019 г.). От друга страна, при административно
нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е
продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от
закона действие. Процесните договори са описани в приложение № 1 към АУАН. От
приложение № 1 -неразделна част от АУАН е видно, че се касае за 6 бр договори, сключени,
както следва: един договор с „Недко Недков-Овчарово“ ЕООД- на 03.01.2019 г., един
договор с Джейлян Бейхан Али- на 04.09.2019 г., един договор с Исмаил Исмаил Исмаил- на
21.06.2019 г., един договор с Неджиля Реджеб Халил- на 17.09.2019г., един договор с ПГВМ
„проф.д-р Георги Павлов“- на 20.10.2019г. и един договор с Халид Еролов Бошнаков- на
11.09.2019 г. След като нормата на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС вменява като задължение
договорите да бъдат регистрирани в 14 дневен срок от тяхното сключване към него момент,
то за всеки отделен договор датата на нарушението ще бъде различна и ще се определи от
момента на изтичане на 14-дневния срок за всеки един от договорите по отделно.
Непосочването на датата на извършване на нарушението за всеки един от сключените
договори, представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на
защита на наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка спазени ли са
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.34, ал.1 предл.2 от ЗАНН административно-наказателно производство не
се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от
откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Двете хипотези са
алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване на административно наказателно производство. Разпоредбата
на чл.34, ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на определените в закона срокове е
задължително. Следователно, неспазването на указания едногодишен срок от извършване на
4
нарушението за иницииране на производство по налагане на административно наказание е
винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-
наказателната процедура и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Както бе
посочено по-горе нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочена датата на извършване на
нарушението, но като се направи съпоставка на коя дата са сключени договорите и до коя
дата е следвало всеки един от тях да бъде регистриран, се налага изводът, не само към датата
на съставяне на АУАН, но и към датата на извършване на проверката от контролния орган
едногодишният срок от извършване на нарушението по единия от общо шестте от
посочените в Приложение № 1 договори е изтекъл. От посоченото приложение № 1 към
АУАН се установява, че срокът за регистриране на договора от 03.01.2019 г. е изтекъл на
16.01.2019 г., срокът за регистриране на договора от 04.09.2019г. е изтекъл на 17.09.2019г.,
на този от 21.06.2019г. е изтекъл на 04.07.2019г., този от 17.09.2019г. е изтекъл на
30.09.2019г., този от 20.10.2019г. е изтекъл на 02.11.2019г., а срокът за регистриране на
договора от 11.09.2019г. е изтекъл на 24.09.2019г. С изтичането на срока, в който наказаното
лице е следвало да регистрира сключените договори за изкупуване на сурово мляко, е
осъществен съставът на административното нарушение по чл.72а, ал.1 във вр. с чл.55б, ал.5
от ЗПООПЗПЕС. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на
17.06.2020г., т.е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
едногодишен давностен срок от извършване на нарушението по един от тези посочени шест
договора, а останалите пет договора след изтичането на погасителната давност по чл.34, ал.1
от ЗАНН, касателно три месеца от откриването на нарушителя. С изтичането на срока, в
който наказаното лице е следвало да регистрира сключените договори за изкупуване на
сурово мляко, е осъществен съставът на административното нарушение по чл.72а, ал.1 във
вр. с чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС. Актът за установяване на административното нарушение
е съставен на 17.06.2020г, т.е. хипотетично, тъй като не е посочена дата на извършване, след
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен, но преди
изтичане на едногодишния давностен срок от извършване на нарушенията. Датата на
извършване обаче трябва да бъде посочена изрично, като в тази насока е и задължителната
съдебна практика – Тълкувателно решение № 48/28.12.1981г по н.д.№ 48/1981г на ОСНК на
ВС, Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г по н.з.№ 96/1982г на ОСНК на ВС,
Тълкувателно решение № 44/29.12.1983г по н.д.№ 29/1982г на ОСНК на ВС, Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС, съобразно която
давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия
субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо.
Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление
5
№1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по
н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 /
82 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК
на ВС). Наказателната и административно наказателната доктрина приема, че давността е
институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34, ал.1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл.34, ал.1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. В конкретния случай обективната даденост се свежда до
съдържанието на сключените договори за наличието на които при добра организация на
работа винаги може да се направи справка от всеки служител в ДФ „Земеделие“.
Предвид създаването и поддържането на посочения по-горе регистър от
Министерството на земеделието, храните и горите, който е и публичен електронен регистър
на първите изкупвачи на сурово мляко и се публикува на интернет страницата на
Министерството на земеделието, храните и горите, то за нито един служител на АНО не е
невъзможно да установи нарушителя. Поради тази причина следва да се счита, че датата на
извършване на нарушението е и датата, на която нарушителя е могъл да стане известен за
административнонаказващия орган. От тази дата е започнал да тече тримесечния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН и е бил за различните договори по различно време, но е изтекъл далеч
преди съставянето на АУАН-ът от 17.06.2020г. В този срок АНО е следвало да състави
АУАН. Такъв обаче е бил съставен едва на 17.06.2020г., т.е. извън законно установения
срок. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34, ал.1
от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, не следва да се
образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Видно от практиката на съдилищата, обективирана в редица решения, щом даден
орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни
нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е
така, тъй като реализирането на административно наказателна отговорност не е свързана
само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни
лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само
6
за административното право, но не и за административно наказателното право). Затова
реализацията на административно наказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите
субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите
белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове, които, както вече се спомена по-горе, имат за свой начален
момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio /
служебно, по свой почин / да предприемат действия по установяване на лицата осъществили
състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от
правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно наказателна. Правата
на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът
да извърши „отказ от компетентност”. / Вж.”Коментар на АПК”,К.Лазаров, Ем.Къндева,
Ал.Еленков, София 2007г., ЦОА”Кр.Цончев”,стр.170-стр.181 /.
Следователно, определената с нормата на чл.53 от ЗАНН компетентност на органите
на ДФ „Земеделие“ да съставят АУАН и на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ или
упълномощени от него длъжностни лица– да издават НП, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност търговските субекти
извършили нарушения по този закон /ЗПООПЗПЕС/, още и задължение за тези длъжностни
лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Връзката между
публичните права и задължения е иманентно присъща на самата „компетентност”. Ето
защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не
може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да
решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите
на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат
дължимите действия по тяхното установяване по чл.36 от ЗАНН и съответното им
санкциониране по реда на чл.52-чл.57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на
закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно
установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент
обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на нормативен срок,
определен от закона. Или, компетентността на ДФ „Земеделие“ не може да бъде разделена
на „публично субективно право да накаже извършилия нарушение по ЗПООПЗПЕС” и на
„липса на задължение да установи санкционираното административно нарушение”, съгласно
нормативния регламент, вкл. съобразявайки сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От изложеното по-горе съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се
явява издадено при съществено нарушение на материалните и процесуалните правила,
обуславящи неговата незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменено изцяло.
7
От друга страна и извън тези доводи, описаното по-горе деяние е класически пример
за маловажен случай. За да е такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни
последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна.
Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните
от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да
се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца,
на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат.
Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите
водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от дружеството – жалбоподател е точно
такова. Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и
обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл.28 от
ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът
намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде
отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК,
постановено по Т. Н. Д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 1080 лв. Тъй като
бе направено възражение за прекомерност, съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН
възможност, следва да бъде коригирано поисканото възнаграждение. Неоснователно е
твърдението на пълномощника, че сумата е нормална, тъй като обжалвал 6 бр.
административни нарушения, тъй като въпреки, че същите са 6 на брой, то те са в едно НП и
не следва да се счита, че за всяко едно от тях се явява отделно, поради което и не му се
дължи такъв размер възнаграждение, като настоящия съдебен състав счита, че следва да
бъде коригиран до размер на 360 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление е
ДФ „Земеделие“, следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-С.
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 01-2600/6473/ 09.12.2020г. на
Изп.директор на ДФ „Земеделие“, издадено въз основа на АУАН № 8/13/1/ 17.06.2020г. с
което на основание чл.72, ал.2 във вр.с чл.74, ал.4 от Закона за прилагане на общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз на „М-Н” ЕООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О.” № 21А, представлявано от Х.А.К.,
ЕГН ** са били наложени 6 броя административни наказания- имуществена санкция в
размер на по 1000 / хиляда / лева за извършени 6 броя административни нарушения на
чл.55б, ал.5, изр.първо от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на "М-Н" ЕООД гр.С., ул. "О." № 21А, ЕИК
**, сумата от 360 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9