РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Пловдив , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Л. Митрева
при участието на секретаря Величка Х. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Л. Митрева Гражданско дело №
20205330110207 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова молба от „Ессе Алу” ЕООД против „Бродуей 1“ ЕООД, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 10 401.95 лева – стойността на продадени алуминиеви профили и алуминиеви
композитни панели, обективирани във фактура № **********/01.10.2019 г. и сумата от
387.18 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2019 г. до 11.02.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 2273/2020 г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2273/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
последния. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
1
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
28.11.2020 г./л.24/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 11.12.2020 г.
/л.53/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 216 лева
разноски в заповедното производство за държавна такса, каквото е искането на ищеца в ИМ
и в допълнителна молба, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 238 лева – платена
държавна такса и 450 лева – адвокатско възнаграждение или общо 688 лева, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Бродуей 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 15, вх.В, ет.5, ап.15 ДЪЛЖИ
на „ЕССЕ АЛУ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Асеновградско шосе“ № 3 сумата в размер на 10 401.95 лева – стойността на продадени
алуминиеви профили и алуминиеви композитни панели, обективирани във фактура №
**********/01.10.2019 г. и сумата от 387.18 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.10.2019 г. до 11.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2273/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА „Бродуей 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
2
гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 15, вх.В, ет.5, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕССЕ АЛУ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Асеновградско
шосе“ № 3, сумата в общ размер на 688 лева, представляваща разноски в исковото
производство и 216 лева – разноски по ч.гр.д. № 2273/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3