№ 12
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002496 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба вх. № 270448/08.10.2020 г., подадена от сдружение „Традиционенъ
правописъ“ (в процес на учредяване) срещу решение № 1177/10.08.2020 г., постановено по търг.
дело № 1313/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата
на сдружението срещу отказ № 20200708140648/08.07.2020 г., с който е отказано първоначално
вписване на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно и необосновано, поради което
моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отмени отказа и даде
задължителни указания на Агенция по вписванията за вписване на сдружение „Традиционенъ
правописъ“.
Твърди, че решението било немотивирано. Отказът на длъжностното лице по регистрация се
основавал на противоречие с чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, но този довод не бил мотивиран – не било
посочено какво се има предвид под „официален правопис“ и „официален речник“, нито по кои
правила те били задължителни. Първоинстанционният съд не бил разгледал този въпрос, а
изложил свои предположения за факти и обстоятелства, обосноваващи отказа, които обаче не били
посочени в атакувания отказ и поради това нямало как да е считат за мотиви към него.
Жалбоподателят излага и съображения в подкрепа на твърденията си, че: съдът не разглеждал
изведения от самия него критерий за разбираемост на текста на устава на сдружението, а косвено
1
отсъждал, че текстът бил неразбираем без да наведе доводи или да се позове на доказателства;
съдът неправилно приел, че в текста на устава не била използвана българската азбука; съдът
оставил без никакво разглеждане приведените в жалбата мотиви за разбираемостта на текстовете,
съставени по „стария правопис“; съдът дописвал мотивите за отказ на Агенцията по вписванията и
се произнасял по въпрос, за който не бил сезиран.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата
по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира жалбата за процесуално
допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ е сезирана със заявление по образец А 15 №
20200707103219 за вписване на новоучредено сдружение с наименование „Традиционенъ
правописъ“, подадено чрез адвокат Н. П.. Към заявлението са представени протокол от
учредително събрание, устав, образци от подписите на лицата, които представляват сдружението,
декларации относно истинността на заявените обстоятелства.
С указания от 08.07.2020 г. длъжностното лице е изискало от заявителя да представи за
обявяване устава на „официалния писмен език“, тъй като същият, за разлика от останалите
представени със заявлението документи, бил написан на български език, но с правопис, използващ
отпаднали от употреба букви и правила. Със заявление Ж1 с вх. № 20200708140648 заявителят е
посочил, че уставът бил записан с официалния български правопис, въведен с окръжно № 1083 от
05.02.1899 г. на министъра на Народното просвещение, като поради липсата на законово изискване
относно правописа моли вписването да се извърши с вече представените документи.
На 08.07.2020 г. е постановен обжалвания отказ, с който длъжностното лице е отказало
вписване на сдружението в регистъра, като е приело, че съгласно чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ
заявлението и приложенията към него се подавали на български език, книжовният език се
кодифицирал чрез официалния речник на българския език, като формулираните в него правила
били задължителни за писменото общуване в публичната сфера.
От своя страна, с обжалваното решение, с което е потвърдил отказа, първоинстанционният
съд е изложил съображения в подкрепа на изводите си, че предвид нормата на чл. 18, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ представеният устав не отговарял на изискването на закона относно езика, тъй като
използвал писмени знаци, които не били част от българската азбука, считано от реформата на
българския правопис, извършена с наредба-закон, обнародвана на 27.02.1945 г., както и че при
попълване на електронното заявление в частта относно целите и средствата на сдружението
изискването относно българския език също не било спазено. Поради това, съдът е счел, че
длъжностното лице следвало да постанови отказ дори без да дава указания, тъй като заявлението
не отговаряло на изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а по отношение на него указания не са
дължими.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:
2
По силата на императивното изискване на чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявлението и
приложенията към него се подават на български език. В случая, видно от приложения към
заявлението устав на сдружението-заявител, в този документ са използвани множество писмени
знаци/букви, които не са част от буквите на българската азбука, съгласно действащата и
понастоящем реформа на българския правопис, извършена с наредба-закон, обнародвана на
27.02.1945 г. Несъмнено е че законовото изискване за използване на български език в
представяните пред Агенция по вписванията документи включва в себе си употребата на буквите
от съвременната българска азбука, (а не други – част от историята на българския писмен език,
които понастоящем не се използват или от чужда писменост). Описанието и кодифицирането на
книжовноезиковите норми, и въобще в цялост определянето на националната езикова политика се
извършва и регулира от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН чрез
неговите публикации. Така, правописните правила и нормативно установеният правопис на думите
се регламентират в академичните правописни речници, най-новият от които е „Официален
правописен речник“ (2012). През 1982–1983 г. е издадена тритомната „Граматика на съвременния
български език“, а през 2013 г. излиза тритомното издание „Българска лексикология и
фразеология“.
Предвид горното, след като по процесното заявление не е спазено императивното изискване
на чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, правилно и законосъобразно длъжностното лице по регистрация е
постановило отказ за вписване, като дори не е било необходимо да дава указания на заявителя за
представяне устав на сдружението съобразно цитираната норма. Поради това и неоснователни се
явяват възраженията по същество на спора, релевирани в жалбата, каквото се явява и възражението
за процесуално нарушение – немотивираност на атакувания отказ, тъй като видно от същия,
длъжностното лице по регистрация е изложило фактически и правни съображения – неспазване
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ касателно приложения устав, който не отговаря на
официалния за българския език правопис, съответно речник.
По така изложените съображения и при съвпадане крайните изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1177/10.08.2020 г., постановено по търг. дело № 1313/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на сдружение
„Традиционенъ правописъ“ (в процес на учредяване) срещу отказ № 20200708140648/08.07.2020 г.,
с който е отказано първоначално вписване на сдружението в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4