Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.07.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

23.06

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

61

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, против Решение № 260077/15.03.2021 г., постановено по АНД № 1417/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 43-0000424/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП.

Счита, че районният съд неправилно е възприел, че релевантната Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. не е връчена на легитимно лице, за да може да породи своите правни последици. В тази връзка излага съображения, че заповедта е връчена на упълномощено лице – Р. М. М., независимо от обстоятелството, че в самата заповед не е отбелязано, че същият е пълномощник. В конкретния случай, на служителите на РД на „АА“ било предоставено надлежно пълномощно, по силата на което горепосоченото лице било упълномощено от управителя на „Босфор Туризъм“ ЕООД да го представлява, респ. да получава и подписва документи от негово име. В подкрепа на доводите си представя пълномощно с нотариална заверка на подписите от 30.05.2018 г. на нотариус Д. Г. с рег. № *** на НК.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260077/15.03.2021 г., постановено по АНД № 1417/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв. Н.М. е постъпила молба, в която оспорва депозираната жалба по основание. Излага съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.  Излага доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е правилно и законосъобразно, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице. В тази връзка сочи, че по делото було установено, че заповедта и поканата за връщане на лиценза не били връчени надлежно на управителя на санкционираното дружество.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил Наказателно постановление № 43-0000424/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП. Със съдебния акт е осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на „Босфор Туризъм“ ЕООД деловодни разноски в размер на 360 лв.

Районният съд е приел, че превозвачът „Босфор Туризъм“ ЕООД не е осъществил така вмененото му административно нарушение, предвид ненадлежното връчване на постановения административен акт и поканата за връщане на копията от лиценза. Посочил е, че както Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г., така и Покана с рег. № РД-14-1485/1//08.07.2020 г., са били връчени на лицето Р. М. М., а не на управителя на дружеството жалбоподател – М. М. С. Изложил е доводи, че по делото не са налице данни към датата на получаване на заповедта (06.07.2020 г.) и съответно поканата (16.07.2020 г.), Р. М. да е имал каквито и да било правомощия да управлява или представлява жалбоподателя, респ. да получава книжа от негово име. Отчел е обстоятелството, че и двата акта са връчени на ръка, като не е било отразено какво е качеството на получателя и дали той има някакво отношение към проверяваното дружество превозвач. Предвид това, районният съд е намерил, че на 31.07.2020 г. санкционираното лице не е осъществило вмененото му нарушение по чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП. Изведен е изводът, че след като до тази дата дружеството не е получавало по надлежния ред заповедта на контролния орган и писмото-покана, с което му е указано да върне копието от лиценза, то за него не е възникнало и задължението да го изпълни, респ. не е започнал да тече предоставеният му 14-дневен срок. Управителят на дружеството-жалбоподател в случая е следвало да е бил наясно със съдържанието на постановения административен акт и адресираното до него писмо-покана, но съзнателно да не го е изпълнил в определения срок. За такова негово поведение обаче по делото не били представени доказателства. Първоинстанционният съд е посочил, че административнонаказващия орган не е установил по недвусмислен начин всички признаци на процесното нарушение, поради което и по изложените мотиви е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на РД „АА“ гр.Стара Загора са основателни, респ. районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довил до постановяването на необосновано решение.

Съображенията на касационната инстанция за това, са следните:

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, респ. електронни фишове, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Предвид това в тежест на въззивния съд е служебно да установи и изясни всички релевантни факти и обстоятелства, съобразно принципа за разкриване на обективната истина, уреден в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, по силата на която съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. В този смисъл е и нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, приложима във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съгласно която съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Преценката на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и въведените мотиви от районния съд, с които е отменил процесното НН, обоснова извода, че в конкретния случай съдът не е провел съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, което се явява в противоречие с изискванията на приложимите процесуални норми, посочени по-горе. С други думи първоинстанционният съд не е проявил нужната процесуална активност, за да събере всички възможни и относими доказателства, като без да изясни качеството на лицето, на което са връчени релевантните за предмета на делото Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. и Покана с рег.№ РД-14-1485/1//08.07.2020 г. е приел, че същите не са надлежно връчени на представител на „Босфор Туризъм” ЕООД ***, което водело до недоказаност на административно нарушение.

Във връзка с горното, разпитаните на фазата на съдебното следствие свидетели А. Д. У. – съставил процесния АУАН серия А-2019 № 272431 и С. И. К. – свидетел по акта, са заявили, че заповедта е била връчена на управителя на дружеството или на упълномощено лице. Св. К. е уточнила, че най-вероятно заповедта и поканата са връчени на Р. М., който е бил упълномощено лице. При така наличните данни за упълномощаване на лицето, получило заповедта и поканата, е следвало първоинстанционният съд да изиска, респ. да задължи АНО, да представи пълномощно, с което лицето Р. М. е бил упълномощен да представлява дружеството „Босфор Туризъм” ЕООД *** и едва след представянето му или съответно при липсата на представено такова, да извърши преценка доколко посоченото лице е имало право да представлява дружеството пред органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и да получава документи от името на същото това дружество.

От представеното към касационната жалба и прието като доказателство по настоящето дело пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя - Рег. № *** от *** г. на нотариус Д. Г. в район РС – Кърджали, с рег. № *** на Нотариалната камара, се установява, че М. М. С., с ЕГН **********, лично и като управител на „Босфор Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище ***, е упълномощил Р. М. М., с ЕГН **********, да представлява дружеството „Босфор Туризъм” ЕООД, с ЕИК ***, пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”/ДАИ/, КАТ, всички общински и държавни институции, да подава и получава всички необходими за дейността на фирмата документи, разрешителни, лицензи и др., да представлява фирмата пред Министерство на транспорта, да подава и получава всякакви документи, вкл. лицензи, издавани на името на фирмата, вкл. за превоз на пътници и товари и за внос на моторни и пътни превозни средства. В пълномощното изрично е отразено, че същото е безсрочно.

Предвид горепосоченото пълномощно и с оглед обстоятелството, че Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г., издадена от и.д. началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с която на превозвача „Босфор Туризъм“ ЕООД била наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ЗАвП – временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на пътници и товари до отстраняване на несъответствието, но за не повече от три месеца и са отнети притежаваните от превозвача 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № ***/*** г., валиден до 16.07.2029 г., както и Покана рег. № РД-14-1485/1//08.07.2020 г., адресирана до управителя на „Босфор Туризъм“ ЕООД, с която е било изискано в 14-дневен срок от нейното получаване, превозвачът да върне 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № *** и да изпълни указаното в Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г., са били връчени на упълномощеното лице – Р. М. М., то изводите на районния съд са необосновани и в противоречие с релевантните доказателства.

В случая Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ЗАвП е надлежно връчена на 06.07.2020 г., а поканата за връщане на копията на лиценза – на 16.07.2020 г. При тези данни, посоченият в чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП, 14-дневен срок за връщане на заверени копия на лиценза, е изтекъл на 30.07.2020 г. С оглед липсата на въведени твърдения от страна на представителите на „Босфор Туризъм“ ЕООД и представени доказателства, че до изтичането на този срок, дружеството е върнало заверено копие с перфориран номер на бланка *** към лиценз № ***, то на визираната в АУАН и НП дата – 31.07.2020 г., по отношение на „Босфор Туризъм“ ЕООД е  налице хипотезата на чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП.

Настоящият състав не споделя доводите за незаконосъобразност на НП, въведени от пълномощника на ответника по касация в представената по делото молба с вх. 1306/22.06.2021 г., аргументирани с това, че ЗППАМ не е била влязла в сила към датата на нарушението, както и че към този момент не бил изтекъл срокът по чл. 11, ал. 4 от ЗАвП.

В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че обжалването на заповедта не спира изпълнението на наложената принудителна административна мярка – чл. 147, ал. 3 от ЗАвП. На следващо място, в конкретния случай административнонаказателната отговорност е ангажирана на основание чл. 104з, ал. 2 от ЗАвП, съгласно която норма: „Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 и не е върнал в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение.“

Разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗАвП, регламентираща задължението на превозвач да върне в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" лицензите, заверените копия на лицензи на Общността или удостоверенията за обществен превоз на пътници и товари в срок до 15 дни, считано от датата на прекратяването на правата, произтичащи от лицензите или от заповедта за отнемането им, би била относима в случай, че АНО бе наложил имуществена санкция на основание чл. 104з, ал. 1 от ЗАвП – „Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" лиценз, заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в срока по чл. 11, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки невърнат лиценз, заверено копие или удостоверение.“, но не и когато отговорността е ангажирана на основание чл. 104з, ал. 2 от ЗАвП, какъвто е настоящият случай.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че решението на Районен съд - Кърджали се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. Независимо от обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изложил доводи по същество относно процесното административно нарушение, то с оглед изяснената фактическа обстановка, взета в съвкупност с представеното и прието в производството пред административния съд писмено доказателство – горепосоченото пълномощно, следва касационната инстанция да реши делото по същество, без да връща на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

По изложените по-горе съображения, настоящият състав приема, че административното нарушение е безспорно установено, като наложената имуществена санкция е законосъобразна, респ. АНО е приложил съответната санкционна норма, поради което и с оглед липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

С оглед горното, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, против Решение № 260077/15.03.2021 г., постановено по АНД № 1417/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за основателна, поради което обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което бъде потвърдено Наказателно постановление № 43-0000424/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Предвид липсата на заявено искане от страна на касатора за присъждане на разноски и липсата на доказателства за направени такива, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260077/15.03.2021 г., постановено по АНД № 1417/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000424/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.