Решение по дело №1480/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20184210101480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 196

Гр. Габрово, 09.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 25.04.2019 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.

       

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 1480 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 за защита от незаконно уволнение.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

А.  От страна на ищеца:

Твърди, че в ТП "Държавно горско стопанство - гр. Габрово" работил на длъжността "старши лесничей". На 25.05.2018 г. му била връчена Заповед № 100/23.05.2018 г., с която на основание чл. 195, т. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение".

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" била незаконосъобразна, поради следните причини :

1. Била издадена от орган без представителна власт - зам. директор на ДГС - Габрово.

2. При издаване на заповедта били нарушени разпоредбите на чл. 193 от КТ. Преди налагане на наказанието не му били искали обяснения и не бил получавал покана за даване на писмени обяснения.

3. При съставяне на заповедта били нарушени разпоредбите на чл. 194 от КТ – била издадена след изтичане на срока по посочения член.

4. Заповедта за уволнение била издадена на основание незаконосъобразна заповед за отлагане на отпуската:

- Оспорва твърденията в заповедта, че бил уведомяван устно по телефона за отлагане на отпуската - нямал служебен телефон, тъй като директорът го бил спрял, а личен мобилен телефон нямал;

- Заповед № 212/01.12.2017 г. била издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 37г ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В петък на 01.12.2017 г. - датата която била посочена за издаванена заповедта за отлагане на отпуската, до 16 часа бил в предприятието и директорът нищо не му казал;

- Заповед № 212/01.12.2017 г. била издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от КТ – не била налице производствена необходимост - разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ се прилагала само за предприятия от сферата на производството, но не и горски стопанства. В случая не били налице производствени причини - такива не били посочени в заповедта, а посочените в заповедта „проверки" не били основание по смисъла на закона;

- Оспорва твърдението, че към датата на издаването на заповедта 01.12.17 г. и след това до 18.12.17г. била извършвана проверка в 4 ГСУ;

- С издаването на Заповед № 212/01.12.17г. работодателя не изпълнил задължението си да отложи ползването на отпуска по чл. 176 ал.1 т.1 при условието на чл. 173 , ал. 5, да осигури ползване на не по-малко от половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск. Законът гарантирал на работника или служителя ползване на определена част от отпуска, дори и когато той бил отложен по чл. 176, ал. 1 т. 1 . В този случай работодателят следвало да му предостави за 2017 г.. минимум 16 дни платен отпуск, а със Заповед № 212/01.12.17г. му били разписани само 7 дни;

5.Заповедта за уволнение не била мотивирана:

- При издаването й не била направена преценка за съответствието на тежестта на нарушението с наложеното наказание;

- При издаване на Заповед № 100/23.05.18 г. не било обърнато внимание на критерия „поведение на служителя” който обхващал целия комплекс от елементите на поведението на служителя, които съставяли неговата трудова характеристика. Не ставало ясно защо в конкретния случай поведението му се считало за „изключително тежко" и по какви критерии. Не било взето предвид, дали е имал други нарушения през годините, какво било поведението му през целия трудов стаж, а не само за конкретното нарушение.

6. При издаване на заповедта  била нарушена разпоредбата на чл. 333, ал.1 от КТ - не било искано разрешение от инспекцията по труда, тъй като страдал от психично заболяване.

7. Заповедта била издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ -  съгласието на синдиката било в нарушение на законовите разпоредби.

В резултата на незаконната заповед останала без работа за периода от момента на уволнението му 23.05.2018 г. до 23.12.2018 г., за който следвало да му бъде заплатено обезщетение в размер на 10 360 лв.

Искането на ищеца е:  

1. Да бъде отменена издадената Заповед № 100/23.05.2018 г., издадена от Зам. директор на ТП "Държавно горско стопанство" – Габрово, с която на основание чл. 195, т. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" като незаконосъобразна.

2. Да бъде възстановен на  предишната работа.

3. Да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението, който следва да бъде разгледан за допустимия шестмесечен период от 25.05.2018 г. до 25.11.2018 г. за съответния за шест месеца размер на обезщетението 8880 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане.

4. Да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Б. От страна на ответника:

Оспорва исковете и счита същите за неоснователни и недоказани.

1. Твърдението, че  заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била издадена от орган без представителна власт - заместник директор на ТП ДГС - Габрово било неоснователно. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била издадена от инж. Н. Русев, който заемал длъжност „ заместник - директор" в ТП ДГС Габрово и съобразно дадените му правомощия съсъ Заповед № JIC-74/08.05.2018г., Пълномощно издадено от инж. Цветелин М., per. № 3009/23.05.2018г. на нотариус Пламен Коев с район на действие ГРС и длъжностна характеристика, законосъобразно издал оспорения акт.

2. Твърдението, че от ищеца не били искани обяснения и не бил получавал покана за даване на такива обяснения също било неоснователно. работодателят изискал обяснения от ищеца с писмена покана изх. № 2854/28.12.2018г., която била получена лично от С.К. на 15.01.2018г. За същото нарушение, посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно, била отправена и втора покана до ищеца с изх. № 885/25.04.2018г., получена лично от него на 26.04.2018г. като с вх. № 885/30.04.2018г. постъпили обяснения, в които твърдял, че бил в законоустановен отпуск.

3. Твърдението, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след изтичане на срока по чл. 194 от КТ също било неоснователно. В случая била налице първата хипотеза на чл. 194, ал. 3 от КТ, при която срокът за налагане на дисциплинарно наказание не  текъл поради това, че ищецът бил в законоустановен отпуск, съгласно заповед за отпуск и болнични листи. Това обстоятелство било предмет на обсъждане в мотивната част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая били спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

4. Твърденията в исковата молба, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била издадена въз основа на незаконосъобразна заповед за отлагане на отпуск също не не отговаряли на фактическата действителност.

Заповед № 212/01.12.2017г. била издадена на основание чл. 176, ал.1 т.1 от КТ, а повод за издаване на тази заповед било започването на проверка в IV-ти ГСУ, който бил поверен за управление на ищеца съгласно Допълнително споразумение сключено между страните на 01.01.2016г., с което бил назначен на длъжност старши лесничей в IV ГСУ. Длъжностната характеристика на ищеца и заповед за започване на проверка от СЦДП ДП давали основание за прекратяване на отпуска. Задълженията, които били възложени на началник ГСУ били съществени и без присъствието му на място можело да се затрудни работата на проверяващия екип, както и възможността на служителя /ищецът С.К./ да вземе адекватно отношение по поставените въпроси в хода на проверката. За издадената заповед ищецът бил уведомен лично на 01.12.2017г. по телефон на следният номер: **********. Това станало в присъствието на свидетелите посочени в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Служителите били свидетели на разговора, проведен от Директора на ТП ДГС Габрово инж. Иванова и ищецът, като на Ст. К. недвусмислено му било сведено съдържанието на Заповед № 212/01.12.2017г., с която му се отлагало ползването на годишният платен отпуск, разрешен със Заповед № 191/21.11.2017г., и двете издадени от директора на ТП ДГС Габрово.

5. Неверни били твърденията за нарушения на чл. 37, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, както и на чл. 173, ал. 5 от КТ. През 2017г. ищецът бил положил труд само 45 дни през цялата календарна година, а през останалото време отсъствал от работа на различни правни основания, включително неплатен отпуск. Предвид съдържанието на Заповед № 212/01.12.2017г., както и фактите отразени в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят дал възможност за ползване на годишният платен отпуск на С.К. и го уведомил за това обстоятелства, както и го отразил в документацията на предприятието.

6. Несъстоятелно било твърдението на ищеца, че заповедта била немотивирана. При търсенето на дисциплинарна отговорност от ищеца били спазени всички фази на дисциплинарното производство:

- установяване на факта - това станало, след като работодателят узнал, че от 04.12.2017г. до 15.12.2017г. без прекъсване служителят не се явил на работа без уважителни причини - изискани били писмени обяснения от виновното лице, по безспорен начин било установено и нарушението, което допуснал ищецът;

-налице била индивидуализация и определяне вида на наказанието по критерии: тежест на нарушението, обстоятелства при които било извършено нарушението, поведение на работника, предишни нарушения на трудовата дисциплина и наложени наказания за тези деяния;

- издадена била писмена мотивирана заповед съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като пълно и подробно бил описани, както деянието, така и какви норми са нарушени.

7. Връчване на заповедта на наказания работник, съгласно чл.195, ал.2 от КТ.

Самият закон не предвиждал изрична форма за иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения, но той бил длъжен да изслуша същия или да приеме неговите писмени обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание. Както в искането за обяснения така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание било достатъчно нарушението на трудовата дисциплини да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни за работника обстоятелства и документи без да необходимо удостоверяване на връчването на тези документи.

8. Твърдението, че било допуснато нарушение на чл. 333, ал.1 от КТ, като не било искано разрешение от инспекцията по труда, тъй като ищецът страдал от психическо заболяване не отговаряло на обективната действителност. При работодателя не се съдържали данни или документи, от които да бъде извлечена информация, че ищецът страда от „психично заболяване''. Факт е, че в чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ фигурира „психично заболяване", но при систематичното тълкуване на текстовете на чл. 1 от наредбата може да се направи обоснован извод, че задължение на работодателя е да събере предварителна информация: при частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни. Не е предвидена хипотеза на вменено задължение, когато трудовият договор се прекратява на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ. В случая служителят не е информирал работодателя за наличие на такова заболяване, както и в трудовото му досие не се съдържат данни за това обстоятелство.

9. Работодателят изпълнил изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ, като  предприел действия по налагане на дисциплинарно наказание след, като е получил разрешението на централния орган на синдикалната организаци, съгалсно БКТД, действащ към момента на изготвяне и връчване на заповедта и заверен препис извлечение от протокол от заседание на управителен съвет на ФСОГСДП.

Искането на ответника е съдът да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни и недоказани и да му бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски.

10. Алтернативно, обезщетение за времето, през което ищецът бил останал без работа поради уволнението се дължало за срок от 6 месеца.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Пред съда са предявени обективно съединени искове с  правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

2. Обстоятелства от значение за претендираните права:

2.1. Относно исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ:

- трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е имал качеството на работник/служител, а ответникът качеството работодател;

- длъжността, която ищецът е заемал преди прекратяване на трудовото му превоотношение;

- че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от ответника законосъобразно, по причините посочени в заповедта за прекратяването му.

2.2. Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ - същият е в зависимост от уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като от значение са и следните обстоятелства:

- че ищецът действително е останал след уволнението без работа за претендирания период от време,  като за иска е релевантен шестмесечния срок от датата на уволнението;

- размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца;

- размерът на обезщетението за претендирания период /но за не повече от шест месеца след уволнението/,  изчислено въз основа на брутното му трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

3. От фактическа страна :

Не е предмет на спор между страните, че ищецът е имал качеството на работник/служител, а ответникът качеството работодател, като по силата на допълнително споразумение Изх. № 16/30.12.2015 г. ищецът заемал при ответника длъжността "старши лесничей" при ІV-ти горско-стопански участък /ІV-ти ГСУ/.

Със Заповед № 191/21.11.2017 г., издадена от  Директора на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ГАБРОВО”  /ТП ДГС-Габрово/ на ответника бил разрешен платен годишен отпуск в общ размер на 31 дни – /1 ден за 2016 г. и 30 дни за 2017 г./ от 04.12.2017 г. до 18.01.2019 г. /приложена по делото и неоспорена от от страните/.

Със Заповед № 212/01.12.2017г., издадена от  Директора на ТП „ДГС-Габрово” било отложено ползването на годишния платен отпуск на  ищеца,  разрешен със заповед № 191/21.11.2017г., считано от 04.12.2018 г., като ползването на отпуска да започне от 18.12.2017 г.

Със Заповед № 100/23.05.2018 г. било наложено дисциплинарно наказание на ищеца „уволнение" за неявяването му през периода от 04.12.2017 г. до 15.12.2017 г. на работа в ТП ДГС-Габрово без уважителни причини. Заповедта била издадена от Зам. Директор на ТП ДГС-Габрово инж. Н. Русев.

4. От правна страна:

4.1. Относно възражението, че заповедта, с която е наложено уволнение на ищеца е издадена от  орган без представителна власт:

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.”

Териториално поделение „ДГС Габрово” е организационно обособено и има самостоятелна структура в общата структура на предприятието, икономически е обособено, тъй като има своя самостоятелна сметка. Поделението наема самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение, което е видно от подписаните допълнителни споразумения от ищеца и приложеното по делото длъностна характеристика, т.е. работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е ответникът ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ГАБРОВО”.

Съгласно чл. 192, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.  По силата на пълномощно от 16.03.2017 г. Зам. Директор на ТП ДГС-Габрово инж. Н. Русев е оправомощен от директора на поделението „да представлява предприятието и да подписва всякакви документи, ....да сключва трудови договори, да назначава и освобождава работници и служители, да подписва трудови книжки” и т.н. Съдът счита, че издавайки процесната заповед зам. директорът на  ТП ДГС-Габрово е действал в  рамките на предоставените му от директора правомощия „да представлява предприятието и да подписва всякакви документи  и да освобождава работници и служители”, т.е. издалото заповедта лице е имало компетентност за това.

4.2. Относно Заповед № 212/01.12.2017г., издадена от  Директора на ТП „ДГС-Габрово”:

Посочената заповед е правопораждащия уволнението факт, тъй като с нея е отложено ползването на годишния платен отпуск на ищеца и неявяването на ищеца през периода на отлагане на отпуск е фактът, основание за дисциплинарото му уволнение.

Заповедта за прекъсване на отпуската обаче  е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.176, ал.1, т. 1 от КТ. Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Чл. 173, ал. 5 от КТ предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложен от работодателя за следващата година /а именно съгласно чл.176, ал.1, т. 1 от КТ/ при условията в този случай на работника/служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, както е предвидено в разпоредбата на чл. 173, ал. 5 изречение трето от Кодекса на труда.

В конкретния случай, видно от приложния по делото изходящ документ от ответника, а именно Заповед № 191/21.11.2017 г., работникът е имал право на 31 дни отпуск – на 1 ден за 2016 г. и на 30 дни за 2017 г., т.е. работодателят е следвало да му предостави ползването на поне 16 дни през календарната 2017 г. С посочената Заповед № 212/01.12.2017г. изискванията на чл. 173, ал. 5, изречение трето, към изискванията на който препраща чл. 176, ал.1, т. 1 от КТ са нарушени. В случай на ползването на отпуска от  18.12.2017 г., работникът би ползвал до края на 2017 г. само 7 дни платен отпуск.

Заповед № 212/01.12.2017г., с която е отложено ползването на годишния платен отпуск на ищеца е издадена в противоречие с посочената правна норма на чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат, поради което се явява нищожна, т.е. не поражда правни последици.

Поради това, изводите на работодателя, че през периода от 04.12.2017 г. до 15.12.2017 г. ищецът не се явил на работа в ТП ДГС-Габрово без уважителни причини са неправилни, тъй като за този период по отношение на него е била в сила издадената заповед Заповед № 191/21.11.2017 г. от  Директора на ТП ДГС-Габрово за ползване на платения му годишен отпуск. Съответно уволнението на ищеца със Заповед № 100/23.05.2018 г., издадена от на Зам. Директор на ТП ДГС-Габрово, следва да бъде признато за незаконно и да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и той следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

При посочения извод, останалите обстоятелства относно издаване на процесните заповеди за отлагане на отпуска и уволнението на ищеца и съобщаването на първата от посочените заповеди са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани.

4.3. Относно иска чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ:

Съгласно посочената разпоредба работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа поради уволнението, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника незаконосъобразно, считано от 25.05.2018 г. и шестмесечния период обхваща интервала от 25.05.2018 г. до 25.11.2018 г.

В тежест на ищеца е доказването на обстоятелството, че през посочения период  е останал без работа и размерът на обезщетението, което му е разпределено с доклада по делото.

Констатациите, направени от трудовата книжка на ищеца в откритото съдебно заседание по делото на 25.04.2019 г., че няма друг работодател след прекратяването на договора му, не могат да бъдат кредитирани с доверие относно това обстоятелство, тъй като трудовата книжка беше представена от ответника, по искане на процесуалния преставител на ищеца и същата след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е съхранявана от ответника до представянето й в откритото съдебно заседание по делото, възражние относно което беше своевременно направено от процесуалния преставител на ищеца.

Единственият документ от който съдът може да  направи безспорен извод за това обстоятелство е приложената на лист 128 от делото електронна справка от страницата на НОИ за статус на социално осигураяване към 11.12.2018 г. на ищеца. Видно от същата, за периода от юни до октомври вкл., липсват данни за осигуряване на ищеца. Поради това, съдът приема за доказано безспорно, че ищецът е останала без работа от уволнението си до края на октомври 2018 г.

Налице са двете комулативни предпоставки за присъждане на  обезщетение на ищеца за претендирания период, предвидени в чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, а именно уволнението да е незаконно и ищецът да е  останал без работа поради уволнението. Налице е и третата предпоставка предвидена съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ, а именно периодът за който се претендира обезщетението да е в 6-месечния период след уволнението.

Относно размера на обезщетението за претендирания период: Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ месечното обезщетение се определя в размер на брутното трудово възнаграждение. Съгласно трайната съдебна практика обезщетението се определя въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния отработен пълен работен месец на работника/служителя. включващо възнагражденията, имащи траен характер. По делото е приет и  приложен фиш за изплатена заплата за отработен цял месец месец декември 2016 г., съгласно който основното трудово възнаграждание на ищеца е 900 лева, допълнителното му трудово възнаграждение  за професионален опит и трудов стаж е в размер на 234 лева.  Допълнителното трудово възнаграждание за придобит трудов стаж и професионален опит представлява  допълнително възнаграждение с постоянен характер, поради което следва да бъде включено към брутното трудово възнаграждение на ищеца. Отразените във фиша социални надбавки 100 лева не са трудово възнаграждение и не следва да бъдат включвани в брутното трудово възнаграждение на ищеца.

Поради това брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец декември 2016 г., следва да бъде 1134 лв., въз основа на което следва да бъде изчислено обезщетението му. По такъв начин обезщетението на ищеца за времето, през което е останал без работа поради уволнението за период от 25.05.2018 г. до 31.10.2018 г. е в размер на 5896,80 лв., до която сума следва да бъде уважен предявеният иск от страна на ищеца и отхвърлен за размера над посочена сума до претендирания размер  от 8880 лв. Следва да бъде уважено  и искането за присъждане на законната лихва върху възнаграждението, считано от подаването на исковата молба – 20.07.2018 г. до окончателното изплащане.

5. Такси и разноски:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса в общ размер на 335,87 лева, от която по 50 лева по двата неоценяеми иска и 235,87 лева върху оценяемия такъв.

От страна на ищеца се претендират и са направени 870 лева за адвокат, от страна на ответника 600 лева адвокатски хонорар и 30 лева за разпит на свидетел, общо в размер на 630 лева.

Тъй като трудовото дело е с определен интерес, съгласно  чл. 7 ал.1 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноките следва да бъдат присъдени с оглед присъдената и отхвълената част на оценяемия иск.

В конкретния случай съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи на ищеца сумата 577,72 лева – разноски по делото, а ищецът на ответника 211,65 лева. При прилагане на компенсация до размера на по-малкото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 366,07 лева разноски по делото след извършена компенсация.

По делото са направени от бюджетната сметка на съда и разноски 250 лева за съдебно-психиатрична експертиза, назначена по искане на ищеца, който е освободен от такси и разноски по производството, на осн. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК. Изводът на същата е, че ищецът не страда от психическо заболяване, което не е факт различен, от възприетия при дисциплинарното производство. Тъй като експертизата не изяснява делото, разноските за нея не следва да бъдат възлагани на ответника. По същата причина не следва да бъде осъждан ответникът да заплати и разноските в размер на 30 лева, направени от бюджетната сметка на съда, за разпит на свидетел.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА уволнението на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със ЗАПОВЕД 100/23.05.2018 г., издадена от  Зам. Директор на ТП ДГС-Габрово, за  НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.К.К., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност “старши лесничей ІV-ти ГСУ” в ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

След влизане на решението в сила на С.К.К., с ЕГН ********** да се изпрати съобщение за правата му  по чл. 345 от КТ.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,80 лева (пет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и 80 ст.), представляваща обезщетение за шестмесечния период след прекратяване на трудовото правоотношение, през който е останал без работа поради уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Отхвърля предявения иск за разликата над 5896,80 лева до претендирания размер от 8880 лева.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово сумата 335,87 лева /триста тридесет и пет лева и 87 ст./ - държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО - ГАБРОВО" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 366,07 /триста шестдесет и шест лева и 07 ст./ разноски по делото след извършена компенсация, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от 09.05.2019 г., за което на страните е съобщено в съдебното заседание по делото.

 

 

                                                       Районен съдия :