Решение по дело №107/2023 на Административен съд - Видин

 Образувано е по жалба на „Агрорайз“ ЕООД, представлявано от В.К.Г. срещу РА (ревизионен акт) № Р- 04000420008406-091-001/22.07.2021г., издаден от В.Т.Д., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТДД Велико Търново, възложила ревизията и Е.Л.П.- на длъжност главен инспектор по приходите при ТДД Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден като законосъобразен с Решение № 126 от 29.10.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д“ОДОП“) Велико Търново, като обжалвания акт е поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021 г.

С обжалвания РА са определени за внасяне задължения общо в размер на 30 467,54 лв. (от които 19 942,20 лв. - главници и 10 525,34 лв. - лихви), както следва: допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер 553,18 лв. и лихви за просрочието му в размер на 1 589,96 лв. (включващ лихви в размер на 1 404, 48 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2017 г. и допълнително определени лихви в размер на 185,48 лв.); задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 714,11 лв. (в т.ч. деклариран и невнесен в размер на 575,48 лв. и допълнително определен в размер на 2 138,63 лв.) и лихви в размер на 1 723,78 лв. (включващ лихви в размер на 1 088,18 лв. за деклариран и нев+несен в срок корпоративен данък за 2018 г. и допълнително определени лихви в размер на 635,60 лв.); задължения за лихви по реда на чл.89 от ЗКПО - за 2017 г. в размер на 289,92 лв. (от които допълнително установена в размер на 29,97 лв.) и за 2018 г. в размер на 621,77 лв. (от които допълнително установена в размер на 115,85 лв.); задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017г. в размер на 16 674,91 лв. и лихви за просрочието му в размер на 6 299,91 лв.

Жалбоподателят счита, че по ЗКПО, за 2017г. и 2018г. при установяване на дължимия корпоративен данък са включени години преди ревизирания данъчен период, някои от които са с изтекъл давностен срок и на основание чл.109, ал.1 от ДОПК лихви върху салдата за тези години не следва да се начисляват.

По отношение на ЗДДФЛ твърди, че не се касае за скрито разпределение на печалбата, тъй като установената сума за данък дивидент е използвана за стопанската дейност на дружеството за следващи периоди, макар и през личната сметка на управителя. Сочи, че предварителното разпределение на дивидент не е уредено в българското законодателство, за разлика от други държави. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден като законосъобразен. Счита, че констатациите на органа по приходите не са опровергани от жалбоподателя и препраща към писмена защита с подробни съображения по съществото на спора, приложена по дело, при предходното му разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалвания РА създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. РА е обжалван пред горестоящия административен орган.

РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021г. е връчен на жалбоподателя по електронен път на 11.08.2021г. и не е обжалван отделно, но той е неизменна част от обжалвания РА. С него са отстранени допуснати технически грешки в издадения РА. Извършена е корекция на отразения размер на лихвите за дължим корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г., като в размера им са включени пропуснати лихви за просрочие на деклариран, но внесен със закъснение корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1879,88 лв. и задължения за лихви за корпоративен данък за 2018г. в размер на 2345,55 лв.

След потвърждаващото двата РА Решение № 126/29.10.2021г., жалбоподателят е депозирал жалба, с която е сезирал териториално компетентния административен съд. Той не е навел доводи по всички констатации в АА, но с оглед обстоятелството, че съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, то се дължи произнасяне и по всеки един от пунктовете в РА.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), изменена със ЗИЗВР (л.58 и л.61). Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад (РД) (л.38), връчен на 24.06.2021г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено писмено възражение (л.35), което е обсъдено, не е прието за основателно и е издаден сега обжалвания РА (л.25). Той е поправен с РАПРА (л.20). Двата РА са потвърдени с Решение № 126 от 29.10.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д“ОДОП“) Велико Търново (л.6-15). Определени са за внасяне задължения общо в размер на 30 467,54 лв. (от които 19 942,20 лв. - главници и 10 525,34 лв. - лихви), както следва: допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер 553,18 лв. и лихви за просрочието му в размер на 1 589,96 лв. (включващ лихви в размер на 1 404, 48 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2017 г. и допълнително определени лихви в размер на 185,48 лв.); задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 714,11 лв. (в т.ч. деклариран и невнесен в размер на 575,48 лв. и допълнително определен в размер на 2 138,63 лв.) и лихви в размер на 1 723,78 лв. (включващ лихви в размер на 1 088,18 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2018 г. и допълнително определени лихви в размер на 635,60 лв.); задължения за лихви по реда на чл.89 от ЗКПО - за 2017 г. в размер на 289,92 лв. (от които допълнително установена в размер на 29,97 лв.) и за 2018 г. в размер на 621,77 лв. (от които допълнително установена в размер на 115,85 лв.); задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017г. в размер на 16 674,91 лв. и лихви за просрочието му в размер на 6 299,91 лв. - предмет на настоящето съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на РА само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед (л.64) на директора на ТД на НАП Велико Търново, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

При това положение Съдът приема, че РД, РА, РАПРА и Решението са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, с което действие на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията, административният орган е приел следното:

I. По ЗКПО

1. Определени са лихви по предоставени от „Агрорайз” ЕООД, в предходни на ревизията отчетни периоди, заемни парични средства, на съпругата и сина на едноличния собственик на капитала, преведени по банков път и осчетоводени от дружеството. Заемите са отписани в счетоводните регистри на 31.12.2019г.

За тях както управителят на дружеството, така и заемополучателите са потвърдили, че са заемни средства, предоставени на основание чл.240 от ЗЗД, безвъзмездно, т.е. без лихва, неформално, без писмени договори и не са връщани суми по тях.

За 2017 г. и 2018 г., дружеството не е осчетоводило приходи от лихви по заеми, предоставени на физически лица.

Поради тази причина, ревизиращите са приели, че е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.З от ЗКПО, съгласно която получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, се смята за отклонение от данъчното облагане. Приложили са и разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Мотивирали са се с §1, т.32, от ДР на ЗКПО, съгласно която „пазарна лихва“ е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен паричен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани.

На тези основания и във връзка с чл.78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат на „Агрорайз“ ЕООД за 2017 г. и 2018 г., са увеличили приходите на жалбоподателя с размерите на пазарните лихви, които биха били дължими при сключване на обичайни договори за заеми. Въз основа на експертиза, съобразена с Наредба Н- 9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, са определени пазарни лихвени проценти по предоставените парични средства на съпругата М.П.Г.и на сина В.В.Г.за 2017 и 2018 г.

Извършили са преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2017г. в увеличение с 5 531,79 лв. (4 721,34 лв. за съпругата и 810,45 лв. за сина) и за 2018 г. в увеличение с неотчетени приходи от лихви в размер на 6 158,64 лв. (5 213,61 лв. за съпругата и 945,03 лв. за сина).

Административният орган не е възприел тезата на жалбоподателя, че начисляването на лихви следва да е само на изплатените суми през конкретния ревизиран период, а не както е направено в случая и при предходните от 2011г. до 2014 г. (когато са предоставени заемите), с изтекъл давностен срок. Също жалбоподателят се е мотивирал с отписването на част от вземането на 31.12.2019 г. и се е позовал на чл.109, ал.1 от ДОПК.

Съдът изцяло споделя мнението на административния орган.

В чл.16, ал.2, т.3 ЗКПО, законодателят е предвидил, че безлихвените заеми са отклонение от данъчно облагане, а за да не се стигне до отклонение, то ал.1 на същия текст предвижда данъчната основа от сделката (заема) да се определя независимо от условията, при които е договорена тя, а при съобразяване с условия, които биха били обичайни за съответния вид сделки „по пазарни цени и насочени към постигане на същия икономически резултат“. Съответно с изготвената експертиза е определила приходи от „пазарни лихви“ (съгласно §1, т.32 от ДР на ЗКПО). Експертизата не е оспорена в хода на административното производство.

Заемите може и да са предоставени преди ревизирания период, но след като все още не са отписани в счетоводните регистри през ревизирания период, то доходите от тях, т.е. лихвата, за текущия на ревизията период е дължима.

Що се отнася до позоваването на изтекла давност, то отново не бива да се пропуска факта, че по времето на ревизираните периоди задълженията не са отписани счетоводно. Това е направено чак през 2019г. При това положение чл.109 от ДОПК е неприложим, тъй като той предвижда да не се образува производство, когато ВЕЧЕ са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало е да бъде подадена декларация. За установените задължения за 2017 г. и 2018 г. срокът не е изтекъл, след като все още заемите не са отписани. Предходните отчетни години не са включени тук и лихви по тези заеми за предходни на ревизията периоди нито са изчислявани, нито са начислявани. Те дори не са и обсъждани от ревизията.

След като предоставените (макар и в предходен период) заеми са осчетоводени като задължения от дружеството и не са отписани от счетоводните му регистри през 2017г. и 2018г., то правилно и законосъобразно с РА са начислени лихви.

2. Извършено е преобразуване на финансовия резултат за 2018г. във връзка с фактура № **********/17.09.2018г., издадена от „Роско 02“ ЕООД на стойност 46 365,00 лв. и ДДС в размер 0,00 лв. Основанието за неначисляване на ДДС е „чл.163а, ал.2 от ЗДДС“ и тя не е отразена в счетоводните регистри на „Агрорайз“ ЕООД за 2018г. Установено е, че е доставена пшеница „реколта 2018 г.“ 140 500 кг, има приемо-предавателен протокол от 11.08.2018г. и четири броя товарителници за превоз на пшеница, налични са писмените обяснения на управителя на „Агрорайз“ ЕООД, че сделката по фактурата не е фиктивна, но същата не е отразена в счетоводните регистри на дружеството и ДДС по нея не е начислен, поради небрежност и пропуск същата да бъде представена за отчитане в дружеството, извършващо счетоводното обслужване на „Агрорайз“ ЕООД. Пшеницата по фактурата била закупена във връзка с предварително сключени договори за реализация на селскостопанска продукция между „Агрорайз“ ЕООД като продавач и „Балджиеви 91“ ООД като купувач, за доставка на собствено производство пшеница зърно реколта 2018 г., общо 400 тона. Пшеницата по неосчетоводената фактура от „Роско 02“ ЕООД е закупена поради недостатъчно произведено количество собствена продукция, стоката е продадена през м.08.2018 г., като прихода от нея вече е осчетоводен. До датата на извършване на проверката, неосчетоводената фактура е продължавала да бъде такава, респективно данъкът по нея не е начислен, поради което доставката е квалифицирана като укрита. В последствие данъкът е начислен, но след изтичане на законоустановения срок, чрез издаване на Протокол по чл.117 от ЗДДС и е включен в отчетните регистри по ЗДДС за м.10.2019г.

Ревизиращите са констатирали, че през отчетен период 2018 г. в счетоводството на „АГРОРАЙЗ“ ЕООД неправилно е заприходена и впоследствие изписана в повече произведена собствена готова продукция пшеница на стойност 30 796,34 лв., а в същото време закупената по фактура пшеница не е заприходена като стока.

Съгласно разпоредбата на чл.78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

Органите по приходите са направили извода, че финансовият резултат за 2018 г. следва да се намали с неотчетени разходи в размер на разликата между себестойността на произведената собствена продукция и стойността на закупената пшеница по несвоевременно осчетоводената фактура, и да се увеличи със стойността на изписаната в повече готова продукция, с която стойност се увеличава стойността на незавършеното производство през годината в хипотезата на коректно осчетоводяване на процесната фактура.

Жалбоподателят не е оспорил това с конкретни доводи и съответно такива няма как да бъдат обсъдени.,

Съдът счита, че направеното преобразуване е основателно, материалния закон е спазен и е приложен правилно.

3.По отношение на определените лихви по реда на чл.89, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, също не са изложени възражения в жалбата.

Допълнително определените лихви, над декларирания размер от жалбоподателя за 2017 г. и за 2018 г. са законова последица от резултатите на ревизията.

II. По ЗДДФЛ

Определени са задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за трето тримесечие на 2017г. (01.07.2017г.- 30.09.2017г.).

Ревизията е определила допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 16 674,91 лв. върху сумата от 333 498,18 лв. Последната представлява изписани парични средства от касата на дружеството, предоставени на собственика му В.Г., съгласно Протокол от редовно общо събрание от 28.07.2017г.

Прието е, че е извършено скрито разпределение на печалбата по смисъла на т.5, б.„а“ от § 1 на ДР на ЗКПО, тъй като с мемориален ордер № 182/28.07.2017г. от касата на дружеството са изписани 505 000,00 лв. и с основание „изтеглени средства от управителя - подлежащи на разпределение или връщане“ е дебитирана сметка „Разчети със собственици“ и е кредитирана сметка „Каса в левове“. Независимо, че изрично е поканено, дружеството не е подало декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, с която да декларира данък по чл.38, ал.З от ЗДДФЛ в размер на 25 250 лв. за трето тримесечие на 2017г. - деклариране 5 % върху изтеглените средства от управителя от касата на дружеството в размер на 505 000 лева.

Поради недекларирането, ревизията е поискала представяне на допълнителна информация и управителят е представил доказателства - взети решения за разпределяне на дивиденти, протоколи от проведени редовни общи събрания от 27.07.2017г., 28.07.2017г., 28.08.2017г., 07.09.2017 г. и 18.09.2017 г., аналитични счетоводни регистри на сметки 493 „Разчети със собственици“ и 501 „Каса в левове“ за 2017 г.

Установено е, че Протокол от 28.07.2017 г. едноличния собственик на капитала е решил да се прехвърлят 505 000,00 лв. от касата на дружеството в сметка „Разчети със собственици“, които да бъдат разпределени за изплащане на дивиденти в последващи периоди. В същия протокол е посочено, че към тази дата неразпределената печалба от минали години е в размер на 531 630,49 лв. - средства са от приходите на дружеството, натрупани в период от 5-6 години и същите ще се разпределят за изплащане на дивидент.

С останалите протоколи от общи събрания от 27.07.2017г., 28.08.2017 г., 07.09.2017 г., 18.09.2017 г. са взети решения да се изплатят от касата на дружеството дивиденти съответно в размер 9 990,00 лв., 9 990,00 лв., 8 000,00 лв. и 2 020,00 лв. С тях е дебитирана сметка „Разчети със собственици“ и кредитирана сметка „Каса в левове“ с основание „изплатен дивидент“, едновременно с това е дебитирана сметка „Неразпределена печалба от минали години“ и кредитирана сметка „Разчети със собственици“ - с основание „разпределяне на дивидент“.

За общата сума от 30 000,00 лв. за дебита по сметка „Неразпределена печалба от минали години“ е подадена тримесечна Декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, с деклариран окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1500,00 лв., който е внесен на 16.01.2018 г.

Сумата от 505 000,00 лв. не е декларирана. За нея, управителят е обяснил писмено, че е взел решения за разпределение на дивиденти през 2017г., а остатъкът е за последващи разходи и плащания във връзка с дейността на фирмата. След последващи решения за разпределение за изплащане на дивидент ще бъде начислен и дължимия данък дивидент.

Процесната сума от 505 000,00 лв. касае отделно прехвърлени парични средства от касата на дружеството в сметката на собственика, извън горепосочените в размер на 466 418,80 лв. и 30 000,00 лв., за които е деклариран данък за доходи от дивиденти. За сумата от 505 000,00 лв. не е деклариран окончателен данък за доходи от дивиденти.

Ревизията е установила, че от тази сума от 505 000,00 лв.: 1) в сметка „Каса в левове“ през 2017 г. и 2018 г. са върнати общо 130 500,00 лв.; 2) разпределеният дивидент за 2017 г. в размер на 41 001,82 лв.; 3) за остатъка от 333 498,18 лв. не е установено за какво са използвани. Поради това, ревизията е приела, че жалбоподателят е намалил касовата си наличност, но не е начислил и декларирал дължимият данък по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ във връзка с т.5, б.„в“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Приел е, че е нарушен принципа на „текущо начисляване“, изискващ резултатите от сделките и събитията да се начисляват в момента на тяхното възникване тъй като в случая е извършено намаление на касовата наличност през м.07.2017 г. за евентуално бъдещо разпределение на дивидент. Съгласно разпоредбите на Търговския закон разпределението на дивидент се извършва след приемане на Годишния финансов отчет и Баланса на предприятието и след взето решение на Общото събрание за разпределение на печалба. В подадената от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО, Част VII, Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата“ не е декларирано скрито разпределение на печалбата на текущо усвоените суми от собственика през 2017г., които са осчетоводени като авансово разпределен дивидент.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата. Данъчната ставка съгласно разпоредбата на чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ е 5%, а начисленият и удържан данък се декларира от платеца на дохода с декларация по чл.55, ал.1 в срока предвиден в чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ - в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Съгласно чл.65, ал.3 от ЗДДФЛЛ, данъкът по чл.46 за доходите по чл.38, ал.3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. Предвид това, с РА е начислен допълнително данък в размер на 16 674,91 лв. и съответни лихви за просрочие - 6 299,91лв., върху сумата от 333 498,18 лв., квалифицирана като разпределен дивидент, представляващ скрито разпределение на печалбата.

Съдът приема, че сумата от 333 498,18 лв. представлява именно изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата.

Според §1, т.5, б.„в“ ДР ЗДДФЛ, „дивидент“ е и скритото разпределение на печалба. По отношение на понятието „скрито разпределение на печалба“, което пък съгласно §1, т.5, б.„а“ ДР на ЗКПО, са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви „а“ и „б“.

Жалбоподателят не доказа за какво е изразходвал остатъка (333 498,18 лв.) от прехвърлената сума (505 000,00 лв.) от касата на дружеството в сметката на собственика. Твърдението, че е финансирана дейността на дружеството не се подкрепя от нито едно от доказателствата по делото. Отделно от това е и нелогично и житейски неоправдано дружеството да превежда пари на собственика, за да финансира той дейността на същото това дружество. Правилен е изводът, че собственикът се е разпоредил със сумата в своя полза или в полза на свързани с него лица, т.е. налице е „разпределяне под каквато и да е форма“ на суми от „Агрораиз“ ЕООД към собственика му. Следователно се касае за сума, несвързана с дейността на предприятието, разпределена под каквато и да е форма в полза на неговия собственик - §1, т.5, б.„а“ от ДР на ЗКПО.

Под формата на скрито разпределение на печалба през 2017г., „Агрорайз“ ЕООД е изплатил дивидент, който се облага по чл.38, ал.3 ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5 % по чл.46, ал.3 ЗДДФЛ. Платецът на дохода е „Агрорайз“ ЕООД и той е длъжен да внесе данъка - чл.65, ал.3 ЗДДФЛ.

В администранивното производство жалбоподателят не е доказал, че със тази сума от 333 498,18 лв. са извършвани плащания във връзка със стопанската дейност на дружеството през следващи периоди. Това не се доказа и при съдебното обжалване, независимо от твърденията в тази насока. Както вече се посочи, жалбоподателят трябва да оспори констатациите, т.е. не да наведе твърдения и просто да заявява, че оспорва, а да представи доказателства, оборващи констатациите на ревизията. Това не е направено нито в административното нито в съдебното производство и по този въпрос съдът ще вземе отношение при обсъждането на приетата по делото експертиза.

Отчетено или не, скритото разпределение на печалбата представлява дивидент и той подлежи на облагане с окончателен данък. След като от прехвърлената от касата сума от 505 000,00 лв. е останала сумата от 333 498,18 лв., която не е възстановена и то без основание, то се касае за изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата.

В тази част констатациите са правилни и законосъобразни.

Нито един от пунктовете на РА, респективно решението на РДД, не е оспорен по отношение на определения размер на задълженията. Същият е изчислен от ревизиращите, както и от изготвената по време на ревизията експертиза, поради което Съдът ги кредитира.

По делото е изслушана и приета икономическа експертиза, която е отговорила на поставени от жалбоподателя въпроси. Тя по никакъв начин не оспорва констатациите, които са направени от ревизията. Реално тя ги преповтаря. По отношение на допълнителното заключение, следва са се има предвид, че то се базира на предоставена на електронен адрес от жалбоподателя на вещото лице информация, която обаче не е предоставена под формата на документи /първични счетоводни документи/. Такива не са и приложени от жалбоподателя по делото. Самата експертиза нито е доказателство, нито може да „създава“ доказателства. Тя представлява само доказателствено средство. Отделно, че в конкретния случай тя се базира не на приложени доказателства, а „съобщена“ информация (л.438-439 от разпита на ВЛ). При това положение, тя не може да бъде кредитирана в настоящето производство и самото ѝ обсъждане се явява безпредметно.

Въз основа на гореизложеното, Съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

По отношение претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство от ответната страна съдът взе предвид следното: нормата на чл.143 от АПК, която урежда отговорността за разноски по административни дела, не урежда случая, когато процесуалното представителство на административния орган е осъществявано от юрисконсулт. Предвид липсата на правна уредба на този въпрос в АПК, в настоящето производство приложим е ДОПК, предвид специалната норма на чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК, според която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Въпреки липсата на изрично препращане към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакцията на цитирания текст безспорно визира именно този ред в производствата по обжалване на ревизионен акт, а не реда по чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24, предложение второ от НЗПП, тъй като именно Наредба № 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения по съответните видове дела.

При това положение искането на ответника се явява основателно. С оглед приложимата материалноправна разпоредба: чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и материалния интерес в настоящия случай (3087,40 лева), в полза на НАП, като юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от ответника едноличен административен орган, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3087,40 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл.160, ал.1 ДОПК, Съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агрорайз“ ЕООД, представлявано от В.К.Г. срещу РА № Р- 04000420008406-091-001/22.07.2021г., с който са определени за внасяне задължения общо в размер на 30 467,54 лв. (от които 19 942,20 лв. - главници и 10 525,34 лв. - лихви), както следва: допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер 553,18 лв. и лихви за просрочието му в размер на 1 589,96 лв. (включващ лихви в размер на 1 404, 48 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2017 г. и допълнително определени лихви в размер на 185,48 лв.); задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 714,11 лв. (в т.ч. деклариран и невнесен в размер на 575,48 лв. и допълнително определен в размер на 2 138,63 лв.) и лихви в размер на 1 723,78 лв. (включващ лихви в размер на 1 088,18 лв. за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък за 2018 г. и допълнително определени лихви в размер на 635,60 лв.); задължения за лихви по реда на чл.89 от ЗКПО - за 2017 г. в размер на 289,92 лв. (от които допълнително установена в размер на 29,97 лв.) и за 2018 г. в размер на 621,77 лв. (от които допълнително установена в размер на 115,85 лв.); задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017г. в размер на 16 674,91 лв. и лихви за просрочието му в размер на 6 299,91 лв., потвърден с Решение № 126 от 29.10.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д“ОДОП“) Велико Търново, като обжалвания акт е поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021 г.

ОСЪЖДА „Агрорайз“ ЕООД, представлявано от В.К.Г. да заплати на Националната агенция по приходите сумата 3087,40 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

СЪДИЯ: