РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Ямбол, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330102190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена
молба от С.М.П. с ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето Б. Д. И., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Я., ул.
„***,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. С.-
ЯАК,за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителите домашно насилие от страна на лице, с което се е намирало във фактическо
съпружеско съжителство и от което има дете – Д. Б. И., ЕГН ********** от с. Г., общ.
Т., обл. Я., ул. „***.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Молителката С.М.П. твърди, че с
ответника живели на семейни начала около пет години, като от съвместното си
съжителство имали родено дете Б.Д.И., род. на *** г. Също така се твърди, че
отношенията им били винаги обтегнати, като ответника злоупотребявал с алкохол,
като от месец февруари или март 2019 г. били разделени, след като същия влязъл в
затвора. След излизането на ответника от затвора през миналата година, ответника
променил особено отношението си към нея, с оглед на това , че започнал връзка с
друга жена, още преди да бъдат разделени. Същото имала много лошо отношение към
нея и непрекъснато настройвала ответника срещу нея, като последно положението
1
било нетърпимо. На 28.06.2021 г. молителката получила от ответника нотариална
покана, с която заявявал, че взема синът им на 15.07.2021 г., като същата не била
съобразена с факта, че молителката била в отпуск, като вземането на детето не било
обсъдено с нея. На 15.07.2021 г., около 11.40 ч. ответника отишъл до постоянния адрес
на молителката, намиращ се в гр. Я., ж.к. „*** да вземе детето за 15 дни. Твърди се, че
детето не искало да тръгва с него, плачело и не се откъсвало от майка си. Последната
твърди, че още предния ден детето я молило да каже на баща му, че не желае да ходи в
дома му. Въпреки това молителката никога не била го спирала и ограничавала
контактите на детето с баща му, въпреки, че се страхувала с оглед на това, че той
употребявал наркотици и не знаела на кой адрес го отвежда. Бащата ограничавал
контактите на детето с майка му, както не и казвал къде живеел и тя нямала никаква
връзка с тях. В резултат на посоченото по-горе ответника се изнервил, като започнал
да обвинява молителката, че тя настройвала детето срещу него и не го пускала. Същия
станал по-агресивен, като започнал да обижда и заплашва молителката пред нейната
майка и ако не била тя, той щял да я удари. Също така заплашил молителката, че чрез
адвокат от гр. С., щял да и вземе детето, да я изкара най-черната, най долната и, че е
наркоманка. Започнал да крещи с думите, че ще ги взриви всичките, ще я занули и
нищо нямало да остане от нея, както и, че ще и начупи кокалите. Твърди се, че Д.
винаги я бил заплашвал, че ще я начупи и това било най- малкото което щяло да и се
случи. Продължавал да крещи, че ще я съсипе и провали целия и живот. Също така я
заплашил, че ще я зарови, както през това време детето плачело истерично и повтаряло
„ не тати, не тати“. Майката на молителката се опитала да успокои ответника, като
последния започнал да напада и нея. Молителката се опитала да успокои детето и да го
накара да тръгне с ответника. Същия го попитал защо не иска да тръгва с него, като
детето му отговорило, че кака А. бие, като същото визирало приятелката на ответника.
През това време същия издебнал детето и буквално го грабнал и го вкарал в
автомобила си. Твърди се, че детето споделяло с думи и жестове, че кака А. го биела,
като в резултат на това същото многократно се събуждало от сън и бълнувало с
истерични писъци „ кака А. бие“ и си посочвало лицето. Молителката заявява, че от
цялото това напрежение не се чувствала спокойна, като изпитвала непрекъснат страх
от реакциите на Д.. Започнала да плаче непрекъснато, дори и пред колегите си на
работа. Нервната и система не издържала на стреса, на който Д. я полагал от доста
време насам. Същия бил много агресивен, по най- дребни поводи губил контрол над
себе си, като бил склонен към агресия, физическо и психическо насилие. В моментите
на ярост той озверявал, като физиономията му се променяла до неузнаваемост. На
моменти молителката си мислела, че ответника има сериозни психически проблеми, с
оглед на това, че и крещял без причина. Освен това употребявал наркотици, които
влияели върху поведението му, като се страхувала и за здравето на детето им. За нея
това поведение било ненормално, като същото било провокирано от влиянието на
2
неговата приятелка, която също ежедневно и многократно и изпращала заплахи по
всички възможни начини, на нея, на семейството и на роднините й.
Молителката се страхувала от ответника, счита, че същия е заплаха за нея и
детето, като претендира налагане на мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН, както
и издаване на заповед за защита по отношение на тях. Прилага декларация за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника,
чрез пълномощник адвокат. Твърди се, че изложеното в молбата за защита направо
било възмутително, като твърденията в нея не отговаряли на истината, като фактите
изложени в нея били противоречиви. Не отговаряло на истината, че нотариалната
покана която била изпратена на молителката не била съобразена с нея. Същата била
изпратена поради затруднената комуникация с нея, като ответника упражнявал
правото си на лични контакти с детето, съобразно определения от съда режим.
Молителката не отговаряла на телефонните му обаждания, включително и когато
детето било при него и имало нужда да я чуе. Вземал детето предимно от неговата
баба, като майка му винаги не била там. При редките случаи, когато се случило да бъде
там, търсела конфликта с него, провокирала го по всякакъв начин и го заплашвала, че
веднага щяла да го уреди да влезе в затвора. Същия не поддържал добри отношения с
молителката, като в началото използвала детето като оръжие той да се върне при нея,
като сега го използвала за да го провокирала и да създава нови конфликти. Възползвала
се от това, че е изтърпял наказание ЛОС, като непрекъснато го заплашвала, че можела
да му уреди ново наказания, държала се изключително провокативно и използвала
всеки удобен момент, за да генерирала конфликти от които бил принуден да се пази. С
нотариалната покана искал да я уведоми своевременно и ако тя била планирала
почивка с детето или свой отпуск да го уведоми и посочила подходящ период да му
осигури време с детето. Понеже тя не сторила това, решил, че тя няма нищо против
този режим на летните лични отношения с детето. Също така при последното връщане
на детето предупредил и неговата баба, като тя му заявила, че няма проблем. Твърди
се, че молителката в действителност била решила със средствата на ЗЗДН да му
попречи изобщо де вижда детето си. Посоченото в молбата за домашно насилие от
молителката било клевета, като никога не бил си позволявал грубо отношение към нея
или родителите й, като след нейните непрекъснати заплахи бил особено бдителен.
Твърди се, че молителката не приемала факта, че бил създал свой живот и ново
семейство, като изпращала заплашителни смс съобщения на приятелката му. Това
датирало още от тяхното заживяване заедно 2019 г., като била образувана и преписка
на РП-Б., по която работила полицията. Осъществявал режима си на лични контакти с
детето, предимно със съдействието на полицията, които били засипани от жалби от С.
и майка й, срещу тях. Същите били безмислени и били от типа, че бил върнал детето с
поставен гел на косата му или, че било яло сладолед. След влизане в сила на
3
споразумението на съда на 18.12.2020 г., само първите няколко вземания на детето
били безпрепятствено осъществявани. Твърди се, че на 05.03.2021 г. след като взел
детето го завел при родителите си на село, като му се обадила майката на С. да пита
как е детето. Обяснил и, че детето е спокойно, но независимо от това, след около час
му звъннали от полицията и го уведомили, че майката и бабата на детето се намирали в
РУ-Я. и твърдели, че приятелката му бие в момента детето и имали притеснения за
здравето му. Същия им обяснил, че е на село и приятелката му въобще не е с тях, като
след извършена проверка полицейските органи установили, че твърденията им били
неверни. Ответника в неделя върнал детето на бабата, като майката въобще не била
там. След това последвали няколко жалби от страна на майката и бабата по майчина
линия до прокуратурата, ГДБОП, полиция в които били излагани оплаквания, че са
тормозени по телефона от него. В тях се твърдяло, че в дните 05-07.03.20121 г. той и
приятелката му тормозили детето, че го упоявали, не полагали грижи за него и го
връщали напикано и с психически травми. Била извършена нова проверка, като било
установено, че нито притежава такъв телефон, за който твърдели, нито пък другите им
твърдения били верни. С оглед на това прокуратурата по преписката постановила
отказ за образуване на досъдебно производство. На 19-21.03.2021 г. на негово
позвъняване, майката му заявила, че детето е болно,както личния лекар препоръчал
домашно лечение и не може да пътува. Той го взел само за час да го види и който
прекарали в гр. Я., като детето нямало симптоми да е болно. Въпреки това върнал
детето, но не му били показани никакви медицински документи за проведен преглед
или предписано лечение, въпреки, че искал такива. На 02-04.04.2021 г. на негово
позвъняване, майката му отговорила, че детето е при нея и в момента не може да
говори. След известно време ответника отново позвънял на домофона, но никой не му
отворил. Позвънил на тел. 112, като едновременно с идването на органите на
полицията, отишли и дядото и бабата на детето, но не го водили. Бабата се държала
изключително арогантно и агресивно с органите на реда,като влизала в груба полемика
с тях. След половинчасова разправия, същите довели дъщеря си и детето. Майката му
предала детето, но същото било травмирано от присъствието на полицаите и
разправията, като майката и бабата демонстрирали агресивно поведение, като дядото
проявил разум и разговарял с добър тон с него. Твърди се, че за този уикенд отново бил
търсен по телефона от полицията, като майката отново подала жалба срещу него, т.к.
детето било върнато със струпей и рани по главата от поставен гел и му били изискани
обяснения. На 16-18.04.2021 г. след негово позвъняване на С., за да я уведоми, че е
пред адреса, мобилния оператор му отговорил, че абонат с такъв номер не съществува.
След това позвънил на бабата но телефона й бил изключен. След 15 мин. отново
позвънил но резултата бил същия, като бил принуден да позвъни на тел 112 за
съдействие. След пристигане на полицаите и докато им обясни какво се случва, покрай
тях минала С., която се прибирала. Обяснила, че детето било в тоалетната и затова не
4
вдигала, като предала детето на полицаите, като същото било изключително
разстроено от създадената ситуация умишлено от майка му. Детето било разстроено
доста време, като го завел на лекар, където било установено, че има бронхит и му
изписали лекарства. При връщането на майка му и обяснил, че го водил на лекар и
същото било преглеждано, като и предал рецептата. След прибирането му в гр. Б.,
последвало обаждане от С., която с крясъци го обвинила, че прегледа бил фиктивен,
като тя лично звъняла в болницата и разбрала, че детето не било преглеждано, а
рецептата била фалшива. На 30.04.2021 г.- 01.05.2021 г. на Великденските празници
при пристигането си в гр. Я., на адреса го чакал приятеля на С., който му казал, че тя
го чакала горе. След като се качил му обяснила, че детето е много болно и по
препоръка на лекаря, не трябвало да излиза и пътува. Ответника отишъл до РУ- Я. за
съдействие и позвънил на тел.112. След посещението на органите на полицията се
оказало, че на адреса няма никой, като полицейските инспектори съставели
съответните полицейски протоколи. На 07-09.05.2021 г. взел детето безпроблемно и го
върнал. На 21-23.05.2021 г. не взел детето, защото дядото му позвънил да му каже, че
ще ходят на почивка и той нямал нищо против. На 04-06.06.2021 г. взел и върнал
детето на бабата, като веднага след връщането му получил позвъняване от полицията
за поредната подадена жалба от майката, в която се твърдяло, че детето било яло
сладолед, към който бил алергичен. Ответника се притеснил,като потърсил лекаря и
разговарял с него. От него разбрал, че майката и бабата посетили спешен кабинет, като
били констатирани 3-4 пъпки по лицето на детето. Въпреки това същите настояли да
му бъде поставена инжекция с урбазон, въпреки обясненията на лекаря, че детето няма
показания за това. Оплакали се, че детето има рани по главата от гел, който бил
поставен на косата му, но лекаря не установил такива, като са настоявали да им издаде
амбулаторен лист. На 18-20.06.2021 г. взел детето оттново от бабата по майчина линия.
През целия път до гр. Б., детето непрестанно кашляло, като позвънил на личния лекар
на детето. Същата му обяснила, че тя вече не му е личен лекар, като така разбрал, че
личния лекар на детето бил сменен. След това завел детето в болница в гр. Б., където
било установено, че същото има остра инфекция на горните дихателни пътища и му
било назначено лечение. След това върнал детето на бабата, като и обяснил, че през
м.юли ще иска да го вземе за по-дълга ваканция, като тя му казала, че няма проблеми.
В тази връзка се твърди, че майката на детето, молителката в настоящото
производство, непрекъснато създавала пречки и по всякакъв начин възпрепятствала
срещите на детето с ответника. Поведението и било последователно и в насока да го
лиши изобщо от контактите с детето, като настоящото производство било финал на
тези нейни усилия. Да се използвало производството по ЗЗДН за да бъде лишен
ответника да вижда сина си било направо недопустимо. Твърди се, че описаното в
молбата за защита, касаеща акта на домашно насилие от 15.07.2021 г. било невярно.
Ответника твърди, че същия ден около 11.30 ч. пристигнал на адреса, където го
5
посрещнала С. сама. Същия я попитал къде е детето и дали е готово, като тя му
отговорила, че детето е разстроено и не искало да идва. Ответника не разбрал
причината затова, като молителката започнала да му повишава тон и му казала, че ако
иска да го вземе, да влезе в дома на родителите й и сам да го вземе. Ответника и заявил,
че няма да влиза в чужд дом, като му съдейства да приготви детето. Получил заплахи
от нея, че когато отидат в гр. Б. с приятелката му ще ги пребият и да внимава какво
прави. Казала му, че явно не си е изпушил цигарката с трева и явно му трябва една, с
оглед на това, че косата му била побеляла. Отново го заплашила, че ще го вкара в
затвора, точно както предния път. Молителката очевидно се стремяла да създаде
скандал, като ответника се притеснил, че пак ще разстрои детето. В този момент
покрай тях минала майка й, която помолил за съдействие, като и казал, че когато взема
детето от нея няма проблеми, а такива се създават когато взема детето от дъщеря й.
Същата му отговорила, че това е така, защото кака А. го биела. Ответника отново я
помолил да му съдейства и тя се съгласила. С. му подала раницата на детето, заедно с
крем за мазане, като на въпрос от негова страна му било обяснено, че детето било
обринато от топлината и трябвало да се маже. С., майка й и детето тръгнали да слизат с
асансьора, а ответника по стълбите. След това поставил раницата на детето в колата,
същото отишло, като баба му се качила в таксито, а С. се отправила в друга посока.
Непосредствено до блока, от задната му част през цялото време бил паркиран
полицейски автомобил. След потеглянето с автомобила, ответника бил спрян за
проверка от полицейските служители за проверка на документите на шофьора и
пътника. Полицая отбелязъл, че всичко било наред, като детето било в столче, като
самото то и бащата били спокойни. Бил извикан патрул на КАТ за проба с техническо
средство Дрегер, който отчел нула, след което били освободени. Твърди се, че ако е
имало домашно насилие молителката е имала възможност да потърси помощ от
полицейските служители, които се намирали до блока й. Твърди се, че не бил се
държал грубо със С., още по-малко бил сторил това пред детето, което се разстройвало
при предаването му. Предаването на детето станало в присъствието на майката на
молителката, като ответника твърди, че нямало как да се държи грубо спрямо нея в
присъствието на майка й. Твърди се, че С. не можела да се примири, че той имал вече
нов живот и живее с друга жена. На детето се насаждали страхове с цел да бъде
отчуждено от баща му и водещо до синдрома на родителското отчуждение, с
отчуждаващ родител майката. Твърди се, че детето има нужда от баща си за
правилното му формиране като личност и ако синдрома на отчуждение бил развит,
респ. не бъде преодолян, можело да се развият паталогични последици- невроза или
поведенчески проблеми в по-късен етап от детското развитие. Иска се оставяне на
молбата без уважение.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържат молбата, сочат доказателства и
6
претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.
В съдебно заседание ответника се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържат отговора на молбата, сочат
доказателства и претендират молбата да бъде оставена без уважение.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – с лице с което се е бил във фактическо съпружеско съжителство и от
което имат дете и същата е допустима.
Страните не споря, а и от представеното удостоверение за раждане на детето
Б.Д.И., род. на *** г., безспорно се установява, че същите са негови родители. Също
така не спорят, че по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, на осн. чл.234, ал.1 ГПК е
одобрена постигнатата спогодба, като родителските права са предоставени на майката,
като на бащата са определени мерки за режим на лични контакти. Също така страните
не спорят, че с нотариална покана ответника в тридневен срок приканил молителката
да му бъде осигурен достъп до детето, което да му бъде предадено от 11.00 ч. на
15.07.2021 г. до 11.08.2021 г., като същата е получена от молителката.
По делото е изготвен и приет социален доклад от Д“СП“- Я., от който се
установява, че детето Б. се отглеждало в семейна среда от неговата майка С.П., която
заявила, че се старае пълноценно да задоволява потребностите на сина си според
нуждите му. Както майката, така и бащата показали емоционална привързаност към
детето, демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие.
Заявили желание за в бъдеще да оказват нужната помощ и емоционална подкрепа на
детето. И двамата родители притежавали необходимите родителски качества и ресурс
да обезпечат пълноценно грижите за детето и да осигурят всичко необходимо за
неговото развитие.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпити на свидетели.
Свидетелката К. И. П. ( майка на молителката и баба на детето) заявява, че на
15.07.2021 г. ответника трябвало да вземе детето за две седмици.Трябвало да отиде в
11.00 ч. но отишъл в 11.40 ч., като имали предварителна уговорка с майката. Отишъл
да апартамента сам, като вратата му отворила дъщеря й. Те се били приготвили да
излизат с детето на разходка и то като видяло баща си се сепнало, дръпнало се назад,
избягало в другата стая, качило се на дивана и се скрило зад една възглавница.
Започнало да плаче и да казва „ тати не, искам мама“. Т. попитала Д. къде ще бъдат
през тези дни, като той и отговорил, че ще бъдат в гр. Б. и друго не я интересувало. Д.
попитал детето защо не иска да отива при него и същото му отговорило, че кака А. бие.
7
После Д. избухнал, бил много аргесивен, започнал да крещи, да вика и обижда. Казал
на дъщеря й, че ще я изкара най-долната наркоманка пропаднала, щял да отиде с трима
адвокати и щял да я разпъни на три и че ще и вземе детето. Ако отиде да го вземе от гр.
Б., нямала да излезе жива от там. Детето през цялото време плачело и повтаряло тати
не, искам мама. Тя се опитала да го успокои и да го накара да отиде с баща си, но то
продължило да повтаря, че не иска. Детето знаело, че баща му ще го взема и когато
идвал да го взема, те му говорили хубави работи за него и приятелката му.
Първоначално след сключването на споразумението всичко било наред, като детето
ходило с желание при баща си, но не знаела какво се било случило след това и когато
то оставало да преспива при баща си, тогава нещо се променило. Не били казвали лоша
дума против баща му или приятелката му А.Д.. На 15-ти се опитала да ги успокои, да
им каже да не говорят толкова високо. Д. крещял, като преди това устата му била
побеляла от пяна и Т. му казала да се избърши устата. Това го ядосало и ако тя не била
там сигурно щял да и посегне да я удар. В крайна сметка, след уговорка около 20 мин.
се разбрали, че детето трябва да тръгне с него. Тръгнали към таксито, като детето Б.
мислело, че ще ходи с нея на разходка. Баща му казал, че ще карат след колата на баба,
като детето повтаряло, че не иска при тати, а искало в колата на баба. Тръгнали надолу
по стълбите, като свидетелката държала Б. за ръка, като се надявала Д. да се вразуми и
да не вземе детето. Стигнали до таксито, като Д. дръпнал детето и го качил в неговата
кола. Б. пищял, като те знаели, че той трябвало да вземе детето. Тя пуснала сигнал на
20.06. до „Закрила на детето“ – С., в който била описала какво и е разказвало то, като
се върне от баща си. На 03.01. когато Д. върнал детето, А. и звъняла по телефона и
говорили много време. Тя и казала, че Б. изпаднал в нервна криза, водила го вечерта по
лекари и не можела да го успокои. Преди това детето тръгнало спокойно и радостно с
баща си. След като върнали детето тя казала, че щяло да й счупи телевизора,
заключило се в стаята и много плачело. Б. обяснил, че кака А. и тати много са му
крещели и той се е заключил в стаята, защото се е страхувал. Бащата върнал детето
юни месец още следващия ден. Дъщеря и се притеснявала за живота си и за живота на
Б., не знаела какво ще се случи през тези две седмици, защото Д. бил агресивен.
На въпрос на пълномощника на молителите свидетелката заяви, че детето Б.
разказвало, че кака А. го бие и го учила да си бърка в носа, да прави топчета и да си яде
„пилетата“, като така щял да стане силен. Притеснявала се, че никой не иска да
изслуша Б., защото той можел да разкаже и да обясни, как кака А. го бие по бузките,
той не искал да яде, но тя го карала, въпреки, че го боляло коремчето. Д. обиждал
дъщеря й, казвал, че е пропаднала, че била наркоманка, ще я пребие, ще и начупи
костите и ще ги взриви. Когато се опитала да го успокои, като му казала, че детето е
там и да не вика и крещи, той не обърнал внимание. Нападнал и нея, като казал, че
завели детето в болница и са накарали лекарката да му бие „урбазон“, макар, че същата
казала, че няма нужда. Детето плачело, както таксито ги чакало пред входа на блока. Д.
8
се качил в бялата кола с приятелката си А.Д., както не видяла да има друг човек с тях.
Никой никога не бил идвал с Д. когато вземал детето, винаги бил сам. Този човек който
бил с нея в залата го виждала за първи път. Като взел детето не казал на кой адрес ще
го води в гр. Б. и не ги интересувало къде отиват, въпреки, че Т. му казала, че трябва да
знае къде ще е с детето през тези две седмици. Казал, че няма да и се обажда защото
блокирал нейния и номера на свидетелката. Когато отишли в полицията, те вече ги
чакали там. Приятелката му и Д. се държали много лошо и агресивно. Имало
размахване на пръсти, като сестра му също била там, като казала, че това не била го
очаквала от тях. Казали, че ще вземат детето и повече нямало да го видят. С. и детето се
страхували от Д., като мисли, че затова детето плаче и не иска да ходи при него. Д. ги
обвинявал, че те са виновни, като тя го питала защо не иска да изслуша внука й, който
се оплаквал, че тати му се кара и не го чува. През този месец и половина, през времето
когато Б. бил при тях, той бил спокоен, започнал да използва повече думи и говорил
повече. Знаела, че след време баща му ще продължи да го взема, като продължавали да
му говорят, че тати бил добър и че трябвало да отиде при него. Детето обаче казвало „
не тати и не иска при тати“. Към настоящия момент тормоза продължавал, като имало
непрекъснати заплахи. Когато Д. бил сам, без А. нямало проблеми, но когато тя била в
колата винаги имало проблеми. Дъщеря и от няколко месеца живеела с приятеля си,
като Д. също имал приятелка, но заявил, че трябва да взема детето от к-с „***“ в гр.Я..
Когато Д. бил без приятелката си връщал детето на ул. „***“ и вземал детето от там
където Т. кажела. Дъщеря и работила до шест часа.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че Д. крещял,
като Т. се опитала да го успокои и му казала да не вика. Тя също повишила тон, защото
той крещял и тя се опитала да ги успокои и двамата. Опитала се да го успокои и да му
каже, че детето било в съседната стая, като нямало и един метър от нея, от мястото
където всичко се случвало. Това се случило в коридора, като бил стъпил на прага, като
единият му крак бил в тях, а другия в коридора. След като детето плачело и не искало
да отиде при него, при баща си, не знаела. Д. вземал детето против волята му, като то
през цялото време казвало „ не тати, тати не“. Съдействала, като през цялото време се
надявала да надделеел разума и той да не вземел детето. Когато Д. ходил да вземе
детето, търсил най- малкия повод да извикал полиция и да го вземе чрез тях. Били
тръгнали на разходка, като се опитала да успокои Б., като му казала, че трябва да отиде
с тати. Таксито вече чакало за разходка, като се надявала Д. да остави детето. Д. го
дръпнал от ръката й и го качил в колата, като взел раницата му, като майката на детето
му подала вещите. Никога не били възпрепятствали Д. да взема сина си, като имали
сключено споразумение и не виждала защо трябва да пречили на същото. За
великденските празници детето било болно, като полицията била ходила два пъти.
Единият път били завели детето при майка му, като те щели да си ходят на село и Д.
трябвало да го вземе в шест часа. Ходили до магазина да пазарят и после се прибрали.
9
Когато отишли пред входа на блока, там стояли Д. и приятелката му. Тя била с мъжа си
и му казали да отиде да вземе детето от майката. Казала му, че детето е при майката и
да го вземе от там, но той казал, че от този адрес трябва да вземе детето и тя трябвала
да го доведе. Казали му да не върши глупости и да вземе детето от майка му, като той
им казал, че е извикал полиция. След като пристигнали полицаите, Д. им се
представил, като те им казали, че детето било заведено при майка му, защото искало
при нея. Полицаите също му казали защо не отиде да вземе детето от майката. През
месец май съпруга и се обадил на Д. и го попитал възможно ли е да си разменят
седмиците, защото били планували почивка. Д. се съгласил да вземе детето предната
седмица. Втория път когато извикал полиция, било когато те били горе с Б.. Някой
звъннал на домофона, но тя не била го чула.
Свидетеля М. К. М. ( без родство със страните) заявява, че на 15-ти бил в гр. Я.,
в центъра на кафе. Видял Д. с неговата приятелка които се разхождали. Седнали при
него на кафето и той го помолил, ако можел да отиде с него, понеже трябвало да вземе
детето, като той се съгласил. Това се случило около 11.30 ч., като трябвало да вземе
детето от домът му. Д. отишъл с неговия автомобил, като свидетеля бил с личния си
автомобил. Не познавал добре гр. Я. и не можел да каже в кой комплекс отишли.
Когато отишли там, въпросните хора живеели на третия етаж, като Д. го помолил да се
качи по-нагоре да не го виждат и да създава излишно напрежение. Д. позвънил на
вратата и същата се отворила, като той попитал къде е детето. Жена му отговорила, че
детето било разстроено и не искало да отива с него. Той пак попитал къде е детето,
като тя пак му казала, че детето било разстроено и не искало да идва и нямало да
дойде, понеже приятелката му биела детето. След това чул друг женски глас, като
предполага, че това била майката. Тя казала, че трябва да излиза, съответно Д.
помолил, че ако не бил проблем да вземе детето от нея и да му предадат детето долу
пред блока. Въпросната жена се съгласила, като Д. тръгнал и слязъл по стълбите, като
те се качили в асансьора. Той погледнал от четвъртия етаж през прозореца и видял, че
Д., детето и жената били долу. Жената подала детето на Д., той го взел на ръце и го
закарал до колата. Не чул да има никакво напрежение и никакъв скандал, като нямало
крясъци и викове. Попитал Д. защо иска да отиде с него, когато взема детето и той му
казал, че като видят А. се дразнели и имало напрежение. Също така му казал, че
винаги когато ходил да взема детето имало напрежение, като не искал да го виждат за
да не създава излишно такова. Не бил чул детето да плаче и да вика, нито пък Д. да бил
отправял някакви заплахи към С. и детето било спокойно.
На въпрос на пълномощника на молителите свидетеля отговори, че били на
кафе, като просто ги видял да вървят по центъра на гр. Я.. Бил на кафе с приятели, но в
гр. Я. дошъл сам. Блока бил голям в бяло и зелено, като го виждал за първи път и
можел да греши. Вратата долу била бяла и когато се влизало в блока пред всяка част от
блока имало паркинг. Неговия автомобил бил спрян на следващото крило на блока,
10
като Д. не паркирал точно пред самия вход, а малко по в страни.
Свидетеля Р.И.С., без родство със страните посочва, че работи като таксиметров
шофьор, но минало било много време и не се сещал. Карал стотици клиенти на месец,
като не се сеща да е имало инцидент с дете в к-с „***“.
На въпрос на пълномощника на молителката свидетеля заяви, че визуално не
познава страните които присъстват в залата, като можело да е имало проблем с дете, но
не се сеща, като главата му била надута от радиостанцията.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля посочи, че управлява
автомобил марка „Дачия“, като посочи с кои таксиметрови компании работил към него
момент и сега.
Свидетелката А.М.Д.( живееща на семейни начала с ответника ) посочва, че на
15.07.2021 г. пристигнали в гр. Я., около 11.10 ч., като към 11.30 ч. били на адреса.
Видели приятел на Д., който се казвал М. и го помолили да отиде с тях за да вземат
детето, за да няма конфликтна ситуация и той се съгласил. Паркирали пред блока, като
тя останала в автомобила, а двамата се качили, като се забавили около 20 мин.
Патрулна кола също дошла на адреса и спряла в страни от блока, като след 5-6 мин.
след това пристигнало и такси. Първо от блока излязъл Д., отворил задната врата на
автомобила и оставил раницата на Б.. На въпрос на свидетелката защо се е забавил,
същия и отговорил, че С. отново му създавала проблеми и не давала Б.. След
увещаване от негова страна на майката й, тя се съгласила да му помогне да го вземе.
Веднага след това излязла майката на С.- К., като Б. вървял непосредствено след нея,
като С. била на около 2-3 крачки от детето. Д. се приближил до Б., клекнал, взел го на
ръце, като детето го попитало дали може да гледа филмче в колата. Той му отговорил
да, като след това го оставил на столчето, закопчал му колана, качил се и той в
автомобила и потеглили. Детето било спокойно и нямало проблем, като разговаряло с
нея. След като потеглили, като тя управлявала автомобила, патрулната кола потеглила
след тях и на около 200 м. ги спряла за проверка. Същата продължила около 40 мин.,
бил извикан патрул на КАТ, като я проверили с дрегер. Полицая се се навел и казал, че
даже детето е спокойно, било в столче и нямало проблем. Приятеля на Д. бил с неговия
автомобил и не го видяла кога е излязъл от входа.
На въпрос на пълномощника на молителката свидетелката отговори, че на
центъра случайно видели познатия на Д., като нямало нищо притеснително да го
поканят да отиде с тях да вземат детето и това нямало да го разстрои. Предполага, че 4-
5 пъти се качвала с Д. да вземат детето, до входната врата на апартамента. Същата се
намирала, като се слезе от асансьора в една чупка, в ляво. Б. говорил трудно, като това
което казал били част от думите „Тати може ли ало“, като от една година имала
контакт с детето и полагала грижи за него, като го разбрала правилно и той това искал.
Когато майката била там, детето било почти винаги разстроено от полицаите, които
11
ходили на сигналите по двама- трима. Когато идвали полицаите, от другата страна
винаги имало крещене и викане, на което детето ставало свидетел.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че днес за
пореден път имало позвъняване и ги викали в криминална полиция в РУ- Я., по жалба
за поредни неща, свързани с минали неща, за което се жалвали, че някой им пишел във
фейсбук, че някой им пука гумите на колата, като тези неща били несъстоятелни.
Всички тези неща датирали от март месец, защото до тогава проблеми не били имали,
когато вземали детето. От тогава започнали да ги заливат с жалби, включително, че са
правили опити за убийство на детето, като са му дали да яде сладолед и се налагало да
дават обяснения за напълно такива неща. Лошото било, че това вредяло на детето.
От ЯРП е изискана преписка вх. № *** г. приложена като доказателство по
делото.
От справката за съдимост на ответника се установява, че същия е осъждан за
престъпления от общ характер с влезли в сила присъди за държане на високорисково
наркотично вещество-коноп ( марихуана) и за управление на МПС, след употреба на
наркотични вещества.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото не е доказано
извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на
ответника спрямо молителителя на 08.08.2020 г. и на 26.08.2020 г.
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт
на домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В посочения
закон липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат всички действия на вербално посегателство,
касаещи тежка обида и унижаване, действия на агресия и заплахи, с които се
осъществява психическа принуда за извършване или неизвършване на определени
дейности, които действия по естеството си и по интензитета си имат силно
отрицателно вредно въздействие върху психиката на едно лице и предизвикват у него
основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде
установено кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен
от ответника по молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой
от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго
12
лице- молителя в производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна
следва да се има предвид, че сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло по естеството си, време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по
ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
В настоящия случай не е спорна процесуалната легитимация на страните, очертана
в чл.3 ЗЗДН, с оглед на това, че към момента на сезирането на съда и към момента на
извършване на актовете за домашно насилие, страните са били във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат и дете.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответника на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните
актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответника на
15.07.2021 г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както се изиска от
ЗЗДН. По делото е представена от молителя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Спорът в
случая е концентриран по въпроса, дали спрямо молителя са осъществени актове на
домашно насилие на посочената дата, изразяващи се във вербална агресия на
ответника спрямо нея, т.е. дали поведението на ответника би могло да бъде
квалифицирано, като акт на домашно насилие от вида на психическо и емоционално
такова, според легалната му дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН. По случая с детето спора е
концентриран дали е осъществен акт на домашно насилие на посочената дата,
изразяваща се в невербална агресия на ответника спрямо него, във въвличането му в
конфликт с другия родител, което е провокирало у него психически дискомфорт,
безпокойство и тревога. Според регламентираната в ЗЗДН специфика на
производството, е допустимо, съгласно чл.13, ал.3 издаване на заповед за защита само
на основание, приложената от молителката декларация по чл.9, ал.3, когато няма други
доказателства. В случая обаче са събрани доказателства, които изключват
приложението на горната хипотеза и не установяват предпоставките за издаване на
заповед за защита. Според настоящия съдебен състав, в хода на производството пред
настоящата инстанция са събрани доказателства, от които не може да се направи извод
за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на ответника, спрямо
молителката и детето, а описаното в молбата и установеното по делото поведение на
ответника, според настоящия съдебен състав не покрива признаците на домашно
13
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице влошени
взаимоотношения между страните. Причина за тези влошени отношения обаче се
коренят, в това, че молителката претендира, че след осъществяване на личните
контакти с детето от страна на баща му, същия го връщал травмирано, то не иска да
ходи при него, защото с приятелката която живеел го биела. В тази насока
молителката е сигнализирала органите на полицията, които след като са извършвали
проверки са приключвали с отказ за образуване на досъдебни производство, с оглед на
това, че не са осъществени престъпления от общ характер, нито са събрани
доказателства за извършването на такива действия в тази насока, за което са събрани
писмени доказателства след прилагането на преписка вх. № *** г. по описа на ЯРП.
Такива доказателства не са събрани и от изготвения социален доклад по делото от
страна на социалните работници, където е посочено че детето Б. се отглеждало в
семейна среда от неговата майка С.П., която заявила, че се старае пълноценно да
задоволява потребностите на сина си според нуждите му. Както майката, така и бащата
показали емоционална привързаност към детето, демонстрирали интерес и
загриженост към проблемите в неговото развитие. Заявили желание за в бъдеще да
оказват нужната помощ и емоционална подкрепа на детето. И двамата родители
притежавали необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно
грижите за детето и да осигурят всичко необходимо за неговото развитие.
Изразено негативно отношение на молителката спрямо ответника и обратно, като
в тази насока са и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката К. И.
П. ( майка на молителката и баба на детето), която макар и заинтересована от изхода на
делото, съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Също така съдът
кредитира свидетелските показания на посочения по-горе свидетел, че ответника бил
избухнал, като започнал да крещи и да вика, като в тази насока не кредитира
свидетелските показания на свидетеля М., които останаха изолирани от събраните по
делото други доказателства. Но в тази насока свидетелката заявява, че Т. (
молителката С.П.) също повишила тон, като и двамата се опитвала да ги успокои, с
оглед на това, че детето било в другата стая.. В тази връзка съдът следва да отбележи,
че ако поведението на страните продължава да е същото, то по отношение на детето им
ще се развие синдрома на родителско отчуждение, спрямо някой от тях, което в
никакъв случай не е в интерес на детето. Съдът, счита, че родителите не осъзнават в
достатъчна степен пораженията, които се нанасят на детската психика от враждебните
отношения помежду им и нежеланието или неспособността им да надмогнат
собствения си негативизъм един към друг в името на интереса на детето. Същите
следва да осъзнаят, че не съдебните дела могат да решат проблемите им и най вече този
за лични отношения на бащата с детето и отражението им върху детското психично,
физическо и емоционално съзряване, а собствената им родителска загриженост и
14
отговорност да се справят с това в негов интерес. В контекста на гореизложеното,
съдът посочва, че счита, че и двамата родители не проявяват нужната родителска
отговорност и грижа за интереса на детето.
В настоящия случай ЯРС приема, че целта на бащата е била да реализира правата
си на контакти с детето, поради което и с оглед крайно изострените отношения с
майката, реакцията му няма как да бъде приравнена на насилие. В тази връзка
настоящия съдебен състав счита, че на преден план страните извеждат личния си
интерес, а не този на детето. В този смисъл съдът счита, че налагането на мерки по
ЗЗДН за посочените случаи, описани в молбата не само няма да способства за
подобряването на комуникацията между самите родители, но би имало обратен
ефект.
В обобщение, по делото са установени влошени отношения на страните и
поведението им, касаещи спора им за режима на лични контакти които следва да
осъществява бащата и по точно на посочената дата в подадената молба за домашно
насилие. Поведението на ответника, което е основанието за искането на молителката
лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Б. за
защита е именно израз на тези крайно изострени и влошени отношения между тях.
Безспорно това поведение на ответника, следва да се определи като причиняващо
негативни емоции у молителката, като обидно и морално укоримо. Не може обаче да се
приеме, че по своя характер и въздействие върху молителите, тези актове съставляват
форма на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН. Целта на закона е да
осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове
между лица относно режим на лични отношения за роденото от съвместното им
съжителстване дете, за разрешаването на които съществуват други правни способи.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че молбата за защита по ЗЗДН следва да
се остави без уважение.
По разноските :
Предвид изхода на делото, молителката С.М.П. дължи държавна такса за молбата
си за защита по ЗЗДН, в размер на 25,00 лв.- арг. от чл.11, ал.3 ЗЗДН, вр. чл. 16 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и същата
следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника
направените от него разноски в размер на 600 лв. – възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** г. , подадена от С.М.П., ЕГН
**********, лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетното
15
дете Б.Д.И., ЕГН **********, род. на *** г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ Заповед за
съдебна защита в полза на С.М.П., ЕГН ********** и малолетното дете Б.Д.И., ЕГН
**********, род. на *** г. , с която ответника Д.Б.И., ЕГН **********, да бъдат
наложени мерки по чл.5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН **********, да заплати на Д.Б.И., ЕГН **********,
направените от същия съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН ********** , да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
16