Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 17.05.2018 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осемнадесети април две
хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията Г. АНД № 2 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Х.И.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 4861/17.11.2017 г.
на Началника на отдел „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно
наказание глоба от 1000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП),
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.
Твърди се, че при подаване на заявлението за издаване на разрешителното
многократно уточнявали, че искат такова за отиване и връщане по маршрут гр.
Мездра-с. Долна Диканя и обратно.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. Данкова поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление. Твърди, че в наказателното постановление не е
посочена формата: умишлено или непредпазливо, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което е от значение за индивидуализация на наказанието и преценка за
наличието на нарушение.
В съдебното заседание въззиваемата
страна чрез юриск. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 19.10.2017 г. свидетелите Д.Г.Г. и Д. Т.Д., служители на Агенция „Пътна
инфраструктура”, извършили проверка на ППС, управлявано от жалбоподателя, при
което било установено, че измерената ширина на ППС е 3.28 м. при допустима
максимална дължина 2,55 м.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0005829/ 19.10.2017 г. от
Д.Г.Г., инспектор контрол по Републиканската пътна мрежа към Агенция „Пътна инфраструктура” за това, че
на 19.10.2017 г., в 17:00 часа, на пътен възел „Витинска река“, км. 30+260, на
300 м. след табела „Витиня“ на АМ Хемус, в посока София-Мездра, Х.И.Х.
управлява съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка „МАН“ модел „ТГА18.410“
с peг. № ВР6051АМ и полуремарке с три оси с peг. № С2108ЕС без разрешение за
дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията
управляваща пътя (АПИ), като с техническо средство- Ролетка Р05 е измерената широчина на ППС от 3.28 м., при
допустима максимална широчина 2.55 м. съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, буква А от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а
ППС превозва верижен багер, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На 19.10.2017 г. актът бил подписан от актосъставителя
Д.Г.Г., свидетеля при установяване на нарушението Д. Т.Д., както и от жалбоподателя Х.И.Х., като
последният получил препис от него и не е вписал писмени възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 4861/17.11.2017 г. на Началника на
отдел „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба
от 1000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че на 19.10.2017 г., в 17:00 часа, на
пътен възел „Витинска река“, км. 30+260, на 300 м. след табела „Витиня“ на АМ
Хемус, в посока София-Мездра, Х.И.Х. управлява съчленено ППС с пет оси- МПС с
две оси марка „МАН“ модел „ТГА18.410“ с peг. № ВР6051АМ и полуремарке с три оси
с peг. № С2108ЕС без разрешение за дейности от специално ползване на пътищата,
издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ), като с техническо средство-
Ролетка Р05 е измерената широчина на ППС
от 3.28 м., при допустима максимална широчина 2.55 м. съгласно чл. 5, ал. 1, т.
1, буква А от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, а ППС превозва верижен багер. В наказателното
постановление е посочено, че за така измерените параметри на ППС при
проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на
Наредбата. Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел
IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП. Посочено е, че изпълнението
на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта се отчита като смекчаващо
вината обстоятелство.
Според свидетелство за калибриране №
839А-Д-15 на 17.09.2015 г. е извършено
калибриране на ролетка с идентификационен номер Р05.
Представено е допълнително
споразумение от 05.01.2016 г. към трудов договор от 09.04.2012 г., сключен
между „Инерстрой-Калето“ АД – работодател и Х.И.Х. - работник.
Представени са пътен лист ВА № 034758 от
18.10.2017 г. за „МАН влекач с peг. № ВР6051АМ с водач Х.И.Х. от
„Инерстрой-Калето“ АД гр. Мездра с отбелязване Мездра – Д. Диканя и на
19.10.2017 г. от Д. Диканя.
Според квитанция за платени пътни
такси от 17.10.2017 г. 16:27:17 ч. са
платени такси за маршрут Мездра-с. Д. Диканя за МПС тов. авт. ¾ оси с peг.
№ ВР6051АМ: 1. Извънгабаритно МПС широчина ед. цена 0.35 лева – 52,68 лева; 2.
Наднатоварване на оси реципрочни – 33.11 лева.
Според квитанция за платени пътни
такси от 20.10.2017 г. 09:50:39 ч. са
платени такси за маршрут с. Д. Диканя -Мездраза МПС тов. авт. ¾ оси с peг.
№ ВР6051АМ: 1. Извънгабаритно МПС широчина ед. цена 0.35 лева – 52,68 лева; 2.
Наднатоварване на оси реципрочни – 33.11 лева.
Представени са заповед № РД-44-406/
22.04.2015 г. и пълномощно № П-195/23.08.2016 г. от председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура” за компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
Горепосочената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от горепосочените писмените доказателствата,
както показанията на свидетелите Д.Г.Г. и Д.
Т.Д., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.12.2017 г. и е обжалвано на 18.12.2017
г.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е
съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на акта,
който беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания
съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е припокриване на установените
фактически обстоятелства между АУАН и НП, описани са нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени, датата и мястото на извършването им.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели. Доказателствената сила на АУАН не само, че не е оборена, но е
безспорно установена в съдебно заседание. Установява се от гласните
доказателства, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по
чл. 2 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от
специално ползване на пътищата. Собствениците
на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно
пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително
по образец (приложение № 4) (чл. 15, ал. 3 от същата Наредба). Във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга
колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,
както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 (чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС).
Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Наказват се с глоба от 1000 до 5000
лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя (чл. 53, ал. 1, т. 2
ЗП).
Необосновани са доводите на
жалбоподателя, че издаденото разрешение важи за отиване по посочения маршрут,
както и за връщане. Движението на извънгабаритни пътни превозни средства се
разрешава по строго определен маршрут и след заплащане на пътни такси. Отговорността,
която се следва на основание на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без
изискуемото разрешително, не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното Областно Пътно Управление или
Община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба спрямо задължените
лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание. Въведеното
задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава
водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП и съответно
при неизпълнение на същото да носят отговорност. Нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП
има за предмет нарушение, пряко свързано с управляването на пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, докато
вмененото в случая нарушение касае нарушаване на забраната без съответно
разрешение движението на извънгабаритни пътни превозни средства. Водачът няма
задължение да се снабди с разрешение за движението на извънгабаритното или
тежко ППС, обаче няма право да извършва движение на ППС, което е извънгабаритно
без предварително издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя,
какъвто е конкретният случай. Водачът е бил длъжен да знае дали управляваното
от него ППС попада в хипотезата на извънгабаритно ППС, съответно да не допуска
движението му в обхвата на пътя.
Неоснователни са възраженията за липса
на мотиви относно вината на водача. В наказателното постановление е описано, че
водачът е бил длъжен да се съобрази изискванията и да не управлява ППС, което
не е снабдено с разрешение за движението на извънгабаритни пътни превозни
средства. Жалбоподателят в качеството си на водач е бил длъжен да знае дали
управляваното от него ППС попада в хипотезата на „извънгабаритно“ такова, като
е могъл да се осведоми за габаритните му размери и в случай, че данните се
окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на ППС без изискуемото
по закон разрешение и като не е сторил това, той е действал при условията на
непредпазливост, в хипотезата на небрежност. Според чл. 7, ал. 2 ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи, като в
настоящия случай разпоредбите на чл. 53 ЗП не изключват наказуемостта при
непредпазливост, поради което не може да се приеме, че непосочването на формата
на вината е съществено процесуално нарушение.
В този смисъл процесното
административно нарушение се явява напълно и безспорно доказано от обективна и
субективна страна.
Горепосоченото нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Движението на тежки ППС, освен по-високият
риск, който разкриват за безопасността на движението, водят и до повреждане на
пътната инфраструктура. Нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща
пътя, да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно
или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и
евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие, респ. да издаде
съответното разрешение за ползването на пътя. Естеството на обществените
отношения, които засягат, изключват приложението на чл. 28 ЗАНН, а извършеното
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно.
Обжалваното наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 4861/17.11.2017 г. на Началника на отдел „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: