РЕШЕНИЕ № 75
гр. Русе, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в
публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при
секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Тараланска търг.дело № 308 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК
********* гр. Варна против „Полисан“ АД гр. Русе, Л.В.В., Х.Л.В.
и А.Г.А.,***, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК – за съществуване на вземане,
оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на банката по
Договор за револвираща кредитна линия за издаване и
плащане на акредитиви № 0086995-LC02, с който на
ответника „Полисан“ АД при солидарни длъжници
Л.В.В., Х.Л.В. и А.Г.А.,***, се твърди, че е
предоставена сумата от 1 000 000 евро,
изменен и допълнен с 6 бр. анекси. Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае съществуването на вземането му по отношение на четиримата ответници, произтичащо от процесния договор за револвираща кредитна линия за издаване и плащане на
акредитиви № 0086995-LC02, и анекси към него, както следва: - вземане за
главница по кредитната линия в размер на
1 348 308,50 евро, ведно със законната лихва, считано от
29.06.2018 г. до пълното погасяване на задължението; 11 910,93 евро лихва
за периода от 30.05.2018 г. до
26.06.2018 г., от която 11 686,21 евро по договор и 224,72 евро
обезщетение за просрочие; както и сумата от 53 207,16
лв направени съдебни разноски по делото.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на четиимата ответници, с указание
да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК отговори
са постъпили от всички ответници, в които са развити доводи за неоснователност на ищцовата претенция в заявените размери. Считат, че по
отношение на претендираната сума не са настъпили условията в приложения договор
за кредит за обявяване на предсрочна изискуемост.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която се прави уточнение, че
задължението по настоящото дело е по договор за револвираща
кредитна линия за издаване и плащане на акредитиви № 0086995-LC02 и същото не е обявено за предсрочно изискуемо, тъй
като е напълно падежирало към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Поддържа се изцяло първоначалната искова молба по
основание и размер на претенциите, както и представените с нея
доказателства.
С
еднотипни бланкетни допълнителни отговори на
допълнителната искова молба четиримата ответници потвърждават становището си депозирано с отговора
на исковата молба за това, че оспорват предявените искове по основание и
размер. В съдебно заседание представят
писмено становище, с което молят съда да остави така заявената претенция без
уважение като неоснователна и недоказана, неподкрепена с доказателства за
реално усвояване на претендираните суми и настъпила преклузия
за събиране на нови доказателства.
В
съдебно заседание ищецът въпреки указаната му доказателствена тежест не сочи
нови доказателства и не прави доказателствени искания. Моли съда да уважи изцяло претенцията му така,
както е заявена въз основа на събраните по делото доказателства.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на
страните, от фактическа страна приема за установено следното:
На 25.09.2014 г. между ищеца „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК ********* гр. Варна, в качеството му на
кредитор, „Полисан“
АД гр. Русе, представлявано от Л.В.В. –управител в качеството му на кредитополучател и Л.В.В., Х.Л.В. и А.Г.А.,***, в качеството им на съдлъжници е сключен договор за револвираща
кредитна линия за издаване и плащане на акредитиви № 0086995-LС02, с който на ответника „Полисан“
АД се предоставя лимит на кредитната линия от 1 000 000 евро /един милион евро/ с цел издаване на акредитиви за
доставки на горива. Автоматично се генерира заемна сметка, по която се отчитат
задълженията на кредитополучателя. Уговорен е 45 дневен срок за възстановяване
на суми платени по акредитивите за главница и ежемесечен срок за плащане на
лихви върху главницата, която е в размер на тримесечен Euribor, увеличен с надбавка от 3,5 %, като при сключване на
договора приложимият към него Euribor е в размер на 0,167 %
и наказателна лихва върху просрочени погасителни вноски – 3 % над
номиналната лихва. С анекс № 1 от 15.05.2015 г. лимитът е увеличен на
1 350 000 евро. С анекс №2 от 23.12.2015 г. приложимият лихвен
процент е променен, като надбавката от тримесечен Euribor е намалена от 3,5 на 3 %. Срокът за издаване на акредитивите /срока на
договора/ е 12 месеца с опция за подновяване за следващите четири дванадесет
месечни периода. С анекс № 6 от 26.04.2018 г. страните се споразумяват, че
срокът на договора е до 30.05.2018 г. с възможност за продължаване. Тази възможност
не е използвана, поради което усвоената кредитна линия е падежирала
изцяло.
За претендираните в настоящото производство суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 2517/03.07.2018 г. и изпълнителен лист № 2398 от същата
дата по ч.гр.д. № 4584/2018 г. на РРС, срещу която са подадени възражения от
четиримата ответници, вследствие на което е
инициирано настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск от заявител, в чиято полза
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за установяване съществуването
на вземането по нея. Ответниците своевременно са оспорили вземането, като са подали възражение
по чл.414 ГПК. Искът е предявен в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Задължение
на ищеца в настоящето производство е да установи факта, от който произтича
вземането, за което му е издадена оспорената заповед, че то съществува и е в размера
по заповедта, а ответника - възраженията, които го изключват, погасяват или
унищожават.
С оглед
приетата фактическа обстановка е безспорно установено, че страните по делото са
сключили процесния Договор за револвираща кредитна
линия за издаване и плащане на акредитиви № 0086995-LС02, с който на ответника „Полисан“
АД се предоставя лимит на кредитната линия от 1 000 000 евро /един милион евро/ с цел издаване на акредитиви за
доставки на горива, който лимит впоследствие с анекс № 1 от 15.05.2015 г. е увеличен
на 1 350 000 евро. По делото обаче няма представени доказателства за
усвояването на суми в рамките на предоставения лимит и срокът, в който същите да са ползвани от страна на първия ответник „Полисан“ АД гр. Русе. Самият факт на предоставянето на
възможност за ползване на кредитна линия за издаване на акредитиви за доставка
на горива, не доказва реда и начина, по който е използвана на тази възможност.
Нещо повече - по делото няма представени доказателства изобщо за издаването на
акредитиви от страна на първия ответник за доставка на горива през процесния
период, които да се покриват от кредитната линия.
С доклада по
делото, съдът е разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на ищцовата
страна, че следва да установи предпоставките на иска по чл. 422, ал.1 ГПК и
наличието на изискуемо и ликвидно задължение по процесния Договор за револвираща кредитна линия за издаване и плащане на
акредитиви № 0086995-LС02 от
25.09.2014 г. и анексите към него в заявените размери, както и, че не са налице
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване. Процесуалният представител на ищцовата страна е приел доклада без възражения с изложената
в него фактическа обстановка, правна квалификация и разпределена
доказателствена тежест. Доказателствени искания няма
направени, както в исковата молба, така и след устния доклад по делото.
Представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводните книги по чл. 417,
т.2 ГПК, на което се позовава процесуалният представител на ищеца не доказва
основателността на заявената претенция. Така представеното извлечение не
отговаря на изискванията на чл. 60, ал.2 ЗКИ /ред. ДВ бр. 59/2016 г./, тъй като
не съдържа изискуемата от закона минимална информация. В нормата на чл. 60, ал.2 ЗКИ законодателят е
въвел задължение, извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко
информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати
за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2.
общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, 3. размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания. В конкретния случай липсва
информация за усвоените суми по кредитната линия, периода за който са ползвани
и не са върнати.
Предвид гореизложеното, така заявените претенции като неоснователни и
недоказани следва да бъдат оставени без уважение.
С
оглед изхода на спора в тежест на ищцовата страна са
направените от ответниците разноски, но доколкото доказателства за извършването
им няма представени, то такива не се присъждат.
Предвид тези съображения,
Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД ЕИК
********* гр. Варна за признаване установено съществуването на вземане на дружеството против
„Полисан“ АД гр. Русе, Л.В.В.,
Х.Л.В. и А.Г.А.,***, за главница в размер на
1 348 308,50 евро, ведно със законната лихва, считано от
29.06.2018 г. до пълното погасяване на задължението; 11 910,93 евро лихва
за периода от 30.05.2018 г. до
26.06.2018 г., от която 11 686,21 евро по договор и 224,72 евро
обезщетение за просрочие, всички произтичащи от
Договор за револвираща кредитна линия за издаване и
плащане на акредитиви № 0086995-LC02, и анекси към него, за които е издадена
заповед по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение №
2517/03.07.2018 г. и изпълнителен лист № 2398 от същата дата по ч.гр.д. №
4584/2018 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: