№ 42799
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110116080 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „..................“ АД срещу В. П. Ф. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1 417,93 лева, представляваща непогасена
главница по рамков договор от 24.07.2017 г. за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити и на сумата от 787,88 лева, представляваща стойност на договорни
лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника В. П. Ф. е сключен рамков
договор от 24.07.2017 г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по
силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит под формата на револвиращ
такъв с лимит от 1 500 лева. За усвояване на кредита на Ф. е предоставена платежна карта
Transcard Classic. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора
кредитополучателят заплаща задълженията си в срок до 15-то число на всеки месец,
следващ месеца, през който са усвоени суми по кредита. В случай на срочно изпълнение и
на основание чл. 33, ал. 1 от приложимите към правоотношението Общи условия ответникът
ползва безлихвен период по кредита от датата на първата транзакция до крайния му срок на
действие. Поддържа се, че при допусната забава в изпълнението и считано от деня, следващ
падежа формираното салдо по кредита се олихвява с лихва в размер на 18,5 % на годишна
основа – арг. чл. 9, ал. 1 от договора. В исковата молба се излага, че в този случай редовното
обслужване на кредита от страна на кредитополучателя е обусловено от заплащане в срок на
минималната погасителна вноска, представляваща сбор от непогасено превишение над
лимита на предоставения кредит, дължимите лихви, такси и комисионни и 3 % от
дължимата за конкретния месец главница, който размер е посочен в месечно извлечение.
Последното се изпраща на клиента на посочен от него електронен адрес. Твърди се, че на
основание клаузата на чл. 9, ал. 3 от рамковия договор и с оглед приета ценова листа в сила
от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредита е увеличен на 18 %, за което В. Ф. е уведомен
посредством месечните извлечения. „..................“ АД поддържа, че считано от този момент
се променя и минималната погасителна вноска по кредита, като последната включва 1 %
вместо първоначалните 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Излага се, че
договорът между страните е сключен за срок 12 месеца с предвидена възможност за
продължаване на действието му със същия срок и неограничен брой пъти, поради липсата на
отправено от клиента изрично уведомление в писмена форма, че желае действието на
договора да бъде прекратено- арг. чл. 20, ал. 2 от договора. Ищцовото дружество излага, че в
1
периода след 24.07.2017 г. ответникът В. Ф. е извършвал платежни операции с
предоставената му карта, като е усвоявал суми в рамките на предоставения кредитен лимит,
като не е изпълнил задължението си към ищеца в размер на сумата от 1 417,93 лева,
представляваща усвоена и непогасена главница. Последният дължи и договорна лихва в
размер на сумата от 787,88 лева, начислена за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
Твърди се, че поради допуснато от ответната страна неизпълнение, изразяващо се в
неплащане на минималните погасителни вноски по кредита в продължение на 4 месеца и на
основание клаузата на чл. 37, ал. 5 от Общите условия, „..................“ АД е обявило всички
вземания за предсрочно изискуеми. Счита, че с връчване на поканата за това от 15.03.2023 г.
на длъжника като приложение към процесната искова молба, следва да се приеме, че
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя Ф.. Наред с това се излага, че
дори и това право на кредитора да не е надлежно упражнено преди образуване на процеса,
то това може да бъде осъществено чрез инкорпориране на изявлението му в исковата молба
или в отделен документ, приложен към нея. С тези съображения ищецът отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
Препис от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника В. П. Ф.
на 21.08.2023 г., като в указания му и законовоустановен едномесечен срок по делото не е
постъпил писмен отговор.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:1).
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение между дружеството-
кредитор и ответника, предаването на платежната карта на кредитополучателя, наличието
на извършени усвоявания на суми от кредитополучателя в рамките на предоставения
кредитен лимит, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва;
3). установяване на вземанията си по размер; 4). установяване изискуемостта на вземанията,
в т.ч. наличието на предпоставките, обуславящи правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем – наличие на твърдяната форма на договорно неизпълнение, обявяване на
предсрочната изискуемост и уведомяване за това на кредитополучателя.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
претендираните суми в случай, че твърди това, за което обстоятелство същият не сочи
доказателства.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Следва да бъде отложено произнасяне по искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба, предвид начина на заявяването му (в случай на оспорване на размера на сумите от
ответника) – от една страна и липсата на изразено становище от ответника по реда и в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК към настоящия момент – от друга.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето си по
искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3