Р Е
Ш Е Н
И Е № 211/1.12.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи административен състав, в публично
заседание на седми ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
Секретар: Красимира
Юрукова - Стоянова
разгледа докладваното от Председателя
адм. д. № 187 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на ЕТ „Г.–ДМД–Г.Й.“*** против Ревизионен акт № Р-**************-***-***
от 18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП–Бургас, в частта, която е потвърдена с Решение
№ 70 от 11.05.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП., за установени спрямо
жалбоподателя допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на ** ***,** лева
(главница и лихви) за периода от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г.
С доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт се иска отмяната му в оспорената част по подробно
изложени съображения. Конкретно наведените в жалбата доводи за
незаконосъобразност по същество преповтарят съображенията, изложени в жалбата
до горестоящия административен орган. На първо място
се твърди, че не са налице основания по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за
да премине органът по приходите към облагане по особения ред. Сочи се, че вписаните
суми в табличен вид в РД и в РА, за които се излагат твърдения, че задълженото
лице е получило в брой и по банков път, както и от „Ев.“
ООД и от „Е.“ ООД в периода до регистрацията ѝ по ЗДДС, както
и в периода, за който се начислява ДДС, са изцяло неверни. В тази връзка като неверни
се посочват конкретни стойности, отбелязани в таблицата на стр. 23 от РД и в
другите таблици в РД и в РА, както следва: за месец септември 2018 г. е
посочено, че оборотът по ФУ е в размер на 2 908,02 лева, а не верният в размер
на 1 798,23 лева; в колоната за фактурите към „Е.“ ООД фигурират стойности,
които нямат нищо общо с изплатените комисионни на жалбоподателката, основно се
визират тези за месец юни и месец юли 2018 г.; по отношение на приходите от „Ев.“ ООД органът по приходите се е позовал на предоставени
справки, но видно от същите, те не касаят обекта на задълженото лице; при
изчисляване и посочване на прихода на ЗЛ по банков път органите по приходите
отнасят банковия превод към месеца на получаването му, а не към месеца на
фактурата, по която е било платено. Това важи и за месец юни 2018 г., въз
основа на който оборот е определена датата, към която е достигнат прага за
регистрация по ЗДДС. В тази връзка се посочват 6 бр. фактури от месец май 2018 г.,
които лицето твърди, че са включени към приходите по банков път за месец юни 2018
г.; по отношение на работата с „Е.“ ООД и „Ев.“ ООД
ЗЛ изрично е декларирала, че в букмейкърския пункт е
имало регистрирано ФУ, на което са регистрирани само получените комисионни.
Твърди, че към всяка издадена фактура от ЕТ „Г. ДМД“ към „Е.“ ООД и „Ев.“ ООД е имало издаден и прикрепен фискален бон. Заявява,
че е издавала фактури за всеки календарен месец от периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., като това е ставало на
последния ден от месеца, за който се отнася комисионната по отношение на
фактурите към „Е.“ ООД, а по отношение на фактурите на „Ев.“
ООД - в началото на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. На последно
място се сочи, че при създадената организация, предвид разпоредбите на чл. 25
от ЗДДС, всяка от фактурите, за които се твърди, че жалбоподателката е издавала,
следва да бъде отчетена в предходен месец, тъй като тогава е настъпило
данъчното събитие. По тези съображения се иска отмяната на РА като
незаконосъобразен, ведно с потвърдителното решение на
Директора на ОДОП-Бургас, като се заявява и претенция за присъждане на
разноските по производството.
В съдебно заседание оспорващата не
се явява и не изпраща процесуален представител. Не ангажира доказателства.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас се представлява
от Главен юрисконсулт Л. Г. И.– надлежно оправомощена,
която оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли по
съображенията изложени в потвърдителното решение на
Директора на Дирекция ОДОП–Бургас. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото като писмени
доказателства са приобщени материалите по административната преписка, послужили
при издаване на спорния ревизионен акт, включително и допълнително
представените въз основа на Определение № 392 от 05.10.2022 г. по адм. д. № 187/2022 г. по описа на ЯАС от административния
орган доказателства, касаещи обстоятелството, че към 31.09.2019 г. жалбоподателката
е реализирала облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, както и относно размера
на задълженията за ДДС за времето от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № Р-02000221002718-020-001 от
11.05.2021 г., изменена със заповеди № Р-02000221002718-020-002 от 18.08.2021
г. и № Р-02000221002718-020-003 от 30.11.2021 г., спирана със заповеди № Р-02000221002718-023-001
от 08.09.2021 г. и № Р-02000221002718-023-002 от 11.11.2021
г., възобновявана със заповеди № Р-02000221002718-1430-001 от 05. 11.2021 г. и
№ Р-02000221002718-143-002 от 24.11.2021 г., е възложено
извършване на ревизия от екип от ревизори на ЕТ „Г.–ДМД–Г.Й.“***. с обхват задължения за ДДС за периода от 22.02.2019 г. до
03.08.2020 г. Всички заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице, видно
от съдържащите се в административната преписка материали, налични в кориците на
делото.
В изпълнение на разпоредената
ревизия определеният ревизиращ екип извършил проверката, резултатите от която
са отразени в съставения Ревизионен доклад № P-**************-***-*** от
24.01.2022 г. В него подробно са описани конкретните констатации от извършената
ревизия, в резултат на които е направено предложение за установяване на размери
на задълженията на ревизираното лице по видове, периоди и лихви за просрочие, отразени в табличен вид в РД. Конкретно е установен
и начислен ДДС за съответни данъчни периоди от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г.,
като на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ са определени и съответните лихви. От Удостоверение за връчване по
електронен път в ИС „К.“ (л. 84) се установява, че ревизионният доклад, ведно с
приобщените в хода на ревизията доказателства, са надлежно връчени на
проверяваното лице на 26.01.2022 г. Въз основа на съставения и връчен РД при
пълно възприемане на фактическите установявания и правните изводи на
ревизиращия екип е издаден Ревизионен акт № P-**************-091-001 от
18.02.2022 г., с който са установени спрямо жалбоподателя допълнителни задължения
по ЗДДС в общ размер на 17 127,79 лева за периода от 22.02.2019 г. до
03.08.2020 г., ведно с лихви за просрочие в размер на
4 017,01 лева. Ревизионният акт е издаден в хипотеза на отмяна на
предходен ревизионен акт и връщане на преписката на основание чл. 155, ал. 2 и
ал. 4 от ДОПК поради неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствата. В изпълнение на дадените с отменителното
решение на горестоящия орган указания от ревизиращия
екип са предприети съответни процесуални действия, въз основа на които са
установени конкретните относими за случая факти и
обстоятелства, както следва:
Г.Д.Й. има регистрация като ЕТ „Г.-ДМД-Г.
И.“ от 1992 г., а от 04.08.2019 г. търговецът е регистриран и по ЗДДС.
Извършената ревизия обхваща задълженията на лицето за ДДС за периода от
22.02.2019 г. до 03.08.2020 г. През ревизирания период едноличният търговец
извършва търговия на дребно предимно с канцеларски материали, книги и
консумативи и букмейкърска дейност (залози за спортни
събития, виртуални спортове); стопанисва книжарница в гр. Е., ул. „Т.“ № * и букмейкърски пункт в гр. Е., ул. „Р.“ № *, който от
21.05.2020 г. не работи.
Събраните в хода на предходната ревизия
доказателства са приобщени за целите на процесната ревизия с Протокол №
0892999/21.12.2021 г., наличен в административната преписка и в кориците на
делото. С Протокол № 0893 000/21.12.2021 г. са приобщени и доказателства,
събрани в хода на паралелна ревизия на лицето за задълженията му по ЗДДФЛ. В
хода на ревизията с връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с изх. № Р-02000221002718-040-001 от
01.06.2021 г. от лицето са изискани четливи копия на всички фактури за
продажби, издадени през периода 01.06.2018 г. - 03.08.2020 г., договори,
фактури и платежни документи, свързани с взаимоотношенията му с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД, хронологични счетоводни справки от съответните
сметки, в които се отчитат приходите и плащанията в брой и по банков път. ЗЛ
представило обяснения с вх. № 94-00-823/14.06.2021 г., в които заявява, че не
притежава договори, фактури, платежни документи и други, свързани с
взаимоотношенията с „Е.“ ООД и „Ев.“ ООД; декларирало
също, че представя справки по месеци за оборотите от касовия апарат и получени
суми по банков път, но такива справки не са приложени към писмените обяснения. Не
са представени документи, от които да се установи размерът на получените
приходи от взаимоотношенията с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД
за ревизирания период; не е представена и счетоводна отчетност, от която да се
установи размерът на реализираните приходи по касов и банков път. С оглед на
тези установявания ревизиращият екип, а впоследствие и органите по приходите,
са стигнали до извода, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал. 1, т. 2, т. 4
и т. 5 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи; не е представена заведена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч); воденото
счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане и
липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данък.
В тази връзка е изготвено и връчено Уведомление №
Р-02000221002718-113-001/27.08.2021 г., с което лицето е уведомено, че основата
му за облагане по ЗДДС ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
като за определяне основата за облагане с данък е извършен анализ на относимите обстоятелства съгласно чл. 122, ал. 2, т. 1, т.
3, т. 4, т. 8, т. 10 и т. 16 от ДОПК.
Според дадените писмени обяснения от Г.Й.
в отговор на ИПДПОЗЛ с изх. № Р-**************-040-004/09.11.2021 г., ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“
е имал сключени договори с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД,
съгласно които е получавал комисионна за извършената услуга като букмейкър ЕТ е
посредник, който действа от името и за сметка на доверителя, като е получавал
възнаграждение за това, формирано като процент от събраните суми за залагания
за спортни събития в полза на доверителя съответно от „Е.“ ООД - 6 %, а от „Ев.“ ООД - 5 %. Лицето пояснява, че в края на всяка седмица
превежда по банков път получените залози от клиентите, а в края на месеца „Е.“
ООД и „Ев.“ ООД са уведомявали Г.Й. за размера на
комисионната, която се полага за извършената услуга. В края на всеки месец ЕТ е
издавал фактура за комисионната, която се отнася за текущия месец и е приход за
ЕТ. Комисионната не е получавана по банков път, а е намалявана от събраните
залози, които е трябвало да се преведат на „Е.“ ООД и на „Ев.“
ООД от последния превод по последната вноска за месеца. В букмейкърския
пункт е имало регистрирано ФУ, на което са регистрирани само получените
комисионни. Към всяка фактура е имало издаден и прикрепен фискален бон. Лицето
декларира, че е издавало фактури за комисионни към „Е.“ ООД и към „Ев.“ ООД за всеки календарен месец за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., като фактурите към „Е.“ ООД са
издавани на последния ден от месеца, за който се отнася комисионната, а
фактурите към „Ев.“ ООД - в началото на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят. Лицето не е издавало дневни, месечни и
годишни отчети на касовия апарат в букмейкърския
пункт и няма касова книга. Относно касовия апарат в книжарницата ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“
твърди, че е издавала дневни, месечни и годишни отчети и цялата информация е
налична в ТД на НАП Бургас.
В хода на ревизията са изготвени и
искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
(********) до „Е.“ ООД и до „Ев.“ ООД. Отговор на
искането е получен само от „Ев.“ ООД. От „Е.“ ООД не
са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения. Такива са
събрани в хода на паралелна ревизия на лицето относно задълженията му по ЗДДФЛ
и са приобщени с горепосочения протокол за целите на процесната ревизия.
Въз основа на представените счетоводни
данни от „Ев.“ ООД и представените от лицето фактури,
издадени към това дружество от ЕТ, органът по приходите е установил размера на букмейкърското възнаграждение, получено от „Ев.“ ООД за периода от 01.06.2018 г. до 03.08.2020 г.,
описано в табличен вид на стр. 8-12 от РД. Букмейкърското
възнаграждение, получено от „Е. ООД, е установено въз основа на данните от дневниците
за продажби на дружеството, както и от представените фактури, издадени към това
дружество от ЕТ, описани също в табличен вид на стр. 16-17 от РД. Извършените
продажби от обект „книжарница“ са установени съгласно подадените данни по
дистанционната връзка с НАП от регистрираните ФУ за периода 01.06.2018 г. - 03.08.2020
г. и са описани в таблица на стр. 17-18 от РД. След преглед на представените
извлечения от банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД органът по приходите е установил
приходите от продажби в книжарницата, постъпили по банков път за периода от
01.06.2018 г. до 03.08.2020 г., описани в таблица на стр. 18-23 от РД.
Въз основа на горните фактически
констатации ревизиращите са установили реализирания оборот от лицето за периода
от 01.06.2018 г. до 31.01.2019 г., описан в таблица на стр. 23 от РД. В същата
са създадени колони относно „Извършени продажби към „Е.“ ООД от ЗЛ“ (к. 2),
„Извършени продажби към „Ев.“ ООД от ЗЛ (к. 3),
„Фактури, платени по банка“ (к. 4) и „Продажби, регистрирани от фискални
устройства“ (к. 5). В колона 6 е посочен общият размер на реализираните приходи
от всички източници, като според отразеното там за периода от 01.06.2018 г. до
31.01.2019 г. същият възлиза на 61 282,94 лева. Прието е за установено, че ЕТ е
реализирал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за последните дванадесет
месеца преди текущия в размер на 61 282,94 лева и е следвало да подаде
заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.02.2019 г. включително,
което не е сторено в срок и по тази причина е възприето, че на основание чл. 102,
ал. 3, т. 1 и ал. 5 от ЗДДС следва с РА да му бъде определен дължимия данък за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация по ЗДДС в случай, че бе подадено заявление за регистрация в срок - 21.02.2019
г., до датата, на която е регистрирано от органа по приходите - 04.08.2020 г. За
целите на облагането по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС след обстоен анализ на
всички събрани в хода на ревизията факти и обстоятелства са установени
реализираните приходи от лицето за периода 22.02.2019 г. - 03.08.2020 г.,
описани в табличен вид на стр. 24-25 от РД. Дължимият ДДС от лицето за периода
от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г. е определен въз основа на установения оборот
по данъчни периоди съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като се
счита за включен в договорената цена. Същият е посочен по периоди в изготвена
от органа по приходите таблица на стр. 7-8 от РД, съответно - на стр. 25 от РА.
На основание чл. 175 от ДОПК са определени и дължимите лихви за просрочие. От Удостоверение за връчване по електронен път в
ИС „К.“ (л. 53) се установява, че Ревизионен акт № P-**************-091-001 от
18.02.2022 г., ведно със Справка за задълженията и Таблица за задълженията
18.02.2022 г. в pdf формат, са надлежно
връчени на ревизираното лице на 21.02.2022 г.
Така издаденят
ревизионен акт е оспорен по административен ред с Жалба вх. № 04-Г-Ж-47 от 10.03.2022
г., по която компетентният горестоящ орган се
произнесъл с Решение № 70 от 11.05.2022 г., потвърждавайки като законосъобразен
РА в частта на установените с него задължения за ДДС в общ размер на ** ***,**
лева (главница и лихви) за периода от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г., и
отменяйки го като незаконосъобразен поради допуснати технически грешки при
нанасяне на сумите с посочване на коректните суми в частта за установени задължения
за ДДС в общ размер на 1 294,43 лева (главница и лихви) за периода от
22.02.2019 г. до 03.08.2020 г.
Срещу Ревизионен акт №
P-**************-091-001 от 18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП-Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 70 от
11.05.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, ЕТ „Г.–ДМД–Г.Й.“***
е подала Жалба вх. № 04-Г-Ж-47/#2 от 03.06.2022
г. по описа на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
При горната фактическа
установеност съдът прави следните правни изводи:
На първо място, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, в установения с чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок и против акт, подлежащ на съдебен К. за законосъобразност.
По същество съдът счита жалбата за
неоснователна по следните
съображения:
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство ревизионен акт е съобразно разпоредбата на
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като извършва преценка относно това дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Гореизложената фактическа
обстановка налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган и при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона писмена форма от орган на приходна
администрация, надлежно снабден с необходимите за това правомощия. Решението, с
което ревизионният акт е потвърдено в съответните части – предмет на настоящия
съдебен спор, също изхожда от компетентен орган, доколкото е издадено от надлежно
оправомощено лице да изпълнява правомощията на Директор
на ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП с оглед представените по делото заповеди №
ЗЦУ-ОПР-25 от 16.06.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП и № 613 от
09.05.2022 г. на Главния секретар на НАП (л. 31 и л. 32).
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати в хода на проведеното ревизионно производство нарушения
на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила.
Ревизията е приключила в съответните срокове, установени в чл. 114 от ДОПК. Ревизионен
доклад № P-02000221002718-092-001 е с дата 24.01.2022 г., т.е. няколко дни след
срока за извършване на ревизията, определен със Заповед №
Р-02000221002718-143-002 от 24.11.2021 г. до 06.12.2021 г., надлежно връчена на
ревизираното лице. Горното сочи на извод за неспазен срок по смисъла на чл.
117, ал. 1 от ДОПК. Независимо от това съдебната практика приема, че срокът по
цитираната разпоредба е инструктивен и изтичането му не преклудира
правомощието на ревизиращия орган да състави ревизионен доклад - изтичането на
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК се отразява единствено на годността на
събраните след този момент доказателства. В случая приобщаването на
доказателства от органите по приходите е до 06.12.2021 г. (определеният краен
срок за приключване на ревизията), което обстоятелство се установява от изрично
посочените в Раздел II от РД процесуални действия. Следователно, събирането на
доказателства е в рамките на определения срок за завършване на ревизията и в
този смисъл не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В хода на
ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и
писмени обяснения, във връзка с които са представени и писмени обяснения и
писмени доказателства както от ревизирания субект, така и от третите лица.
Получените сведения са приобщени по установения ред към административната
преписка. Видно от РД, същият съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК
реквизити, като към него са приложени и събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Дадена е възможност за представяне на писмени
възражения по направените с РД констатации, от която ревизираното лице не се е
възползвало, не е нарушено правото му на защита. Спазен е и срокът по чл. 119,
ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, който също е постановен в
изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. След подробен анализ на надлежно събраните доказателства са изложени
фактическите констатации, въз основа на които са изведени и съответните правни
изводи за дължимост на установените с акта данъци по
ЗДДС – предмет на настоящия съдебен спор, за посочените данъчни периоди;
означени са и правните основания, на които е издаден, т.е. актът съдържа
мотиви. РА е надлежно връчен на ревизираното лице. При обжалването му по
административен ред също са спазени определените в Глава осемнадесета на ДОПК
специфични правила. При това положение следва да се приеме, че с оглед
извършените в хода на ревизията процесуални действия, подробно описани както в
РД, така и в РА, органът по приходите с дадените му правомощия по чл. 3 и чл. 5
от ДОПК пълно и всеобхватно е изяснил фактическата обстановка относно относимите към казуса факти и обстоятелства, като събраните
доказателства са подробно анализирани и на база на тях са изградени и съответните
изводи. Предвид изложеното, ЯАС, в настоящия си състав намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяната на оспорения акт в съответните негови части на това
основание.
По съответствието на обжалвания
ревизионен акт с материалния закон съдът съобрази следното:
На първо място, според наведените
в жалбата доводи не са налице основания по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
за да премине органът по приходите към облагане по особения ред. По отношение
на това твърдение съдът изцяло споделя застъпеното в потвърдителното
решение на Директора на ДОДОП-Бургас становище. Съобразно разписаното в цитираната
норма от ДОПК, при наличие на някое от посочените в нея обстоятелства органът
по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка
към определената от него основа по реда на ал. 2 на текста. Доказателствата по
делото недвусмислено сочат, че в случая са налице три от обстоятелствата по чл.
122, ал. 1 от ДОПК, установени и от ревизиращите органи, а именно тези по т. 2 (данни
за укрити приходи), по т. 4 - не е представена счетоводна отчетност съгласно
ЗСч., съответно воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, и по т. 5 - необходимите за установяване на
основата за облагане с данъци документи липсват. В случая укритите приходи
представляват букмейкърското възнаграждение на ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“,
получено от „Е.“ ООД и от „Ев.“ ООД - същото не е декларирано
от лицето като получен доход в подадените годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2018 г. и за 2019 г. Видно от съдържанието на тези декларации, в
тях са декларирани само реализираните в обект „книжарница“ приходи, което е
заявено и от самата жалбоподателка в дадените от нея
обяснения с вх. № ИТ-00-3753/29.04.2021 г. в хода на извършената друга ревизия -
за задълженията по ЗДДФЛ, във връзка с връчено ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-**************-***-***от 30.03.2021 г. Безспорно, липсата на необходимите
документи за установяване на основата за облагане с данъци, както и на
счетоводна отчетност, е установена след връчване на ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-**************-***-***от 01.06.2021 г., с което са изискани четливи копия от
всички фактури за продажби, издадени през периода 01.06.2018 г. - 03.08.2020 г.,
договори, фактури и платежни документи, свързани с взаимоотношенията с „Е.“ ООД
и „Ев.“ ООД, хронологични счетоводни справки от
съответните сметки, в които се отчитат приходите и плащанията в брой и по
банков път. В отговор на искането от ревизираното лице са представени обяснения
с вх. № 94-00-823/14.06.2021 г., в които е заявено, че лицето не разполага с
договори, фактури, платежни документи и други, свързани с взаимоотношенията му с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД; не са представени документи, от които да бъде
установен размерът на получените приходи от взаимоотношенията на едноличния
търговец с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД за ревизирания
период, нито счетоводна отчетност. От изисканите документи са представени само
извлечения от разплащателни сметки, както следва: от сметка № BG**BPBI**************
за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г., за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и за периода от 01.01.2020 г. до 16.03.2020 г., както и от сметка № BG**BPBI**************
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и за
периода от 01.01.2020 г. до 03.08.2020 г. Непредставените
документи по посоченото ИПДПОЗЛ са изискани отново от лицето с друго надлежно връчено
ИПДПОЗЛ с изх. № Р-**************-***-***от 18.08.2021 г., в отговор на което
са представени само справки по месеци за оборотите от касовия апарат и
получените суми от клиенти по банков път за периодите от 01.06.2018 г. до 31.12.2018
г., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 03.08.2020 г. С връчено ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-**************-040-004/09.11.2021 г. органите по приходите са изискали
справка за всички издадени фактури за периода от 01.06.2018 г. до 03.08.2020 г.,
в която следва да се съдържат данни за номер и дата на фактурата, клиент,
стойност, дата на плащане в брой/по банков път, както и копия от сключените
договори с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД и копие от фактури
с номера 191, 193 и 205. В отговор на искането от едноличния търговец е дадено
обяснение с вх. № 94-00-1543 от 17.11.2021 г., според отразеното в което платените
по банков път фактури могат да се видят от движението по банковата сметка, като
срещу всяко плащане е посочен номер и дата на платената фактура, а платените в
брой фактури са включени в оборота на касовия апарат и тази информация е
постъпила в НАП. В обясненията е заявено още, че договорите с „Е.“ ООД и с „Ев.“ ООД не са съхранени и не могат да бъдат предоставени,
както и кочаните с фактури в букмейкърския пункт,
които са изхвърлени, но копие от същите е предоставено в предходната ревизия. С
Протокол № 0892999 от 21.12.2021 г., наличен в административната преписка и в
кориците на делото, органите по приходите са приобщили предоставените копия от
фактури в хода на предходната ревизия на лицето, приключила с РА №
Р-************-***-*** от 10.02.2021 г. В същите обаче не се съдържат всички
издадени в периода от 01.06.2018 г. до 03.08.2020 г. фактури от ЕТ към „Е.“ ООД
и към „Ев.“ ООД. Тези обстоятелства се установяват
при прегледа на отразените в дневниците за покупки на „Е.“ ООД фактури,
издадени от едноличния търговец към това дружество – в тях освен представените
фактури от ревизираното лице са посочени и фактури № *** от **.**.**** г. и №
*** от **.**.**** г. Липсват и издадените към „Ев.“
ООД фактури за месеците юни 2018 г. и юли 2018 г., както и останалите фактури,
издадени от ЕТ за извършени продажби от обект „книжарница“ за посочения период.
При това положение следва да се приеме, че преминаването към облагане по
особения ред, както в случая е сторено, е напълно обосновано.
В жалбата е изразено несъгласие от
оспорващата досежно извода, че към 31.01.2019 г. е
реализирала облагаем оборот за регистрация по ЗДДС в установения от органите по
приходите размер, като се твърди, че в таблицата на стр. 23 от РД, съдържаща
колони с посочени стойности за извършени продажби към „Е.“ ООД и към „Ев.“ ООД, платени по банков път фактури и продажби по ФУ,
има множество неверни цифри. Посочват се конкретни суми, първата от които касае
оборота по ФУ за месец септември 2018 г., определен от органите по приходите в
размер на 2 908,02 лева, който според оспорващата е в размер на 1 798,23 лева.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Видно от съдържанието на РД, на
стр. 23 от него е поместена изготвената от органите по приходите таблица с
посочени данни за реализирания от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ оборот за периода от
01.06.2018 г. до 31.01.2019 г. Таблицата съдържа общо шест колони - „Месец/година“
(к. 1), „Извършени продажби към Е. ООД от ЗЛ“ (к. 2), „Извършени продажби към „Ев.“ ООД от ЗЛ“ (к. 3), „Фактури, платени по банка (к. 4),
„Продажби, регистрирани от фискални устройства (к. 5), „Общ размер на
реализираните приходи“ (к. 6, включваща данните от к. 2, к. 3, к. 4 и к. 5). Посочената
в жалбата сума в размер на 2 908,02 лева за месец септември 2018 г. е отразена в
колона 5 „Продажби, регистрирани от фискални устройства“. От съдържанието на РД
става ясно, че в тази колона се съдържат данни за Z отчетите на регистрираните
фискални устройства за периода 01.06.2018 г. - 31.01.2019 г., подадени по
дистанционната връзка с НАП за обект „книжарница“. Същите са описани в табличен
вид на стр. 17-18 от РД, от която е видно, че оборотът за месец септември 2018 г.
е в размер на 1 984,83 лева и е получен като сбор от оборота от ФУ с рег. № *******
в размер на 186,60 лева и от оборота от ФУ с рег. № ******* в размер на 1
798,23 лева. Тук следва да се има предвид, че през посочения период в обект
„книжарница“ в гр. Е. е ползвано ФУ с номер DT******, чиято фискална памет е сменена
на 05.09.2018 г. Данни за регистрираните ФУ в обектите на ЕТ са описани на стр.
2-3 от РД, в т.ч. и данните за горепосоченото ФУ, както следва: ФУ с peг. № *******, номер на ФУ DT****** и номер на фискална
памет *******, въведено в експлоатация от 02.04.2012 г. и дерегистрирано
на 05.09.2018 г.; ФУ с peг. № *******, номер на ФУ
DT****** и номер на фискална памет *******, въведено в експлоатация от
05.09.2018 г. и дерегистрирано на 28.05.2019 г. Видно
от материалите по административната преписка, при направена справка за
подадените данни от посоченото ФУ по дистанционната връзка с НАП е установено,
че за периода от 01.09.2018 г. до 05.09.2018 г. е реализиран оборот в размер на
186,60 лева, а за периода от 06.09.2018 г. до 29.09.2018 г. оборотът е в размер
на 1 798,23 лева, или общият реализиран оборот от обект „книжарница“ за месец
септември 2018 г. възлиза на 1 984,83 лева. При това положение е очевидно, че органът
по приходите е допуснал техническа грешка при пренасянето на записаните в
таблицата на стр. 17 от РД цифри, като е посочил в колона 5 от таблицата на
стр. 23 от РД оборот за месец септември 2018 г. в размер на 2 908,02 лева,
вместо установения в размер на 1 984,83 лева. Следователно, това оплакване в
жалбата е основателно, както правилно е приел в своя акт и горестоящият
административен орган. Останалите суми, посочени в колона 5 „Продажби,
регистрирани от фискални устройства“ на таблицата съответстват на подадените
данни по дистанционната връзка с НАП от ЕКАФП, регистриран за периода от 01.06.2018
г. до 31.01.2019 г. С оглед допуснатата техническа грешка за месец септември 2018
г. регистрираните от ФУ за обект „книжарница“ за периода от 01.06.2018 г. до
31.01.2019 г. продажби следва да бъде в размер на 15 546,38 лева, а не в размер
от 16 469,57 лева, посочен в таблицата на стр. 23 от РД.
Незаконосъобразността на РА се
обосновава още с довода, че в колоната, касаеща
продажбите към „Е.“ ООД фигурират стойности, които нямат нищо общо с
изплатените комисионни, като се визират основно тези за месеците юни и юли 2018
г. Видно от отразеното в РД, изплатените комисионни от „Е.“ ООД са посочени в
колона 2 „Извършени продажби към Е. от ЗЛ“ на таблицата на стр. 23 от РД - те
са установени от отразените данни в дневниците за покупки на дружеството за
фактури, издадени му от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“, както и от предоставените копия на
фактури от страна на ревизираното лице в хода на предходната ревизия и
приобщени за целите на процесната такава с Протокол № 0892999 от 21.12.2021 г. Представените
от ревизираното лице фактури, издадени на „Е.“ ООД, са описани в таблицата на
стр. 13-14 от РД, видно от която е, че те обхващат само периода от август 2018 г.
до месец януари 2020 г., но за месец юни 2018 г. и за месец юли 2018 г. не са
приложени такива. Предвид липсващите фактури за тези месеци органът по
приходите е използвал отразените в дневниците за покупки на „Е.“ ООД данни,
описани в таблицата на стр. 16-17 от РД, от които се установява, че ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“
е издал на „Е.“ ООД и фактура № ***/**.**.**** г. на стойност 5 032,43 лева,
както и фактура № ***/**.**.**** г. на стойност 3 496,36 лева, като именно тези
стойности са отразени в колона 2 „Извършени продажби към Е. от ЗЛ“ на таблицата
на стр. 23 от РД, съответно за месец юни 2018 г. и за месец юли 2018 г., при
съобразяване на дадените от лицето обяснения, че фактурите към „Е.“ ООД са
издавани на последния ден от месеца, за който се отнася комисионната.
Действително, фактурите са издавани в края на съответния месец с изключение на
фактури № ***/**.**.**** г. и № ***/01.03.2019 г., което обстоятелство се
потвърждава и от основанията на издадените фактури от едноличния търговец, в
които е посочен периодът, за който е възнаграждението по всяка фактура. Стойностите
на букмейкърското възнаграждение на ЗЛ, получено от „Е.“
ООД, посочени за останалите месеци в таблицата на стр. 23 от РД в колона 2
отговарят както на стойностите на издадените фактури от ЕТ към „Е.“ ООД, така и
на отразените в дневниците за покупки на дружеството данни. По отношение на месец
януари 2019 г., предвид основанието на фактура № ***/**.**.**** г. „Възнаграждение
по договор от 07.10.2011 г. за период 28.12.2018 г. - 31.01.2019 г.“, съдът
намира, че правилно от органите по приходите е посочена стойността в размер на
7 560,96 лева, което обстоятелство е отбелязано и в потвърдителното
решение на горестоящия орган. С оглед на това настоящата
инстанция счита, че посоченият оборот от продажби към „Е.“ ООД за периода от
01.06.2018 г. до 31.01.2019 г. в размер на 34 947,53 лева в таблицата на стр. 23
от РД е правилно определен от органите по приходите.
По отношение на възнаграждението,
получено от „Ев.“ ООД, жалбоподателката
излага твърдение, че органът по приходите се е позовал на предоставени справки
от дружеството, от които обаче е видно, че те не касаят обекта на ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“
- в тях било посочено, че касаят букмейкъри от район **-С./пункт *****, а
нейният обект се намирал в гр. Е., област Я.. Тук следва да се има предвид
следното:
От изложеното в РД става ясно, че
изплатените възнаграждения от „Ев.“ ООД са посочени в
колона 3 „Извършени продажби към Ев. от ЗЛ“ на
таблицата на стр. 23 от РД. Същите са установени въз основа на представените
счетоводни данни от „Ев.“ ООД за начислено/изплатено букмейкърско възнаграждение на ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ в отговор
на връчено ******** с изх. № Р-02000221002718-041-002 от 19.08.2021 г., както и
от предоставените от страна на ревизираното лице в хода на предходната ревизия копия
на фактури, издадени към „Ев.“ ООД, приобщени за
целите на процесната ревизия с Протокол № 0892999/21.12.2021 г. От
представените от управителя на „Ев.“ ООД писмени
обяснения се установява, че дружеството е имало сключен договор за извършване
на букмейкърска дейност с ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ със
сигнатурен номер на пункта за целите на Комисията по хазарта 17-014; счетоводното
отчитане на букмейкърското възнаграждение на пункта е
Дебит сметка 402 „Доставчици по аванси“ на Кредит сметка ***/*****/*****
„Клиенти“, като е представена счетоводна справка на сметка ***/*****/***** за
периода от 01.06.2018 г. - 03.08.2020 г. Действително, наименованието на сметка
***/*****/***** е „Разчети с букмейкъри/ Букмейкъри в регион **-С./Пункт *****“,
но предвид това, че номерът на букмейкърския пункт съвпада
с партидата на букмейкърския пункт на ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“
*****, възражението се явява неоснователно. Данните от счетоводната справка са
описани в таблицата на стр. 8-12 от РД и са обобщени по месеци, като
едновременно с това в таблицата на стр. 14 от РД органът по приходите е описал
издадените фактури от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ на „Ев.“ ООД, като
е използвал предоставените от лицето копия на същите, описвайки и основанията
на фактурите, в които е посочен периодът на фактуриране. В дадените в хода на
ревизията обяснения жалбоподателката е пояснила, че фактурите към „Ев.“ ООД са издавани в началото на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят, което кореспондира с посочения период на фактуриране в
основанията на фактурите. Видно от фактура № ***/**.**.**** г. в основанието за
издаването ѝ е посочено
„Период на фактуриране 01.08.2018 г. - 31.08.2018 г.“; в основанието на фактура
№ *** от **.**.**** г. е посочено „Период на фактуриране 01.09.2018 г. - 30.09.2018
г.“ и т.н. При съобразяване на тези обстоятелства органите по приходите
правилно са посочили букмейкърското възнаграждение за
месеца, който касае съответната фактура, а не за месеца, в който е издадена
същата. От друга страна, съобразно представената счетоводна справка стойностите
на фактурите съвпадат със стойностите на начислените/изплатените възнаграждения
от „Ев.“ ООД. При това положение съдът намира, че и оборотът
от извършени продажби към „Ев.“ ЕООД, възлизащ общо в
размер на 2 227,69 лева, посочен в колона 3 на таблицата на стр. 23 от РД, също
е правилно определен от органите по приходите.
По изложеното в жалбата твърдение,
че по отношение на издадените фактури от ЕТ към „Е.“ ЕООД и „Ев.“ ЕООД предвид разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС, всяка от
фактурите следва да бъде отчетена в предходен месец, тъй като тогава е
настъпило данъчното събитие, съдът съобрази следното:
ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ е посредник,
който действа от името и за сметка на доверителя – в случая от името на „Е.“
ЕООД и от името на „Ев.“ ЕООД, като получава
възнаграждение за това, формирано като процент от събраните суми за залагания
за спортни събития в полза на доверителя. Когато лице действа от чуждо име и за
чужда сметка, за целите на ЗДДС са налице две доставки: между доверителя и
третото лице и между посредника (довереника) и доверителя. В този случай заплащаната
от третото лице на посредника/довереника сума за направените залагания не представлява
възнаграждение по доставка, извършена от същия – тази сума е дължима за
доставка, по която доставчик е организатора на хазартната игра (доверителя), в конкретния
случай „Е.“ ЕООД и „Ев.“ ЕООД. Ето защо посредникът/довереникът
не следва да издава данъчен документ за извършените залагания, съответно
доставката не се отразява в дневника за продажбите и в справката-декларация на
същия, респ. - реализираният оборот от направените залагания не участва при
формирането на облагаемия оборот на лицето за целите на регистрация по ЗДДС. Между
посредника/довереника ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ и организатора на хазартната
игра/доверителя „Е.“ ЕООД, съответно - „Ев.“ ЕООД, е
налице доставка на услуга по приемане на залагания от името на техния
организатор, по която изпълнител е ЕТ, а получатели - „Е.“ ЕООД и „Ев.“ ЕООД. Извършената доставка с предмет посредническа
услуга е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и участва при формирането на
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, съответно - за посредника възниква
задължение за начисляване на ДДС. За полученото възнаграждение за извършената
услуга посредникът следва да издаде данъчен документ по реда и в сроковете на
чл. 113 ал. 4 от ЗДДС, който изисква фактурата да се издава задължително не
по-късно от 5 дни от датата на възникването на данъчното събитие за доставката,
а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване
на плащането. Основното правило за определяне на датата на възникване на
данъчното събитие се съдържа в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, според
която данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключенията от това основно
правило са регламентирани в следващите алинеи на цитирания текст, включително и
в ал. 4, касаеща доставки с периодично или
непрекъснато изпълнение. В случаите, когато е налице доставка с периодично
изпълнение, т.е. в течение на определено време, се извършват редица еднакви престации, които се повтарят през определени или
неопределени периоди от време; съобразно разписаното в чл. 25, ал. 4, изречение
първо от ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е
станало дължимо, освен ако не е извършено цялостно или частично авансово
плащане по доставката преди да е възникнало данъчното събитие - тогава данъкът
става изискуем при получаване на плащането. Доставки с непрекъснато изпълнение
за целите на чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които
доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено
време да извършва редица еднакви по същество престации
- продължително да прави или да не прави нещо; за тези доставки с оглед
правилото на чл. 25, ал. 4, изр. първо от ЗДДС всеки период, за който е
уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея
възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно чл. 25, ал. 7
от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 4, се извърши
цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при
получаване на плащането (за размера на плащането), като се приема, че данъкът е
включен в размера на извършеното плащане. В случая предвид характера на процесните
доставки и извършеното ежемесечно фактуриране на възнаграждението за услугите,
следва да се приеме, че тези доставки са с непрекъснато изпълнение. От тук
следва извод за приложимост в конкретния казус на разпоредбата на чл. 25, ал. 4,
изречение първо от ЗДДС, поради което лицето е задължено да издаде данъчен документ
- фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона в пет дневен срок от
датата, на която плащането по доставката е станало дължимо, тъй като данъкът
става изискуем на тази уговорена дата за плащане – датата на възникване на
данъчното събитие. В случая обаче липсват сключените между лицето и „Е.“ ЕООД и
„Ев.“ ЕООД договори, от които да се извлече
информация коя е датата, на която плащането на възнаграждението за доставките
на услуги по приемане на залагания за спортни събития, извършвани от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“,
е станало дължимо, респ. - кога е датата на възникване на данъчното събитие за
извършените облагаеми доставки на услуги от ЕТ. От дадените обяснения от двете
дружества се установява, че между фирмите не е имало фактическо разплащане - букмейкърското възнаграждение е удържано от страна на
букмейкъра ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ от постъпилите суми на залози за „Е.“ ООД/„Ев.“ООД, като в края на всеки тираж, който е приключвал
всяка седмица, букмейкърът е отчитал сумата, която е равна на „постъпилите
залози минус изплатените печалби минус дължимото букмейкърско
възнаграждение“. Поради факта, че възнаграждението е оставало при букмейкъра,
негово задължение е било да издаде фактура, която да включва букмейкърското възнаграждение за целия месец. От наличните
копия на банкови извлечения от двете сметки на лицето в „Ю.Б.“ АД се вижда, че
регулярно (обикновено веднъж седмично) са превеждани суми от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“
на „Е.“ ЕООД и „Ев.“ ЕООД с посочен текст в
основанието „Директен дебит-букмейкър“, които непосредствено преди това са
внесени в сметката от Г.Й. или от трети лица (Д.Д.Й.
и М.Д.Й.). Едновременно с това са получавани и суми от двете дружества по
сметките с посочен текст в основанието „Директен кредит-букмейкър“. Получените
суми са от организаторите на игрите за изплащане на печалбите. С оглед на
изложеното до тук, ЯАС в настоящия си състав счита, че облагаемият оборот от
получените букмейкърски възнаграждения от „Ев.“ ООД правилно е определен съобразно периода на
фактуриране, посочен във фактурите, издадени от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ към „Ев.“ ООД, т.е. месецът, предхождащ месеца на издаване на
фактурата, когато букмейкърът си е удържал възнаграждението. Съответно,
облагаемият оборот от букмейкърски възнаграждения от
„Е.“ ООД правилно е определен за месеците съобразно периода на фактуриране,
посочен във фактурите, издадени от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ към „Е.“ ООД, който в
преобладаващите случаи е месецът на издаване на фактурата, с изключение на
фактура № ***/**.**.**** г., която касае месец януари 2019 г. и фактура №
***/01.03.2019 г., касаеща месец февруари 2019 г.
Не може да бъде споделено и
възражението в жалбата, че издадените фактури към „Е.“ ООД и „Ев.“ ООД ЕТ е отразявал в ЕКАФП и повторното им добавяне
към оборота е неправилно. Действително, букмейкърският
пункт е имал регистриран ЕКАФП, но оборотите от продажби, регистрирани на този
касов апарат, не са отразени в колона 5 „Продажби, регистрирани от фискални
устройства“ нито при определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС в
таблицата на стр. 23 от РД, нито при определяне на реализираните приходи на
лицето за периода от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г. в таблицата на стр. 24 от
РД - в колона 5 и на двете таблици се съдържат само оборотите от продажби,
регистрирани на ФУ в обект „книжарница“. Друга грешка според жалбоподателката
е, че при изчисляване и посочване на приходите по банков път органите по
приходите са отнесли банковия превод към месеца на получаването на превода, а
не към месеца на фактурата, по която е било платено. В тази връзка се сочат
конкретно 6 бр. фактури от месец май 2018 г., за които се твърди, че са
включени към приходите по банков път за месец юни 2018 г. От изложеното в РД става
ясно, че приходите от продажби, платени по банков път, отразени в колона 4
„Фактури, платени по банка“ на таблицата на стр. 23 от РД касаят издадени
фактури от ЕТ за извършени продажби в обект „книжарница“, които са платени от
клиентите по разплащателна сметка в „Ю.Б.“ АД. Същите са установени след
преглед на представените банкови извлечения от сметката от лицето за периода от
01.06.2018 г. до 03.08.2020 г. и описани в таблицата на стр. 18-23 от РД. Както
бе посочено по-горе, издадените от ЕТ фактури за този период са изисквани два
пъти от ревизираното лице с връчени ИПДПОЗЛ с изх. № Р-**************-***-***от
01.06.2021 г. и с изх. № Р-02000221002718-040-002 от 18.08.2021 г., но не са
представени, не е представена и справката относно плащанията по тези фактури,
изискана с ИПДПОЗЛ с изх. № Р-**************-040-004/09.11.2021 г. - дадени са
само обяснения, че от банковите извлечения могат да се видят фактурите, като
срещу всяко плащане е посочен номер и дата на фактурата, която е платена. В
хода на ревизията е извършен преглед на данните в банковите извлечения от
горепосочената сметка, при който е установено, че отразените данни от органа по
приходите в таблицата на стр. 18-23 от РД са коректно посочени. Видно от
данните в таблицата, през юни 2018 г. по сметката са получени само три плащания
в общ размер на 1 431,95 лева, а именно - по фактура № ****/**.**.**** г. на
стойност 167,90 лева, по фактура № ****/**.**.**** г. на стойност 64,05 лева и
по фактура № ****/**.**.**** г. на стойност 1 200 лева. Посочените от
жалбоподателката 6 бр. фактури, издадени през месец май 2018 г., не са отразени
в таблицата, съответно те не участват при определянето на оборота, получен по
банков път за месец юни 2018 г.
По отношение на останалите месеци
от периода 01.06.2018 г. - 31.01.2019 г. за целите на определяне на облагаемия
оборот за регистрация по ЗДДС се установява, че действително в данните за месец
август 2018 г. и за месец октомври 2018 г. има отразени фактури, платени през
тези месеци, но те са издадени през предходния месец – това са: фактури с номера
5235, 5236 и 5237, издадени на 30.07.2018 г. с обща стойност 875,90 лева, платени
на 01.08.2018 г., те са отразени като реализиран оборот за месец август 2018 г.;
фактура № ****, издадена на 28.09.2018 г. на стойност 63,68 лева, платена на
03.10.2018 г., отразена като реализиран оборот за месец октомври 2018 г. В тази
връзка съдът изцяло споделя застъпеното в потвърдителното
решение становище на горестоящия орган, че независимо
от това, доколкото тези месеци участват в периода от 01.06.2018 г. до
31.01.2019 г., през който е реализиран облагаемия оборот за регистрация по
ЗДДС, отразяването на гореописаните обороти в следващия месец не променя общата
сума на реализирания оборот от обект „книжарница“, платени по банков път в
размер на 7 638,15 лева, още повече, че органът по приходите не е включил в определения
оборот за месец декември 2018 г., респ. в облагаемия оборот за регистрация по
ЗДДС, стойността на фактура № ****/**.**.**** г. в размер на 483,50 лева, която
видно от банковото извлечение е платена едва на 11.03.2019 г.
При съобразяване на допуснатите от
органите по приходите технически грешки, настоящата инстанция счита, че
облагаемият оборот на лицето за периода от 01.06.2018 г. до 31.01.2019 г.
следва да бъде определен в размер на 60 843,25 лева, както е приел и горестоятщия орган в своето решение, а не в размера, посочени
в РД - 61 282,94 лева, като в така изчисленият оборот се включват: сумата от 34
947,53 лева от получени букмейкърски възнаграждения
от „Е.“ ООД; сумата от 2 227,69 лева от получени букмейкърски
възнаграждения от „Ев.“ ООД; сумата от 8 121,65 лева
от реализиран оборот от обект „книжарница“, платен по банков път; сумата от 15
546,38 лева от реализиран оборот в обект „книжарница“, платен в брой и
регистриран на ФУ в обекта.
С оглед обстоятелството, че
горепосоченият оборот надвишава прага за регистрация по ЗДДС в размер на 50 000
лева, следва да се приеме, че лицето съобразно правилото на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.02.2019 г. В
този смисъл изводът на органите по приходите е правилен. В случая ревизираното
лице ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“ не е подало заявление за регистрация в установения срок –
същото е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с наличния в
административната преписка Акт за регистрация по ЗДДС № *************** от
04.08.2020 г., връчен на същата дата - 04.08.2020 г. Следователно, на основание
чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 5 от ЗДДС правилно с обжалвания РА е определен
дължимият от лицето ДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало
да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС в случай, че бе подадено заявление
за регистрация в срок - 21.02.2019 г. до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите - 04.08.2020 г. За целите на облагането по чл. 102, ал. 3,
т. 1 от ЗДДС органите по приходите са установили реализираните приходи от ЕТ за
периода 22.02.2019 г. - 03.08.2020 г., описани в таблицата на стр. 24-25 от РД.
Тези приходи са определени по същия начин, както и приходите до 31.01.2019 г.,
описани в таблицата на стр. 23 от РД, и се състоят от получените букмейкърски възнаграждения от „Е.“ ООД, посочени в колона
2 „Извършени продажби към Е. от ЗЛ“; от получените букмейкърски
възнаграждения от „Ев.“ ООД, посочени в колона 3 „Извършени
продажби към Ев. от ЗЛ“; реализиран оборот от обект „книжарница“,
платен по банков път, посочен в колона 4 „Фактури, платени по банка“; реализиран
оборот от обект „книжарница“, платен в брой, посочен в колона 5 „Продажби,
регистрирани на фискални устройства“.
Съдът намира, че получените
възнаграждения от „Е.“ ООД са посочени правилно в таблицата на стр. 24 от РД, с
изключение на тези за месец март 2019 г. Видно от таблицата на стр. 13 от РД, в
която са описани издадените фактури от ЕТ „Г.-ДМД-Г.Й.“, през месец март 2019 г.
са издадени фактура № ***/01.03.2019 г. с основание „Възнаграждение по договор
от 07.10.2011 г. за период от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г.“ и стойност 5
090,18 лева, както и фактура № ***/29.03.2019 г. с основание „Възнаграждение по
договор от 07.10.2011 г. за период от 01.03.2019 г. до 28.03.2019 г.“ и
стойност 4 117,43 лева. Видно от посоченото основание на фактура №
***/01.03.2019 г., същата касае периода 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г., поради
което тази фактура не следва да се включва в реализирания оборот за месец март 2019
г. Като не е съобразил това обстоятелство, органът по приходите неправилно е
определил стойността на полученото букмейкърско
възнаграждение за месец март 2019 г. в размер на 9 207,61 лева, вместо в размер
на 4 117,43 лева.
Правилно са посочени и получените
възнаграждения от „Ев.“ ООД (колона 3 в таблицата на
стр. 24 от РД), както и реализираният оборот от обект „книжарница“, платен в
брой и регистриран на ФУ в обекта (колона 5 в таблицата на стр. 24 от РД).
По отношение на реализирания
оборот от обект „книжарница“, платен по банков път, посочен в колона 4 на
таблицата, органите по приходите са допуснали неточности за някои данъчни
периоди, като не са съобразили обстоятелството, че през някои месеци са платени
фактури, които са издадени през предходния месец, респ. стойността на същите
следва да се включи в оборота за предходния месец. На първо място, неправилно е
включена в оборота за месец април 2019 г. фактура № ****/20.03.2019 г. на
стойност 91,90 лева, платена на 08.04.2019 г. На следващо място в оборота за месец
май 2019 г. неправилно са включени фактура № ****/20.03.2019 г. на стойност 54
лева и фактура № **** от 20.04.2019 г. също на стойност 54 лева, които фактури са
платени на 08.05.2019 г., както и фактура
№ ****/25.04.2019 г. на стойност 108 лева, платена на 10.05.2019 г. Неправилно
в оборота за месец септември 2019 г. е включена фактура № **** от 29.08.2019 г.
на стойност 500 лева, платена на 03.09.2019 г., а в оборота за месец юли 2020 г. неправилно е включена фактура №
****/29.06.2020 г. на стойност 269,10 лева, платена на 01.07.2020 г.
След съобразяване
на описаните грешки, допуснати от органа по приходите, общият размер на
реализираните приходи от четирите източника следва да бъде преизчислен, като горепосочените
периоди същите се различават от отразените в колона 6 на таблицата на стр. 24
от РД, както следва: за месец март 2019 г. сумата следва да бъде в размер на 5
424,63 лева (4 117,43 лева – колона 2 + 269,96 лева – колона 3 + 21 лева –
колона 4 + 1 016,24 лева – колона 5), вместо посочената в размера от 10 514,81 лева;
за месец май 2019 г. сумата следва да бъде в размер на 9 329,19 лева (6 186,68 лева
– колона 2 + 431,47 лева –колона 3 + 109,80 лева – колона 4 + 2 601,24 лева – колона
5), вместо посочената в размера от 9 545,19 лева; за месец септември 2019 г.
сумата следва да бъде в размер на 5 314,36 лева (3 692,02 лева – колона 2 +
229,89 лева – колона 3 + 0 лева – колона 4 + 1 392,45 лева -к. 5), вместо
посочената в размера от 5 814,36 лева; за месец юли 2020 г. сумата следва да
бъде в размер на 3 009,93 лева (0лева – колона 1 + 0 лева – колона 2 + 0 лева –
колона 3 + 3 009,93 лева-колона 5), вместо посочената в размера от 3 279,03 лева.
След корекциите оборотът от фактури, платени по банков път за месец април 2019 г.
следва да е в размер на 1 395 лева, който е по-висок от определения размер
от 1 270,90 лева от органите по приходите – това съответно предполага
определянето на по-голям размер на реализираните приходи за месеца, съответно -
до по-голямо задължение за данък. Ето защо, както правилно е приел и горестоящия орган в своето решение, с оглед регламентацията
на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, общият размер на реализираните приходи за този месец
следва да бъде определен в размер от 7 242,70 лева така, както е определен и от
органите по приходите. За останалите данъчни периоди съдът намира, че органите
по приходите правилно са определили общия размер на реализираните приходи от
лицето, въз основа на което при съобразяване на разпоредбата на чл. 67, ал. 2
от ЗДДС правилно е определен и дължимият ДДС. За данъчните периоди месец март 2019
г., месец май 2019 г., месец септември 2019 г. и месец юли 2020 г. правилно и
законосъобразно от горестоящия орган в хода на
оспорване на РА по административен ред е извършена корекция на определеното
задължение съобразно горепосочените установени размери на реализираните
приходи.
Изложеното до тук от фактическа и
правна страна налага извода, че ревизионният акт в потвърдената с решението на горестоящия орган част - предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство, е постановен от компетентен орган, в изискваната форма,
при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с
неговата цел. Приетите за установени данъчни задължения по ЗДДС за съответните
данъчни периоди се основават на несъмнено и еднозначно установени данни. По посочените по-горе съображения в
заключение съдът счита, че жалбата е неоснователна, а ревизионният акт в
потвърдената му част като законосъобразен не следва да бъде отменян.
При този изход на
спора и съобразно правилата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответната
страна се следва да се присъди за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в посочения в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 2 186,53 лева предвид
материалния интерес по делото.
Водим от горното
и на основание чл. 160 и чл. 161 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на ЕТ „Г.–ДМД–Г.Й.“*** против Ревизионен акт № Р-**************-***-*** от
18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП–Бургас, в частта, която е потвърдена с Решение
№ 70 от 11.05.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, за установени спрямо
жалбоподателя допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на ** ***,** лева
(главница и лихви) за периода от 22.02.2019 г. до 03.08.2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ
„Г.–ДМД–Г.Й.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Е., **,
представлявано от Г.Д.Й., да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА“ -
БУРГАС ПРИ ЦУ НА НАП сумата от 2 186,53
лева (две хиляди сто осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки),
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете