№ 43453
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110108428 по описа за 2023 година
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими, относими
и необходими, предвид което следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза по посочени от него задачи, което съдът намира за относимо,
допустимо и необходимо за правилното изясняване на делото, поради което
следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 19501/2022 г. на СРС, 176 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице И. Л. Д..
1
НАСРОЧВА о.с.з за 07.03.2024г. - 09.40 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца - и препис от отговора.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит за определеното му
възнаграждение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за контрол на
просрочените вземания” АД против В. И. Д., с искане спрямо ответника да
бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми:
1953.48 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и
„************“ АД договор за паричен заем № ****** от 27.07.2020 г., ведно
със законната лихва от 02.03.2022г. до окончателното изплащане, сумата от
115.39 лева, представляваща договорна лихва, както и сумата от 205.47 лева,
представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от
24.09.2021 г. до 22.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2022 г. по ч.гр.д. №
19501/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че между „************“ АД и В. И. Д. е сключен
договор за паричен заем № ****** от 27.07.2020 г., по силата на който на
последният е предоставен паричен заем в размер 2017 лева. Посочва, че със
сключване на договора се рефинансирал текущ заем на ответника и страните
са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като процесния договор има сила на разписка. Ответникът се е
задължила да върне заемната сума, ведно с договорената лихва на 30
двуседмични равни погасителни вноски, всяка в размер от 71.36 лева, с краен
падеж 23.09.2021 г. Наведжа твърдения, че на основание Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и Приложение №1 към него от
01.04.2021 г. с „************“ АД, вземането е прехвърлено в полза на
„***********“ ООД, ЕИК: ********* (правоприемник на което е
„***********“ АД, ЕИК: **********). Моли съдът да връчи на ответника
приложено към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена
2
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „************“ АД. Сочи, че
по договора за паричен заем В. И. Д. е извършил плащания в общ размер на
72 лева, като към настоящия момент дължимата главница е в размер на
1953.48 лева. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи горепосочените вземания. Претендира
сторените деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения едномесечен срок чрез назначения му от съда
особен представител. В отговора се твърди, че ответника не е надлежно
уведомен за извършената цесия, поради което ищецът не е надлежно
легитимиран да води предявения иск. Счита, че договорът не е бил обявен за
предсрочно изискуем, поради което за кредитора е съществувала възможност
да претендира вземането си по заповедното производство само по
падежиралите вноски, доколкото същите са били изискуеми и ликвидни.
Поради това, счита исковете за неоснователни и моли същия да бъде
отхвърлен.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за паричен заем № ****** от 27.07.2020 г.
между „************“ АД и В. И. Д. и че ответникът е погасил част от
задължението си за главницата чрез плащане на сумата от 72 лева .
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно
следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на
посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на
процесния договор за паричен заем № ****** от 27.07.2020 г.; кредиторът да
е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатият
договор за кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж
на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на
падежа на задължението за връщане на сумата /включително и
предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или
предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да
3
бъдат установени и по размер; да е налице валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираните вземания;
ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК че ще
изследва и ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит, като им дава възможност в срок до о.с.з. да
изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГП
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
4
към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5