№ 139
гр. Смолян, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20235400500130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 44/30.12.2022г., постановено по гр.д.№ 4/2022г. по описа на Чепеларския
районен съд по предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2 от КЗ е осъден Х. И.
И., ЕГН **********, с адрес: с. П. община Ч., област Смолян да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 сумата в общ размер на 15 686.84 лева, от
които сумата в размер на 14 443.54 лева, представляваща платено от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД застрахователно обезщетение по щета №
0410-110-1179-2017 по описа на същото, сумата в размер на 1243.30 лева, представляваща
присъдена главница с влязло в сила решение № II-55-502944/08.10.2018г., постановено по
гр.д. № 86608/2017 г. по описа на СРС, платена от „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД по изпълнително дело №20198390400081 по описа на ЧСИ Ирина
Митева- Кирезиева, рег. № 839, с район на действие С. – град, ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 15 686.84 от датата на завеждане на иска – 10.03.2022 г., до
окончателното й изплащане. Отхвърлен е като недоказан иска с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 срещу Х. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: с. П. община Ч.,област Смолян за лихва върху главницата от
1243.30 лева в размер на 112.25 лева за периода от 11.12.2017 г. до 31.10.2018 г., както и
искането за присъждане на законна лихва върху същата от датата на завеждане на иска –
1
10.03.2022 г., до окончателното й изплащане. Осъден е Х. И. И., ЕГН **********, с адрес:
с. П. община Ч., област Смолян да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„С. С.“ № 7, ет.
5 сумата в общ размер на 754.60 лева-разноски по съразмерност с уважената част от иска за
обезпечителното производство и сумата в общ размер на 4022.18 лева разноски по
съразмерност с уважената част от иска за исковото производство.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 303/31.01.2023г. от „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ****, чрез пълномощника му адв.Г. Х.в, в частта му, с която
е отхвърлен предявения от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД срещу Х. И. И. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 112,25 лева
върху главница от 1243,30 лева за периода от 11.12.2017г. до 31.10.2018г. , както и законна
върху същата, считано от завеждане на иска-10.03.2022г. до окончателното й изплащане
като неоснователен и недоказан.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи
на събраните по делото доказателства изводи относно предпоставките, на които се основава
ищцовата претенция, свързани с осъществяването на фактическия състав на чл. 500, ал. 2 КЗ
и че следва да се ангажира отговорността на ответника, но неправилно и необосновано е
приел, че в процесния случай не се дължи обезщетение за забава в размер на 112,25 лв.,
което ищецът, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, е заплатил на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ - „ДЗИ Общо - застраховане“
АД. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство. Именно такъв е настоящия случай.
Ищецът е платил лихва в размер на 112,25 лева, която се претендира в настоящото
производство. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата от 112,25 лева, ведно със съответната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане, като бъдат уважени претендирания иск в
пълнен размер. Моли да му бъдат присъдени съдебни разноски за двете съдебни инстанции
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Х. И. И., чрез назначения му особен представител адв.Б.К..
В съдебно заседание жалбоподателят „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, чрез
пълномощника му адв.Г. Х.в в писмено становище поддържа жалбата си.
Въззиваемият Х. И. И., чрез назначения му особен представител адв.Б.К. в
представено писмено становище оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията
в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба
е подадена в срок , от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
2
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД с иск с правно
основание чл.500,ал.2 от КЗ да бъде осъден Х. И. И. да му заплати сума в общ размер на 15
686.84 лева, от които 14 443.54 лева, представляващи платено от „ЗАД ОЗК – Застраховане“
АД застрахователно обезщетение по щета № 0410-110-1179-2017 по описа на същото и
сумата в размер на 1243.30 лева, представляваща присъдена главница с влязло в сила
Решение № II-55-502944/08.10.2018г., постановено по гр.д. № 86608/2017 г. по описа на
СРС, платена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД по
изпълнително дело №20198390400081 по описа на ЧСИ Ирина Митева- Кирезиева, рег. №
839, с район на действие С. – град, ведно с лихва върху главницата от 1243,30 лева в размер
на 112,25 лева за периода от 11.12.2017г. до 31.10.2018г., както и законната лихва върху
главницата от 15 686.84 от датата на завеждане на иска – 10.03.2022 г., до окончателното й
изплащане.
С първоинстанционното решение районният съд е уважил иска за главница в общ
размер на 15 686,84 лева, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
завеждане на делото на 10.03.2022г. и е отхвърлил иска за мораторна лихва в размер на
112,25 лева върху главницата от 1243,30 лева за периода от 11.12.2017г. до 31.10.2018г.,
присъдена с Решение № II-55-502944/08.10.2018г., постановено по гр.д. № 86608/2017 г. по
описа на СРС и платена от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД по изпълнително дело
№20198390400081 по описа на ЧСИ Ирина Митева- Кирезиева с вносна бележка от
07.02.2019г.
За да отхвърли претенцията за мораторна лихва в размер на 112,25 лева за периода
11.12.2017г. до 31.10.2018г. първоинстанционният съд е приел, че по делото не е
установено „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД да е отправило покана до ответника-делинквент
за заплащане на заплатената от него на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сума от 1243.30
лева по изп. дело № 81/2019 по описа на ЧСИ Ирина Митева – Кирезиева и едва на
13.06.2022 г. - с получаване на препис от исковата молба с предявения срещу него регресен
иск, на подпомагащата застрахователя страна по гр.д. № 86608/2017г. по описа на СРС – на
ответника, е станало известно, че дължи процесната сума, поради което считано от тази дата
съдът е приел, че същият е в забава, респективно, че дължи лихва за забава.
Въззивният съд счита този извод на районния съд за неправилен.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 11.02.2017г. в 15:15
часа, в гр. Асеновград на кръстовище между ул. „П. Волов“ и ул.„Оборище“ ответникът Х.
И. И. е управлявал МПС марка „Пежо“,модел „Боксер“ с рег. № РВ **** ВХ, собственост
на Г. Н.Д., като при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад автомобила е
свободен и със задна дясна част на автомобила е блъснал праводвижещия се лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № СВ **** АР,управляван от Н.Р.Ч., собственост на „Бе
Пет“ ЕООД, ЕИК *********, в резултат на което са настъпили материални щети. В
3
съставения Протокол за ПТП № 1607667/11.02.2017г. е посочено, че ответникът е
неправоспособен водач. На ответника е съставен АУАН Серия Г № 241/11.02.2022г.,
подписан от него без възражения и са му наложени административни наказания –глоби в
общ размер на 320 лева с НП № 17-0239-000691/30.05.2017г.
От представената застрахователна полица № BG/23/117000323104 е видно,
че управляваният от ответника автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № РВ **** ВХ е имал
сключен със ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна за периода от 21.01.2017г. до 20.01.2018г.
Увредения от ПТП лизингов автомобил „Ауди А6“, с рег. № СВ **** АР е имал
сключена имуществена застраховка „Каско+“ с полица № 440216213005368 от 11.07.2016 г.,
валидна за периода от 07.09.2016 г. до 06.09.2017 г., с клауза: пълно Каско с „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, застраховани лица по него са лизингодателя „Уникредит лизинг“ ЕАД
и лизингополучателя „Бе Пет“ЕООД.
След подаване уведомление за щета по МПС л.а. марка „Ауди“ модел „А6“, с рег.
№СВ **** АР в „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е заведена щета № 44011511701014 от
13.02.2017г. и след извършване на огледи , описи и заключения са установени щетите и с
възлагателно писмо от 13.02.2017 г. ремонтът е извършен от „Порше Интер Ауто БГ“
ЕООД, като същият възлиза на стойност 15 788.68 лева с ДДС, за която сума е издадена
фактура № **********/12.05.2017 г. с получател „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. С
ликвидационен акт № 20701022169 от 23.06.2017 г. по щета № 44011511701014/ 13.02.2017г.
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е определено застрахователното обезщетение в размер
на 15 788.68 лева, което следва да бъде изплатено. Посочената сума е била преведена по
банков път на 27.06.2017г. от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД на „Порше Интер Ауто БГ“
ЕООД, с посочено основание по щета № 44011511701014.
С регресна покана „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е уведомило застрахователя на
управлявания от виновния водач автомобил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“, че е изплатило на застрахования обезщетение по застраховка за
причинените щети на увредения лек автомобил, като му е предоставило 15 - дневен срок да
възстанови платената сума от 15 788.68 лева, както и сумата от 15 лева, представляваща
ликвидационни разходи, или общо сумата от 15 803.68 лева.
След предявяване на регресната претенция е изготвена техническа експертиза по
щета № 0410-110-1179/2017 от вещо лице при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, което е дало
заключение, че следва да бъде признато застрахователно обезщетение в размер на 14 428.54
лева, като към тази сума е прибавена и сумата от 15 лева – ликвидационни разноски, или
общо 14 443.54 лева.Изготвен е и доклад № 1 по щета 0410-110-1179-2017/04.08.2017г. на
„ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД с предложение да бъде изплатена на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД сумата в размер на 14 443.54 лева.
По делото не е спорно, че сумата от 14 443.54 лева е преведена от „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с платежно нареждане от 21.11.2017г.
4
С покана по регресна щета № 0410-110-1179-2017 „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД е
поканило ответника Х. И. в седем дневен срок, от получаване на поканата, да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 14 443.54 лева, както и направените
ликвидационни разноски по щетата в размер на 15.00 лева. Поканата е изпратена на адреса
на собственика на МПС „Пежо Боксер“ с рег. № РВ **** ВХ на вниманието на ответника Х.
И. и е връчена на 12.12.2017г.
За непогасената част от задължението в размер на 1360.14 лева, явяваща се разлика
между изплатеното доброволно такова в размер на 14 443.54 лева до пълния претендиран
размер от 15 803.68 лева, „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е предявило иск срещу ЗАД „ОЗК
-Застраховане“ АД, по който е образувано гр.д. № 86608/2017 г. по описа на Софийски
районен съд. С влязло на 06.12.2018г. в сила на Решение № II-55-502944/08.10.2018 г.,
постановено по същото дело, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД сумата 1243.30 лева – остатък от суброгационно вземане на
ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско+“ на л.а.„Ауди А6“ с рег. № СВ **** АР за вреди, настъпили в резултат
на ПТП на 11.02.2017 г. в гр.Асеновград, причинено виновно от водача на МПС „Пежо
Боксер“ с рег. № РВ **** ВХ, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва от 11.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 1360.14 лева, като недоказан. Настоящият ответник
Х. И. е бил привлечен от ответника по посоченото дело ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД като
трето лице –помагач и решението е постановено при участието на Х. И. И., като трето лице
– помагач на страната на ответника.
По издаден в полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД изпълнителен лист
07.01.2019 г. въз основа на влязлото в сила Решение по гр.д.№ гр.д. № 86608/2017 г. по
описа на Софийски районен съд е образувано изпълнително дело № 81/2019г. по описа на
ЧСИ Ирина Митова –Кирезиева, рег. № 839, с район на действие С. – град.
От представената покана за доброволно изпълнение, отправена до длъжника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД по изп. дело № 81/2019г. е видно, че задължението му възлиза на
следните суми: 1243,30 лева-главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.12.2017г. до окончателното плащане, която лихва към 05.03.2019г.(датата на издаване
на поканата) възлиза на 155,07 лева, сумата от 589,27 лева-съдебни разноски по
гражданското дело, сумата от 455,03 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение по изп.дело,
както и такси и разноски за ЧСИ в размер на 377,80 лева или общо 2820,47 лева.С платежно
нареждане № 120237/07.02.2019 г. сума в размер на 2811.15 лева е преведена по сметка на
ЧСИ Митова – Кирезиева по изп. дело № 20198390400081.
При така установеното правилно районният съд е приел, че съгласно разпоредбата
на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
5
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство. Следователно за възникването на регресното право на застрахователя
следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/в резултат на противоправно
поведение на ответника е реализирано ПТП, което съставлява покрит риск по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по който договор е
ищецът,2/ ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в
причинна връзка с ПТП; деликвентът е управлявал МПС без свидетелство за управление на
МПС, 3/действителната стойност на вредите,настъпили в причинни връзка с процесното
ПТП. Съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК установяването на предпоставките от
фактическия състав на претендираното спорно право са в тежест на ищеца, а при
доказването ответникът следва да докаже, че е погасил дълга или възражението си за
различен механизъм на ПТП.
Основанието на регресния иск по чл.500,ал.2 от КЗ е фактът на изплащане на
обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона
право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило застраховката „Гражданска
отговорност“. Въз основа на правото, произтичащо от закона застрахователят по
застраховката"Гражданска отговорност" на автомобилистите встъпва след плащането на
застрахователното обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като
упражнява тези права от свое име.
В случая по делото безспорно са доказани посочените по-горе предпоставки за
уважаване на иска по отношение на претендираната главница и решението като
необжалвано в тази част е влязло в законна сила.
Неоснователно е прието от районния съд, че претендираната лихва в размер на
112,25 лева не се дължи, тъй като ответникът не е бил поканен от ищеца преди завеждане на
делото да му заплати, заплатеното от последния обезщетение, ведно с лихви и разноски на
третото увредено лице, поради което е в забава, считано от получаването на препис от
исковата молба на 13.06.2022г., когато е узнал за предявената срещу него претенция.
В закона не се съдържа изискване за нарочна регресна покана преди образуване на
съдебното производство, а освен това ответникът не твърди и не доказва да е погасил дълга.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство без правоспособност.
Неоснователни са възраженията на ответника, поддържани в представеното пред
въззивната инстанция писмено становище, че е узнал, че дължи процесната сума едва с
получаването на препис от исковата молба на 13.06.2022г., поради което не дължи
претендираната лихва от 112,25 лева.
От приложеното по настоящето дело Решение № II-55-502944/08.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ гр.д. № 86608/2017 г. по описа на Софийски районен съд е видно,
6
че настоящият ответник Х. И. е бил привлечен на основание чл.219,ал.1 от ГПК от
ответника по посоченото дело- ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач и
решението е постановено с негово участие, което е често предприеман способ, особено по
застрахователни дела. Привличането на трето лице-помагач по делото се използва, когато
страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който
третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.С
привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели при неблагоприятен за нея
изход на делото, да подчини привлеченото лице на мотивите, за да обезпечи своето правно
положение в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице. Ето защо
привличането се използва за обезпечаване благоприятния изход на обратния иск на
привличащия срещу привлеченото лице.В това се изразява и интереса на привличащата
страна от привличането на третото лице, тъй като между подпомаганата и подпомагащата
страна важи задължителната сила на мотивите. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което
съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Задължителната
сила на мотивите спрямо третото лице всъщност се изразява в обстоятелството, че при един
бъдещ процес между помагач и подпомаган, какъвто е настоящия случай, е изключена
възможността те да оспорват фактическите констатации на съда и неговите правни изводи,
намерили място в мотивите на съдебното решение, по което двете страни са били в
качеството на помагач и подпомаган. Становищата от първото съдебно решение са
задължителни за второто, като съдът следва да постави тези становища в основата на своето
решение, без да може да взема предвид нови факти и обстоятелства, освен ако те не
включват юридически факти, по които съдът не е взел становище в първото съдебно
решение.
След като Решение № II-55-502944/08.10.2018 г., постановено по гр.д.№ гр.д. №
86608/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което ответникът ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД е осъден да плати освен главница и законна лихва, считано от 11.12.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, е влязло в сила, то обвързва със силата на
мотивите си третото лице помагач-Х. И., поради което в настоящето производство не може
да се приеме, обратното, че посочената сума не се дължи, още повече, че се претендира в по-
малък размер от заплатената по изпълнителното дело и за по-къс период от 11.12.2017г. до
31.10.2018г.
С оглед изложеното първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна
част относно претендираната лихва в размер на 112,25 лева върху главница от 1243,30 лева
за периода от 11.12.2017г. до 31.10.2018г. като неправилно ще следва да бъде отменено и
вместо него ще следва да бъде уважен предявения иск с правно основание 500,ал.2 от КЗ във
вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД и в частта му относно претендираната лихва в размер на 112,25 лева
върху главница от 1243,30 лева за периода от 11.12.2017г. до 31.10.2018г. Ще следва с оглед
уважаването на иска изцяло да бъдат присъдени на жалбоподателя допълнително разноски
за първоинстанционното производство в размер на 34,18 лева, от които 5,40 лева за
7
обезпечителното производство и 28,78 лева за исковото. Ще следва да бъде осъден
въззиваемия да заплати на жалбоподателя на основание чл.81,във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК и
направените разноски във въззивното производство в размер на 505 лева, от които 25 лева
ДТ и 480 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/30.12.2022г., постановено по гр.д.№ 4/2022г. по описа на
Чепеларския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 срещу Х. И. И., ЕГН **********, с
адрес: с. П. община Ч.,област Смолян иск с правно основание чл.500,ал.2 от КЗ във вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от 1243.30 лева в размер
на 112.25 лева за периода от 11.12.2017 г. до 31.10.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: с. П. община Ч.,област Смолян да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 на основание чл.500,ал.2 от КЗ
във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 112,25 лева, представляваща законна лихва върху
главница от 1243,30 лева за периода от от 11.12.2017г. до 31.10.2018г.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: с. П. община Ч.,област Смолян да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 34,18 лева с оглед уважаването изцяло но
иска и 505 лева разноски за въззивно производство, от които 25 лева ДТ и 480 лева
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8