ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2307
гр. София, 25.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110206553 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е инициирано по реда на чл. 244, ал. 5 от
НПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ЖАЛБА с вх. № 17512/02.05.2025г. и с
пощенско клеймо от 25.04.2025г. - виж лист 7 от делото НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ М. А. А. в качеството му на пострадало лице ЧРЕЗ
ЗАЩИТНИКА МУ АДВОКАТ Х. Р. СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 12.04.2025г., с което е било
спряно наказателното производство по ДП № 1193/2024г. по описа на 03 РУ-
СДВР и пр.пр. № 17512/2024г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1 от
НПК вр. чл.244, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК, поради извършено
престъпление от частен характер по състава на чл.130, ал.1 от НК и поради
липсата на престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК (липсвал е квалифициращият признак „хулигански
подбуди“ според прокурора), след като в хода на досъдебното производство са
били извършени дължимите по закон възможни процесуално-следствени
действия в условията на пълно, обективно и всестранно разследване.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. А. А. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА СИ АДВОКАТ
Х. Р. инвокира в жалбата си професионални, подробни, ясни, логични и
аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира
искане да бъде отменено обжалваното постановление, тъй като е неправилно
и незаконосъобразно.
II.). Софийският Районен съд, след като прецени събраните по
преписката доказателства, с оглед приложението на закона, намира
следното:
III.). ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:
ЖАЛБАТА с вх. № 17512/02.05.2025г. и с пощенско клеймо от
25.04.2025г. - виж лист 7 от делото Е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА –
подадена е в законовия срок и доколкото постановлението на СРП не е било
1
надлежно връчено - липсват надлежни доказателства в ДП за връчването на
постановлението на пострадалото лице; от активно процесуално и материално
легитимиран субект (пострадал) с обоснован правен интерес, пред родово,
местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП,
който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание
чл.244, ал.5 от НПК, връчен по надлежния ред.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА И СЛЕДВА ДА БЪДЕ УВАЖЕНА.
V.). ПО СЪЩЕСТВОТО НА ОБЖАЛВАНИЯ ПРОКУРОРСКИ
АКТ:
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ постановлението на Софийска Районна
прокуратура за спиране на досъдебното производство за разследваното
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК е формално
обосновано, но само в частта на установените факти и извършения общ, но
бланкетен доказателствен анализ.
ОТ ДРУГА СТРАНА, РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС
ПРИЕМА, ЧЕ спорът не е само по фактите и/или събраните до момента
доказателства и доказателствени средства, които са и непълни на собствено
основание. Спорът е има и правен аспект, доколкото следва да се отговори на
въпроса, а именно налице ли са „хулигански подбуди“ за извършването на
престъплението по посочения състав. Ако не са налице „хулигански подбуди“,
престъплението е от частен характер и се преследва по частна тъжба на
пострадалия по реда на чл.161 от НК вр. чл.130, ал.1 от НК, която тъжба
следва да се адресира до съда. Ако деянието е престъпление от общ характер
по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, то наказателното
преследване на дееца е по наказателен ред по служебната инициатива на
Държавата чрез прокурора.
ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ СЧИТА, ЧЕ установеното от
доказателствения анализ поведение на дееца В. Г. И. на инкриминираните дата
и място сочи, именно наличие на хулигански подбуди при нанасянето на
леката телесна повреда на свидетеля М. А. А.. Лишени от основания са
формираните от прокурора изводи за наличие на лични мотиви у свидетеля В.
Г. И. към извършване на деянието, изключващи съставомерността на
действията му, като извършени по хулигански подбуди по смисъла на НК.
Свидетелят В. Г. И. не е имал лични отношения със свидетеля М. А. А., и
обратното. Само по себе си, наличието на лични отношения, възникнал
двустранен спор, породена раздразненост и/или конфликтна ситуация между
извършител на действия по хулигански подбуди и други лица, засегнати от
такива действия, не изключва наличието на хулигански подбуди, нито може да
бъде приравнено на наличието на лични мотиви, каквито по смисъл да са
предпоставени от съществуването на предходни отношения между
съответните лица. По делото е установено, че свидетелят В. Г. И. публично, на
обществено място пред търговски обект, в присъствие на свидетеля Г. А. Г. и
други лица, е извършил действията по нанасяне на телесната повреда на
пострадалия М. А. А., използвайки дървена дръжка от брадва. Действията на
2
дееца И., документирани във видеозаписите от местопроизшествието, които
доказателства са най-обективният, независим и безпристрастен източник на
факти, категорично показват явното пренебрежение от страна на извършителя
И. на обществените правила, както към телесната неприкосновеност на
пострадалия А., така и към установените в обществото норми на дължимо
отношение между гражданите, включително и спрямо предписанията за
следващия се начин за мирно решаване на конфликтните ситуации, особено
между зрели хора, без да се използва насилие, нападение или закани за
физическо посегателство. Действията на свидетеля И. са довели и до
нарушаване на обществения ред, като същите са станали достояние и на други
граждани на открито обществено място (около търговски обект) – според
показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите И. и
Ганчев са опровергани от документираните факти, съдържащи се във
видеозаписите от местопроизшествието. Съдът намира, че СТЕ на
видеозаписите не е достатъчно обоснована. Тя не проследява с цветни снимки
например всяко от действията, които вещото лице е възприело от кадрите и
които обяснява в заключението си. СТЕ на видеозаписите не сочи близък план
на действията на дееца спрямо пострадалото лице като нападнат субект.
Съдът не може да се ориентира в изводите на експерта, доколкото са налице
множество повторения и тавтологии, когато експертизата „опитва“ да обясни
кой какво е направил и спрямо кого. Физическите лица следва да бъдат
обозначени по друг по-кратък начин в експертизата, а не с пълното описание
на външния им вид и белези, които прокурорът и съдът не могат да
възприемат и проверят от кадрите от самия записи. Не е извършен оглед на
видеозаписите от местопроизшествието в присъствието на поемни лица и не е
документирано съдържанието им по стандартите на НПК. Свидетелят Д. И. З.
премълчава възприетите по делото факти и не е обективен (безпристрастен)
очевидец, тъй като е свързан със свидетеля Г. Като цяло разследването в ДП е
изключително некачествено. Не е имало ефективен надзор за законност от
страна на прокурора над дейността по провелото се разследване.
Полицейските служители - свидетелите Г. С. С. и Б. С. Д. не са възприели
събитията като очевидци. Те са се отзовали на място след сигнала на
Национален телефон 112 и са чули първоначално данните за нападението от
пострадалото лице А.. От друга страна, показанията на свидетелите С. и Д. не
са пълни. Разпитът им е некачествен и формален. Не са изяснени от и чрез
разпита им какво е бил възприел пострадалият А.; кое лице точно го е
нападнало и по какъв начин. Този пропуск не е наличен, обаче, в самите
показания на пострадалото лице А., които са конкретни, точни, пълни,
последователни, логични, хармонични, достоверни, добросъвестни и
кореспондиращи на данните от видеозаписите, заснели престъплението.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със свидетелски показания могат да бъдат установени
всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В
НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на
доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
3
което в този смисъл е възможно прокурорът или съдът да основе изводите си
за доказаност на престъплението от обективна и субективна страна и само въз
основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото
доказателствено средство – събрани са множество от писмени доказателства;
веществени доказателства; както и гласни доказателствени средства с
приетите в досъдебното производство съдебни експертизи и с оглед
приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на
чл.136 от НПК. СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ свидетелят И. е съзнавал, че
възприетият от него начин за физическа саморазправа с пострадалия А. по
никакъв начин не е съобразен с възприетите в обществото норми на поведение
на зрели хора към останалите пълнолетни лица, нито към нормите за
благопристойност и обществено спокойствие, въпреки което е нанесъл
увреждането на пострадалото лице. НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
НАМИРА, ЧЕ личният мотив за извършване на едно престъпление, в случая
за реализирането на телесно нараняване не изключва „хулиганските подбуди“,
ако това деяние е реализирано публично пред обществеността; на често
посещаемо място, по което се движат или присъстват множество хора и лица
по различно часово време; на публично или обществено място, на което е
станало въпросното телесно нараняване с възможност да бъде възприето от
множество лица и граждани (дори такива да е липсвало в конкретния момент,
а в настоящия случай - е имало такова присъствие на други хора). Сбиванията
на публични места, независимо от възникналите от по-рано взаимен спор или
раздразнение, в които няма изрично противоправно нападение от пострадалия,
за да бъде поставен дееца в условията на неизбежна отбрана, се приемат, че се
извършват по „хулигански подбуди“, дори и при наличие на личен мотив или
при възникнал спор от всякакво естество, когато мотивираните от тях
действия са възмутителни, вандалски, аморални, необясними, скандални,
агресивни, съпровождащи и съпътстващи инкриминираният побой; доколкото
чрез телесното нараняване на пострадалия А., деецът поставя себе си над
правилата на обществото, приемайки, че не е обвързан от принципите за
телесната неприкосновеност на гражданите, проявявайки явно неуважение
към обществото и съществуващите в него порядки и добри нрави. Съдът не
установява противоправно нападение от страна на пострадалия А. към дееца
И. Напротив, последният с дървената дръжка от брадва е ударил пострадалото
лице в рамото му, след което удареният паднал върху краката си на колене, за
да последва със същата дървена дръжка силен удар от страна на И. върху
лицевата страна в областта на челюстта на главата на пострадалия А., при
което последният бил напълно свален на земята. Отчупил се зъб от
пострадалия А., който бил ударен с крак от свидетеля И., докато първият
лежал на земята. За телесните увреди на пострадалия А. е налице медицинска
документация, но според съда изпълнената СМЕ няма доказателствена
стойност. Тя не е изпълнена съвместно с вещо лице стоматолог, за да се
прецени дали увредата на пострадалия А. и в частта на липсващата коронка на
четвъртия му горен зъб се затруднява дъвченето и говореното на личността.
Освен това, СМЕ е необоснована със собствени заключения на експерта.
Същата има „телеграфен“ преразказващ стил - описват се показанията на
4
свидетелите и се сочи какво е констатирал съдебния лекар спрямо свидетеля
А. Тези факти се извеждат и от прочита им от съда, и без заключението на
СМЕ. Но това не изпълва стандартите на НПК за отделената съдебна
експертиза, която следва да е мотивирана, обоснована и професионална. Но
следва ясно СМЕ да обективира научни експертни изводи, които да изследват
механизма на увредите; как са възникнали; при какви условия; до какви
медико-биологични последици води всеки вид увреда на пострадалия А.;
налице ли са данни за по-тежка увреда от леката такава по чл.130, ал.1 от НК;
установяват ли се факти за самоизключващи се фактори - т.е. има ли данни
увредите на пострадалия А. да са причинени при самото му падане на земята,
ако е паднал по лице; или от негово евентуално самоудряне - в ръб на стена, в
камък, от самопадане при загуба на ориентация или стабилност, от друг
сходен инцидент, и/или от други фактори чрез прояви на автоагресия. Тези
факти са от значение, за да може да се прецени достоверността на показанията
на пострадалия А. в пълния им контекст, тъй като той е основният пряк
очевидец на събитието в целия му развой. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
от страна на свидетеля И. е била проявена брутална, безпричинна,
немотивирана и лишена от житейска логика агресия спрямо личността на
пострадалия А., като хулиганските действия и хулигански мотиви започват от
момента на телесното нападение спрямо поваленото (в резултат на тези
действия) на земята пострадало лице. Нападението над пострадалия А. е било
реализирано по безспорно установени „хулигански подбуди“. Следва да бъде
отчетено, че деецът И. (както и свидетеля Г.) имат правен интерес да не се
самоуличават в престъпление (или който е да е от тях) и е логично същите да
„премълчават“ неизгодните за тях поотделно или взаимно проявили се факти.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ спрямо дееца И. не са установени телесни повреди и
спрямо него не е имало нападение. Т.е. изключена е евентуалната версия за
неизбежна отбрана. Според съдебният състав свидетелят И. се представя за
„жертва“ според показанията му, а реално фактите сочат, че той е бил
нападателят спрямо пострадалия А. Изложеното мотивира съдът да приеме,
че по реда на НПК са дължими още процесуално-следствени действия в хода
на разследването (т.е. това е допълнителен аргумент за неправилността на
обективираното от СРП постановление за спиране на досъдебното
производство, което е самостоятелно основание за отмяната му).
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТМЕНИ
ИЗЦЯЛО постановлението на Софийска Районна прокуратура като
неправилно и необосновано.
VI.). ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 244, ал. 5 от
НПК, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА
5
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 12.04.2025г., с което е било спряно
наказателното производство по ДП № 1193/2024г. по описа на 03 РУ-СДВР и
пр.пр. № 17512/2024г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1 от НПК вр.
чл.244, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК, поради извършено престъпление от
частен характер по състава на чл.130, ал.1 от НК и поради липсата на
престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1
от НК (липсвал е квалифициращият признак „хулигански подбуди“ според
прокурора), след като в хода на досъдебното производство са били извършени
дължимите по закон възможни процесуално-следствени действия в условията
на пълно, обективно и всестранно разследване
ВРЪЩА НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
МАТЕРИАЛИТЕ по ДП № 1193/2024г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. №
17512/2024г. по описа на СРП по компетентност за продължаване хода на
процесуално-следствените действия.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на съда на СРП; на
пострадалия М. А. А. на адрес гр.С., ул. „В. М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и на
неговия професионален защитник - адвокат Х. Р. за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6