Определение по дело №1735/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2264
Дата: 21 ноември 2018 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20182100501735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер  2264          Година 2018, 20 ноември               гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                          пети въззивен граждански състав

на двадесети ноември                          година две хиляди и осемнадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

2. ДАНИЕЛА МИХОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 1735 описа за 2018 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Е.В.Б. (вх.№ 36879/10.09.2018 г. на БРС, и допълнение към въззивна жалба вх.№37118/11.09.2018 г.), и насрещна въззивна жалба от Й.Т.К. (вх.№ 42088/16.10.2018 г.), против решение № 1738 от 23.08.2018 г. по гр.д.3106/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.

 

Въззивницата Е.В.Б. – ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, обжалва решението на БРС В ЧАСТТА, с която съдът се е произнесъл по предявените от въззивницата насрещне искове, като е оставил без уважение исковете на Е.Б. за лишаване от родителски права на Йонко К. по отношение на дъщеря му Йоана Йончева Комитска, родена на *** г., и евентуално предявеният такъв за ограничаване на родителските му права; В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения между детето Йоана Йончева Комитска и бащата Йонко К., както следва: първата година от влизане в сила на решението – всяка първа и трета събота от месеца, както и през коледните, новогодишните и великденските празници от 10 часа до 16 часа в присъствието на майката; след изтичане на първата година – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване при бащата; две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; два дена по време на пролетната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден; родителите ще редуват помежду си Коледните и Новогодишни празници, като по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година детето ще бъде при майка си, а на Новогодишните – при баща си и обратно – всяка четна календарна година по време на Коледните празници детето ще бъде при баща си, а на Новогодишните празници – при майка си, като детето ще е с баща си от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден; както и по всяко време, когато детето пожелае, включително на рождения му ден, след предварителна уговорка между родителите, като вземането и връщането на детето да се осъществява в дома на майката; КАКТО И В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на въззивницата Б. за присъждане на издръжка за минало време (за периода 28.05.2017 г. - 27.05.2018 г.) и за настоящ и предстоящ период над присъдения размер от 160 лв до пълния претендиран размер от 250 лв.

По отношение на произнасянето по иска за лишаване от родителски права, евентуално – за  ограничаване на родителските права на бащата по отношение на детето Йоана се твърди, че решението на БРС в тази част е недопустимо, тъй като исковете по чл.132 от СК (каквито са посочените искове) е недопустимо да бъдат разгледани в общо производство с произнасянето на съда по молбите по чл.127, ал.2 от СК, представляващи спорна съдебна администрация, още повече, че поради обстоятелството, че страните не са съпрузи, не може да се приложи и правилото на чл.322, ал.2 от ГПК за съединяване на брачните искова с молба за развод. По същество се твърди, че решението, в частта на произнасяне по исковете по чл.132 от СК, е и неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения, състоящи се в едностранчива преценка на събраните доказателства.

По отношение на определения режим на лични отношения между детето и неговия баща се твърди, че решението е неправилно и противоречиво в частта на определяне на режим на лични отношения след първата година от произнасянето му, тъй като съдът от една страна отчита липсата на установени отношения към момента между бащата и детето, а от друга страна приема, че това положение ще бъде преодоляно за периода от една година, в който отношенията ще се изграждат при контролирани кратки срещи в присъствието на майката и без преспиване при бащата.

По отношение на издръжката се твърди, че присъденият размер е необосновано занижен, като не е реално отчетено здравословното състояние на детето, водещо до по-високи разходи. По отношение на издръжката за минало време се твърди, че съдът не е съобразил, че в този период бащата не само не е предоставял издръжка, но не е полагал и грижи в натура, при което цялата тежест по отглеждане на детето в този период е била върху майката.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваните части, и постановяване на решение, с което да се обезсили като недопустимо решението на БРС в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на въззивницата за лишаване на бащата от родителски права и за ограничаване на родителските му права, да се отделят тези искове в отделно производство, като се изпратят на първоинстанционния съд за произнасяне по тях; евентуално – решението на БРС по иска по чл.132 от СК да се отмени и да се постанови уважаване на този иск като се постанови отхвърляне на претенцията на бащата за определяне на режим на лични отношения с детето. Претендира се в останалата обжалвана част решението на БРС да се отмени и вместо това да се постанови режим на лични отношения на бащата с детето за целия период от време до следващото изменение, такъв, какъвто е определен от БРС за първата година; както и увеличаване на размера на издръжката за минал и за бъдещ период в пълния претендиран размер. Иска се присъждане на разноските по делото.

Представят се и е заявено искане да се приемат като доказателства два нови амбулаторни листа от проведени прегледи на детето.

С представеното Допълнение към въззивната жалба е заявено, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е изслушал въззивницата по реда на чл.59, ал.6 от СК. В тази връзка е направено искане за изслушването й във въззивното производство.

 

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

 

Въззиваемият Й.Т.К., чрез адв.П.К., представя в законовия срок по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба на въззивницата Б. я оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията на въззивницата за частична недопустимост на решението на БРС като е цитирана съдебна практика съгласно която е допустимо съединяване с общ краен акт на двете претенции. Изложени са съображения за адекватно определен от съда размер на присъдената издръжка, съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на бащата да я заплаща. Твърди се, че решението на БРС е правилно и обосновано и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за лишаване на бащата от родителски права. Заявено е искане за потвърждаване на решението на БРС в обжалваните от въззивницата части.

С отговора на въззивната жалба е предявена и насрещна въззивна жалба – против решението на БРС, в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето през първата година от влизане в сила на решениетовсяка първа и трета събота от месеца, както и през коледните, новогодишните и великденските празници от 10 часа до 16 часа в присъствието на майката. Твърди се, че този период е твърде дълъг предвид възрастта на детето – 7 години и установеното по делото наличие у бащата на родителски капацитет да се грижи за дъщеря си. Претендира се изменение на решението на БРС в тази му част и намаляване на срока на ограничения режим на лични отношения от 1 година на 6 месеца.

Няма искания по доказателствата.

Изразява се становище, че няма пречка да се приемат представените от въззивницата с жалбата й писмени доказателства, както и, че не се противопоставя на изслушването й.

 

С оглед характера на производството, съдът намира, че не е налице пречка за приемането на представените от въззивницата Б. с въззивната й жалба нови доказателства.

Съдът констатира, че действително въззивницата Б. не е изслушана в първоинстанционното производство по реда на чл.59, чл.6 от СК, което следва да бъде извършено във въззивното производство.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба подадена от Е.В.Б. (вх.№ 36879/10.09.2018 г. на БРС, и допълнение към въззивна жалба вх.№37118/11.09.2018 г.), и насрещната въззивна жалба от Й.Т.К. (вх.№ 42088/16.10.2018 г.), против решение № 1738 от 23.08.2018 г. по гр.д.3106/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.

Допуска като доказателства във въззивното производство представените от въззивницата Б. два амбулаторни листа от проведени прегледи на детето Йоана.

Постановява изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК на въззивницата Б..

Указва на въззиваемия Й.Т.К., че най-късно в съдебното заседание следва да представи пълномощно, с което упълномощава адв.П.К. да подаде от негово име отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба, както и да потвърди извършените от нея действия, тъй като намиращото се по делото пълномощно на адв.К. е само за първоинстанционното производство.

 

Приканва страните към постигане на спогодба.

 

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                       2.