№ 115205
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110148478 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на [******] за издаване на заповед за изпълнение срещу
Д. М. М., с което наред с други вземания заявителят иска да бъде издадена заповед и за
следните суми: 438,78 лв. - неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок, считано
от усвояване на сумата по кредита; 104 лв. – неустойка за забава на длъжника, 135 лв. -
разходи за събиране на вземанеията поради забава в плащанията.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат тези вземания, са нищожни.
Първото претендираното вземане за неустойка почива на клауза от договора /чл. 6,
ал. 2/, в която е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или
банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на
438,78 лева, която се начислява автоматично.
Съдът приема, че в случая е безспорно обстоятелството, че сключеният между
заемодателя и заемателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират
нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Обсъжданите
клаузи от договора носят характеристиките на неравноправни такива по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя. Същите не отговарят на изискванията
за добросъвестност и внасят значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същите попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават
1
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договра след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността
на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до
нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се обърне внимание на
задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля
риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане
на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК, така и с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Нищожна е и клаузата за начисляване на разходи за извънсъдебно съборане на
вземанията поради забава на длъжника, тъй като тази уговорка от договора влиза в пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която при забава потребителят
дължи само законна лихва. По същите съображения недължима се явява и неустойката за
забава, за която заявителят иска да се издаде заповед срешу длъжника.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде
отхвърлено.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 12,79 лева
до сумата от 26,35 лева, както и за сумата над 24,28 лева до сумата от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 241414/29.08.2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от [******] срещу Д. М. М. за следните суми: 438,78
лв. - неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок, считано от усвояване на сумата
по кредита; 104 лв. – неустойка за забава на длъжника, 135 лв. - разходи за събиране на
вземанеията поради забава в плащанията, както и в частта за разноските, както следва: за
държавна такса за сумата над 12,79 лева до сумата от 26,35 лева, както и за сумата над 24,28
лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК/.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлените
2
вземанията в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3