№ 5407
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506923 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20202730/04.11.2021 г. по гр.д. № 40874/2020 г. по описа на СРС,
73 с-в е отхвърлен, като неоснователен предявения от ЗД Е. АД с ЕИК **** с адрес в
гр.София, бул.**** срещу ЗАД А. АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
в гр.София, ул.**** иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 397.34 лв.
/при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на друг размер 415,62 лв./,
претендирана като обезщетение за претърпените на 07.10.2019 г. при ПТП
имуществени вреди от собственика на л.а. с peг. №****, в чиито права е встъпил
ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка -
полица №********** от 18.02.2019 г., срещу ответника като застраховател по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с peг. №****, ведно
със законната лихва от подаване исковата молба - 27.08.2020 г., до изплащане на
сумата.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗД Е. АД с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че към датата на ПТП - 07.10.2019 г.
автомобилът е бил застрахован по задължителна застраховка ГО при ответника. При
1
постановяване на своето решение съдът неправилно е възприел различна релевантна
по спора дата за настъпване на ПТП - 07.10.2018 г., към която дата действително не е
налице застрахователно правоотношение с ответника по застраховка ГО с описания
автомобил. Като не е съобразил посочените факти, съдът е формирал и неправилни
фактически констатации, въз основа на които е формирал неправилни правни изводи.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД А. АД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно. При постановяването му
съдът е съобразил правилно установените по делото факти, съобразно които е
приложил правилно материалния закон. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411
КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който
е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение
на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – двустранен констативен
протокол, показанията на свидетеля И.С.Д., преписката образувана при застрахователя-
ищец и констатациите на приетите пред първата инстанция САТЕ и ССчЕ, които
2
настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК, както и чрез справката от
Гаранционен фонд представена пред настоящата инстанция се установява наличие на
посочените в чл. 411 КЗ предпоставки.
Доводите на въззивника- ищец, че датата на настъпване на ПТП е 07.10.2019 г., а
не както е посочил СРС в своето решение 07.10.2018 г. са основателни. Именно и към
посочената първа дата е установено наличие на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка ГО за лекия автомобил Мерцедес с рег.№ **** с ответника
ЗАД А. АД.
С оглед установеното, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил Мерцедес /констатациите на експерта, удостовереното в съставения
двустранен протокол и показанията на свидетеля И.С.Д./, както и че щетите на другия
участник в ПТП – лек автомобил Ауди А3 с рег.№ **** КВ са настъпили в резултат на
произшествието, съдът намира че искът за заплащане на регресното вземане 397.34 лв.
е основателен и доказан. Последното при установяване без съмнение, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди
по застрахования лек автомобил Ауди А3, както и че сумата е изплатена от
застрахователя по имуществено застраховане – ищец в производството на увредения от
ПТП застрахован, за което е изпратена регресна покана на ответника на 20.03.2020 г.
/л.31 по делото на СРС/.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена
на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение
№52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д.
№627/2008 г., ІІ ТО, решение №209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение
№235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на
действащия КЗ/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по
застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се
3
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума.
Поради изложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено изцяло, като искът
бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 175.00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт и заплатена държавна такса, както и за първата
инстанция в размер на 800.00 лв. по представения списък.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20202730/04.11.2021 г. по гр.д. № 40874/2020 г. по описа
на СРС, 73 с-в, с което е отхвърлен, като неоснователен предявения от ЗД Е. АД с ЕИК
**** с адрес в гр.София, бул.****, срещу ЗАД А. АД с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул.****, иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата 397.34 лв. /при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на друг
размер 415,62 лв./, претендирана като обезщетение за претърпените на 07.10.2019 г.
при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с peг. №****, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка - полица №********** от 18.02.2019 г., срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на
л.а. с peг. №****, ведно със законната лихва от подаване исковата молба - 27.08.2020
г., до изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА ЗАД А. АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.****, да заплати на ЗД Е. АД с ЕИК **** с адрес в гр.София, бул.****, на
основание чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, сумата 397.34 лв., представляваща изплатено от ЗД
Е. АД застрахователно обезщетение във връзка с реализирано на 07.10.2019 г. в
гр.София ПТП с включени ликвидационни разноски 15.00 лв., която сума представлява
понесени имуществени вреди от собственика на л.а. с peг. №****, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка - полица №********** от 18.2.2019 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с peг.
№**** от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване исковата молба -
27.08.2020 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД А. АД с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул.****, да заплати на ЗД Е. АД с ЕИК **** с адрес
4
в гр.София, бул.****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 800 лв.-разноски за първата
инстанция и сумата 175.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5