№ 1348
гр. Пловдив , 22.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203787 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4672000, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Н.
З.. П. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение, релевира
възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 28.03.2021 г. в 16,15 часа, на
път II - 64, км. 49+800, посока север, при въведено ограничение с пътен знак
В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч,
МПС – лек автомобил, Ауди А3, с рег. № ****, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост
109 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 49 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканото от страна на съда и приложено като
доказателство писмо изх. № 11 – 00 – 539/ 20.07.2021г. от ОПУ-Пловдив
към АПИ /л. 24 от съдебното дело/ км. 49 + 800 на републикански път II -
64 в посока Пловдив - Труд попада в отсечката с две платна за движение,
в района на забавителен шлюз преди крайпътен обект „Рефан България“
ЕООД. Нарастването на километража е в посока Труд – Пловдив.
Приблизително на км. 49 + 920 е наличен пътен знак В26 . Знакът бил
поставен от „Рефан България“ ЕООД по указание на органите на ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция“ във връзка с организацията и
безопасността на движение в района на крайпътния обект „Рефан“.
Посочва се, че към момента на съставяне на писмото ОПУ Пловдив не
разполага с проект на пътя и не може да представи схема на участъка.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния
пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с
надлежно поставен пътен знак В 26, поради което се явяват оборени
фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима
на скоростта. Това е така, доколкото поставянето на процесния пътен знак
не е съгласувано със стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. За този си извод,
съдът съобрази и разпоредбите на чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП,
съгласно чийто регламент за дейности извън специалното ползване на
пътищата се забраняват в обхвата на пътя поставянето на пътни знаци без
разрешение от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските
пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
2
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се подчертае,
че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път. В този смисъл поставянето на пътен знак от частноправен
субект /в случая ЮЛ – Рефан България ЕООД/ дори и по указния на ОД на
МВР, без предварително разрешение от страна на компетентната институция
3
се явява незаконосъобразно, поради което и не въвежда действащо правило за
поведение, задължаващо водачите на МПС – ва да се движат със скорост по –
висока от указаната – 60 км/ч.
Следователно, доколкото процесният участък е републикански път, втори
клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение
на Директора на ОПУ на АПИ е изцяло незаконосъобразно и въз основа на
него не може да бъде ангажирана административно - наказателната
отговорност на водачите по пътя.
При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната
дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това
становище.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020г. Административен съд – Пловдив.
По разноските:
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.
Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, доколкото жалбоподателят е
материално затруднено лице.
От конституционно установените принципи за равенство на гражданите,
забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления и електронни
фишове) следва, че адвокатският труд и в този случай следва да бъде
заплатен.
Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда
сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
4
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния
административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. №
13722/2019 на Върховния административен съд, Определение № 5326 от
05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд,
Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и много други др.
В същия смисъл и Решение № 202 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 3051 /
2020 г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 950
от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304 / 2020 г. на X състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 362 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1699 / 2019 г. на
XXIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 400 лева,
като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и допълнителна писмена молба;
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска
защита и съдействие.
В случая претендирания минимален размер се равнява на 300 лева, като
същият изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до
1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи
изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4672000, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Н.
5
З.. П. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С.Ж. П.,
***, Личен № ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6