Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.08.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр.състав, в публично заседание на 20.08.2013 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1507/13г.,за да се произнесе взема предвид:
Иск
с правно основание чл.143, ал.2 от СК.
Постъпила
е искова молба от Д.Л.Ч., като майка и законен представител на малолетното дете
Р. Р. В., род. на ***г., срещу Р.В.В., в която се твърди, че страните са живели
на семейни начала, и са родители на малолетното дете Р.. Твърди, че през 2011г.
е водила дела срещу ответника за издръжка и домашно насилие, но ги е спряла,
т.к. ответника и обещал, че ще се грижи за детето. Сочи, че това не се е
случило и от 11.03.2013г. страните не живеят заедно. Ищцата твърди, че от
раздялата с ответника живее и се грижи за детето, като ответника не желае да се
грижи и да дава издръжка за него. Твърди, че детето е на 4 години и има нужда
от издръжка в размер на 100лв. месечно. Моли съда да осъди ответника да и
заплаща в качеството на майка и законен представител на детето Р., издръжка в
размер на по 100 лв. месечно.
Ответникът Р.В.В., представляван
от особен представител – адв. С.М. от ПлАК не възразил в едномесечния срок за
отговор на исковата молба, едва в последното по делото заседание е оспорил
дължимостта на издръжката и моли съда да отхвърли изцяло иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Детето Р. Р. В., роден на ***г., в момента е
на 4 навършени години и е с родители Д.Л.Ч. и Р.В.В., видно от удостоверение по
акт за раждане № 2145/03.11.2008г. година на Община Плевен. Не се спори, че родителите
на детето и страни по делото са живели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, но към момента на подаване на исковата молба не живеят заедно. Изнесения
устен соц. доклад по делото сочи, че непосредствените грижи за детето от
раздялата на родителите му през м. март 2013г. се полагат от майката, тя има необходимите
жилищни и битови условия за отглеждане на детето. Посочено е, че детето страда
от заболяване – епилепсия /за което и от ищцата са представени писмени
доказателства – ЕР на ДЕЛК, амбулаторни листи, електроенцефалограма и
разчитане, рецептурна книжка на хронично болния/ - от 24.01.2012г. детето е със
70 % вид и степен на увреждане. Посочено е, че сумите за лекарства, детски и
непосредствено лечение на детето се заплащат от ДСП и Здравната каса, но за
детето е необходима по-висока издръжка, т.к. нуждите му са по-големи от децата
на неговата възраст – то се нуждае от рехабилитация и балнеолечение, което
изисква допълнителни средства, за които сумите от ДСП и дохода на майката не е
достатъчен.
Видно от представената по делото
Служебна бележка от Бюро по труда Плевен, Георги Таслаков ЕООД Плевен, МКВ
Михайлови ЕООД и Тиара 2010 ООД Плевен, майката е работила при различни
работодатели през последната една година преди подаване на исковата молба, като
в този период е била и безработна. За последните 12 месеца средномесечното и
брутно трудово възнаграждение е било в размер на 221.51лв. За доходите на ответника се установи, от представената по делото справка за актуално
състояние на трудови договори от НАП Плевен, че работи по трудов договор в Крон
секюрити на основна заплата от 298лв. от 28.08.2012г. и понастоящем.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи: Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му, а разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК дефинира, че размерът на издръжката се
определя от следните два критерия - потребностите на лицето, което се нуждае от
нея, и възможностите на лицето, за което съществува задължение да я дава. Съгласно
нормата за определяне на минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като ¼ от минималната работна заплата за страната и към
момента на постановяване на решението по делото възлиза на 77.50лв. Независимо
от възраженията на особения представител на ответника, че при липса на доходи
от единия родител, той не дължи издръжка за малолетното си дете и цитираната от
него съдебна практика, която не касае случай идентичен с настоящия и е с друга
правна квалификация, ал.2 на чл. 143 от СК определя задължението за издръжка на
непълнолетни деца като безусловно - родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая обаче
безспорно се доказа наличие на доход и на двамата родители, като средномесечния
доход на бащата е по-висок от този на майката. Детето е на 4 навършени години, страда
от заболяване Епилепсия, установено още след неговото раждане, което обуславя
необходимост не само от дрехи и обувки съобразно сезона, а и от пълноценна и здравословна храна, от средства за
рехабилитация и извънболнично лечение, което според социалното проучване се
заплаща само от семейството на болния. Вземайки предвид изложеното, съдът определя
средномесечната нужда на детето в размер на 180 лв., която следва да бъде поета
и от двамата родители. При определяне на дължимата издръжка от майката, съдът
взема предвид, че тя е родителят, който упражнява родителските права и
задължения и живее с детето, при което полага непосредствени ежедневни грижи за
отглеждането и възпитанието му и същевременно е родителят с по-нисък доход. Поради
това тя следва да поеме част от издръжката на детето в размер на 80.00лв. Останалата
част от задължението за издръжка - 100.00лв., следва да бъде поето от
ответника, независимо от твърденията на особения му представител, че не е ясно
дали трудовото му възнаграждение се изплаща. Задължението на родителя да
издържа малолетното си дете е безусловно и приоритетно, като затруднението или липсата на доходи към даден момент не
освобождават родителя от това задължение. При тези изводи на съда, ответникът
следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер 100.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.03.2013г., до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване, като сумата следва да се изплаща на
майката и законен представител на детето до 10-то число на месеца, за който се
отнася.
При този изход на делото, ответника следва
да бъде осъден да заплати ДТ в полза на ПлРС в размер на 144.00лв., както и 5 лв. - такса, в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Р.В.В.
с ЕГН **********,***, представляван от особен представител адв. С.М. от ПлАК, да
заплаща на Д.Л.Ч. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното
дете Р. Р. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. Плевен, ж.к. Дружба бл. 221, вх. Б, ет. 7 ап. 20, месечна издръжка в размер на
100.00 лв., считано от 26.03.2013г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата, като издръжката
е дължима до 10-то число на месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Р.В.В. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 144.00лв.,
както и 5.00лв.-такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: