№ 1033
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500678 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение 6200 от 02.12.2023 г. по гр. д. № 3233/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, I-23 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищеца
В. М. З. от гр. София с ЕГН: ********** (представляван от адв. Н. от САК) по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5000 (пет хиляди) лв. обезщетение за
неимуществени вреди, присъдена в резултат на незаконно обвинение в извършване
на престъпление по чл. 151 ал. 1 НК ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.12.2021 г. до окончателното им изплащане. Със същото решение СГС е отхвърлил иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.
като неоснователен, като са му присъдени и разноски в размер на 251,25 лв.
Постановеното решение е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби от Софийска
градска прокуратура в осъдителната му част, а от ищеца – в отхвърлителната му такава - с
доводи за неправилност на съдебния акт поради неспазване на материалния закон. От страна
на Прокуратурата се прави искане за отмяна на съдебното решение и за постановяване на
друго, с което предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да се
отхвърли, а алтернативно - да се намали размера на обезщетението съобразно принципа за
справедливост (чл. 52 ЗЗД). С обратен знак е жалбата на В. З., който желае увеличаване на
обезщетението за болки и страдания до 40 000 лв. отново поради неспазване разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Подробни съображения двете страни излагат в обстоятелствените части на
1
жалбите. Никой не ангажира и не сочи нови доказателства за събиране във въззивната
инстанция. Никой не се е възползвал и от правото си на писмен отговор съобразно чл. 263,
ал. 1 ГПК.
Въззивните жалби са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество:
В. М. З. с ЕГН:**********, твърди в исковата си молба, че на 10.10.2011г. му е
повдигнато обвинение по ДП № 2474/2010 г. по описа на СРП за извършено престъпление
по чл.151, ал.1 НК, като му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“.
През 2013 г. делото е внесено с обвинителен акт в СРС, където е образувано
НОХД№4180/2013 г. Съдебното производство продължило до 23.03.2021 г., когато с присъда
на СРС е оправдан. Прокуратурата обаче подава протест и е образувано ВНЧД №4376/2021
г. по описа на СГС, което е прекратено поради оттегляне на протеста, предвид което
оправдателната присъда влиза в сила на 01.12.2021 г. Сочи, че производството по делото е
продължило около 10 години, като за този период е изпитвал значителни емоционални
терзания. Чувствал страх, че може да получи присъда, за нещо, което не е извършил,
затворил се в себе си, не желаел да излиза навън. Разделил се с майката на детето си и бил
лишен от възможност да го вижда. Променили се и отношенията с родителите му, не можел
да си намери работа, защото не можел да представи удостоверение, че срещу него не се
водели дела. Твърди, че претърпял значителни по обем неимуществени страдания от
процесното незаконно обвинение, поради което желае обезщетяването им със сумата от
40 000 лв. ведно с мораторна лихва за забава от 01.12.2021 г.
Прокуратурата е оспорила исковата претенция като неоснователна с писмен отговор по реда
на чл. 131 ГПК и е поискала отхвърлянето й, а в условия на алтернативност, счита, че 40 000
лв. е нереалистичен и несправедлив размер на обезвредата за търпените болки и страдания.
Доказателствата в първата инстанция са писмени и гласни.
Обжалваното решение на СГС е изцяло валидно и допустимо според настоящия
състав на САС.
По останалите въпроси, въззивният съд е ограничен от посоченото в двете въззивни жалби
съобразно чл. 269, изр.второ ГПК. Отговорността на ПРБ е обективна, безвиновна и се
извежда от разпоредбите на приложимия материален закон – ЗОДОВ, т.е. исковата
претенция е основателна по принцип, тъй като писмените доказателства, установяват, че
спрямо В. З. е било налице „незаконно обвинение” по смисъла, вложен в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, при обстоятелствата и фактите, изложени по-горе – така, както са посочени и в
исковата му молба. Именно поради това, не може да се сподели оплакването на ПРБ във
въззивната жалба, че искът следвало да се отхвърли изцяло.
И двете страни изразяват недоволство от размера на обезщетението за неимуществени вреди
в размер на 5000 лв. Оплаквания за това се констатират и в двете жалби, но с
противоположен знак. Според ПРБ обезщетението е високо и не отговаря на критерия за
справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД. Според ищеца, страданията следвало да се обезщетят с
по-голяма сума. Този присъден размер бил необосновано нисък и в разрез със съдебната
2
практика и доказателствата по делото.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, СГС е определил обезщетение, което, в случая, отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.
За да се прецени конкретния размер на обезвредата следва да се съблюдават постановките
на задължителната съдебна практика – ТР 3/2005 г. на ВКС по гр.д. 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС – издадено по въпроси, свързани с приложението на ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), както и
ППВС 4/23.12.1968 г. на ВС на НРБ. Те сочат, че понятието „справедливост” по смисъла
вложен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а изисква преценка на редица конкретно съществуващи
фактори, а именно: а) възрастта и семейното положение на ищеца – роден е на 08.01.1988 г.,
без данни да е женен или развеждан, има едно дете, родено през 2008 г. (л. 8), което не живее
при него; б) взетата мярка за неотклонение „парична гаранция” в нисък размер (200 лв.) –
така на л. 5, което не е ограничило свободата му на придвижване; в) цялостният период на
наказателното преследване спрямо В. З. – около десет години, в който период се включва и
времето, когато делото е стояло за разглеждане в СРС и СГС; г) конкретните вреди от
емоционално и психическо естество, за което са събрани само гласни доказателства –
показанията на св. Е. И.
От показанията на този свидетел обаче не може да се установи голям интензитет на
неимуществените вреди на ищеца. Св. И. сочи, че познава от 10 години В. З. и че знае, че
срещу него било заведено наказателно дело. Твърди, че ищецът в резултат на воденото
срещу него наказателно преследване се затворил в себе си, скарал се с майката на детето си,
спрял да се вижда с повечето си приятели, почти с никого не се виждал. Повечето казвали, че
не е същият човек вече, затворен е в себе си, нищо общо нямал с преди. Рядко виждал детето
си след като се скарал с майка му.
Същевременно обаче, богатото криминално минало на ищеца (вж. справката за съдимост,
представена от ответника – на л. 22-29), както и отказът да свидетелства на бившата му
приятелка В. К. (л. 62) поради страх от това, че не желае да се среща със З. и се притеснява
от насилие спрямо себе си в знак на отмъщение срещу показанията, която би дала в съда,
дават основание на настоящия състав на САС да приеме, че процесното наказателно
преследване, макар и безрезултатно, не е рефлектирало в болки и страдания, които да трябва
да бъдат обезщетявани с повече от преценените от СГС 5000 лв.
Няма събрани данни и доказателства за някакви по-сериозни отражения върху здравето и
психиката на З., напр. чрез изслушване на съответни експертизи. Няма отразяване на случая
в медиите, а единствено кратките показания на Св. И., обсъдени по-горе. Не се явяват
доказани и оплакванията в исковата молба за влошаване на отношенията с родителите му,
поради процесното наказателно производство. При всичко изложено, САС намира, че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5000 (пет
хиляди) лева, т.е., толкова колкото е преценил и СГС.
В обобщение, въззивните жалби са неоснователни, а атакуваното с тях
решение на градския съд ще трябва да се потвърди. Поради неоснователността на жалбата
3
на В. З. не следва да му се присъждат и търсените за втората инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 6200 от 02.12.2023 г. по гр. д. № 3233/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-23 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4