РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 22.11.2021 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Д.
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 13452 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Х.& Х.Б.- А.“ - Кипър (C. & C. B. – A. LLC) срещу Решение 185606/27.08.2020г. по гр. д. 129/2017г.
на Софийски районен съд, 127 с-в, с което
е отхвърлен искът на дружеството по чл. 410 ГПК вр.
с чл. 286 ЗЗД предявен срещу С.И.Д. за установяване , че последния дължи на
дружеството за периода 2014г.-2016г.
сумата от 9166 Евро, представляваща годишни такси (възнаграждение) по
договор за правно обслужване от 06.02.2008г. и други разходи (такси към
Кипърски търговски регистър).
Изложени са оплаквания за неправилност на решението.
СРС не взел предвид, че материалното правоотношение обхващало неизпълнение на
договора за правни услуги. Неправилно приел, че възнаграждението не било
безусловно дължимо. Договорът бил за
правни и мениджърски услуги и съгласно него ищецът поел задължение да учреди
дружество, чийто дялове били собственост само на ответника, да обслужва правно
дружеството и да предоставя доверителни услуги и да предостави своя адрес, като
адрес на дружеството на ответника, а също така да поддържа дружеството в
актуално състояние и да го представлява пред трети лица. В приложение 6 към
договора били уговорени услуги, без които дружеството („К.“Лтд)
не би могло да съществува-посочва тези услуги. Всички действия и посочени в
договора услуги били възложени с процесния договор за поръчка. Това се отнасяло
и за задълженията на ищеца с мениджърски елемент (дружеството да се
представлява пред трети лица от довереници на Д.).
Неправилни били мотивите на СРС, че не било доказано
предоставяне на уговорените услуги. Ищецът поддържал дружеството на ответника
до 2020г, когато то било заличено. За да съществува такова дружество в
регистрите на Кипър то следвало да има директор и секретар, адрес на управление
и да плаща такса към регистъра. Ако не били заплащани таксите дружеството щяло
да бъде служебно заличено, което би означавало, че не се изпълнени услугите по
договора.
Дължимото възнаграждение по чл. 4 от Договора било за
абонаментно обслужване и с падеж датата на сключване на договора на съответната
година. Задължението било срочно и нямало нужда от покана за неговата
изискуемост. Не била съобразена съдебна практика по друг сходен казус с участие
на ищеца.
В съдебно заседание поддържа жалбата, като не поддържа
искането за приемане по делото на документ на английски език посочен в жалбата
като „регистърна извадка“, поради което и СГС не се е
произнасял по това искане.
Не е депозиран отговор на жалбата.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, а решението правилно и ще следва да се
потвърди по следните съображения:
От фактическа и правна страна въз основа на
представения в превод –неоспорен за автентичност документ на л. 41-52 от делото
на СРС СГС споделя изводите на първата инстанция, че се касае за договор за
поръчка- за правни услуги, който е валидно сключен и по който въззиваемият е страна в лично качество. Неоснователни са
възраженията по делото в тази насока от ответника. С подписване на изпратеният
му документ е възникнало облигационното отношение. С договора в качеството си
на бенефициент по него ответника с е е съгласил да
отговаря за изпълнение на задълженията по него, което е видно от чл. 7 и чл. 8
от договора, уреждащи клаузи за отговорност за неизпълнение на задълженията по
него и в които ответника като бенефициент е посочен изрично като задължено
лице.
Ищецът се е задължил да извърши доверителни услуги на
ответника, изразяваща се в осигуряване седалище и адрес, секретарски услуги,
услуга номинален притежател на дяловете, поддържане в актуално състояние в
регистъра на дружествата на Кипър,
представителство, чрез назначаване на номинални директори на
регистрираното дружество, както и заплащане на дължимите годишни такси към
Регистъра на дружествата и водене счетоводството на регистрираното дружество,
включително и по ДДС.
Ищецът поддържа, че е извършил доверителните услуги,
за което е издал своевременно финансови отчети и документи, доказващи реалното
извършване на договорените услуги, след което в негова полза е възникнало
вземане срещу ответника за заплащане на уговореното възнаграждение, като до
момента на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати горното възнаграждение, възлизащо в общ размер на 9166 евро с ДДС, с
левова равностойност 17927.14 лв., установяването на което претендира в
настоящото производство.
За да отхвърли искът СРС е приел, че заплащането на
уговореното в чл. 4, ал. 1, изр. 2 от договора възнаграждение от 1800 евро без
ДДС не е безусловно дължимо, а би се дължало при извършване на услугите, за
което е приел, че липсват доказателства.
В правилността на този извод на СРС се концентрира и
спора пред въззивната инстанция.
СГС споделя становището на СРС по следните съображения
От изр. 1 на чл. 4, ал. 1 от договора става ясно, че
принципът относно извършването на
услугите и заплащането им е, че се касае до споразумение за правни и др. услуги при поискване. Тоест услугите се
дължат само при поискване от доверителя и се заплащат в размер който се
определя за конкретния случай съобразно времето за извършване на услугата необходимата
експертиза – тоест сложността на съответния казус, предмет на услугата. Това
следва от ползваното бъдеще бреме на глагола „съм“ по отношение на възнаграждението:
„…възнаграждението за …ще бъдат определени на
базата…..“. Тази разпоредба на договора урежда негов рамков характер- ищецът
принципно се ангажира при поискване да предостави съответната услуга предвидена
в приложенията към договора, но срещу възнаграждение, което ще е предмет на последващо договаряне.
Същевременно
относно част от възможните услуги, а
именно посочените в изречение 2-ро на чл. 4, ал. 1 от договора (за поддържане
на дружеството-неучастващото по делото „Консигети“Лтд. - в актуално състояние в търговския регистър на Кипър,
за услугата предоставяне на адрес на управление и директорски услуги) е предвидено заплащане на ежегодно
възнаграждение от 1800,00 евро без ДДС. Това означава, че ищецът се е задължил през периода на действие на
договора да предоставя посочените услуги срещу изрично определеното за тях
възнаграждение. За да може да претендира това възнаграждение ищецът
следваше да докаже изпълнение на задълженията си посочени в чл. 4, ал. 1, изр.
2-ро от договора, а по делото както правилно е приел СРС липсват такива
доказателства. Представените договор за продажба на цимент (л.6-13) не доказва
изпълнение на тези задължения, а само, че дружеството „Консигети“Лтд. Е сключило договор с ответника в качеството му на
едноличен търговец за доставка на цимент. Пълномощното на л. 14 и сл. от делото
на СРС е с дата, предхождаща договора между ищеца и ответника и не може да се
счита за доказателство, че ищецът е извършвал предвидените в договора услуги.
От датата на това пълномощно и посочването на номер на
регистрация на дружеството, обаче се установява, че към 29.01.2008г.
дружеството е вече било учредено и не може да е вярно твърдението в исковата
молба и във въззивната жалба, че ищецът изпълнил
задължение по договора, който е от 06.02.2008г. да учреди дружеството.
Представената електронна кореспонденция не е относима към договора и е за период преди процесния. Същото
се отнася за фактурите на л. 63-74 за доставка на цимент.
Не са представени разписки за платени към регистъра
такси, както изисква чл.4 , ал. 3 от подписания договор. Едно от задълженията е
поддържане на дружеството в актуално състояние, което включва плащане на
годишната такса към Регистъра на Кипър, каквото изискване е посочено в представената
от самия ищец пред СРС разпечатка от интернет страницата на регистъра на л. 103
от делото на СРС. Уговорката за представяне на разписка, като условие за
възстановяване от доверителя на съответния разход означава, че ищецът следва да
плати таксата, (което се удостоверява с разписка), след което ответника трябва
да я възстанови. Липсата на доказателства за такова плащане води до извод и за
неизпълнение на задължението да се поддържа дружеството в актуално състояние.
По делото няма никакви доказателства за движението по
партидата в регистъра на Кипър за „Консигети“ ЛТД
след 2017г. Представената пред въззивния съд справка
не е приета като доказателство, поради изричното изявления, че искането за
приемането ѝ не се поддържа. На л. 104 от делото на СРС ищецът представя
справка към 13.12.2017г, от която се установява, че последно движение е
свързано с годишната дружествена такса е от 2012г., което сочи, че за исковия
период 2014-2016г такава не е плащана.
Отделно трябва да се посочи, че по изричните уточнения
на ищеца включително във въззивната инстанция сумата
от 9166 Евро е само за периода 2014-2016г, като се препраща в уточнителните молби пред СРС и СГС към приложения на л. 108
от делото на СРС отчет за дължими суми. От него обаче се установява, че сумата
от 9166 евро включва такси към регистъра на Кипър за 2011 до 2013г вкл. Тоест
не целият отчет се отнася за исковия период. Сборът на описаните в отчета
задължения за 2014-2016г е 7776 евро и само до тази сума искът би могъл да бъде
основателен, ако имаше доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца по
чл. 4, ал. 1, изр. 2 –ро от договора. Самият отчет
като съставен едностранно от ищеца няма доказателствена
стойност в подкрепа на неговите твърдения.
Предвид гореизложеното решението следва да се потвърди
като правилно. Представената съдебна практика по друг казус с участието на
ищеца не е относима към делото и не ясно дали касае
сходни договори, още повече страна ответник е лице различно от настоящият.
По разноските: въззивникът
няма право на разноски за въззивна инстанция съобразно изхода на делото пред
СГС. Ответникът въззиваем не претендира такива.
Водим от горното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 185606/27.08.2020г. по гр. д. 129/2017г. на
Софийски районен съд, 127 с-в, с което е
отхвърлен искът на дружеството по чл. 410 ГПК вр. с
чл. 286 ЗЗД предявен срещу С.И.Д. за установяване , че последния дължи на
дружеството за периода 2014г.-2016г.
сумата от 9166 Евро, представляваща годишни такси (възнаграждение) по
договор за правно обслужване от 06.02.2008г. и други разходи (такси към
Кипърски търговски регистър), за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 53374/2016г на СРС.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.