Р Е Ш Е Н И Е № 260574
22.04.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 24.03.2021г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 154 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.С.К., ЕГН **********,*** ,
подадена чрез пълномощника й адв. Н.К., против Решение № 260612/28.09.2020 г. постановено
по гр. д. № 2791/2020 г. по описа на РС-Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата против ОУ „****“, гр. Пловдив обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ
- за признаване за незаконно уволнението й и отмяна на заповедта, с която е
извършено – Заповед № РД-11-506/27.11.2019 г.; за възстановяване на заемана
преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без
работа в следствие на уволнението за периода 07.01.2020 г. – 06.02.2020 г. в
размер на 1 401, 54 лева.
Оплакването на въззивницата е за неправилност на обжалваното решение
на РС-Пловдив, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според
въззивницата, неправилен и несъответстващ на събраните доказателства е изводът
на съда, че е налице реално съкращение в щата за длъжността „****“, като
твърдението й е , че липсва взето от компетентния орган решение за съкращаване на конкретните длъжности и
техния брой. Поддържа, че необосновано районният съд е приел, че работодателят не е имал задължение да извърши
подбор между нея и двамата служителите
заемащи длъжността „***“ . Според жалбоподателката при съпоставяне на длъжностните
характеристики за двете длъжности е видно, че задълженията им са сходни,
различията са несъществени и не касаят
пряко изпълняваната от учителите работа. И тримата учители са изпълнявали еднакви трудови функции, с
идентични права и задължения, работят като възпитатели, с еднакви програми и
учебници. Затова работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички учители заемащи длъжностите „***“ и „***“, като не изхожда от наименованието на длъжностите, а от
характера на извършваните идентични трудови функции. По тези подробно изложени
съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение на ПРС и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ
бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ОУ „***“, гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Т.Д.
е депозирала отговор, с който е оспорила
жалбата, с наведени подробни доводи за неоснователност на всяко от оплакванията
на въззивницата. Изложени са съображения, според които решението на ПРС е
правилно и законосъобразно, постановено след правилна оценка на събраните по делото доказателства.Поддържа се ,
че работодателят не е извършил подбор, тъй като с утвърденото от директора на
училището ново щатно разписание е съкратена единствената заемана от ищцата
щатна длъжност „***“. В този случай не е
имал задължение за извършване на подбор
по критериите по чл.329 от КТ
между ищцата и учителите заемащи длъжността „****“, тъй като са изпълнявали
различни трудови функции, съгласно представените по делото и утвърдени от
работодателя длъжностни характеристики. Искането на работодателя е за
потвърждаване на решението на РС-Пловдив и за присъждане на разноските във
въззивното производство.
Настоящият съдебен състав на ОС-Пловдив, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Пловдив намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл.269, ал. 1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с
чл.225,ал.1 от КТ, предявени от Н.С.К., ЕГН **********,***, против ОУ „****“, гр. Пловдив , за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й извършено със Заповед на работодателя № РД-11-506/27.11.2019 г.,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ- поради съкращаване на
щата, за възстановяване на
служителката на заеманата преди
уволнението длъжност – „****“, за осъждане на работодателя да й заплати сумата 1401,
54 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа, поради незаконното уволнение през периода 07.01.2020
г. – 06.02.2020 г.
Страните по делото не спорят,а и от приетите по делото
писмени доказателства е документално
установено, че ищцата от 11.09.2014г. е работила в ответното училище по трудов договор за неопределено време на последно
заеманата длъжност „****“. В утвърденото
от директора на ОУ „Пенчо Славейков“ длъжностно разписание, в сила от
01.01.2019г., съществува 1 щатна бройка за длъжността „****“
и 2 щатни бройки за длъжността „****“ .
С новото утвърдено от директора на училището длъжностно разписание, в сила от
16.09.2019г., заеманата от ищцата длъжност е премахната , като са запазени
двете щатни бройки за длъжността „****“. Мотивите
, поради които работодателят е предприел промяна в щатната численост на
персонала, не подлежат на съдебен
контрол, защото е въпрос на управленска целесъобразност. Същевременно в
правомощията на директора на училището е да определя самостоятелно числеността
на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно
утвърдения бюджет, като новото или променено щатно разписание влиза в сила след
утвърждаването му от директора на учебното заведение, без за настъпването на
тази промяна да е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат
по образованието, предвид установената с ТР № 4/12.12.2011 г. по тъл. дело №
4/2011 г. ОСГК на ВКС задължителна съдебна практика.
Със Заповед № РД-11-506/27.11.2019 г.,връчена на ищцата на 07.01.2020г., работодателят е
прекратил трудовото й правоотношение, на
посочено в заповедта основание -чл.328,ал.1,т.2 от КТ- поради
съкращаване на щата.
При така установената по делото фактическа обстановка, спорните
моменти между страните се свеждат до това дали работодателят е упражнил
надлежно правото си на уволнение, дали е налице реално съкращаване на щата, в
който случай единствено извършването на подбор е негово право, но не и
задължение. Дали съкращаването на щата е реално, означава да се направи
преценка дали заеманата от работника длъжност, като конкретна трудова функция
действително е премахната, както и дали правото на подбор в случая е станало
задължение на работодателя, като част от сложния фактически състав на правото
на уволнение. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от
щатното разписание на предприятието по чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. второ от КТ и е налице при реално премахване от щатното
разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея.
Основанието за уволнение "съкращаване на щата" осигурява
възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или
служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват
неговата дейност.
Затова е без правно значение наименованието на длъжността, заемана
от съкратения работник или служител. Същественото е каква дейност той е
изпълнявал и имало ли при работодателя друг работник, който е изпълнявал същата
или сходна дейност. Ако друг работник е заемал макар и различна по наименование
длъжност, но е имал сходни трудови функции, работодателят съответно е имал
задължение да извърши подбор.
Настоящият съдебен състав приема за обосновано оплакването във
въззивната жалба, че в процесния случай идентична на извършваната от съкратения
ищец трудова функция към датата на прекратяване на трудовото правоотношение са
изпълнявали и други учители, при което извършването на подбор по чл. 329 КТ
е било задължително. Работодателят е следвало да постави на преценка по
предварително обявени критерии - опита, правоспособността, личните качества и
характеристики на всички учители, изпълняващи сходни трудови дейности, който
подбор е следвало да извърши преди издаване на оспорваната уволнителна заповед.
В тази връзка е видно от представените от работодателя в хода на
първоинстанционното производство длъжностни характеристики за длъжностите „****“
и „****“, че основна цел и на двете длъжности е да планират, организират,
провеждат обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата на учениците в прогимназиален
етап на основното образование. Наблюдават
се и различия , като на старшите учители по общообразователен учебен предмет са
възложени допълнителни функции, с които не са натоварени учителите по
общообразователен учебен предмет, като същите са свързани с организирането и провеждането на
образователния процес, вкл. участие в провеждането на състезания, конкурси,
пленери и други занимания по интереси ,
дейности по разработване и изпълнение на
проекти. На старшия учител му е възложено също да подпомага , консултира , осъществява
методическа и организационна подкрепа на лицата заемащи длъжността „****“.
Констатираното различие настоящият състав приема за несъществено, тъй
като допълнително вменените трудови функции
на старши учителя - да участва в провеждане на състезания, конкурси , да
наставлява другите учители, не променя цялостно функциите на двете длъжности ,
чиято основна и обща цел е планиране, организиране, провеждане обучението,
възпитанието, социализацията и подкрепата на учениците в прогимназиален
етап на основното образование. Затова в
конкретния случай правото на работодателя на подбор се е трансформирало
в негово задължение да извърши такъв между служителите заемащи сходни длъжности - „***“ и „****“ и по посочените в закона критерии.
Доколкото такъв не е извършен от работодателя, то уволнението на ищцата на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е извършено в нарушение на чл. 329 от КТ,
което го прави незаконно и обуславя неговата отмяна, поради което и предявеният
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на това , че Н.К. е
работила по трудов договор за
неопределено време , както и че уволнението й е незаконно, то е налице материалното потестативно право за
възстановяването й на длъжността, която е заемала по незаконно прекратеното
трудово правоотношение - „****“, поради което и искът по чл.344,ал.1,т.2 като основателен следва да
бъде уважен.
Като последица от отмененото незаконно уволнение за служителя
възниква правото да получи обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на незаконното уволнение, но не повече от 6 месеца, съгласно
чл. 225, ал.1,
вр. с чл. 344, ал.1, т.3
от КТ. В доказателствена тежест на ищцата, съгласно правилото по чл. 154, ал.1 от ГПК е да установи факта на оставане без работа през исковия период
от време, както да докаже размера на претендираното обезщетение.
От извършена на 19.08.2020 г. от първостепенния
съд констатация по трудовата книжка на Н. К. е установено, че след датата на
уволнението-07.01.2020г. до 07.02.2020г. не е работила по трудово правоотношение при
друг работодател.Размерът на БТВ за
пълен работен месец юли 2019г. е 1401,54
лева,поради което и този иск като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
Изводът за необходимостта от уважаване на иска по чл.225,ал.1 КТ
налага разглеждането на евентуалното възражение на ответника за прихващане с
насрещно негово вземане за платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
в размер на 2804,16 лева, релевирано своевременно пред първоинстанционния съд –
в отговора на исковата молба.Решаващият състав на съда намира възражението за
прихващане за неоснователно , поради от недоказването от страна на ответника,
че е извършил плащане на посоченото обезщетение на служителя.Действително в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено от
работодателя да се изплати на ищцата обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в размер
на две брутни трудови възнаграждения. Видно от представения по делото заверен
препис от фиш за работна заплата за м. 01. 2020 г., работодателят е начислил за
заплащане на работника на обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в размер на 2806, 14
лева. Документът не е подписан от работника, поради което няма характер на разписка
и не установява преминаване на сумата от 2806,14 лева –обезщетение по чл.220 от КТ в неговия имуществен патримониум. Това
релевантно за правния спор обстоятелство не е установено и от представения от работодателя
документ отчет по сметка-л.42 от
първоинстанционното производство, видно
от който от училището е бил нареден на 10.02.2020г. в полза на Н. К. превод
в размер от 708,07 –заплата за
периода 01.01.-31.01.20г., като липсва отбелязване да й е било преведено
парично обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в заявения от работодателя по делото
размер от 2806,14 лева. При този
доказателствен дефицит по делото липсват
причини да се приеме, че при прекратяване на трудовото правоотношение със
служителя, работодателят му е заплатил обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в
размер от 2806,14 лева, а възражението му за прихващане следва да се отхвърли
като неоснователно.
По така
изложените съображения, решението на районния съд, с което са отхвърлени
предявените от ищцата искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ
от КТ е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново от въззивния съд, с което исковете да бъдат уважени.
С оглед
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция ответното училище
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски в размер от 500 лева,както и разноските в
първоинстанционното производство в размер от 910 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответното училище следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса по производството в размер на 156,06 лв. по
сметка на РС-Пловдив , 78,03 лева- по
сметка на ОС-Пловдив, както и сумата от 160 лева-разноски за възнаграждение за
вещо лице по сметка на РС-Пловдив.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
ОТМЕНЯ Решение № 260612/28.09.2020 г. постановено по гр.
д. № 2791/2020 г. по описа на РС-Пловдив, VІІІ граждански състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н.С.К.,
ЕГН **********,***, извършено със заповед Заповед № РД-11-506/27.11.2019 г. на
директора на ОУ „***“, гр. Пловдив, ул. ***,на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.С.К., ЕГН **********,***, на предишната работа „****“
в ОУ „***“, гр. Пловдив, ул. “***.
ОСЪЖДА ОУ „***“, гр. Пловдив, ул. ***, да заплати на Н.С.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 225, ал. 1 КТ,
сумата от 1401,54 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 07.01.2020 г. – 06.02.2020 г. , ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-19.02.2020г. до
окончателното й изплащане, сумата от 500 лева- направените във въззивното
производство разноски, както и сумата от 910 лева-разноски направени в
първоинстанционното производство.
ОТХВЪРЛЯ възражението за
прихващане на ОУ „****“, гр. Пловдив,
ул. ***, за сумата от 2804,16 лева, съставляваща
обезщетение по чл.220 , ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на две
брутни трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА ОУ „****“, гр. Пловдив, ул. ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер от 78,03 лева.
ОСЪЖДА ОУ „****“, гр. Пловдив, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в размер от 156,06 лева, както и
сумата от 160 лева-разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.