Р Е Ш Е Н И Е   № 260 007

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  единадесети декември  през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                                                       РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                     

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело №634 описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

        Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

        Образувано е по повод подадени две въззивни жалби и две частни жалби срещу постановените решение №426 от 12.09.2020 г. и определение №559 от 11.06.2020 г. по търг.дело №88/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

         С обжалваното решение  съдът е осъдил търговското дружество З. ООД, ЕИК ..., да заплати на Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 29 739,24 лева, представляваща обезщетение от неоснователното ползване на 649,112 дка земеделска земя в землището на село О. през стопанската 2011 - 2012г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 02.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

         Отхвърлил е иска в останалата част до претендираните 86 495,94 лева, както и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 86 495,94 лева в размер на 3 413,48 лева за периода от 15.03.2012г. — денят следващ получаването на изпратеното до ответника уведомително писмо - покана до 02.08.2012г. - датата на подаване на исковата молба в съда, като неоснователни.

         Оставил е без разглеждане направеното от ответника З. ООД  възражение за прихващане до размера на сумата от 6 275,60 лв. - стойността на направените от същия разходи по обработването на 52 969 дка земеделски земи за стопанската 2011/2012 г.

         Решението е постановено по реда на чл.294 от ГПК съгласно касационно решение №246 от 22.02.2017 г. по т.д.№23/2016 на ВКС, ТК.

         Обжалваното определение е по реда на чл.248 от ГПК и се отнася до присъждане на направените разноски на страните за производството.

         По първата жалба  жалбоподателят търговското дружество З. ООД е останал недоволен от решението в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от 29 739,24 лева, както и в частта, с която е прието възражението му за прихващане като неоснователно. Счита, че то е частично недопустимо, а в останалата част частично неоснователно, а при условие на евентуалност -  неоснователно. Съответно моли  частично да бъде обезсилено, частично отменено, евентуално отменено, като се отхвърли предявеният иск по чл.59 от ЗЗД. Най-общо счита, че искането за присъждане на стойността на  плодовете/реколта/ за стопанската 2011-2012 г. е само за приходи, поради което недопустимо при изчисляване на разликата между приходи и разходи съдът не е взел под внимание претендираната и посочена от  сума на приходите 86 495,94 лв. и без да има изменение на иска при изчисляването на разликата  е ползвана сумата на приходи за региона. Не е съгласен с изводите във връзка с т.нар. неформална комасация и начина на определяне размера на обезщетението, като е изложил подробните си съображения за това.

          Срещу въззивната жалба е подаден отговор, в който Н. Г. Н.ов, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. счита същата за неоснователна, като не е съгласен с оплакванията в нея. Моли да се потвърди решението в обжалваната му осъдителна част.

          По втората въззивна жалба жалбоподателят   Н. Г. Н.ов, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. е останал недоволен от решението в отхвърлителната му част. Не е съгласен с изводите на съда, счита , че е нарушени материалният и процесуалният закон. Излага доводите си за наличие на предпоставките по чл.59 от ЗЗД за уважаване на исковата претенция в пълен размер. Моли да се отмени решението в тази част, като се уважи предявеният иск в пълния му размер.

          Срещу въззивната жалба е подаден отговор, в който търговското дружество З. ООД счита същата за неоснователна, като не е съгласен с оплакванията в нея. Моли да се потвърди решението в обжалваната му отхвърлителна част.

          Постъпили са и две частни жалби срещу постановеното определение по чл.248 от ГПК за присъждане на разноски, като и двете страни не са съгласни с определените им разноски.   

          Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

           Обжалваното решение е връчено на жалбоподателите, съответно на 02.10.2019 г. и 07.10.2019 г., въззивните жалби срещу него са постъпили съответно на 16.10.2019 г. и на 21.10.2019 г. Спазен е определеният в закона – чл.259,ал.1 от ГПК  двуседмичен срок за въззивно обжалване. Ето защо и тъй като  жалбоподателите са надлежно легитимирани лица, следва да се пристъпи към разглеждането им в съответствие с направените оплаквания.

            Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси  е ограничен от посоченото в жалбата. В първата въззивна жалба са наведени оплаквания, че решението  е недопустимо.  Недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне, въпреки липсата на право на иск, или има произнасяне по непредявен иск, както и когато спорът е разгледан от  некомпетентен съд. Т.е. когато липсват предпоставките за разрешаване на спора по същество. В случая исковете са допустими, разгледани са в съответствие със задължителните указания на касационното решение, а посоченото, че петитумът не отговаря на иска по чл.59 от ЗЗД подлежи на преценка по същество, доколкото оплакванията са свързани с начина на определяне и размера на претенцията.  Ето защо, постановеното решение не е недопустимо. Повдигнатият спор следва да се реши по същество на база оплакванията на страните.

           Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата  86 495,94 лв., представляваща получените от ответника З. ООД без основание плодове/реколта/ за стопанската 2011-2012 г. от описаните в исковата молба земеделски земи в общ размер 697,38 дка, ведно със законната лихва, начиная от 02.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 413,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 15.03.2012 г.-денят следващ получаването на  изпратеното уведомително писмо-покана, до 01.08.2012 г.

           Ищецът ЕТ Г.Г.- Н.Н. твърди, че в качеството си на арендатор за процесните земеделски земи в общ размер 697,38 дка, собственост на физически лица, е сключил  арендни договори за стопанската 2011-2012 г./през м.март 2012 г./.

          Твърди, че тези земи са се обработвали без основание от ответното дружество, техен предходен арендатор. Поради това е  лишен да ги обработва и добива реколта от тях.

          Твърди, че е отправил покана до ответника да му предаде за обработване процесните земи, но въпреки това не му били предадени. Поради това претендира осъждане на ответника да му заплати стойността  на получена без основание реколта от тези земи – 348,69 т. зърно за стопанската 2011-2012 г.

          Ответникът З. ООД е представил отговор, в който оспорва иска, като недопустим, евентуално неоснователен. Посочва, че обработвал  през посочената стопанска година само 7 от посочените в исковата молба земеделски земи по договори за наем със собствениците им, като не възнамерява да ги задържи  след изтичането на стопанската година. Оспорва обработването на останалите земеделски земи. При условие на евентуалност, ако се уважи иска,  прави възражение за прихващане на разходите по обработването на земеделските земи за процесната стопанска година.

           В допълнителната искова молба  ищецът  се позовава на неформална комасация - по устно споразумение на всички арендатори, обработващи земеделските земи в землището на с.О., ответникът  е обработвал не индивидуализираните в исковата молба земи, а равностойните им  земеделски земи в същото землище.

           Вторият, обусловен от първия иск, е иск за мораторна лихва върху главницата, уточнен с допълнителна молба  от 24.07.2017 г. Претендира се сумата 3 413,48 лв. за периода 15.03.2012 г.- денят следващ получаването  на изпратеното до ответника уведомително-писмо-покана, 02.08.2012 г.-датата на подаване на исковата молба в съда.

           Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на  друг, дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера  на обедняването. Тъй като се твърди обогатяване в резултат на ползване на земеделски земи за стопанската 2011-2012 г. от страна на ответника, първо следва да се прецени дали е налице годно правно основание за ползване от страните в съответствие със становищата им и след това  дали ответникът е ползвал процесните земи.

           Първият ищец ЕТ Г. Г., правоприемник на който в хода на процеса е ЕТ Г.Г.Н.Н. е приложил 20 бр.договори за аренда на земеделска земя, по които той  участва като страна арендатор. Договорите са с еднотипно съдържание, сключени са на различни дати през м.март 2012 г., със съответна нотариална заверка на подписите от същия период. Отнасят се до предоставяне за временно и безвъзмездно ползване на процесната земеделска земя в землището на с.О. в общ размер 697,38 дка., представляваща описаните в исковата молба 56 имота, собственост на физически лица. Сключени са за срок от 5 години, който започва да тече от началото на настоящата стопанска година. Това означава, че договорите имат действие, считано от 01.10.2011 г., тъй като всяка стопанска година започва от 01.10 на текущата година и приключва до 31.09. на следващата календарна година. Договорите са вписани в Служба по вписванията. Регистрирани са в Общинска служба по земеделие с.О. през м.април 2012 г. Приложени са и съответни скици за всеки един имот към договорите.   

           През м.август и м.септември 2011 г. за същите имоти са сключени  договори за наем между собственици и ищеца. Това обстоятелство е установено при първоначалното разглеждане на делото, констатирано е в комплексната експертиза, а в настоящото производство са представени посочените договори, като е установена тяхната автентичност чрез назначената почеркова експертиза с изключение на договорите за имоти №№3,9,10,13-16,31,33,34,46-48.  Договорите за тези имоти не са подписани от лицата, посочени като собственици, а от техни роднини и съпрузи.

           От назначената комплексна съдебна експертиза се установява, че процесните 56 имоти са заявени за подпомагане пред Общинската служба по земеделие, с.О. в анкетен формуляр №1 на 26.04.2012 г. от ищеца. Така също той е заявил през м.май.2012 г. за подпомагане по Схема за единно плащане на площ и по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя 783,78 ха, като площите са посочени по блокове на земеделското стопанство/БЗС/. От автоматичната проверка от 18.05.2012 г. се е констатирало несъответствие между общата площ по сключените арендни договори от 69,74 ха и общата площ от 783,78 ха по заявлението за подпомагане.

           Ответникът е приложил  към отговора договори за аренда на земеделски земи от 13.08.2010 г., 06.06.2010 г., 12.08.2010 г., 08.08.2005 г. ведно с анекс към него от 10.08.2010 г.,  16.08.2005 г., 03.03.2010 г., които са без нотариална заверка  на подписите. Няма спор, че той е предходен арендатор на процесните земеделски земи, като тези земи са заявени за ползване и регистриране  по действащата Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители за стопанската 2010-2011 г. Признава, че е обработвал общо 52,969 дка от процесните 697,38 дка на основание приложените от него договори, които се отнасят за имотите с №№ от исковата молба 2,5,10,11,43,47 и 56. По отношение на останалите имоти в договорите не е упражнявал владение, както и не е обработвал останалите земи до 697,38 дка.

           От експертизата се установява, че с анкетен формуляр  от 21.03.2012 г. е посочил общата площ земеделски земи, които ползва в землището на с.О.- 163,0725 ха за стопанската 2011-2012 г. В него не са включени процесните земеделски земи, вкл.и тези, за които има сключени арендни договори.           Видно от експертизата е също, че със заявление за подпомагане от 29.05.2012 г. той е заявил за подпомагане по Схема за единно плащане на площ и по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя  общо 216 ха в землището на с.О. по блокове на земеделското стопанство, като автоматичната проверка не е установила несъвпадения.

            По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелката С. Г., служител в Общинската служба по земеделие,с.О.,  се установява, че за стопанската 2011-2012 г. се получило дублиране за около 700 дка площи между настоящите страни, като стопански производители. За следващата стопанска година знае, че са се разменили площите и че са отстъпени от З. ООД на ЕТ Г. Г. дублираните  площи.

            Свидетелката  установява, че никой  земеделски производител не работил в реални граници. Обяснява, че в службата изисквали договорите и декларациите, за да могат земеделските производители да се регистрират по Наредба №3 и да се установят дублираните площи. За тази цел се попълвали анкетни листове, в които се описвали номерата на имотите по договорите, за които са сключени, техните собственици, но на практика се обработвали съвсем други имоти, като това ставало въз основа на устно споразумение между арендаторите.

            Кандидатстването за субсидии ставало чрез електронна система, до която имали достъп от м.март до м.юни всяка година. На екран се появявали самолетни снимки на землището и върху тях земеделските производители регистрирали земята, която обработвали на практика, като очертавали на екран обработвания блок. След очертаването се  образувал номера на  блока на земеделското стопанство.  

            При кандидатстването за субсидии пред Разплащателната агенция, същата разполагала с карта на възстановената собственост и служителите имали възможност да наложат имотите по очертаните на база ортофотокартите и тези  имоти, които са индивидуализирани по картата за възстановена собственост.

            Тези показания, съответно изводи, се потвърждават  от показанията и на свидетелката  Т. Д. От тях се установява, че след сключване на договорите за наем на 19.09.2011 г. отишли при ответника с документи за уточняване на блоковете, но нищо не получили.  Не могли да постигнат споразумение. Като отишли в комисията да заявят  имотите, им казали, че следва да отпаднат, тъй като били включени от ответника и се получавало дублиране. Направили нотариална заверка на договорите, след което ги включили. При очертаване на имотите се установило разминаване с около 1000 дка, като впоследствие след съпоставяне на имотите се разбрало, че в тях влизат процесните около 700 дка. Били очертани от двете страни. Не получили субсидии, даже били наказани. Впоследствие през 2012 г. тази земя им била предадена от ответника.

            От показанията на свидетеля Г. П. - служител на ответното дружество се установява, че очертаването е въз основа на земите, за които земеделските производители са договорили в съответното землище колко декари и кои блокове да бъдат очертани.

            При така установената фактическа обстановка по делото следва да се приеме, че ищецът е сключил наемни договори за наем на земеделска земя за процесните 56 имота през м. август и м. септември 2011 г., които впоследствие през м.март 2012 г. преоформил в договори за аренда на земеделска земя, като е спазил изискването на специалния закон – Закон за арендата. Т.е. имал е  основание да ползва процесните земи за стопанската 2011-2012 г.

            В същото време – за част от тези имоти, са налице сключени по-ранни договори за аренда, без нотариална заверка съгласно изискванията на Закон за арендата. Сключените не в предвидената форма според Закон за арендата  договори за възмездно ползване на земеделска земя се конвентират в действителни договори за наем, ако са налице предпоставките на конверсията. В този смисъл е задължителното решение по тълкувателно дело №2/2015 г. на ВКС,ОСГТК. Следва да се прецени дали в тези договори се съдържат признаците на действителна сделка  за наем и дали могат да се постигнат целените правни последици с арендния договор.

            При преценяване на  представените договори за аренда без нотариална заверка от ответника се установява следното за процесните имоти с №№2,5,10,11,43,47 и 56 от исковата молба:

            имот №2 -  №..., с площ от 10,550 дка, в  мест.П. ч. - сключен договор от 13.08.2010 г., със срок на договора от 8 стопански години, считано от 01.10.2010 г. до 01.10.2018 г.,

            имот №5 - №..., с площ от 7,718 дка, в  мест.П. ч. - сключен договор от 06.08.2010 г., със срок на договора от 8 стопански години, считано от 01.10.2010 г. до 01.10.2018 г.,

            имот №10 - №..., с площ от 1,685 дка , в  мест.П. ч. - сключен договор от 06.12.2010 г., със срок на договора от 8 стопански години, считано от 01.10.2010 г. до 01.10.2018 г.,

             имот №43 - №..., с площ от 8,088 дка, в мест. Д. д. – сключен договор от 08.08.2005 г. и анекс от  10.08.2010 г. за продължаване на срока с още 8 стопански години, считано от 01.10.2010 г. до 01.10.2018г.,

             имот №47 - № ..., с площ от 14,946 дка, в мест. Д. д. – сключен договор от 16.08.2005 г.  със срок 8 стопански години, считано от датата на сключване на договора,

             имот №56 - №...,  с площ от 5,281 дка, в мест.П. ч. – сключен договор от 03.03.2010г., със срок 5 стопански години, считано от 01.10.2010 г.

             За имот №11- №..., с площ от 4,701 дка, в  мест.П. ч., не е представен сключен договор от 2005 г.

             Приложените договори са възмездни и срочни. Постигнато е съгласие за прекратяването им – с изтичането на срока, за който са сключени, като при предсрочно прекратяване и преди края на съответната година, независимо от основанието, арендаторът има право да прибере реколтата от земите, обект на договорите.

             Посочените договори съдържат белезите на договора за наем, с който се предоставят за временно ползване  вещи – в случая посочените земеделски земи срещу заплащане на наемна цена. Налице са предпоставките на конверсията и тъй като е допустимо по закон отдаването под наем на земеделски земи, следва да се приеме, че с тези договори се установява валидно наемно правоотношение с ответника за имотите с изключение на №11, за който не е представен договор. Тяхната площ е общо в размер на 48,268 дка от общо претендираните 697,38 дка.

            Представени по делото са уведомления за прекратяване на договорите от м.февруари 2012 г., които са в съответствие с уговорките за предсрочно прекратяване. Следва да се приеме, че от този момент е прекратено действието на договорите. Този момент попада в срока на стопанската година 2011-2012 г. В този случай арендаторът има право да прибере реколтата от стопанската година съгласно договорите. Сключените по-късно през м.март 2012 г. арендни договори с ищеца в предвидената от закона форма не могат да се противопоставят на ответника, тъй като са вписани през м.март 2012 г. Ето защо, за стопанската 2011-2012 г. е налице годно правно основание за ответника да ползва тези имоти в размер на 48,268 дка.

            В посочените договори  на ответника  се съдържат и други имоти, които са отдадени под наем - №№1,4,6,7,8,9,42,44,45,46,48,51-55  с  обща площ 200,203 дка. За тези имоти ответникът също има правно основание за ползването им през стопанската година по изложените по-горе съображения. Или общо 248,571 дка.

            За останалите имоти - №№3,11-41,49 и 50 ищецът има правно основание за ползването им на основание приложените от него арендни договори от 2012 г. Или общо 448,809 дка.

            Установява се, че земеделските производители са обработвали  очертаните от самите тях земеделски земи, посочени с номер на блок на земеделско стопанство, но не и земеделските имоти, посочени в анкетния формуляр и индивидуализирани по картата за възстановена собственост. Между тях е съществувала т.нар.устна комасация. За процесната стопанска година първо ответникът, а после ищецът са очертали процесните 697,380 дка, като от свидетелските показания, които са непротиворечиви, както и данните по делото, се установява, че тези земи са предадени през 2012 г. на ищеца след приключване на стопанската година. Т.е. за стопанската 2011-2012 г. са ползвани от ответника. От тях той е ползвал  248,571 дка на правно основание, 448,809 дка без правно основание.

             На следващо място следва да се прецени дали като е ползвал имотите без правно основание се е обогатил за сметка на ищеца с получената реколта за стопанската година. Това предпоставя възмездяване  съобразно реалният приход, с приспадане на разноските по реализирането му, т.е. чистата печалба. С включването им в относимия фактически състав, разноските  не могат да бъдат  самостоятелен предмет на възражение за прихващане.

            За определяне стойността на получената реколта по посочения начин/ с приходи и разходи/ е назначена комплексна съдебна експертиза. Вещите лица  са направили изчисления в четири варианта - по счетоводни данни на ответника, по данни на САПИ за района, по данни на САПИ за страната, по статистически данни на МХЗ и С. на з. Съдът намира, че следва да възприеме втория вариант на заключението, като най-обективен, отчитайки  специфичните обстоятелства за района. Съгласно заключението, за 697,380 дка земя приходите от култури са 116 813,68 лв., разходите – 84 864 лв. Разликата между приходи и разходи е 31 949,68 лв. За 448,809 дка и при използване на простото тройно правило се получава сумата 20 561,63 лв. С тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и същата следва да бъде присъдена на ищеца.

     По втория предявен иск за мораторно обезщетение и съгласно чл.84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение /както в случая/, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая е приложено уведомително писмо от 14.03.2012г.То е изходящо от физическите лица - арендодатели по сключените с ищеца арендни договори. Получено е от ответника на 15.03.2012г. Няма доказателства ищецът да е отправял покана до ответника за неоснователното ползване на процесиите земеделски земи преди завеждане на исковата молба, поради което искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

               С оглед гореизложеното се налага да се потвърди обжалваното решение в уважителната му осъдителна част  за сумата от 20 561,63 лв. и отмени за разликата над 20 561,63 лв. до 29 739,24 лв. За отхвърлителните части и възражението за прихващане следва да  се потвърди. Частично основателна се явява първата подадена въззивна жалба и неоснователна втората въззивна жалба. Към последната следва да се посочи, че не следва да се включва субсидията, която е получена от ползването на процесните земи. При първоначалното разглеждане на делото е разгледан и частично уважен иск с посочения предмет, като един от обективно съединените искове по делото. Решението в тази част е влязло в сила и е формирана сила на пресъдено нещо. На следващо място няма данни за процесните земи ответникът да е получил субсидия, който извод се основава, както от данните на експертизата, така и от свидетелските показания.

              С обжалваното определение №559 от 11.06.2020 г. е допълнено решение №426 от 12.09.2019 г.в частта му за разноските, както следва:

              - ищецът е осъден да заплати на ответника съразмерно разноски от  19 930,83 лв.

             Установява се, че са разгледани разноските от първоначалното разглеждане на делото до приключване на т.д.№88/2017 г. и на основание чл.294,ал.2 от ГПК  са присъдени всички разноски от предходните инстанции съобразно изхода на спора - за втория и третия иск, както и  за иска за мораторно обезщетение.

             С оглед резултата по настоящото дело, а именно уважаване на втория предявен иск, който иск е предмет на производството, до размер на  20 561,63 лв.  и потвърждаване на отхвърлителната част, вкл. и иска за мораторно обезщетение, следва да се коригират присъдените разноски. Корекцията следва да се извърши на база механизма в обжалваното решение, който съдът възприема като съответстващ на становищата на страните пред всяка една инстанция за разноските и на правилата за определяне на адвокатско възнаграждение по Наредба за минималните адвокатски възнаграждения и възраженията за прекомерност в тази връзка.   

             Така, като се имат предвид направените разноски от страните, посочени и в обжалваното определение, претендирания размер, уважения размер и отхвърления размер, на ищеца следва да се присъдят 5 792,06 лв. по т.д.№602/12, 10 015 лв. по в.т.д.№1507/2014, 1188,58 лв. по касационното производство, 4 762,13 лв. по т.д.№88/2017, или общо 21 757,77 лв. На ответника  следва да се присъдят 11 014,88 лв. по т.д.№602/12, 5909,24 лв. по в.т.д.№1507/2014, 5000,57 лв. по касационното производство, 2699,58 лв. по т.д.№88/2017, или общо 24 624,27 лв.

             С оглед гореизложеното, обжалваното определение за разноските следва да бъде отменено, като се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на  21 757,77 лв., и на ответника -  24 624,27 лв.

             По отношение на разноските за въззивното производство искания са направени и от двете страни, като към тях са приложени списъци по чл.80 от ГПК.

             Установява се, че по делото ищецът е направил разноски в размер на 1218,40 лв. ДТ Няма данни за други разходи по делото. Ето защо и съразмерно уважената част, следва да му се присъди сумата 275,20 лв.

             Ответникът е направил разноски в размер на 609,80 лв. Ето защо и съразмерно отхвърлената част, следва да му се присъди сумата 470,34 лв.

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                                Р  Е  Ш  И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  постановеното решение №426 от 12.09.2020 г. по  търг.дело №88/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която дружеството З. ООД, ЕИК ..., е осъдено да заплати на Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 20 561,63 лв., представляваща обезщетение от неоснователното ползване на 448,808 дка земеделска земя в землището на село О. през стопанската 2011 - 2012г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 02.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТМЕНЯ постановеното решение №426 от 12.09.2020 г. по  търг.дело №88/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му за присъдено обезщетение за разликата над 20 561,63 лв. до 29 739,24 лв., като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с основание чл.59 от ЗЗД от Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., срещу  З. ООД, ЕИК ..., за заплащане обезщетение от  неоснователно ползване на земеделска земя в землището на с.О. през стопанската 2011-2012 г. за разликата над 20 561,63 лв. до 29 739,24 лв.

            ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №426 от 12.09.2020 г. по  търг.дело №88/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за разликата над 29 739,24 лв. до 86 495,94 лева, както и в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 86 495,94 лева в размер на 3 413,48 лева за периода от 15.03.2012г. — денят следващ получаването на изпратеното до ответника уведомително писмо - покана до 02.08.2012г. - датата на подаване на исковата молба в съда, като неоснователни, както и в частта му, с която е оставено  без разглеждане направеното от З. ООД  възражение за прихващане до размера на сумата от 6 275,60 лв. - стойността на направените от същия разходи по обработването на 52 969 дка земеделски земи за стопанската 2011/2012 г.

            ОТМЕНЯ постановеното определение №559 от 11.06.2020 г., с което е допълнено решение №426 от 12.09.2019 г.  по  търг.дело №88/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА З. ООД, ЕИК ..., да заплати на Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., направените разноски в размер на 21 757,77 лв.

            ОСЪЖДА Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., да заплати на З. ООД, ЕИК ..., направените разноски в размер на  24 624,27 лв.

             ОСЪЖДА З. ООД, ЕИК ..., да заплати на Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., направените разноски за настоящото въззивно производство в размер на 275,20 лв.

             ОСЪЖДА Н. Г. Н.ов, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ Г.Г.- Н.Н. ЕИК ..., да заплати на З. ООД, ЕИК ..., направените разноски за настоящото въззивно производство в размер на  470,34 лв.                      

             Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                         

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: