РЕШЕНИЕ

 

№2355/19.11.2019г.                                        гр. Пловдив,                       19.11.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                      

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                                 ПЕТЪР КАСАБОВ

 

 при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 2472 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  “СИ ГРУП 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Златорог“№18, ет.2, ап.16, чрез процесуалния представител адв. А. А. против Решение № 101/26.06.2019 г., постановено по АНД № 354/2019 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002456 от 20.03.2019г., издадено от Директора на Дирекция “ ИТ”- гр. Пловдив - инж. А.Ч., с което на “СИ ГРУП 2016” ЕООД, представлявано от Х.Ч.–управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева, за  нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от  Кодекса на труда.  Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Излагат се съображения за отмяна на същото, както и за отмяна на наказателното постановление с доводи, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив  чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. моли да се потвърди решението на АРС като правилно и законосъобразно.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

 Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Асеновградския районен съд е бил сезиран с жалба на “СИ ГРУП 2016” ЕООД, представлявано от Х.Ч.–управител срещу Наказателно постановление № 16-002456 от 20.03.2019г., издадено от Директора на Дирекция “ ИТ”- гр. Пловдив - инж. А.Ч.. НП е издадено въз основа на АУАН № 16-002456 от 26.02.2019г. съставен от С.П.- инспектор при Д“ИТ”, гр.Пловдив.

Констатирано е в акта, че при извършена, на 15.02.2019 г., в магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Асеновград ул. „***“ № 11, стопанисван от „СИ ГРУП 2016” ЕООД от жалбоподателя в качеството му на работодател е приет  на работа и работи в проверявания обект като продавач Г.В.Ш., без да е сключен с него  трудов договор в писмена форма. При разговор с длъжностните лица, Ш. е заявил, че работи от две-три седмици в магазина, с работно време от 09.00 ч. до 17.00 часа, като почивните дни в месеца са му по утвърден график, с уговорено възнаграждение по 30 лв. на ден. Г. Ш. саморъчно попълнил справка по чл. 402 от КТ, в която декларирал елементите на трудовото си правоотношение.  В графите за сключен трудов или граждански договор същият отбелязал, че няма сключени нито трудов, нито граждански договор. В последствие в Дирекция „ИТ“ по отношение на работника Ш., бил представен граждански договор № 2 от 04.02.2019 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващия административен орган, който е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 1800.00 лв.

За да потвърди атакуваното наказателно постановление, въззивният  съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, че е установено по безспорен начин факта на извършване на нарушението, че случаят не е маловажен и не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изложени са подробно мотиви за това, че извършваната от лицето Ш. работа е имала характеристиките на трудова такава и направеното в тази насока възражение на жалбоподателя е неоснователно.

 Решението е правилно. Като е достигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

АРС е изложил точни и последователни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, и това прави излишно тяхното повтаряне.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства, налагат категоричният извод, че Г. Ш. е престирал работна сила, като продавач в обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се по трудово правоотношение със същностните му характеристики /установено работно време, работно място, уговорено трудово възнаграждение/, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между него и работодателя.

С това без всякакво съмнение са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ, изискващи отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови посредством сключен трудов договор в писмена форма, за което касаторът, в качеството му на работодател по смисъла на §1 от ЗР на КТ, е законосъобразно санкциониран с налагане на имуществена санкция на основание санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ.

Съществуването на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово правоотношение, както е в процесния случай, е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ, която не предвижда друга алтернатива, освен трудов договор, и дори и при временно осъществяване на трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя, съгласно чл. 62, ал.1 от КТ.

В случая актовете на административнонаказателното производство съдържат в необходимата пълнота всички законоустановени реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, включително и дата и място на извършеното административно нарушение, като нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци на такова по чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, по начин, че санкционираното лице да разбере за какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността му и в никаква степен не е накърнено правото му на защита.

Определената от първоинстанционния съд при спазване на изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН имуществена санкция, е в близък до минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ, и като такава съответства напълно на тежестта на нарушението /което се явява първо такова за санкционираното дружество/, и степента на неговата обществена опасност, поради което се явява справедлива и способстваща за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наред с това следва в случая да се посочи и това, че както правилно е приел и първоинстанционния съд, деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Ето защо, обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101 от 26.06.2019г. на Районен съд гр.Асеновград, II н.с., постановено по н.а.х.д. № 354/2019г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           

 

                     ЧЛЕНОВЕ :           1.

 

                                                                 2.