МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 105 ОТ 04.05.2017г.ПО НОХД № 260 / 2017г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимия П.В.Р. - роден на *** ***,
понастоящем в Затвора Бургас, *************, ЕГН **********, е предаден на съд по
реда на
чл. 247 ал.1 т.1 от НПК както следва : за това, че на 08.07.2016 г. в
гр. Китен, около 03:00 часа, на ул. „Атлиман”, пред супермаркет „Атлиман”, като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, по хулигански подбуди,
/ с цел грубо да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към
обществото / направил опит умишлено да умъртви Б.Г.М., ЕГН **********, чрез
нанасяне на порезно-прободни наранявания с нож по тялото и главата, като от
деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените от Закона и исканите
от дееца общественоопасни последици - престъпление по чл. 116 ал.1 т.11
пр.1 вр. чл.115 вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2,
т. 1 вр. от НК .
Процесът се проведе
при условията на чл.371 т.2 НПК по искане на подсъдимия и защитата.
В съдебно заседание, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт.
Предвид съкратената форма на съдебния процес, прокурорът не излага подробно
фактическите обстоятелства по обвинението. Намира същото доказано от съвкупните
доказателства по делото. Счита, че подсъдимият е осъществил престъпния състав
по чл. 116
ал.1 т.11 пр.1 вр. чл.115 вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 63, ал. 2,
т. 1 вр. от НК .
Съсредоточава пледоарията си относно
исканията за определяне на наказанието, което съда следва да наложи на
подсъдимия. Тъй като непълнолетието на подсъдимия, към датата на извършване на
деянието, предполага редукция на предвидените в закона наказания, същите са
установени в диапазона от пет до
дванадесет години лишаване от свобода. От тази рамка следва да се ръководи
съда, като прилага закона по повод на съкратената процедура на чл.371 т.2 НПК.
Прокурорът счита, че като смекчаващо вината обстоятелство, трябва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия. Независимо от това, когато се подлага на
оценка личността на подсъдимия, е необходимо да се вземат предвид следните
обстоятелства – той е действал под влияние на алкохол – 0,69 промила, изразена
агресивност в поведението му, не е завършил *** си образование, както и участието му
във футболната агитка на ПФК „Левски“ и в нейните хулигански прояви,
прилаганите мерки по ЗБППМН чрез местната комисия по местоживеене. От казаното
по горе следва наказанието да се определи при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, с приложение на чл.58“а“ НК. Прокурорът предлага наказание от
девет години лишаване от свобода , като след редукция от една трета да бъде
осъден на шест години лишаване от свобода и наказанието да се изтърпи при
първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 НК да се приспадне от
наказанието лишаване от свобода срока на предварителното задържане , считано от
08.07.2016г. Изразява становище, че гражданските искове са основателни и е необходимо съда да ги уважи изцяло.
Веществените доказателства – нож да бъде отнет в полза на държавата, дрехите да
бъдат върнати на подсъдимия, а тампоните, с които са фиксирани и иззети следи, да останат по делото.
Повереникът се присъединява изцяло към
становището на прокурорът. Моли съда да уважи гражданските искове, така както
са предявени.
Защитата изразява съгласие с пълното съответствие на отразената в
обвинителния акт фактическа обстановка на доказателствата по делото. Несъгласие
изразява по повод на правната квалификация на деянието. Намира основания тя да
бъде по чл.129 ал.1 от НК по следните съображения: На първо място, липсват доказателства
за наличие на пряк умисъл у подсъдимия да извърши деянието. Напротив , на лице
са доказателства, че подсъдимият не е имал представа и не е предвиждал
обществено опасните последици, както и характера на деянието. Подсъдимият не е
имал представа, че може да причини смъртта на пострадалия и това не е било
негова цел. Защитата намира, че въпреки множеството нанесени удари от
подсъдимия, с годно да причини смърт оръжие, в жизнено важни точки на тялото на
пострадалия, не може да се направи обоснован извод за наличие на пряк умисъл,
както е сторил прокурора. В тази връзка , защитата приема, че бидейки
непълнолетен, подсъдимия не е имал необходимите житейски и специални познания,
за да предвиди, че ударите му са годни да предизвикат смъртта на пострадалия. В
подкрепа на разсъжденията си по повод на правната квалификация на деянието,
защитата сочи обясненията на подсъдимия, който твърди, че не е имал намерение
да убива пострадалия. Според защитата, един от ударите е нанесен когато пострадалия
е бил с гръб към подсъдимия и ако той е искал настъпване на смъртта му е имал
реална възможност да осъществи намерението си.
Като алтернативна теза на първата, свързана
с престъпление по чл.129 ал.1 НК , защитата предлага на съда да приеме, че
деянието не е извършено по хулигански подбуди, а следва да бъде подведено по
основния състав на чл.115 НК. Това е така , защото основния мотив при
осъществяване на деянието е личен и фактологията изключва хулигански подбуди, демонстрирани чрез действията на подсъдимия.
Що се касае до наказанието, което съда да
наложи на подсъдимия, защитата предлага да не се вземат предвид предишните му
прояви, защото са преекспонирани от обвинението. За по късното обществено
неприемливо поведение на подсъдимия, голяма роля е изиграла липсата на здрава
семейна и родителска среда. Ако деянието бъде преквалифицирано по чл.129 ал.1 НК, защитата предлага наказание от една година лишаване от свобода, а ако се
приеме , че деянието осъществява признаците на чл.115 НК, да се наложи
наказание до пет години лишаване от свобода. Възможно е и приложение на чл.55 НК.
Защитата намира гражданския иск за
имуществени вреди за обоснован, но този за неимуществените вреди за прекомерен,
като моли съда да го намали по справедливост.
Подсъдимия моли съда да намали гражданския
иск за неимуществени вреди. Изразява съжаление за стореното и счита, че една от
причините е тази, че е израсъл в грешна среда. Извършил е деянието под влияние
на алкохол.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
І.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Пострадалия М. и подсъдимия Р. били приятели
от 2013г. Отношенията им били противоречиви, като понякога се карали. От друга
страна, подсъдимия понякога живеел в дома на пострадалия в гр. София за по
няколко месеца, като грижи за двамата полагала майката на пострадалия –
свидетелката М., която също отглеждала сина си сама.
На 07.07. 2016г. подсъдимият и свидетеля М. В. пристигнали в с. Лозенец, Бургаска
област, където преди това се били настанили пострадалия и свидетелката К.П..
Пострадалия М. и свидетелката П. били приятели, като в Лозенец били
придружавани от майката на П. – свидетелката М.П.. Още като пристигнали в
Лозенец, пострадалият и подсъдимия започнали да пият бира. След това предложили
на другите двама свидетели – П. и В. да отидат до гр.Китен, но последните
отказали и те отишли сами. Върнали се в Лозенец около 22,30 часа на същия ден,
като били видимо в нетрезво състояние. След това отново се върнали в Китен и посетили
дискотека „Кокаин“. По същото време в дискотеката имало ученици от ********* гимназия. В дискотеката
имало и други компании, също от София, като част от участниците се познавали
помежду си. В последствие тези лица са разпитани като свидетели. Те твърдят, по
повод на пострадалия и подсъдимия, че поведението им се отличавало, тъй като
били в нетрезво състояние. Подсъдимият, с действията си, определено провокирал
конфликтни ситуации. Една от тях се състояла в предизвикателна реплика към
свидетеля М.Б., като го попитал защо го гледа и дали иска проблеми, а след това
извадил сгъваем нож от джоба си. Ножът бил
в защитни шарки , а подсъдимият го държал в ръцете си. Малко по късно,
подобно поведение подсъдимият
демонстрирал към свидетеля Д., свидетеля К.. Последвало агресивно поведение, от
страна на подсъдимият, към свидетелите К.В. и М.Й.. Подсъдимият им предложил да
излязат извън заведението. След като се отдалечили на около 20-30 метра от
входа , подсъдимият извъдил сгъваем нож, подробно описан от свидетелите. С мотив,
че някакво момиче плачело заради свидетеля В., подсъдимият опрял ножа в корема
му. Предупредил свидетеля, след като влезе в заведението да седне и да не мърда
от местото си. Свидетелят В., притеснен от случилото се, не се върнал в
дискотеката.
Около 2.30 часа на 08.07.2016г.,
свидетелите Г., Б., С. и Б. си тръгнали
от дискотеката. Веднага след това, от там излезли пострадалият и подсъдимия.
Цялата група тръгнала по улица „Атлиман“,
в посока към едноименния супермаркет. По пътя имало павилион за палачинки, от
където свидетелката Г. си купила палачинка.
Подсъдимият без повод се обърнал към продавача и го предупредил да не го гледа
лошо и да внимава как говори , за да няма проблеми. Малко по нататък, по
улицата групата , в която бил подсъдимия се разминала с други почиващи. Р.
извадил сгъваемия нож, който носил в себе си и без повод го размахал пред тях.
След това продължили по посока на магазина. Пристигайки пред супермаркет
„Атлиман“, свидетелките С. и Б., влезли вътре, за да пазарят, а свидетелите Б.
и Г. седнали на бордюра, срещу входа на магазина. В близост до тях били
пострадалият М. и подсъдимия Р.. Двамата разговаряли, като тонът им бил достатъчно
висок, и разговорът бил чут от свидетелите. Карали се за пари. Свидетелите Б. и
Г. видели, че подсъдимия дал на пострадалия банкнота от 20 лева, а той я пуснал
на земята. На това подсъдимият реагирал, като произнесъл репликата „ Ти мене ли
ще гърбиш.“, след което тонът в пререканието помежду им ескалирал. Опрели чела
и започнали да се бутат, след което подсъдимият нанесъл удар с юмрук в главата
на пострадалия М., като продължил да го удря по същия начин. Първоначалната
реакция на пострадалият била да се предпазва от ударите, но малко след това
реагирал с активна защита и ударил подсъдимия по лицето с юмрук. След този
момент, пострадалият видял в дясната ръка на подсъдимия сгъваемия нож, който
бил с отворено острие. Непосредствено след това, Р. замахнал силно с дясната си ръка и нанесъл удар с ножа, който попаднал в
лявата страна на шията на М., забивайки се дълбоко в плътта. След удара подсъдимият
извадил ножа, издърпвайки го. Размяната на удари продължила и двамата паднали
на земята, при което пострадалият се озовал върху подсъдимия, а последния ударил
с острието на ножа гърдите на М. и го обърнал по гръб. Подсъдимият продължил да
нанася удари по тялото на пострадалия М., с юмруци и с ножа. За да се предпази
, пострадалият се свил на кълбо. Веднага след това, подсъдимият Р. нанесъл два
последни удара с ножа в гърба и главата на М.. След тези удари подсъдимият
станал и се отдалечил с нормална походка в посоката, от която дошъл.
Възприемайки началото на конфликта, свидетелите Б. и Г., съобщили за него на свидетелите
Б. и С.. След този момент те също възприели инцидента. Уплашени от видяното,
първо свидетелите Г. и Б., а малко по късно и свидетелите Б. и С. избягали от
района на местопроизшествието.
Пострадалият М. успял с пълзене да се добере
до вратата на магазина, изправил се и влязъл вътре. Помолил персонала за помощ.
От раните му силно течала кръв. М. извършвал некоординирани движения, като
няколко пъти излизал и влизал в магазина, оставяйки около себе си кървави
следи. По същото време , продавачката – свидетелката Д.К., излязла от магазина
и от телефона си позвънила на № 112.
Цялата обстановка по възникване и развитие
на инцидента била възприета и от намиращите се пред магазина свидетели – Х. Г.
– *** в
магазина и приятелите му – М. В. и О.Н.. Това станало от момента на разменената
реплика за сумата от двадесет лева. Свидетелят В. от своя страна , също
сигнализирал на тел.112. Междувременно на помощ се притекъл свидетелят Т.М. ,
който по това време се намирал в близост до магазина. Помогнал на пострадалия
да седне на стол и се опитал да спре кръвотечението с връхната му дреха. Пак по
същото време , свидетелката К. спряла случайно преминаващ автомобил. Колата се
управлявала от свидетелят М . М. – брат на свидетеля Т.М.. Братята се опитвали
да окажат първа помощ на пострадалия, доколкото позволявала ситуацията и
възможностите им. Пострадалият неколкократно назовавал името на подсъдимия,
като извършител на нападението срещу него, след което изпаднал в безсъзнание.
Пристигналият на място екип на Спешна помощ, констатирал ситуацията като много
тревожна , предвид тежката кръвозагуба. Това накарало свидетелят Т. М. да
придружи медицинския екип до болницата, за евентуално съдействие при нужда.
Подсъдимият, след като се отдалечил от
местопроизшествието, взел такси и отпътувал за с. Лозенец. Там казал на
свидетелката М.П., че се е сбил с пострадалия. Връхните дрехи на подсъдимия
били окървавени и раздърпани. На 08 юли 2016г. бил задържан от органите на МВР.
При задържането му, подсъдимият предал
на служителите на МВР сгъваем нож , подробно описан в материалите по делото по
предвидения процесуален ред и дрехите, с които бил облечен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка изцяло се основава на събраните по делото
доказателства. Не се оспорва процесуалната годност и относимост на
доказателствата, а страните ги анализират, интерпретирайки по различен начин
някой от тях.
Условно, изложението на прокуратурата може
да се раздели на две части – тази до инцидента и описание на самия инцидент.
Тази технология на структуриране на обстоятелствената част на обвинителния акт,
е използвана от обвинението за да обоснове и квалифициращия признак –
хулиганските подбуди. Анализа на доказателствата, направен от съда, не се
различава съществено / с изключение на тези свързани с квалифициращия признак
посочен по горе / от този изложен от прокуратурата. Фактическата обстановка
описана от прокурора до настъпване на инцидента се подкрепя от показанията на
множество свидетели : П. , пострадалия М., М.П., Т.,
Р., К., В., Й., С., Г., Б., С., Б.. Тези свидетели описват поведението на
подсъдимия в дискотеката и около нея , по времето преди окончателно да я
напуснат. Като цяло показанията им са непротиворечиви в основните елементи от
фактическата обстановка, описана от прокурора. Съдът не намира основание да
постави под съмнение тези гласни доказателства и доказателствените средства за
тяхното установяване. Част от разпитите са проведени и пред съдия. Свидетелите
са незаинтересовани и имат еднакво, непредубедено отношение, както към
пострадалия, така също и към подсъдимия.
На
лице е едно свързващо звено от
протеклите събития, което се заключава във времето, когато пострадалия и
подсъдимия, с малка част от компанията от дискотеката, са напуснали заведението
и са се отправили в посока на супермаркет „Атлиман“, вървейки по едноименната
улица. Там , според свидетелите, пред група туристи, безпричинно, подсъдимият е
демонстрирал наличието на хладно оръжие у себе си. Този факт е фиксиран от от
всички свидетели и съдът , го приема за надлежно доказан.
Следващата част от фактическата обстановка,
е същностната, свързана с изпълнителното деяние. Пристигайки пред магазин
„Атлиман, свидетелите Б. и Г. останали отвън, а свидетелите Б. и С. влезли
вътре. Това обстоятелство прави първите двама свидетели очевидци на целия
инцидент, а останалите двама , само на част от него. Очевидци на целия инцидент
, са други свидетели, които нямат връзка с посочените до тук. Това са работника
в магазина Х. Г., М. В. и О.Н. в това число и пострадалия М.. Всеки от
свидетелите е възприел фактите в различен времеви момент, но не с такава
разлика, че да съществуват разминавания в показанията им. Свидетелите установяват,
както непосредствената причина за инцидента, в това число и разменените между
подсъдимия и пострадалия реплики, така също и телодвиженията на всеки от тях.
Очевидците са лица, нямащи отношение към страните в процеса и съда не открива
причини за недоверие към показанията им. Следва да се има предвид, че върху
собствените им възприятия, до известна степен се е отразил и стреса от видяното
и различния праг на овладяване на емоциите , което дава известни отклонения в
детайлите, но това обстоятелство по никакъв начин не следва да се възприема
като недобросъвестност или да постави под съмнение истинността на показанията
във връзка с основните факти. Свидетелите Х. Г., М. В. са извършили
разпознавания на подсъдимия, които са надлежно протоколирани.
Финалната част на инцидента е възприета от
свидетелите М.М., Т.М., К., които са оказали помощ на пострадалия. Техните
показания имат съществено значение за установяване на състоянието на
пострадалия след инцидента, както и за идентифициране на извършителя.
Свидетелят Ж.Ж. – шофьор на такси и
свидетелката М.П. са възприели поведението на подсъдимия след инцидента, при
прибирането му в Лозенец.
За фиксиране на доказателствата са извършени
неотложни следствени действия – оглед на местопроизшествието, обиск и
претърсване, разпознаване на лице, освидетелстване на лице, взета е кръв на
подсъдимия за извършване на анализ , а малко по късно и на пострадалия.
Процесуално следствените действия са извършени в съгласие с правилата
предвидени в НПК и събраните с тях веществени доказателства и следи са
процесуално годни за ползване . Приобщено
е оръжието на престъплението, дрехите на извършителя, с които е бил облечен по
време на извършването на деянието, отривки на биологични следи, съответните протоколи
са снабдени с необходимия брой снимков материал. Съдът не приема за допустимо и
годно процесуално следствено действие, разпознаването на подсъдимия, извършено
на 22.08.2016г. от свидетелките Б., С.Г., С. и от свидетеля Б. на 25.08.2016г.
по снимков материал. По това време подсъдимият е бил с повдигнато обвинение и
задържан в следствения арест. Разпознаването е следвало да се извърши
присъствено. / л.96 - 115 т.2/.
На 08.07.2016г. във ФСМП Приморско, на
подсъдимия е взета кръв за изследване /л.7
т.3 /, като на документа е
отбелязан час на манипулацията 08 часа и 10 минути. На 13.07.2016г. е изготвена
химическа експертиза на кръвната проба на подсъдимия, като е установено наличие
на алкохол в кръвта 0,62 промила. Имайки предвид посочения в обвинителния акт
час на осъществяване на деянието – 03.00 часа на същата дата, следвало е да
бъде назначена съдебно медицинска експертиза, по повод наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия към този час, което количество би било по високо, но
доколкото това не сторено, съдът
възприема за доказана посочената концентрация в обвинителния акт.
Химическата експертиза, назначена върху
кръвните проби на пострадалия и подсъдимия, установява различие в кръвните
групи. Подсъдимият Р. е кръвна група А/бета/, а пострадалия М. В / алфа/.
Марлените тампони за фиксиране на биологични следи , взети по време на огледа
местопроизшествието и дънковите панталони, носени от подсъдимия по време на
деянието, дават основание на вещите лица да заключат, че се касае за човешка
кръв , но не може да се установи груповата принадлежност. Върху оръжието на
престъплението са установени микроследи от кръв.
Върху същите веществени доказателства е назначена
ДНК експертиза, която установява, че по оръжието на престъплението се намират
следи от ДНК на пострадалия М., както и по задната част на дънките. По предната
част на дънките е установен ДНК профил на подсъдимия Р.. Изводите на тази
експертиза, преодолява недостатъчността на същите от химическата експертиза на
кръвта.
Посочените заключения, показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и заключенията на съдебно медицинските
експертизи, дават основание на съда да приеме по категоричен начин, че ножът
приобщен като веществено доказателство по делото е оръжието на престъплението.
Назначената токсикологична експертиза,
доказва наличие на медицински препарати в урината на пострадалия, като резултат
от лечение при оказана спешна медицинска помощ, а в урината на подсъдимия -
липса на наркотични вещества. У последния е установено само наличие на алкохол,
в посочената по горе концентрация. Според вещото лице, тази концентрация
отговаря на Фаза 2 „еуфория“,
характеризираща се с повишени: разговорливост, самоувереност, намалени
задръжки, отслабени : преценка и контрол, внимание, забавено обработване на
информацията. Следва да се отбележи, че и тази експертиза по отношение
състоянието на подсъдимия по време на извършване на деянието и връзката му с наличие
на алкохол в кръвта, страда от същия недостатък, посочен за химическата
експертиза на кръвната проба .
За изясняване на механизма на нанесените
рани и състоянието на пострадалия и
подсъдимия, са назначени съдебно медицински експертизи. Единична – / л.68-71
т.3 д.п. / и тройна /л.76 – л. 88 т.3 /. При сравняване изводите на двете
експертизи, становищата на вещите лица не се различават съществено. Еднакви са
изводите по повод нараняванията на подсъдимия и състоянието му от медицинска
гледна точка. Съдът, по тази линия анализ, приема за достоверни изводите и на
двете експертизи. Няма различия и по повод нараняванията, получени от
пострадалия и в частност, кое от нараняванията има проникващ характер в
гръдната кухина. Двете експертизи са категорични , че проникването в гръдната
кухина се дължи на нараняването в дясната лопатка. Единодушни са експертизите и
по отношение на представеното веществено доказателство – нож и възможността
това да е оръжието на престъплението, нанесло описаните поражения по пострадалия. Пострадалият е получил:
1.
порезно
нараняване в областта на главата
2.
две
прободно порезни наранявания в областта на шията - в областта на 7 шиен прешлен
и по външната повърхност на шията в ляво.
3.
В
лявата гръдна половина по срединна мишична линия
4.
Прободно
порезно нараняване в областта на дясна лопатка
5.
Порезно
нараняване по външната повърхност на
левия лакът.
Не се забелязват различия в становищата по
повод нараняването на левия лакът, което води до трайно затрудняване на
движението, останалите наранявания са отчетени като временно разстройство на
здравето. И двете експертизи са категорични, че нараняванията са нанесени в
динамика, но по тази линия на разсъжнения, съда счита, че показанията на
свидетелите са достатъчно категорични и основателни за установяване на
подробности по механизма на нанасяне на пораженията. Тройната експертиза намира
, че ударите са нанесени със значителна сила, докато такъв извод липсва при
единичната експертиза. Съдът приема извода на тройната експертиза за обоснован
на доказателствата.
Различия се наблюдават по повод заключенията
свързани със субективните усещания за болка и страдания, от страна пострадалия.
Единичната експертиза счита, че болката при такива наранявания не е голяма и
строго индивидуална, зависеща от прага
на чувствителност на пострадалия. Тройната съдебно медицинска експертиза е на
друго мнение. Тя счита, че шест прободно порезни рани са основание да се приеме,
че пострадалия е изпитвал значителни болки и страдания, осъзнавал е значимостта
на получените травми и е изпитвал страх за живота си. Съдът намира това
заключение за обосновано и отговарящо на
обективните факти, при което е отчетена
и възрастовата характеристика на пострадалия.
По повод евентуалното настъпване на смъртта
при не оказана медицинска помощ, заключенията на експертизите съдържат нюанси,
на единен по същността си отговор. Единичната счита, че не би настъпила смъртта
и при не оказана неотложна медицинска помощ, но тя не анализира кръвозагубата
като елемент от клиничната картина. Тройната експертиза, на отделно основание
намира, че кръвоизливния шок представлява сам по себе си разстройство на здравето,
временно опасно за живота. На тази основа е формулиран извод, че опасността за
живота на пострадалия е била реална независимо, че не следва категоричен извод,
за настъпване на летален изход. Този извод на вещите лица отговаря на
фактологията по делото и съдът го намира за обоснован.
Важна, от гледна точка на изводите за
субективния признак на деянието, личностовите данни за подсъдимия, е съдебно
психиатричната и психологическа експертиза, още повече, че подсъдимия към
датата на деянието е бил в горната граница на непълнолетие. Безспорно, към изводите
на вещите лица трябва да се подходи с предварителна уговорка, че се касае за
дете расло в непълноценна семейна среда / обстоятелство което не е отразено
аналитично в експертното заключение, а само маркирано /. Изводите са базирани
на доказателствата по делото и експертизата е обоснована. Изводите отговарят на
общата фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт. Съдът приема изводите
на вещите лица като правили и обосновани.
Към делото са приложени множество писмени
доказателства, касаещи личността на подсъдимия – документи от училищните
власти, справки за криминална регистрация, от които се установява, че той е бил
обект на полицейски проверки като непълнолетен, приключили със становища на
отделните прокуратури за вземане на отношение по ЗБППМН. Разпитаните в съдебно
заседание свидетели – Д. Г. и Ж.Г., обрисуват подсъдимия, като много добър младеж, с
положителни качества, но следва да се има предвид, че техните показания касаят
един кратък период от време – около четири месеца през 2016г., което
обстоятелство дава основание на съда да приеме оценките им като повърхностни.
Съдът не приема изводите на обвинението, че
членуването на подсъдимия във фен клуба на ФК „Левски“, еднозначно го
характеризира като агресивна личност. Липсват доказателства в тази насока,
както и да е участвал в съответни хулигански или други противообществени
прояви, а и самото членство във фен клубове на спортни дружества, не е априори
основание за негативни изводи по повод на членовете им..
От писмо на Директора на Национална гимназия
по ***** „А.С.П.“ /л.5 т.4 д.п./ се
установява, че подсъдимия е бил ученик с несериозно отношение към учебната
дейност. През 2013г е взет под надзор на МКБППМН, за една година, но надзора е
продължен за още една година – до месец май 2015г поради това, че поведението
му не се подобрява. Документа е придружен от личен картон и характеристика на
подсъдимия като ученик, от която се установява горното, както и обстоятелството,
че е агресивен по отношение на по малките от него. В тази посока са приложените
прокурорски актове : постановление за прекратяване на наказателно производство
на РП Сандански от 06.11.2015г. водено
срещу П.В.Р. за престъпление по чл.346 ал.1 НК, с приложение на мерки по
ЗБППМН, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
30.01.2015г. на РП Девин срещу П.Р. за престъпление по чл.214 ал.1 НК,
постановление от 21.08.2015г. на РП Бургас за отказ да се образува досъдебно производство
срещу подсъдимия за престъпление по чл.354 „а“ ал.5 вр. ал.3 НК и изпращане на
материалите на МКБППМН., постановление за прекратяване на досъдебно
производство на РП Карнобат срещу Р., за престъпление по чл.346 ал.2 т.1 НК и
изпращане на материалите на МКБППМН в гр. Девин. Изложеното в писмените
доказателства, психолого – психиатричната експертиза, както и показанията на
свидетелите, дават основание съда да приеме, че подсъдимия е личност, въпреки
своята незрялост , предвид непълнолетието му, характеризираща се с агресивност,
незачитане на обществените норми на поведение, обществено неприемливо и укоримо
поведение. Този извод се налага в противоречие с изразеното от защитата в тази
насока и дадените показания на нейните свидетели. Независимо от това съдът ще
изложи правни аргументи в посока на квалифициращия обвинението признак в
следващия раздел на мотивите.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От доказателствата посочени по горе може да
се направи категоричен извод, че на 08.07.2016 г. в гр.
Китен, около 03:00 часа, на ул. „Атлиман”, пред супермаркет „Атлиман”, като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви Б.Г.М., ЕГН **********,
чрез нанасяне на порезно-прободни наранявания с нож по тялото и главата, като
от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените от Закона и
исканите от дееца общественоопасни последици на това престъпление . Описаното
представлява престъпление по чл.115 от НК.
На въпросите поставени в чл.301 ал.1 т.1 НПК, съдът постановявайки присъдата си , счита да доказани следните отговори:
На лице е довършено деяние по предвидения в
чл.115 престъпен състав, чийто престъпен резултат не е настъпил, поради
независещи от дееца причини. Защо това е така?
Касае се за множество удари / шест на брой /, всичките нанесени в жизнено важни
части на тялото на пострадалия М.,
нанесени с оръжие, годно да причини смъртта – сгъваем нож с обща дължина 170
мм., дължина на острието 65 мм., и ширина на основата на острието 35 мм. и
специфично назъбване на гърба на същото. Както е известно, обект на
престъплението по чл.115 НК, е човешкия живот. Ударите с оръжието на
престъплението са нанесени със значителна сила. Съдът счита, че всеки един от
тях / с изключение на този, представляващ порезно нараняване, по външната повърхност на левия лакът /,
самостоятелно е годен да осъществи престъпния резултат на убийството.
Насложения ефект от нанесените рани, също сам по себе си е годно основание за
настъпване на смъртта на пострадалия, поради високата загуба на кръв и настъпил
кръвоизливен шок. Двете наранявания в шията, при наличие на магистрален
кръвоносен съд / сънна артерия /, дихателни органи , са достатъчни, както беше
посочено по горе, сами да предизвикат смъртта на жертвата. Същото се отнася до
проникващото нараняване в гръдната кухина, през дясната лопатка и това в лявата
гръдна половина, по срединна мишична линия. Известно е, че в гръдната кухина на
човека се намират почти всички жизнено важни органи и кръвоносни съдове.
Ударите са нанесени в една динамична
среда на възникнал конфликт между подсъдимия и жертвата, практически започнал
по инициатива на първия, като улично сбиване / първия удар с юмрук е нанесен от
подсъдимия /. Ескалацията на побоя е продължила, като подсъдимия е извадил
оръжието на престъплението и е започнал да нанася тежки удари, по не
въоръжената жертва. Ударите са нанесени от различно положение на тялото на
подсъдимия спрямо тялото на пострадалия, но всички се отличават с
целенасочеността им към жизнено важни части на тялото на пострадалия.
Безспорен е изводът, че деянието е осъществено
от подсъдимия. Авторството на деянието не се поставя под съмнение от съда. В
предходния раздел се анализираха всички доказателства, които водят до този
категоричен извод. Впрочем, авторството не се оспорва от нито едно от страните
по делото.
Съдът не приема за обоснован правния извод,
изтъкнат от защитата, че изпълнителното деяние следва да доведе до правна
квалификация по чл.129 НК. Доводите, че предвид младата възраст, подсъдимия не
е могъл ясно да осъзнае опасността на всеки удар за живота на пострадалия, не
намират опора в доказателствата по делото и здравата житейска логика. На първо
място, подсъдимия е роден на *** г., което означава, че по време на деянието е
бил на месец от пълнолетие. Законът и биологичните процеси в човешкия организъм,
дават основание на съда да приеме, че подсъдимия е бил с изграден психика,
познавателни способности и възможности да ръководи постъпките си и да разбира
свойството и значението на действията си. Този извод се налага и в резултат на
назначената съдебно психиатрична -
психологична експертиза. Подсъдимият е съзнавал, че оръжието е с
характеристики, годни да предизвикат смъртоносни поражения, но въпреки това го
е употребил в една обстановка, непредизвикваща нужда от такава генерална
реакция. Касае се за сбиване, развитието на което не е ескалирало поради крайни
действия от страна на пострадалия. Той е бил невъоръжен, физически не отличаващ
се с изключителни или респектиращи данни /
това съда възприе лично, визуално, при провеждане на съдебното заседание
/, които обстоятелства по никакъв начин не са предизвикали реакцията на
подсъдимия. На следващо място, подсъдимият е осъзнавал, че дори и само с първия
нанесен удар в шията на пострадалия, е предопределил изхода на схватката.
Независимо от това, той е нанесъл ненужно и непредизвикано, още пет тежки удара
/ според съдебномедицинската експертиза /, с оръжието на престъплението -
всичките в жизнено важни точки по тялото на пострадалия, с изключение удара в
ръката. На лице е тежък удар, с проникваща характеристика, в гръдната кухина на
пострадалия, нанесен в гръб. Съдът ще остави
за по късен анализ моралния облик на подсъдимия / въпреки становището на
защитата, че по този начин е искал да го предпази, а не да го убие /, но само
това обстоятелство , говори за абсолютно мотивирано, целенасочено, вътрешно
желание да предизвика поражение с фатален край. Несериозно звучи и следващият
довод на защитата, че чрез описаните удари с оръжието на престъплението,
подсъдимия е имал намерение да нанесе само средни телесни повреди на
пострадалия. В конкретната динамика на сбиването, подобно твърдение за
прецизността на ударите с оглед посочената цел, не би могло да се обоснове,
дори извършителят да е хирург от висок клас, с виртуозни професионални умения.
В заключение, съдът изразява абсолютното си убеждение, че деянието е довършен
опит за убийство, та дори и само да е свързано със натрупания поразяващ ефект
от всички наранявания, довели до кръвоизливен шок, тъй като той е естествен и неизбежен резултат , който
също е цел на подсъдимия.
Следва да се отговори на въпроса, извършено ли
е деянието виновно. Отговорът е категорично положителен и съда няма резерви по
повод на този извод. Деянието се характеризира като виновно, при условията на
пряк умисъл по реда на чл.11 ал.2 НК. Изпълнителното деяние, очертано и
анализирано до тук , недвусмислено говори, че подсъдимия е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и е искал тяхното настъпване. Упоритостта , с която подсъдимият е нанасял тежките
удари с ножа, който впрочем е с особена характеристика / назъбен гръб, имащ по
голям поразяващ ефект /, по жизнено важни точки на тялото на невъоръжен
противник, физически не превъзхождащ нападателя / трябва да се отбележи, че
пострадалия е по малък и на възраст /, говорят определено за целенасочено
желание ефектът да бъде категоричен и фатален. Не подлежи на съмнение
обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието. Съдебната психиатрична и психологическа експертиза, са категорични в
извода, относно нормалните интелектуални и познавателни възможности на
подсъдимия. Както беше посочено по горе, подсъдимия се е намирал в почти
пълнолетна възраст, което говори за оформени физически и психически
характеристики на организма. Деянието по своята същност е древно колкото човека
и в общественото съзнание няма неясноти за неговата обществена опасност, дори и
за лица в по малка възраст.
Дали деянието е извършено при условията на
пряк или на евентуален умисъл, както твърди защитата. Съдът счита, че
обществено опасният резултат е бил пряка цел на подсъдимия. Той е целял
настъпването на обществено опасните последици, защото от цялата картина на
инцидента се установява, че дори след нанасянето на първия удар с ножа, подсъдимият
е могъл да преустанови по нататъшната ескалация на нанасяне на следващите
поражения, но е продължил да упорства в осъществяване на преследваната цел –
умъртвяване на пострадалия. В съдебната практика не съществуват неясноти
относно признаците, очертаващи прекия умисъл, при такива престъпления. „ За
умисъла на дееца да извърши умишлено убийства или телесна повреда, може да се
съди, само като се направи пълна
преценка на средството, с което си служи, насоката и силата на ударите,
разстоянието и положението, от което са насени и върху каква част от тялото са
били нанесени …“ /Р 63/88/ОСНК/. Съдът ще си позволи да цитира още един абзац
от съдебна практика „ В случаите, когато деецът причинява множество телесни
увреждания на пострадалия, с нанасяне на тежки удари върху жизнено важни
центрове на тялото, в резултат на което настъпва смъртта, е на лице умисъл за
убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Това е така защото в
съзнанието на дееца се съдържан представи , че с деянието се причиняват телесни
увреждания на пострадалия несъвместими с живота..“ /Р163/88/. Пак в тази насок
ана разсъждения, съдът ще посочи поведението на подсъдимия след приключване на
инцидента. Подсъдимият не е проявил никаква милост или състрадание, а спокойно
се е оттеглил от местопроизшествието, което говори за категоричността за
намеренията му да довърши престъплението. Ако целта е била да нанесе телесни
повреди при евентуален умисъл, би следвало реакцията да бъде естествено ,
състрадателна и с проява на загриженост, поне за да се увери, че не е
предизвикал фатален край.
На отделен анализ е необходимо да се подложи
становището на държавното обвинение, че деянието е извършено по хулигански
подбуди – чл.116 ал.1 т.11 НК. По този въпрос съдът е солидарен с мнението на
защитата. Доказателствата по делото не водят до правни изводи, от които да се
наложи такава квалификация. В доста голяма обем от обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът се е постарал да проследи събитията , които са се
развили през инкриминираната дата. Детайлно , въз основа на достатъчно
свидетелски показания, са изяснени, както поведението на подсъдимия, така също
и това на пострадалия. Целта е да се установи, че с цялото си поведение,
подсъдимия е демонстрирал непредизвикано агресивно отношение към различни
граждани, на различни места – в дискотеката, на улицата – в това число и с преднамерено
афиширане на хладно оръжие, което по късно е послужило за извършване на
престъплението. За да може посоченото поведение на подсъдимия да послужи като
основа за правната квалификация на престъплението, използвана от прокурора, е
необходимо да се установи, че деецът е извършил хулигански действия преди или
по време на извършването му и че то е стимулирано и е последица от тези
действия. Съдът счита, че действията на подсъдимия по време на пребиваването му
в дискотеката и след това, не могат да се квалифицират като хулигански –
непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Касае се за укоримо поведение, но в никакъв случай характеризиращо
се като хулиганство. От приложените по делото характеристични данни, безспорно
се установява, че подсъдимия е лице със нисък праг на задържи, слаба
дисциплина, но не в степен, че да се налага криминализиране на поведението му в
тази връзка. Описаното от прокурора поведение в дискотеката, за жалост в днешно
време, се приема за търпима норма в
отношенията между младежите. По голямата свобода в отношенията им и до известна
степен на агресия, е норма на себеутвърждаване в тази среда. Не може този стил
в отношенията да бъде приет като хулигански. Доколкото отношенията между
пострадалия и подсъдимия са изградени по назад във времето и се характеризират
с отделни периоди на конфликтност и отделни периоди на приятелство / дори
подсъдимия е живял у пострадалия /, може да се заключи, че в конкретния случай
скандалът помежду им е възникнал на строго лична основа. Конкретния повод е
банкнота от 20 лева. Употребеното количество алкохол / съдът изрази отношението
си към този елемент от обстановката /, е допълнителна причина задръжките на
двамата да са компрометирани. Това обстоятелство, до известна степен обяснява
поведението на подсъдимия в дискотеката, по време на придвижването им към
мястото на инцидента и по време на него.
Строго личен е мотивът за агресивното поведение на подсъдимия, довел го до
внезапния умисъл за извършване на инкриминираното деяние. От една страна,
желанието да доминира и да се наложи над физически по слабия и по малък на
години пострадал, а от друга страна да изгради себеутвърждаване като силна
личност, са отключили допълнителната агресия у подсъдимия. Липсват каквито и да
са даже индиции за хулигански подбуди при осъществяване на деянието.
Квалификацията по чл.116 ал.1 т.11 е такава, не защото подсъдимия изобщо е
хулиган или въобще се проявява като такъв, а поради това, че мотивът да извърши
конкретното убийство е хулигански. Такива доказателства по делото обаче липсват.
Описателния характер от страна на прокурорът, на действията на подсъдимия по
време на престоя му в дискотеката и малко след това, не са квалифицирани и от
самия него в обвинителния акт, като такива нарушаващи грубо обществения порядък
или да изразяват явно неуважение към обществото, а по скоро играят роля на
характеристични данни за подсъдимия. „… Убийството по хулигански подбуди предполага
отсъствие на лични отношения, на вражда и завист и пр. между виновния и пострадалия …“ Р4-85 – II , Р 526-84-I и др.
Съдът счита, че доказателствата по делото са
достатъчно основание да приеме правна квалификация на деянието по чл.115 вр.
чл.18 ал.1 и ал.2 НК, като то е довършено, но исканите и целени обществено
опасни последици не са настъпили, независимо от това. Смъртта не е настъпила ,
тъй като медицинската помощ е оказана своевременно и компетентно. Мнението на
тройната експертиза, че настъпването на смъртта не е непременно задължително
събитие, независимо, че опасността за живота на пострадалия е била реална,
съдът не приема като единствено възможен отговор. В самия отговор в началото ,
експертите са поставили едно условие, че отговорът на този въпрос не може да
бъде еднозначен. Съдът счита, че при не оказана медицинска помощ по време ,
качество и обем, каквато е била реално, смъртта би настъпила, най малкото от
тежка кръвозагуба, още повече, че пострадалия е изпаднал в безпомощно състояние
и не е могъл да положи грижи за себе си.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
определяне на наказанието съдът съобрази решението си с правилата предвидени в
гл.V и гл.VI НК.
Съобразно правилата на съкратеното съдебно
следствие с признаване на фактическата обстановка от страна на подсъдимия,
съдът следва да отчете всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и да
наложи наказание, което да намали с една трета. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, оформянето на
характера му в неравностойна среда, с липса на единия родител, а в определен
период от съзряване на характера и отсъствието на майката и неполагане на грижи
от нейна страна за възпитанието му. Отегчаващите вината обстоятелства, съдът
съзира в завишената обществена опасност на дееца, предвид противообществените
му прояви, за които има съответни решения на специализираните органи посочени,
по горе в мотивите. На отделно основание в тази посока следва да се изтъкне, че
деянието е извършено под влияние на употребен алкохол от непълнолетно лице.
Цялостното поведение на подсъдимия, непосредствено преди осъществяване на
деянието, също следва да се разглежда като отегчаващо вината обстоятелство.
Подсъдимият не учи и не полага обществено полезен труд, което следва да се
отчете като негатив при преценка на обстоятелствата по повод наказанието. От
изложеното се налага извод за определяне на наказанието при превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Съдът не намира основание да възприеме тезата на защитата
, за налагане на наказание при условията
на чл.55 от НК, защото не са на лице множество или изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а и защитата не сочи конкретика в това си искане.
Поради посочените по горе основания, съдът
определи наказание от девет години лишаване от свобода и го намали с една трета,
като осъди подсъдимия на шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи
при първоначален строг режим. Съдът съзнава, че престоя в затворническа среда
принципно не би се отразил благоприятно върху психиката и изграждане на
характера на подсъдимия, но от друга страна тежестта на стореното, не следва да
остане без адекватна санкция, която да изиграе и възпираща роля за останалите
членове на обществото.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът
приспадна времето през което подсъдимият П.В.Р. е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 08.07.2016 г. до окончателното
влизане на присъдата в сила.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
От пострадалият, който се конституира като
граждански ищец, бяха предявени, чрез родителят му два отделни иска – за
причинени имуществени и за причинени неимуществени вреди.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия П.В.Р.
ДА ЗАПЛАТИ на пострадалия Б.Г.М. с ЕГН ********** чрез неговия родител – М.Б.М.
с ЕГН ********** сумата от 840 (осемстотин и четиридесет лева) имуществени
вреди, представляващи разходи, свързани с лечението му в резултат на увреждане
от изпълнителното деяние, считано от 08.07.2016 г. ведно със законовите лихви
до окончателното изплащане. Това решение на съда почива на представените по
делото доказателства.
Осъди също
така, подсъдимият П.В.Р. да заплати държавна такса върху признатия иск за
имуществени вреди в размер на 50 (петдесет) лева.
На следващо място съдът разгледа гражданския иск за
претъпените болки и страдания от пострадалия в резултат на деянието. В решението си съдът се ръководеше и от
заключението на тройната съдебно медицинска експертиза, която е категорична, че
пострадалия е търпял сериозни болки и страдания в резултат на нанесените му
наранявания. С още по голяма сила това следва да се твърди и за последвалото
време на медицински процедури и лечение. На отделно основание, съдът съобрази
психическото състояние на пострадалия, който е бил в детска възраст и възприятията
му са били доминирани от това обстоятелство.
В много по сериозна степен е била засегната психиката му в резултат на
основателен страх за живо и здравето. В
по дълготраен план ще останат последиците от преживяното в съзнанието на
пострадалия. По тези причини съдът намира сумата от 40 000 лева като справедлива
и доказана , която следа да се присъди като обезщетение. Горницата до
80 000 лева следва да се отхвърли като недоказана.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия П.В.Р.
да заплати на пострадалия Б.Г.М. с ЕГН ********** чрез неговия родител – М.Б.М.
с ЕГН **********, неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет
хиляди лева) за
претърпени болки и страдания, като резултат от изпълнителното деяние, считано
от 08.07.2016 г. ведно със законните лихви, до окончателното изплащане, като
отхвърля иска до горницата за предявения размер от 80 000 лева като
недоказан.
Осъди подсъдимият П.В.Р. да заплати държавна такса
върху признатия иск за имуществени вреди в размер на 1 600 (хиляда и
шестстотин ) лева.
Съдът реши и въпросите с разноските по делото и с
веществените доказателства.
Осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П.В.Р. ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - гр. Бургас, сумата от 2 366,12 (две хиляди триста шестдесет и шест
лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща направени в досъдебното
производство разноски.
Осъди подсъдимият да заплати на Б.Г.М.
направените от него съдебни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева –
адвокатско възнаграждение.
Веществените доказателства, както следва: сгъваем нож
с обща дължина 17 см на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ отне в полза на
държавата; къси дънкови панталони с надпис на етикета „FIXXE JEANS“ разпореди да се върнат на
подсъдимия след влизане на присъдата в сила; три броя тампони с проби от
засъхнала червеникава течност да останат приложени по делото.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ :