Р Е Ш Е Н И Е №
260209
гр.
Сливен, 25.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4587 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
03.04.2019 г., между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и ответницата Н.Д. като кредитополучател бил сключен Договор за
кредит „Бяла карта“ № 579082, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя.
Съгласно
сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер до 600 лв., като с подписване на договора на
ответницата била предоставена кредитна карта. Твърди се, че ответницата усвоила
сумата от 600 лв., но не погасила задължението си в срок. В съответствие с
договора се твърди, че усвоената парична сума се олихвява с договорна лихва в
претендирания размер, както и че ответницата дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху просрочената главница, в размер на 57,32 лв. за
периода от 07.06.2019 г. до 28.09.2020 г.
Излагат
се твърдения, че по силата на подписано на 29.10.2019 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.11.2016 г.,
„Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлил вземанията си по процесния договор за паричен
заем на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Иска се да се признае за установено по отношение на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че ответницата Н.Д. ***
му дължи сумата от 600,00 лв.,
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за кредит „Бяла
карта“ № 579082/03.04.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 от 29.10.2019 г. към Рамков договор за цесия от
11.11.2016 г.; сумата от 44,64 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 06.06.2019 г. и сумата от 57,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
07.06.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението ч. гр. д. № 3537/2020 г. по описа на РС -
Сливен до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените
в заповедното производство, както и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Твърди се, че ответницата е изплатила цялото си
задължение към кредитора „Аксес
Файнанс“ ООД в двумесечен срок от подписването на договора, като дължимата сума
е изплащана чрез „Изи пей“. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е
писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в което поддържа
предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат,
чрез който оспорва исковете като неоснователни и претендира отхвърлянето им, както и присъждане на направените по делото
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за кредит „Бяла карта” от 03.04.2019 г.,
кредиторът „Аксес Файнанс“ ООД предоставил на длъжницата Н.Д. револвиращ кредит
под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 600 лв., който се усвоява
чрез международна кредитна карта. Кредитополучателят удостоверил с подписа си
на договора, че е получил картата в запечатан плик с ПИН-код.
Съгласно разпоредбите на Договора,
потребителят дължал възнаградителна лихва върху усвоената, но непогасена
главница в размер на 0,12 % дневно, както и мораторна лихва в случай на забава,
като падежът на задължението бил на всяко 2-ро число на текущия месец.
Видно от заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени
доказателства, на 05.04.2019 г. ответницата изтеглила сумата от 600 лв. от
предоставената й кредитна карта, с което била усвоена цялата чиста стойност на
отпуснатия с Договора кредит.
Според установеното от вещото лице ответницата
не е погасявала суми по усвоения кредит. Остатъкът от задълженията по договора
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съгласно заключението на
СИЕ, възлиза на 600,00 лв. - главница, 44,64 лв. - договорна лихва, 57,32 лв. -
обезщетение за забава, 120 лв. - неустойка, 120 лв. - такси и 75 лв. - разходи
за събиране на вземанията.
От постъпилото по делото писмо от „Аксес Файнанс“ ООД (л. 57 от
делото) също се установява, че ответницата не е извършила нито едно плащане за
погасяване на задълженията си по Договора.
Установява се от представените писмени
доказателства по делото - Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него,
че кредиторът „Аксес
Файнанс“ ООД прехвърлил вземанията си по процесния договор на
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Видно от
представеното пълномощно (л. 22 от д.), ищецът бил упълномощен от цедента да
уведоми всички длъжници по всички вземания на „Аксес
Файнанс“ ООД, за прехвърлянето им по силата на Рамков договор за
цесия от 11.11.2016 г.
Представено е уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземанията по договора, изпратено от ищеца, в качеството му на
пълномощник на цедента до ответницата, но липсват доказателства за връчването
му.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 3537/2020 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260394/16.10.2020 г. срещу
ответницата Д. за сумите от 600 лв. - главница, 44,64 лв. - възнаградителна
лихва и 57,32 лв. - обезщетение за забава, както и 225 лв. разноски.
Длъжницата е подала възражение в срок -
обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на
вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД и
чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата Н.Д. *** дължи на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от 600,00 лв., представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ № 579082/03.04.2019
г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
29.10.2019 г. към Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г.; сумата от 44,64 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.04.2019 г. до 06.06.2019 г. и сумата от 57,32 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.06.2019 г. до 28.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението ч. гр. д. № 3537/2020 г. по описа на РС - Сливен до окончателното
изплащане на задължението.
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Разгледани
по същество, съдът ги намира за изцяло
основателни и доказани.
Процесният
Договор за кредит „Бяла карта” е валиден и действителен във всичките си части, отговаря на законовите изисквания
относно форма и съдържание. Не се установиха нищожни клаузи от договора. Уговорените лихвени проценти
са в рамките на законово допустимите, ясно
уговорени са и
не се явяват сами по себе си неравноправни клаузи.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства.
Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от
негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесиите, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е
елемент от фактическия състав на цесията. Касае се
за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването
на длъжника цели единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по
описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Отделно от това
съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба,
стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата
молба са приложени както договорът за цесия и приложението към него, така и
пълномощно за цесионера да извърши уведомяването, а изявлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е обективирано в условията на евентуалност в исковата молба. В този смисъл
изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до
лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи
от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост.
От друга
страна безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между
цедента и ответницата е бил сключен Договор за кредит, по който ответницата е
усвоила сумата от 600 лв. със задължение да я върне. Безспорно е установено от
заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза по делото, че ответницата
не е извършила плащания по кредита, като остатъкът
от задълженията по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, възлиза на 600,00 лв. - главница, 44,64 лв. - договорна лихва, 57,32 лв. -
обезщетение за забава, 120 лв. - неустойка, 120 лв. - такси и 75 лв. - разходи
за събиране на вземанията.
Недоказано остана възражението на
ответницата, че е заплатила задълженията си по процесния договор.
Ето защо предявените срещу ответницата
установителни искове се явяват основателни и доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло в пълните претендирани размери.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 750,00
лева, от които 225,00 лева - в производството по ч. гр. д. № 3537/2020 г.
по описа на РС - Сливен, както и 125,00 лева - държавна такса, 300 лева -
депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 600,00
лв. /шестстотин лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за кредит „Бяла карта“ № 579082/03.04.2019 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 29.10.2019 г. към Рамков
договор за цесия от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 44,64 лв. /четиридесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2019
г. до 06.06.2019 г., както и на основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 57,32 лв. /петдесет и седем лева и
тридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.06.2019 г. до 28.09.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 260394 от 16.10.2020 г. по
ч. гр. д. № 3537/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Н.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, сумата
от 750,00 лв. /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща
разноски по делото в общ размер, от които 225,00 лева, направени в
производството по ч. гр. д. № 3537/2020 г. по описа на РС - Сливен и 525,00 лв.,
направени в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: