Присъда по дело №2862/2021 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта:	40000
Дата:	14 февруари 2023 г.
Съдия:	Цветан Иванов Колев

Дело:	20211050202862
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 40000
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - СНС ЗАКРИТ, XXII СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
СъдебниДИЯНА ИВ. ЛОЗАНОВА

заседатели:МАГДА ЦВ. СТОИЛОВА
при участието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело от общ
характер № 20211050202862 по описа за 2021 година

След тайно съвещание и въз основа на закона и доказателствата, съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. Д. З., роден на **** година в град
Бяла, обл. Русе, живущ в град Русе, улица ****, българин, български
гражданин, средно образование, неработещ, неосъждан, ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.04.2018 година в град Русе, на главен
път II-21 Русе – Силистра, в района на град Мартен, обл. Русе, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, в група с подсъдимия В. Б. М., с цел да
принуди И. А. Г., ЕГН **********, да се разпореди в тяхна полза с вещ –
парична сума в размер на 1000 лева, го заплашил с насилие и упражнил
такова – нанесъл му удари по главата и тялото, с което му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания,
1

поради което и го ОПРАВДАВА по обвинение за извършено
престъпление по чл. 213А, ал.3, т.3 от НК, във вр. с чл. 213А, ал.2, т.2,
във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. М., роден на **** година в град
Русе, живущ в град Русе, улица ****, българин, български гражданин,
средно образование, неработещ, осъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 30.04.2018 година в град Русе, на главен път
II-21 Русе – Силистра, в района на град Мартен, обл. Русе, в група с
подсъдимия П. Д. З., с цел да принуди И. А. Г., ЕГН **********, да се
разпореди в тяхна полза с вещ – парична сума в размер на 1000 лева, го
заплашил с насилие и упражнил такова – нанесъл му удари по главата и
тялото, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания, поради което и го ОПРАВДАВА по
повдигнато обвинение за престъпление по 213А, ал.3, т.3 от НК, във вр.
с чл. 213А, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. М., роден на **** година в град
Русе, живущ в град Русе, улица ****, българин, български гражданин,
средно образование, неработещ, осъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 30.04.2018 година в град Русе, на главен път
II-21 Русе – Силистра, в района на град Мартен, обл. Русе отвлякъл И. А.
Г., ЕГН **********, като деянието е извършено с користна цел по
отношение на лице, което не е навършило осемнадесет години, поради
което и го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.142,ал.2,т.3,прдл.2 и т.7, прдл.1, във вр. с ал.1 от
НК.

На основание чл. 190 от НПК, разноските, направени в процеса
остават за сметка на Държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в
2

петнадесетдневен срок от днес пред Софийски Апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХ дело № 2862/2021 година, по описа на Софийски
градски съд / Специализиран наказателен съд – закрит/.
Съдебното производство е образувано въз основа на обвинителен акт,
депозиран от Софийска градска прокуратура, /Специализирана прокуратура –
закрита/, с който:
Подсъдимият ПР. Д. ЗДР., ЕГН ********** е обвинен в това, че на
30.04.2018 година, в град Русе, на главен път II – 21 Русе – Силистра, в района
на село Мартен, обл. Русе, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
група с В. Б. М., с цел да принуди И.А. Г., ЕГН ********** да се разпореди в
тяхна полза с вещи – парична сума в размер на 1000 лева, го заплашил с
насилие и упражнил такова – нанесъл му удари по главата и тялото, с което
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания – престъпление по чл. 213,ал.3,т.3, във вр. с ал.2,т.2, във вр. с
чл.63,ал.2,т.2 от НК.
Подсъдимият В. Б. М., ЕГН ********** е обвинен в това, че на
30.04.2018 година, в град Русе, на главен път II – 21 Русе – Силистра, в района
на село Мартен, обл. Русе, в група с ПР. Д. ЗДР., с цел да принуди И.А. Г.,
ЕГН ********** да се разпореди в тяхна полза с вещи – парична сума в
размер на 1000 лева, го заплашил с насилие и упражнил такова – нанесъл му
удари по главата и тялото, с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания – престъпление по чл.
213,ал.3,т.3, във вр. с ал.2,т.2 от НК.
Последният е обвинен и в това, че на 30.04.2018 година, в град Русе, на
главен път II – 21 Русе – Силистра, в района на село Мартен, обл. Русе
отвлякъл И.А. Г., ЕГН **********, като деянието е извършено с користна цел
по отношение на лице, което не е навършило 18 години.
В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение заяви,
че не поддържа обвинението. Прокурорът изложи съображения, в насока – в
рамките на съдебното следствие е установена фактическа обстановка, която
коренно се различава от онази, установена, посредством доказателствения
материал, събран в рамките на досъдебното производство, която фактическа
обстановка от своя страна мотивира правни изводи, различни от онези, които
е могъл да изгради при отразената в обвинителния акт.
Защитата на подсъдимия ПР. Д. ЗДР., адвокати И. и В. изложиха
съображения за невиновност на техния подзащитен, базирани на съждения за
недоказаност на повдигнатото срещу последния обвинение.
В подобна насока са и доводите, релевирани от защитниците на
подсъдимия В. Б. М., адвокати С. и Д. – недоказаност на обвиненията и
невиновност на техния подзащитен.
Подсъдимият ПР. Д. ЗДР. в рамките на „личната си защита“ заяви, че
поддържа съображенията на своите защитници.
Лаконично, подсъдимият В. Б. М. „по същество“ на делото също
подкрепи съображенията, изложени от неговата защита.
В „последна дума“, всеки от двамата подсъдими поиска от съда да бъде
постановена оправдателна присъда.
1

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Към пролетта на 2018 година подсъдимите ПР. Д. ЗДР., непълнолетен В.
Б. М. и пострадалия, съобразно повдигнатото обвинение И.А. Г., също
непълнолетен живеели постоянно в град Русе.
На дата 30.04.2018 година подсъдимите ПР. Д. ЗДР., В. Б. М. и
свидетелят Т. О. А. се движели с лек автомобил „БМВ“, зелен на цвят,
собственост на свидетеля А. по улиците на град Русе. Около 11,00 часа
минали край оградата на училище СОУ „Възраждане“, където в този момент
стоял свидетелят И.Г.. Спрели автомобила и подсъдимият В.М. повикал Г. да
се приближи. Поканили го да се качи вътре и тръгнали по пътя за град
Мартен, / главен път II – 21 Русе – Силистра/ като мотивът за това бил П. да
поговори с Г. за марихуана, която Г. по това време и употребявал и продавал.
Спрели някъде в района на град Мартен, на „черна“ отбивка от пътя. Там П. и
И. пушили марихуана. Още в автомобила И.Г. бил обяснил на останалите
трима, че дължи пари на някакъв доставчик на „дрога“, /1000 лева/, които
самият той няма. Помолил В. да се обади на майка му, свидетелката Ю. С. Й.,
да поиска от нея сумата от 1000 лева, под претекст, че синът й дължи тази
сума за някаква си напълно законна вещ. В. се съгласил, обадил се на
свидетелката Ю. Й., която по това време била на работа, казал й, това което
поискал от него Г. и се разбрали да отиде да се срещнат на паркинга пред
работното й място – шоурум на магазин „Нисан“ в град Русе. След това,
свидетелят А.и подсъдимите откарали И.Г. до дома му и потеглили към
уреченото място на срещата с Й.. Там В. обяснил на свидетелката отново
същото. Тя не му обещала нищо, а казала, че трябва да поговори и с бащата на
И.. След като В. си тръгнал, Ю. Й. се обадила на съпруга си – свидетелят А. И.
Г., /който съдът не разпита по обективни причини/. Междувременно Й.
получила съобщение от приложение „Месинджър“ на телефона си.
Съобщението изхождало от сина й и било пуснато от компютъра, тъй като
последният си бил забравил телефона в автомобила на А.. Двамата съпрузи се
прибрали в дома си. Там синът им обяснил, че е бил отвлечен, набит и
изнудван от В. и П., което ги накарало да го заведат в полицейското
управление, където и И.А. Г. подал сигнал за извършено спрямо него
престъпление.
Това е фактическата обстановка, която се установява след анализ на
събрания доказателствен материал, в рамките на съдебното следствие. Тя до
голяма степен се различава от тази, която е отразена в обвинителния акт, но
доколкото прокурорът поддържа именно реално установената, вместо
отразената в обстоятелствената част на акта, съдът не намира за необходимо
да я описва в детайли.
Несъответствия се откриват в основните елементи на съставите и на
двете обвинения /по чл.213а,ал.3 и по чл. 142,ал.2 НК/. Изразяват се, както в
причините, подтикнали В.М. да се обади на майката на Г., така и в това, че Г.
насила е бил накаран да влезе в автомобила на А. и че подсъдимите са
нанасяли удари върху лицето и тялото му. Доказателствата, преценени както
по отделно, така и в техния съвкупен анализ установят, че отразените
твърдения в обвинителния акт не съвпадат с реално случилите се събития.
2

Това в пледоарията „по същество“ се призна дори и от представителя на
Софийска градска прокуратура.
Доказателствата, които установяват възприетата от съда и страните
фактическа обстановка са следните:
По доказателствата:
Свидетелски показания:
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ю. С. Й., Т. О. А., В. Д. К.,
И. Ж. Н. и Л. А. Н.. От тях най-голямо значение имат показанията на
свидетеля Т. О. А., който като очевидец в последователно развит разказ
описва цялата случка от момента, когато той и двамата подсъдими са видели
стоящия край училищната ограда И.Г. до момента, когато са го оставили пред
дома му. А. е категоричен, че нито В.М., нито П.З. са заплашвали, удряли или
тормозили Г.. Категоричен е и че Г. напълно доброволно се е качил в
автомобила и напълно доброволно се е возил с тях до отбивката преди град
Мартен. Разказаното от него покрива и причината, довела до обаждането на
В.М. на свидетелката Ю. Й.. Съдът няма причина да не дава вяра на
показанията на този свидетел, доколкото от една страна липсват абсолютни
основания за обратното, /данни за някакви зависимости или прекалена
близост с подсъдимите/ и от друга, изнесеното от него се подкрепя от
болшинството от останалите доказателства, събрани в процеса.
Показанията на останалите от изброените свидетели само доизясняват и
подкрепят установеното чрез показанията на посочения по-горе свидетел.
Такива са и показанията на свидетелката Ю. Й., която добросъвестно предава
разговорите си, водени с В. Б. М., които разговори не се отричат дори и от В..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.А. Г. в частта им -
упражнено насилие и изнудване за получаване на 1000 лева от майка му. Не
ги кредитира в тази им част най-вече, защото противоречат на останалите
доказателства. Не може да бъде подминат и начина, по който И.Г. опита да
избегне депозирането на показания пред съд. Това наистина би могло да бъде
изтълкувано и като естествено човешко притеснение от сблъсъка със
съдебната зала, но с оглед на установеното различие между изнесеното от Г. и
реално установената фактическа обстановка, напълно логично е да бъде
възприето като опит от страна на този свидетел да скрие части от истината за
случая.
По всяка вероятност между свидетелят И.А. Г. и други лица или лице е
имало физически сблъсък. За това свидетелстват данните от Съдебно-
медицинското удостоверение № 8112/2018 година, изготвено от съдебен
лекар на 02.05.2018 година, т.е. два дни след процесния инцидент. В това
удостоверение е посочено, че Г. е претърпял множество наранявания в
областта на главата и тялото /кръвонасядане в лявата слепоочно-теменна
област, кръвонасядане в лявата ключична област, кръвонасядане на ляво
рамо, лява китка и предкитка, кръвонасядания и охлузвания по гърба и
кръвонасядания по лявото бедро. Съдебният лекар е дал заключение, че тези
увреждания е възможно да са получени в резултат на действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и по давност отговарят да са получени на
30.04.18 г. и то по начина описан от пострадалия. В тази насока е и
заключението на вещото лице д-р. М. М., изготвила съдебно-медицинската
3

експертиза. Базирайки се на описаните доказателства, съдът приема, че на Г.
действително са причинени телесни увреждания /леки телесни повреди/, но не
може от доказателствата да извлече категоричен извод, че това са сторили
именно В.М. и П.З..
В рамките на досъдебното производство са изготвени и две комплексни
съдебно-психиатрични-психологически експертизи по отношение психичното
състояние и възможността на двамата непълнолетни И.Г. и П.З. правилно да
възприемат фактите и да ги предават, респ. да разбират свойството на
извършеното и да ръководят постъпките си. И двете комплексни заключения
са в положителна за емоционалното и психическо здраве на двамата насока.
Извън описаните, други писмени доказателства и доказателствени
средства, от значение за разкрИ.е на обективната истина не са установени.
На базата на извършения доказателствен анализ, съдът изгражда
следните правни изводи.
По правото:
По обвинението по чл. 213а, ал.3, т.3, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр. с
чл.63,ал.2,т.2 от НК, повдигнато по отношение на подсъдимия ПР. Д. ЗДР..
Основното обвинение, повдигнато срещу З. е за изнудване по чл. 213а,
ал. 1 НК. Според тази разпоредба „Който с цел да принуди другиго да се
разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го
заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на
имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него
или негови ближни, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние се изразява в „нездраво“ мотивиране на друго
лице, насочено към това да го накара за предприеме определено поведение
против волята си. Тези действия на мотивиране може да се изразяват както
във физическа, така и в психическа принуда, която при това винаги
предхожда акта на имуществено разпореждане, което прави изнудения. Ако
принудата се изразява в заплашване, каквото е едно от предявените
обвинения на З., то трябва да е от естество да внуши основателен страх у
пострадалото лице и именно заради това изнуденият взема решение да
извърши такова разпореждане.
Изнудване по чл.213А,ал.1 се заключава и изчерпва с неблагоприятното
и в частност с принудителното въздействие върху неговия адресат. За
довършеността на това престъпление е достатъчно адресатът да изпита
тормоза от страна на дееца, поставил си за цел да накара адресата да извърши
вредоносно имуществено разпореждане. Не е нужно, адресатът действително
да е извършил разпореждане и да е причинил на себе си или на трето лице
имотна вреда. Разпоредителната дейност на адресата и настъпилата от нея
имотна вреда са пренесени в субективната страна на престъплението.
Съдът прие, че не е установено З., както да е заплашвал Г. с насилие,
така и да е упражнявал по отношение на Г. насилие, /което е една от
квалификациите на конкретното обвинение/ от една страна, нито пък се
доказа да е опитвал да увещае пострадалия да извърши нещо противно на
волята му.
С още по-голяма тежест горното важи и за квалифицирания признак –
4

изнудване, осъществено и чрез физическо насилие.
Поради изложените съображения, съдът оправда подсъдимия по това
обвинение.
По обвинението по чл. 213а, ал.3, т.3, във вр. с ал. 2, т. 2 от НК,
повдигнато по отношение на подсъдимия В. Б. М..
Единствено от уважение към труда на органите на досъдебното
производство, съдът ще материализира самостоятелни мотиви и по
отношение на М.. Доказателствата не установяват и този подсъдим, подобно
на предходния да е упражнил насилие /принуда по отношение на И.Г. с
намерение да го увещае да стори нещо противно на волята на последния. Т.е.,
изпълнителното деяние, и в двете му посоки не е доказано, което доведе и
логичната последица – оправдаване на М. по това обвинение.
При липсата на доказателства, относно основния състав на чл.213А,ал.1
от НК е необходимо да се отбележи, че коментар относно наличието или не
на квалифициращите признаци на престъпленията е ненужно.
И за да не остане съмнение относно волята на съда, съставът държи да
отбележи, че в случая не само липсват доказателства за осъществяване
престъпните състави на обвиненията по чл.213а НК и по отношение на
двамата подсъдими, но и са налице достатъчно доказателства, очертаващи
реално случилата се фактическа обстановка, които напълно изключват
наличието на тези две престъпления.
По отношение на престъплението по чл.142,ал.2,т.3,прдл. 2 и т.7, във вр.
с ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу В. Б. М..
Основният състав на чл.142,ал.1 от НК: „Който отвлече лице с цел
противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с...”
Обект на отвличането, е свободата на придвижване на човека в
пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава.
Противозаконното лишаване от свобода е насочено в крайна сметка срещу
волята на човека. За разлика от принудата обаче, която има същата
насоченост, противозаконното лишаване от свобода препятства не изявата на
действителната воля, а само следването й. Докато принудата пречи на
пострадалия да направи свой свободен избор, то противозаконното лишаване
от свобода пречи на пострадалия да постъпи съобразно вече направения свой
свободен избор.
Подобно на изводите, структурирани по отношение на първите две
обвинения, съдът счита за недоказано и третото обвинение – не е
осъществено отвличане по отношение на лицето И.А. Г.. Същият доброволно
се е качил в автомобила, управляван от свидетеля А., доброволно се е возил с
тях до мястото, където около град Мартен са пушили трева и отново
доброволно е посочил да бъде върнат до дома си.
Липсата на доказателства за осъществяване на изпълнителното деяние
на престъплението по чл.142,ал.1 НК, като последица води до оправдаване на
подсъдимия, по отношение, на когото е повдигнато такова обвинение. В
случая обаче, не говорим дори и за липсата на доказателства, а за наличие на
убедителни доказателства, сочещи на това, че престъплението не е
осъществено.
5

Обобщавайки, съдът, основан на изложения по-горе доказателствен и
правен анализ, намери, че и престъпленията, касаещи и трите обвинения,
повдигнати с обвинителния акт, въз основа на който е образувано настоящото
съдебно производство не са осъществени, поради което и оправда двамата
подсъдими изцяло.
Добросъвестно е да се отбележи, че представителят на държавното
обвинение, основан на фактите, в пледоарията си „по същество“ изгради
напълно правдиви изводи и логично не поддържа обвиненията.
При този изход на делото, направените в производството разноски
остават за сметка на държавния бюджет.

Председател:
6

Съобщи за изтекли лични данни