Р Е Ш Е Н И Е
№ 260478
гр. Пловдив, 01.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Костадин Иванов в. гр. дело
№ 8 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Земеделска производствена и потребителна кооперация
„Елит-97“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Строево, общ.
Марица, обл. Пловдив, чрез адв. И.М., против Решение № 260951 от 20.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 10938/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.
с., с което по иск на М.Р.Л. ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.
58, ал. 1 ЗК, са отменени всички решения взети на общо събрание на кооперацията
проведено на 24.06.2019 г.
С въззивната
жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
решение, като се изразява несъгласие с приетото от районния съд, че свикването
на общото събрание било съществено опорочено, поради липсата на писмена покана
до ищцата с посочване на конкретните обстоятелства, мотивирали нейното
изключване. В тази насока се сочи, че ищцата е била наясно с основанията за
нейното изключване от кооперацията, предвид проведеното заседание на 05.06.2019
г., на което тя е присъствала, и съответно е могла да организира своята защита
по повод прекратяването на членството ѝ в ЗППК„Елит-97“. За последното се
твърди от жалбоподателя, че удовлетворявало изискванията на устава и закона
относно уведомяването на изключвания член-кооператор за обстоятелствата,
налагащи това. Твърди се още, че ищцата била уведомена за заседанието, на което
е била изключена, и е присъствала лично на същото. Касателно останалите
решение, взети на събранието от 24.06.2019 г. се сочи, че същите имали
самостоятелно битие и тяхната законосъобразност не е обвързана от решението за
изключване на ищцата, поради което неправилно са били отменени. Оспорва се и
активната легитимация на М.Л. да оспорва решение на общото събрание, доколкото
нямала качеството на член-кооператор поради изключването ѝ от
кооперацията. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на иска. Претендира заплащане на сторените разноски по делото.
В срока
по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Р.Л. ЕГН **********,
чрез адв. И.С., с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба и такива в подкрепа на атакуваното решение. В тази насока се сочат
конкретни пороци на процедурата по свикване и провеждането на общото събрание.
Въз основа на изложеното в отговора се моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. Не се споделя изложеното във въззивната жалба, че
ищцата М.Р.Л. не е активно легитимирана да обжалва решенията на общото събрание
на ЗППК „Елит-97“ от 24.06.2019 г. Към тази дата ищцата е била действащ член на
кооперацията и независимо, че с едно от решенията на това събрание същата е
изключена, тя разполага с възможността да обжалва всички приети на тази дата решения
от събранието (в т.н. Решение № 188 от 5.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2309/2017
г., I т. о., ТК, Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК). Обратно тълкуване би препятствало
осъществяването на съдебен контрол по реда на чл. 58, ал. 1 ЗК и би лишило неправомерно
изключения член-кооператор от правото му да атакува незаконосъобразните решение
на общото събрание пред съд. Цитираната с въззивната жалба съдебна практика не
е приложима в случая, тъй като в разгледаната от ВКС хипотеза,
член-кооператорът е бил изключен на предходно общо събрание, решението за което
не е било спряно по реда на чл. 61 ЗК, поради което към дата на последващото
събрание, решенията от което е обжалвал, реално не е имал качеството на член на
кооперацията.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
По
делото е установено, че атакуваните решения са приети на общо събрание на
кооператорите на ЗППК „Елит-97“ от дата 24.06.2019 г., решение за свикването на
което е взето на съвещание на управителния съвет от 05.06.2019 г., където бил
определен и дневният ред. На това съвещание присъствала и ищцата М.Р.Л., на
която устно били разяснени причините за направеното искане за нейното
изключване и ѝ била дадена възможност да даде обяснения, но тя не се
възползвала. Не се спори, че разгласяването на датата и дневния ред за
събранието било извършено по установения за това ред. Оспорва се от ищцата,
включително с отговора на въззивната жалба, редовността на връчването на
поканите до член-кооператорите, като се твърди веднъж, че не били изпратени
покани по пощата на тези членове, живеещи извън с. Строево – нарушение на чл.
21, ал. 3, т. 3 от Устава, но също така се сочи, че не били уведомени всички
членове срещу подпис. В тази насока следва да се посочи, че видно от представения
списък на член-кооператорите (л. 127-128 от гр.д.№ 10938/2019 г. на ПРС),
всички членове на кооперацията са с адрес с. Строево. Следователно кооперацията
няма задължение да изпраща покани по пощата за свикването на общо събрание до
когото и да е от членовете си, тъй като липсват данни за посочен от някой
кооператор адрес за призоваване извън населеното място – с. Строево. По делото
липсват и данни за взето решение, съгласно което съобщаването на член-кооператорите
за провеждане на общо събрание за приемане на решение за прекратяване на
кооперацията и обявяването ѝ в ликвидация да става само срещу подпис.
Констатира се обаче, че в съдържанието на поканите липсва изложение на
нарушенията, допуснати от ищцата и мотивирали управителния съвет да поиска нейното
изключване.
Самото
общо събрание е проведено при участието на 56-ма член-кооператори, при общ брой
членове - 74, сред които и ищцата. Петнадесет член-кооператори са били
представлявани от пълномощници, като се установява, че пълномощникът на И.Г.П.
– Г.И.П., не е член на кооперацията. Противно на твърденията в отговора на
въззивната жалба, липсва основание да се приеме, че З.С.С. не е член на
кооперацията. Същият е включен в списъка на член-кооператорите, приложен към
отговора на исковата молба и неоспорен от ищцата, като не е ясно пък дали представеното от последната
решение за изключване на З.С. е влязло в законна сила или не е отменено. Общото
събрание е проведено при следния дневен ред: 1. Изключване на член кооператора М.Р.Л.;
2. Гласуване на годишен финансов отчет за 2018г.; 3. Вземане на решение за
прекратяване на дейността на ЗППК „Елит-97“; 4. Освобождаване на председателя
на ЗППК „Елит -97“; 5. Освобождаване на УС на ЗППК „Елит -97“; 6. Освобождаване
на КРК на ЗППК „Елит -97“; 7. Избор на ликвидатори и определяне на срок за
ликвидация; 8. Вземане на решение за начина на продажба на недвижимото
имущество на ЗППК „Елит -97“; 9. Разни. При гласуването на решението по първата
точка ищцата не е участвала, като същото е взето при мнозинство на гласовете 51
срещу 4. След което ищцата е била изведена от залата и не е участвала в
разискването и гласуването на последващите решение. Останалите решение са взети
при пълно единодушие на присъствалите членове.
По
делото се установи, че през годините ищцата действително е извършвала
фактически и правни действия, които са пречили на дейността на кооперацията и
не са били в интерес на останалите член-кооператори. Установи се също така от
представеното решение № 3073 от 18.07.2019 г. на ПРС, че е било образувано гр.д.
№ 15735/2018 г. за отмяна на решенията, взети на предходно общо събрание на
кооператорите от 19.09.2018 г., за прекратяване на ЗППК „Елит-97“, обявяване на
ликвидация и определяне на срок за извършването й, за избор на ликвидатори, за
продажба на недвижимите имоти. С обезпечителна заповед от 25.03.2019 г. на
същия съд на основание чл. 61 ЗК е било спряно изпълнението на тези решения.
Изложената
по-горе фактическа обстановка е приета за установена от всички събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които настоящият съдебен състав, както и
районният съд, е кредитирал. Не е кредитирано решение на общо събрание на л.
214 от гр.д.№ 10938/2019 г. на ПРС, предвид изложените вече мотиви. За
неотносими към спора пък се намират представените от ищцата писмени
доказателства, съдържащи подписи на член-кооператори относно извършване на одит
(л. 215 и 216), тъй като не е ясна и от тяхното съдържание не може да се изведе
връзката им с предмета на настоящото дело.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на всички
решения, взети на общо събрание на ЗППК „Елит-97“, проведено на 24.06.2019 г.
За да уважи исковата претенция, съдът е приел, че поканата за свикване на
общото събрание не съдържа описание на основанията за прекратяване на
членството на ищцата Л., което нарушавало правото ѝ на защита по чл. 13,
ал. 3 ЗК, като е съобразил трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 139
от 11.11.2013г. на ВКС по т.д. 301/2012г., І т.о. Доколкото констатираното нарушение било
свързано с процедурата по свикване на общото събрание, този порок представлявал
основание за отмяна на всички решение на общото събрание.
Настоящият
съдебен състав споделя приетото от първостепенния съд, че в съдържанието на
поканата за свикване на общо събрание, в дневния ред на което е включена точка
за изключване на член-кооператор, следва да са посочени изрично нарушенията по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗК, мотивирали управителния съвет да иска изключване
на конкретния член. В тази насока е цитираната от районния съд практика на ВКС,
въз основа на която са поставени и други съдебни решения. Липсата на подобно
описание на основанията за прекратяване на членството на ищцата действително
засяга негативно правото ѝ на защита, изведимо от чл. 13, ал. 3 ЗК, и
препятства възможността да се подготви адекватно за общото събрание. По този
начин се лишават и останалите член-кооператори от възможността предварително да
се запознаят с нарушенията на предложения за изключване кооператора и да вземат
обосновано и добре обмислено решение при провеждането на общо събрание. Предварителното
устно запознаване на ищцата с извършените от нея нарушения спрямо кооперацията
не освобождава ЗППК „Елит-97“ от задължението ѝ изрично да посочи тези
нарушения и в самата покана за свикване на общото събрание, доколкото това е
формално изискване, гарантиращо правото на защита на член-кооператорите и
законосъобразността на взетото решение.
По
изложените съображение въззивният съд намира, че решението от проведеното на
24.06.2019 г. общо събрание на кооператорите в ЗППК „Елит-97“ за изключване на
ищцата от кооперацията е незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като е
взето при нарушение на процедурата за свикване на събранието.
Настоящият
съдебен състав споделя изложеното във въззивната жалба, че порокът на поканата
за свикване на общото събрание, касателно първата точка - изключването на ищцата, сам по себе си не
опорочава и вземането на останалите решения. Следва да се отбележи обаче, че
като е приел обратното, първостепенният съд не е разгледал останалите
възражение за незаконосъобразност на взетите на общото събрание от 24.06.2019
г. решение от ЗППК „Елит-97“, които пороци са посочени в исковата молба и които
се поддържат във въззивната инстанция от ищцата Л. чрез процесуалния ѝ представител.
В тази насока съдът не намира други пороци на процедурата по свикване на
събранието, извън горепосочения, доколкото по делото липсват данни за наличието
на специален ред за свикване, различен от законоустановения и посочения в
устава, които се намират за спазени, и в частност свикване на събрание за
вземане на решение относно ликвидацията. Липсват данни и за наличие на особени
изисквания на самата кооперация относно пълномощните за участие в общото
събрание чрез пълномощник при вземане на решение за ликвидация.
За
основателно обаче се намира твърдението, че общото събрание незаконосъобразно е
гласувало повторно решения, които вече са били взети и са били обект на висяща
съдебна проверка. Видно от данните по делото в основната си част общото
събрание на ЗППК „Елит-97“ на процесното общо събрание от 24.06.2019 г. е взело
решения, свързани с прекратяването на кооперацията, обявяването ѝ в
ликвидация и реда за това, аналогични на решенията вече взети на общо събрание,
проведено на 19.09.2018 г. Решенията от общото събрание от 19.09.2018 г. обаче
са били обект на съдебна проверка по реда на чл. 58 ЗК и изпълнението им е било
спряно на основание чл. 61 ЗК към момента на провеждането на общото събрание от
24.06.2019 г. Второто събрание на ответната кооперация не е имало право да
взема ново решение за прекратяване на кооперацията и нейната ликвидация, докато
е висящ спорът за законосъобразността на вече взетите решение за прекратяване и
ликвидация на ЗППК „Елит-97“. Противното би обезсмислило съдебния контрол върху
решенията на органите на кооперацията и потенциално, при отхвърляне на
първоначалния иск по чл. 58 ЗК, би
довело до недопустимото правно положение да са налице две влезли в сила решения
за прекратяване и ликвидация на кооперацията, което ще създаде редица проблеми,
имайки предвид комплексът от засегнатите правоотношения. Освен това новото
решение на общото събрание само по себе си нарушава и обезпечителната мярка по
чл. 61 ЗК. По тези съображения решенията на общото събрание за прекратяване на
дейността на кооперацията, обявяването ѝ в ликвидация и обусловените от
тях решение за освобождаване на председателя и контролния съвет на ЗППК
„Елит-97“, избиране на ликвидатори, определяне на срок на ликвидацията и начина
на продажба на недвижимото имущество, се намират за незаконосъобразни и
правилно са били отменени.
Отделно
от горното следва да се посочи, че с отстраняването на ищцата от общото
събрание, след гласуването на нейното изключване, което обстоятелство е
безспорно, същата е била лишена от възможността да участва в разискванията на
останалите точки, включени в дневния ред. По този начин, предвид че е изключена
незаконосъобразно, тя не е могла да упражни правото си на глас и да влияе при формирането
на общата воля на член-кооператорите. В тази насока се намира, че е налице
порок при вземането на решенията. Този порок рефлектира негативно върху
образувания кворум и ред за гласуване, като формализира същите.
По
изложените съображение въззивната жалба се намира за неоснователна, а
атакуваното решение, като правилно, ще се потвърди.
Предвид
изхода на спора разноски в полза на жалбоподателя няма да се присъдят. Разноски
за въззивното производство не следва да се присъждат и в полза на въззиваемата
страна, тъй като същата не е сторила такива. Констатира се от въззивния съд, че
с решението ответникът не е осъден да заплати дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК същият дължи в полза на съда сумата от 50 лв. държавна такса.
С оглед
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване пред ВКС, при наличието на касационните основание по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260951 от 20.10.2020 г., постановено по гр. д. №
10938/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с., с което са отменени
по иск с основание чл. 58, ал. 1 ЗК, предявен от М.Р.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, против Земеделска производствена и потребителна кооперация „Елит
-97“ с. Строево, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Строево,
общ. Марица, обл. Пловдив, всички решения взети на общо събрание на
кооперацията, проведено на 24.06.2019 г.
ОСЪЖДА Земеделска производствена и потребителна кооперация „Елит-97“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Строево, общ. Марица, обл.
Пловдив, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 50 лв. (петдесет
лева) държавна такса за първоинстанционното производство.
Въззивното решение
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на
съобщението на страните, пред Върховен касационен съд, при наличието на
касационните основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./